Наред с новите клиники по неврология, лицево-челюстна хирургия и педиатрия вече работи спешно очно отделение
- Проф. Балтов, “Пирогов” е емблематичният център за спешна медицина в София, как можем да прочетем девиза на столицата в контекста на болница, която с предисторията й на лечебница на Червения кръст е създадена през 1900 г. в дарена от Отто Биелик сграда на мястото на днешните вътрешна и кардиологична клиника?
- “Пирогов” и през тази година продължава да расте като възможности за лечение и спешна медицина – направихме доста нови неща в области, в които за последните 15 г. се беше създал вакуум. Сформирахме нови клиники и отделения, закупихме модерна апаратура, за първи път от много години започнахме ремонти и модернизация на сградния фонд, които и в момента продължават. Екипът ни добавя нови методи и техники от най-новите достижения в медицината. В същото време “не старее” доверието към нас – пациентите ни са повече. “Пирогов” е нарицателно за спешност и неслучайно е припознавана като болницата на народа. През 2017 г. преминалите са около 230 000, за 2018-а 260 000, тази година вероятно ще са 280 000. Преодоляно е изкривеното схващане за подбор на пациентите. Това, че някой е неосигурен, не може да бъде пречка да бъде прегледан и изследван по спешност. За болнично лечение, естествено, трябва да си възстановят здравноосигурителните права. Но вече всички колеги са наясно с правилото, че спешните пациенти са спешни, независимо от здравноосигурителния им статус. Откакто съм директор на болницата,
няма и не
може да има
върнат пациент
Не старее и екипът – опитните лекари надграждат уменията си, идват много млади колеги. Обърнах тренда, няма “вечни” лекари в болницата, а младите са вече 1/3 отвсички. От 580 лекари общо 250 са специализанти. През последните 2 г. сме приели 100 човека, до 1 януари очаквам още 50. Привлича ги школата “Пирогов” – добрите ментори, възможността да се срещат с целия спектър от заболявания, да работят в интердисциплинарни екипи. Но като най-привлекателно изтъкват, че веднага влизат в действие. От първия ден работят ефективно, което в малко други болници се случва, и бързо разбират какво се изисква в съответната специалност и дали стават за нея. За 5 г. натрупват огромен опит и излизат с умения, които им отварят вратата навсякъде.
- С кои новости се гордеете най-много?
- През тази година създадохме 3 нови клиники – по неврология, по лицево-челюстна хирургия и по педиатрия. Досега в тези направления работехме с ядра от консултанти, но пациенти не се настаняваха за по-продължително лечение. Създадохме и очно отделение, което е в етап на развитие и се надявам, че скоро колегите ще разберат, че вече имаме възможност да
поемаме и спешни
очни случаи,
които в момента се лекуват на едно място в София. Развихме много и гастроентерологията.
Благодарение на Фонда за устойчиво и интегрирано градско развитие “Джесика” успяхме да закупим иновативна апаратура от последно поколение. Тя позволява операции с навигация – както в областта на неврохирургията, така и в травматологията. Вече имаме и нови рентгенови апарати с възможности за по-бърза и ефективна работа в областта на образната диагностика и с опции за 2D и 3D реконструкции. С тях в някои случаи оперативното време се съкращава с 50%. Много полезен в работата на уролозите е друг нов рентгенов апарат, който замени 30-годишен. Новият дава невероятно възможности и е единствен за България. Под негов контрол бързо и прецизно се извършват елегантни
миниинвазивни
интервенции при
урологични
проблеми
на деца и възрастни.
Обновихме клиниките по травматология, направихме и специални стаи за по-добро обслужване на пациентите. Модернизирахме условията в част от клиниката по хирургия. До края на годината ще сме готови и с напълно обновената 5-етажна сграда на Клиниката по изгаряния, термична травма и пластично-възстановителна хирургия с възможности за лечение на 60 деца и възрастни. Реанимацията е на цял етаж, има самостоятелни операционни зали и отделно приемно отделение с противошокова зала само за пациенти на клиниката. Дано не се случва, но термичните травми са сред най-рисковите при аварии и бедствия и можем да поемем при нужда 2 пъти повече пациенти от рутинното.
Чрез фонда за енергийна ефективност обновяваме сградата на неврохирургията със собствен неврохирургичен операционен блок и реанимация. След ремонта там ще бъдат настанени клиниките по неврология, по лицево-челюстна и орална хирургия, очното отделение с очна операционна и отделението уши-нос-гърло, също със собствена операционна. Комплексът ще обхваща лечението на всичко в областта на главата и шията и ще дава възможност за оптимална колаборация между специалностите и по-добро лечение на пациентите.
Получихме сериозна подкрепа от Министерството на здравеопазването и успяхме да поставим втори ангиограф. Това ни дава възможност при нужда да поемаме едновременно по двама пациенти с инфаркт, което съвсем не е изключение, а бързината в тези случаи има голямо значение за прогнозите. Двата ангиографа се ръководят от една зала и дават възможност за изследвания и интервенции при сърдечносъдови проблеми. Както и при спешни мозъчносъдови състояния като
аневризми,
изискващи
емболизации,
и инсулти,
при които трябва да се извършат тромбектомии – миниинвазивно изваждане на тромба без отваряне на черепа. Новият ни строк център прилага и този най-модерен метод на лечение на инсулта.
- Образованието по медицина у нас подготвя ли достатъчно младите лекари за практиката?
- Тази насока изостава в медицинските факултети, само за стоматологията не е така – там имат много практически часове. Студентите по медицина обаче определено имат нужда от повече практически занятия след трети курс. Не говоря за 30 дни стаж в годината. А за истински практически упражнения постоянно, да влизат в дейност, като асистират в клиниките. Сега повечето завършват медицина и нямат представа накъде да се насочат. Ако има възможност за повече практическо обучение – ръка да пипне и око да види, това ще ориентира и мотивира младите лекари да се усъвършенстват още от студентските години.
- Когато назначавате млади лекари, какви принципи ви ръководят, какво включва тестът “Балтов”?
- С предимство
са тези, които са
работили като
волунтиери,
доброволци без заплащане няколко месеца и са се включвали според компетентността си в спешните екипи по съответната специалност. Така виждат изискванията и дали могат да отговорят на тях, преценяват ги и колегите. Важни са също знанията, с които идва младият лекар, дали е професионално любопитен и с желание да се развива, общата му култура. Когато постъпват специализанти - това е единственият начин сега, времето на “парашутистите” отмина, им казвам честно, че постъпват на срочен трудов договор за 5-6 г., а след това в “Пирогов” ще останат само тези, които са преценени от екипите като най-добрите.