Райна Кабаиванска: Днес искат главната героиня в “Травиата” да е слаба, за да я съблекат по бикини на сцената

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7662473 Райна Кабаиванска: Днес искат главната героиня в “Травиата” да е слаба, за да я съблекат по бикини на сцената Райна Кабаиванска: Днес искат главната героиня в “Травиата” да е слаба, за да я съблекат по бикини на сцената www.24chasa.bg
Райна Кабаиванска СНИМКА: Румяна Тонева

Още не съм видяла случай консерватория да създаде готов певец, казва оперната прима

- Госпожо Кабаиванска, позволете първо да ви честитя наградата “Мария Калас”, която ви връчиха наскоро в Италия.

- Благодаря. Хубава награда, защото става дума за един връх в оперното изкуство, какъвто беше Калас.

- Но вие сте в момента единствената българска оперна певица, която пряко е работила с нея. Доколкото знам, през 1974 г. ви е режисирала в Торино в “Сицилианска вечерня”. Какви спомени пазите от този епизод? Карали ли сте с нея, крещяла ли ви е?

- Професионално – да. Но това са специфични дрязги. Когато се запознах с нея, тя вече не пееше. А за Калас да не пее, означаваше да не живее. И даже си мисля, че всички тези истории с любовта с Онасис са нещо странно, да не кажа нещо по-силно. Тя се е запознала с Аристотел Онасис, когато вече не можеше да пее. Имало ли е истинска любов там, не знам. Но когато загуби сцената, тя загуби всичко. А пък аз се запознах с нея по времето, когато беше изгубила вече и Онасис.

Беше голямо светско събитие. Торино 40 години нямаше оперна сграда и това беше откриването на новата модерна опера.

Няма да забравя никога. Аз пея, а тя ми вика: “Защо пееш така тъмно, отваряй гърлото”. Аз мълчах, но по едно време ѝ казвам: “Чакайте сега – вие цял живот сте пели тъмно, ние сме се учили от вас, а сега вие ме карате да пея по друг начин - светло”.

Погледна ме с такъв един поглед - като на изгубено дете. И знаете ли какво ми каза? “Ето защо вече не мога да пея”. Трагедия. А беше такава певица – разхождаше се из целия регистър на женския глас. Но големите трудно намират равновесие между изкуството и реалния живот.

- Няма да ви питам за това равновесие при вас, защото много пъти сте го разказвали. Но ми е любопитно за майсторския ви клас. Наскоро тук стана скандал с една голяма българска певица, на която попречиха да стане обикновен учител по класическо пеене в музикалното училище. Вас например от нашата консерватория канили ли са ви някога да преподавате?

- Не. Но аз съм малко по-особен случай, защото все пак не живея в България, а и почнахме майсторските класове в Нов български университет преди доста време.

Но си спомням веднъж в Италия. Срещам се с ректора на консерваторията в Болоня. Който ми каза следното: Ако искам да ви поканя за преподавател, не мога, защото законът не ми дава това право. За да преподавате, няма нужда да сте били певица – трябва да съберете достатъчно университетски кредити, да направите хорариум. Така че не се учудвайте, бюрократичните пречки са навсякъде.

- Тогава тези висши учебни заведения способни ли са да произведат певци, готови за сцената?

- Не съм срещала все още такъв случай. В Италия има 67 консерватории. Това са някакви места за намиране на прехрана на преподавателите. Съвсем друго нещо са майсторските класове. Тази година е 19-ото издание на моя. Но трябва да ви кажа, че ходя с протегната ръка и мъчно събираме пари, за да го поддържаме. Имаме един спонсор само. А идеята е тези певци да идват после в Италия да продължават, пък животът в Италия не е никак евтин.

- Някои от вашите ученици вече се прочуха – Витория Иео, Мария Агреста. Гордеете ли се с тях?

- Разбира се! Но те не ме изоставят, а и аз не ги изоставям. Винаги, когато имат нова роля, идват вкъщи да работим. След това аз ходя на премиерите им, за да проконтролирам всичко. Това е занаят, той не се учи по учебници, трябва майсторът, който е правил това преди теб, да ти го покаже.

