Италия вече не е троянският кон, Европа си отдъхна
За двайсетина дни през август, когато италианецът ходи задължително на почивка със семейството или любовницата си, се случиха толкова много събития и така главоломно, че дори на обръгналите на италианския хаос им се зави свят.
Острите завои в хода на правителствената криза се редуваха буквално един след друг като в истински политически екшън. Мнозина още не могат да се опомнят как за толкова кратко време и толкова неочаквано се разпадна правителството на Лигата и “5 звезди” и как след серия от необясними грешки Матео Салвини, вместо да бие дузпа в празна врата, си заби автогол в собствената.
Резултатът от всичко това е политическо харакири за Салвини и изпращането в опозиция на неговата Лига, за която социологическите проучвания прогнозираха до 40 на сто подкрепа, ако се гласува днес.
Вместо това на власт идва коалиция от двете формации, които според сондажите щяха да са губещи на евентуални избори – “5 звезди” и Демократическата партия. Режисурата за тази перфектна операция, извършена с хирургическа прецизност, принадлежи на
другия Матео –
бившия премиер
Ренци, който
пак изплува
на сцената,
въпреки че вече не е официалният лидер на демократите. Макар че сегашният лидер на Демократическата партия Никола Дзингарети призоваваше за предсрочни избори (по подобие на Лигата), Ренци, който държи в ръцете си по-голяма част от парламентаристите, избрани чрез него, наложи волята си. Така след няколко среднощни караници за министерски кресла Демократическата партия и “5 звезди” се споразумяха да се коалират и да съставят правителство. В противен случай и двете формации бяха осъдени на политизгнание в опозиция при евентуални предсрочни избори.
Няколко са парадоксите в сегашната ситуация. Първият е, че с новото жълто-червено правителство, което се закле пред президента Серджо Матарела, Демократическата партия идва на власт за четвърти път в рамките на 6 години, без да е печелила избори.
Вторият парадокс е, че на практика
Италия ще се
управлява от две
губещи партии
– и Демократическата, и “5 звезди” щяха да дишат прахта на Лигата на евентуални предсрочни избори.
Третият парадокс е, че сочената за сигурен победител с 40 на сто на евентуален вот Лига на Салвини ще отиде в опозиция. A на практика тя управлява във всички богати северни области на Италия, от които излиза 70 на сто от националното производство.
Четвъртият парадокс е, че Джузепе Конте (новият любимец на Доналд Тръмп, който го нарича fantastic и Джузепи) от анонимен адвокат, който де факто действаше като вице на своите вицепремиери Матео Салвини и Луиджи ди Майо,
става за втори
път премиер,
при положение
че никога не са
гласували за
него на избори
Мнозина още помнят сценката от първите дни на парламента, в която професорът по право Конте питаше тихичко седналия до него невисшист и бивш стюарт по стадионите Луиджи ди Майо: “Това мога ли да го кажа?”.
Озовалият се случайно в ролята на премиер Конте, който беше вписал в биографията си несъществуващ стаж в американски университет, днес се превръща за втори път в изпълнител на политическата воля. Само за година и 2 месеца от стажант Конте става диригент, като този път - без вицепремиери. Подобна “алтернатива”, станала реалност именно поради липсата на алтернатива, не можеше да роди и най-развинтената политическа фантазия.
Именно благодарение на прозoрливостта на Конте обаче “5 звезди” гласува за новоизбраната председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен, спечелвайки симпатиите ѝ на своя страна, за разлика от Лигата, която гласува против. Така Фон дер Лайен се озова в пълен синхрон с Конте и опитите му да събере под една шапка в правителство Демократическата партия и “5 звезди”.
За Брюксел
изхвърлянето
на Лигата и
националисти-
ческата
ѝ политика извън
борда е като
живителна
глътка въздух
и надежда, че Италия най-после ще влезе в нормален диалог с Европа по теми, свързани с имиграция, бежанци, бюджетен дефицит, икономически растеж.
Конте се оказа прозорлив и в друг аспект – търсенето на консенсус от Ватикана. За разлика от Матео Салвини, който размахва с повод и без повод Божието разпятие, но не се е срещал с папата, Конте поиска и получи аудиенция при светия отец. “Той е интелигентен човек, професор, знае какво говори”, каза папa Франциск след това. Конте, адвокатът на народа, вече е новият любимец – според последните социологически проучвания на Euromedia Research той надминава по подкрепа дори доскорошния абсолютен лидер в това отношение Салвини.
Второто правителство на Конте има по-малък политически консенсус от първото, но повече политическа “кохезия”. Това е така, защото електоратите на сегашните два компонента – Демократическата партия и “5 звезди”, са на много близки и съвместими позиции по ред теми. Конте вече няма до себе си двама полковници, които да го командват, и за пръв път ще управлява сам. Премиерският дворец вече няма да прилича на едновремешен Виетнам, в който всяко решение се взема като във времена на гражданска война.
Какво точно е правителството, което положи клетва? Министрите от богатия Север са малцинство – 8 от общо 21.
Това е
най-младото
правителство
– средната
възраст е 47 г.
Само 7 са жените. За отбелязване е новата министърка на земеделието Тереза Беланова, лансирана от Матео Ренци. Тя е с основно образование, но има пряк опит от работата на полето, тъй като от 15-годишна събира реколтата в родната област Пулия. Голяма част от живота си прекарва като синдикалистка, която се бори за правата на земеделските работници. Мнозина я критикуваха за фрапантната драпирана рокля, с която отиде да се закълне като министърка, като един политик дори попита дали е тръгнала на Хелоуин, или на карнавал. Тя обаче отговори чрез социалните мрежи, че според нея елегантността е да се обличаш, следвайки настроението си.
Полемики предизвика и изборът на Луиджи ди Майо за първи дипломат на Италия. Лидерът на “5 звезди”, който също не е висшист, не говори никакъв чужд език и няколко пъти беше взет на подбив в миналото заради гафовете си във външнополитическите си познания.
Особено чувствителният пост на икономически министър е отреден за демократа Роберто Гуалтиери, бивш комунист и евродепутат от 10 г. Демократите си осигуриха и министерствата на отбраната (Лоренцо Гуерини), на инфраструктурата и транспорта (Паола де Микели).
Най-ветровитото място в Италия – това на вътрешния министър, какъвто беше лидерът на Лигата Матео Салвини, се поема от неполитическа фигура – Лучана Ламорджезе, бивш префект на Милано. За разлика от предшественика си, който не спираше да комуникира чрез фейсбук,
наследничката
на Салвини
не използва
социалните
мрежи
“Много е важно да приемаш различността, която е богатство, и да се стремиш към интеграция”, беше коментирала преди време Ламорджезе по повод бежанската криза.
Европа е повече от доволна от развитието на нещата в Италия. Правителството “Конте 2” е все още обременено със старите проблеми, но вече има на своя страна благоразположението на Брюксел, който даде важен ресор за новия италиански комисар Паоло Джентилони, бивш премиер - икономиката. С “добре дошло” към правителството реагираха и пазарите.