Опитът да се води разговор и да бъдат разбрани нагласите на хората за промяна е знак за смислена политическа надпревара
В Пловдив се очертава смислена политическа надпревара и добре подготвени кандидати за кметския пост. Осъзнаването от ГЕРБ на необходимостта от промяна в начина на управление и идеите на Здравко Димитров в сферата на културата и комуникацията между граждани и община са позитивен пример и заявка за качествена политическа конкуренция.
Всеки вид избори у нас отварят разговор за промяната и статуквото, за постигнатото и проваленото и, разбира се, за алтернативата. На национално ниво този дебат е до голяма степен абстрактен - минава през клишета, заложник е на партийна принадлежност и рядко се води по същество. На местно ниво той винаги има лице - кмет, председател на общински съвет, комшията, за когото гласувах, и т.н. Това прави местните избори много важни. В тях избирателите могат да оказват пряко влияние върху управлението, да произведат резултат, да накажат провинилите се и да подкрепят тези, които имат добри планове.
И тези местни избори ще бъдат използвани като пример от ГЕРБ за стабилността на управлението, а от БСП за доказателство, че централната власт трябва да бъде сменена. Особено ожесточена ще е битката в София и Пловдив. Столицата е градът, който най-дълго се управлява от ГЕРБ (2005 година) и от който започна политическата кариера на премиера Борисов. Пловдив през последните години се разви динамично с подкрепата на правителството и е във фокуса на вниманието заради европейската столица на културата през 2019 г. Общото между София и Пловдив е, че и в двата града има достатъчно свободни хора, които имат мнения, виждания и свобода на избор. И в София, и в Пловдив хората подкрепят посоката на развитие, но изпитват съмнения по отношение на управленските практики.
В София ГЕРБ заложиха на досегашния си кмет. В Пловдив решението бе по-смело и ГЕРБ заложи на промяната. Настоящият кмет се оттегли и ГЕРБ номинира досегашния областен управител Здравко Димитров. Така на пловдивчани вече е гарантирана кадрова промяна в управлението на града. С влизането на нов кмет в общината е логично той да донесе нов личен стил на управление.
У нас политическите партии си изграждат особен вътрешен, паралелен свят - политически балон, който рано или късно се пука под натиска на обществените очаквания. В този политически балон комфортът на партийната организация винаги е по-важен от общественото мнение. В Пловдив се случи обратното.
Под тепетата ГЕРБ предпочетоха да се съобразят с гражданите, вместо да обслужват комфорта на партийната си организация. Това е добър ход и той прави местните избори в Пловдив много важни. Засега добри заявки идват и от БСП с кандидатурата на директора на езиковата гимназия Николай Радев, чиито идеи предстои да чуем.
От самото начало кандидатът за кмет на ГЕРБ Здравко Димитров показва скъсване с политическия стил, породил недоволството на пловдивчани. Засега той показва, че разбира настроенията за промяна. Без да се разграничава от управлението на ГЕРБ в града, което постигна добри резултати, Димитров се фокусира върху смяна на подхода и начина на комуникация с гражданите. Две от идеите, които той обяви – за професионално структурирана постоянна приемна на кмета и за провеждане на обществени консултации по важни въпроси от развитието на града (еквивалент на референдумите), – са заявка за нова политика на диалог с гражданите.
Ако те бъдат реализирани, пловдивчани ще имат: a) по-директен достъп до кмета през една умно направена приемна; б) ще взимат решения за посоката на развитие на града чрез добре премислени и конкретни обществени допитвания. Признавам, че винаги съм скептичен към предизборните заявки на политиците. Тези обаче е важно да бъдат реализирани.
Те правят предизборната битка в Пловдив смислена. Опитът да се води политически разговор, да бъдат разбрани и възприети нагласите на хората за промяна е бяла политическа лястовица на фона на изчерпаната от съдържание българска политика.
Изключително позитивна новина е фокусът на Здравко Димитров върху проект за превръщането на Пловдив в постоянен център за производство на култура в европейски мащаб.
Според него градът трябва да стъпи върху постигнатото от “Европейска столица на културата, Пловдив 2019 г.” и да продължи да се развива като едно от средищата на културата в Европа. Основното му послание, което видях, е: “Очаквайте много силни 4 години в сферата на културата, добри за пловдивските творци. За Пловдив е важно да остане на културната карта на Европа и след 2019 г.”. То демонстрира ясно разбиране, че изчерпването на европейското и държавно финансиране не трябва да доведе до свиване на културния календар, до свиване на позициите, които Пловдив имаше формално през 2019 г. в областта на културата. Търсенето на устойчивост и предлагането на визия е доста рядко явление в българската политика. Нещо, което, сигурен съм, ще отличи Димитров от опонентите му.
В провеждането на европейската столица на културата имаше известен негативизъм и скандал около откриването. Затова за Здравко Димитров е важно да убеди тези пловдивчани, които са ангажирани с производството на културен продукт, че няма да повтори чужди грешки, и да ги изолира от процеса на разработване и управление на културната политика. Настоящата европейска столица изглеждаше като усилие на общината и администрацията, не като общностно усилие, в което участват пловдивчани.
Излизането на Димитров с проект за развитие и установяване на Пловдив като един от културните центрове в Европа е смел ход на фона на добре познания политически речитатив на ГЕРБ, свързан с инфраструктурата и европейското финансиране. В заявката на Димитров се съдържа характер, индивидуализъм и амбиция за лидерска роля на Пловдив, които няма как да не бъдат забелязани от избирателите. Традициите на града в сферата на културата са ценени от пловдивчани. Инвестициите на държавата и културната столица повишиха значително имиджа на града.
Ако бъде избран за кмет, Здравко Димитров ще трябва да представи амбициозна и последователна политика в тази посока. Например да има адекватна стратегия за развитие на културата на общината за поне 4 години напред. В момента важна и добра новина за Пловдив е, че има поне един кандидат, който е разбрал, че хората искат промяна в стила на работа на общината, и в същото време е обърнал внимание на най-важното нещо за Пловдив – развитието на духовното наследство и културата.