- Днес по-лесно ли им е на тях да направят кариера, отколкото на вас през 60-те години?

- Парадоксално, но днес е по-мъчно. Аз започнах по времето, когато на сцената все още бяха големите имена на XX век. Дебютирала съм с Марио дел Монако, пяла съм с Тито Гоби, с Джулиета Симионато, с всички онези, които направиха име веднага след Втората световна война. Още тогава те бяха исторически личности.

За мен беше лесно да направя кариера, но защо беше лесно, и досега не мога да си го обясня точно. Може би защото имаше наистина големи диригенти. Такива, които знаеха къде има талант и възпитаваха този талант, караха го да расте.

Наскоро бяхме в комисията на един конкурс заедно с шефа на лондонския Ковънт Гардън. Който каза нещо, което ми се струва страшно: “Ние имаме непрекъснато нужда от нови лица”.

Ама чакай сега, това е някакъв търговски способ – непрекъснато да предлагаш на публиката нови и нови лица, вместо да изграждаш тези, които виждаш, че могат да растат.

- Като гледам афиша на Ковънт Гардън, май разчитат повече на утвърдени имена, за да продадат билетите си, а не на тези нови лица.

- Има нещо много интересно в това отношение. По мое време големите оперни звезди бяха цяла плеяда. Днес тълпи от фенове имат само двама – Анна Нетребко и Йонас Кауфман. С право, това са големи артистични фигури. След тях обаче няма такова явление, няма големи примадони.

Спомням си, че когато пеех в Арена ди Верона “Мадам Бътерфлай”, всяка вечер на трибуните имаше по 20 хил. зрители. Назначаваха допълнителни спектакли, защото имаше голям интерес.

Сега арената не може да се напълни. Трябва да си даваме сметка, че времената са променени, че операта не е това, което беше. Все пак навремето имахме само радиото, а сега сме оградени от много източници на информация.

- А не са ли виновни самите певци? Не са ли днес твърде всеядни, опитват се да пеят всичко и то, естествено, не им се получава, защото не може всеки да пее всичко еднакво хубаво.

- Всеядни са, това е истина. Моите ученици например се консултират непрекъснато с мен. Поканят ги някъде в нещо и почваме да правим едни тънки сметки: ще могат ли да покрият вокално ролята, в кой театър да го направят и т.н. Ние сякаш правим бизнес, а не залагаме на артистичния растеж. Ето това ме плаши.

Гледаме повече да направим събитие.

И най-жестокото според мен – че ти не трябва просто да пееш, а и да си хубав. Разбира се, външният вид е също важен, например Виолета Валери от “Травиата” трябва да е една хубава жена със стройна фигура, слаба. Но забележете за какво – за да могат новите режисьори да я разсъблекат, да я покажат по бикини.

- Днес режисьорите ли владеят ситуацията в оперния театър, или диригентите?

- Най-често изпълнителите се избират по режисьорски съображения, именно за да създадат събитие. Ето например в “Ковънт Гардън” наскоро поставиха “Лучия ди Ламермур” от Доницети. И в рекламните материали предупредиха публиката, че ще има много кръв по сцената.

- Е то в “Лучия ди Ламермур” има кръв и по либрето.

- Така де, но в тяхната постановка Лучия абортира направо на сцената, която бива обляна в кръв. И пишеше в прав текст, че ако има чувствителни хора, по-добре е да не идват.

- Защо сред учениците ви има толкова много южнокорейци? Гледам, настъпват и по световните сцени. Да бяха китайци, щеше да е логично – милиарден народ, но южнокорейците не са чак такава голяма нация.

- А не, все пак са към 60 млн. Аз винаги ги питам: “Ама вие всички ли така хубаво пеете?”. Това е някакъв природен феномен. Има някакво физиологично предразположение, изглежда. Давам си сметка, че някои роли не са особено подходящи за тях, но че пеят – пеят. Имат разкошни гласове и някак си се учат много добре. Нямат равни, когато става въпрос за трудолюбие и упоритост.

- Ние също сме малък народ, а пък дадохме на света големи певци. Защо?

- Мисля, че обяснението можем да го търсим в нашия език. Той всъщност не е толкова лош за пеене, както някои си мислят. Имаме много гласни в българския език. Не са чак толкова много, колкото в италианския, който сякаш е направен за пеене – ти го говориш, а то се чува мелодия. Но все пак има доста.

- Не мога да подмина историята с Пласидо Доминго. Редно ли е според вас толкова жени да се оплакват от сексуална агресия от негова страна с такава давност?

- Аз имам специално мнение по този въпрос. Смятам, че ако една жена не иска, тя има начин да го покаже. Пък мъжът, ако е нормален, няма да поеме повече риск. Странно, но на мен никога не ми се е случвало.

Спомням си, че когато пристигнах в Италия с тогавашния ми червен български паспорт през 1958 г., веднага ми сложиха един италиански полицай да ходи след мен. Сигурно си мислеха, че съм агентка на комунизма. Беше в Милано. Ходеше след мен абсолютно навсякъде. Една вечер се прибирам от урока в мизерната ми стаичка под наем и полицаят влиза след мен в двора на къщичката. Дотогава не го беше правил. Те са малко пламенен народ италианците. Направо се нахвърли върху мен. Аз бях на 23 или на 24 години. Но нали съм балканско чедо, веднага се окопитих и му зашлевих такъв шамар... Не го видях повече никога и така разреших въпроса с шпионството.

В САЩ по-късно ми сложиха двама здравеняци от FBI да ходят след мен, но там не стана нужда да раздавам плесници. Те се държаха много коректно.

- А директорите на театри и на фестивали как трябва да постъпват с Доминго? Защото, гледам, някои вече отказват негови участия.

- Това е въпрос на социален морал. В различните държави и култури има различен морал в това отношение.

А колкото за моите лични отношения с Пласидо Доминго - никога не съм забелязвала подобно негово държане. Но нашите отношения са специални – все пак аз го доведох в Италия. Срещнах го в Чили, пееше в “Андре Шение” и беше страшно музикален, с един разкошен глас. Веднага, когато се върнах, казах на директора на “Арена ди Верона” за него и те го поканиха.

CV

l Родена е в Бургас

l Завършила е консерваторията и е назначена за хористка в Софийската опера, но почти веднага спечелва стипендия за специализация в Италия и заминава за Милано през 1958 г.

l За кратко време спечелва няколко певчески конкурса и скоро се налага по оперните сцени в Италия и САЩ

l Кавалер е на Ордена на Италия и пет пъти е обявявана за най-популярната личност на страната, като два пъти е музикант на годината

l През 2002 г. със свои лични средства прави фонд, който раздава стипендии на млади певци

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Митрополит Николай: “Разделяй и владей” е имперска политика и е неприятна за църквата ни

- За разлика от четиримата митрополити не заемам страна, не сме филиал на други поместни църкви - Ако Руската църква беше откликнала на православния украински народ, сега щеше да е църква майка - Притеснява ме, че във въпросите за автокефалията се прокрадват геополитически интереси - Ваше Високопреосвещенство, защо вие,

Иван Панайотов: Политиката вместо апатия трябва да създава надежда

Нека гласуваме ЗА, а не ПРОТИВ, казва кандидатът на ГЕРБ за кмет на Пазарджик ЗА промяната, ЗА правилата и законността, ЗА почтеността, ЗА доброто управление - Г-н Панайотов, половината от кампанията вече мина. До деня на изборите остават по - малко от две седмици. Какво успяхте и какво не успяхте да свършите досега?

Петер Лимбург: Ситуацията в БНР е класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналисти и политици

Расизъм има в цяла Европа. Не трябва да виним една страна повече от другите Генералният директор на немската обществена телевизия “Дойче веле” Петер Лимбург посети България за два дни. Той се срещна с президента Румен Радев във вторник, а в сряда сутринта - с министър-председателя на страната Бойко Борисов

Проф. Огнян Герджиков: Демагогия на демокрацията е хора, които не могат да четат, да могат да гласуват. И е престъпно да го правят срещу 20 лв.

Още акценти от интервюто с бившия шеф на парламента и юрист: За Северна Македония трябва да се поучим от Гърция и категорично и неотстъпчиво да си защитим историята Иван Гешев е добър избор за главен прокурор Съкратеното производство не трябваше да бъде отменяно, то има своите предимства, но професионализмът отстъпи на натиска на улицата В 39-ото

Анна Александрова: Справедливо ли е дело за тройно убийство да продължава 16 г. и убиецът да получи 16 г. затвор?

Подкрепихме отпадането на съкратеното съдебно следствие за умишлените убийства заради нашите избиратели, казва шефката на правната комисия в парламента  - Г-жо Александрова, вие и народните представители Димитър Лазаров и Красимир Ципов внесохте промени в НПК, които, ако бъдат гласувани, ще дадат възможност делата за условно предсрочно

Кристоф Ламбер: Бих се снимал в български филм, само ми дайте добър сценарий и режисьор

Много харесвам традиционната ви кухня, виното и съм голям фен на “Под прикритие” Кристоф Ламбер е роден през 1957 г. в Ню Йорк. Баща му е френски дипломат. Дълги години живее във Франция, където завършва драматургия в парижката консерватория. Едни от най-големите му и запомнящи се роли са в “Тарзан от рода Грейстоук”

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Иван Портних: Отваряме Варна към морето – с нови проекти

Готов съм с ясна програма за управление, с осигурено финансиране, обяви досегашният кмет и кандидат на ГЕРБ за нов мандат Г-н Портних, защо предстоящите избори на 27-ми октомври са важни за Варна? На 27-ми октомври ще бъде определена посоката за развитие на Варна за следващите 4 години. Затова е важно хората да избират внимателно

Георги Икономов: Банско се превръща в топдестинация за спортен туризъм с ясен план, добра координация и много работа

Градът ни не е просто населено място, а маркетингов продукт, който представлява страната ни, казва кандидатът на ГЕРБ за кмет на Банско: - Г-н Икономов, през 2017 г. Банско бе обявено за европейски град на спорта, а през 2018-а и 2019-а много изявени спортисти развяха знамето на община Банско на почетните стълбички в цял свят.

Акад. Юлиан Ревалски: Много млади хора вече работят в БАН, проблемът е да ги задържим

Академията е експертен и духовен център на България, политиците все повече ни търсят за съвети, казва председателят на БАН - Акад. Ревалски, БАН стана на 150 години, каква е ролята на академията в обществото в момента? - БАН е най-старата национална организация в новата българска история. Първоначално е създадена като Книжовно дружество през 1869

Калин Поповски, ВМРО: Време е за промяна в Плевен

Преди четири години хората на Каракачанов издигнаха и избраха Спартански. Сега са силно разочаровани от него - Г-н Поповски, защо се кандидатирахте за кмет на Плевен? - Кандидатирам се за кмет на Плевен със самочувствието на човек, който познава града и неговите проблеми и нужди в детайли. Знам и ще отстоявам основните европейски принципи в

Актьорът Михаил Петров: На моята възраст знам, че на човек не са му нужни чак толкова битови благинки

Доайенът от Народния театър дарява парите от юбилейния си спектакъл за млада актриса Михаил Петров е роден на 8 октомври 1949 г. Негов полубрат от първия брак на майка му е Юлиан Вучков. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1971 г. в класа на проф. Любомир Кабакчиев и вече 47 сезона е актьор в

Иван Тотев: Ако не беше европейската столица на културата, в Пловдив нямаше да се случат смели проекти

Това домакинство оставя огромно богатство за поколенията Чак през 2032 г. България може да получи такова домакинство Около 20 млн. лева отидоха за събития B края на първия си мандат през 2014 г. кметът Иван Тотев чу от международното жури, че Пловдив печели надпреварата за европейска столица на културата

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber