По-големият бюджет догодина ще позволи на пътната агенция да обърне повече внимание на второкласните пътища в страната, казва председателят на Управителния съвет на АПИ
Натрупаните под мостовете отпадъци създават опасност и от наводнения
- Господин Терзийски, ще видим ли изпитване на прословутия 62-и километър на магистрала “Струма”, където имаше пожар, направено с тежко натоварени камиони? Така поискаха някои експерти, преди участъкът да се пусне в експлоатация.
- Вече направихме такова изпитване на носимоспособността на съоръжението в определени ленти и след това пуснахме движението по тях. То бе извършено по строго определена процедура – монтират се датчици на определени места в конструкцията и върху платното се разполагат натоварени камиони.
Потвърди се прогнозата, че платното за София може да понесе натовареност, и затова пуснахме движението реверсивно – в една и в две ленти в посока в различните дни. След приключването на ремонта пак ще правим такива тестове.
По прогнози ремонтът ще продължи 4 месеца, но се надяваме движението да се пусне изцяло по-рано.
- А какво ще правим с тези много сметища и площадки за отпадъци под мостовете?
- АПИ предприема всичко, което е в правомощията ѝ, за да премахне боклуците и суровините там, където не са установени собствениците им.
От общо над 3800 съоръжения по републиканските пътища под 120 бе установено
струпване на отпадъци. Те създават възможности и за наводнения, особено там, където съоръженията са над водни обекти. Когато се натрупат отпадъци, това затруднява оттока на реката и могат да причинят запушване и наводнения.
Разбира се, ние ще си търсим правата по Закона за пътищата – там, където има установени виновници, има глоби.
- Колко пари ще трябват за справяне с този проблем?
- Не по-малко от половин милион лева, за да приведем съоръженията в добър експлоатационен вид. Искаме да призовем и за промяна в самосъзнанието от пътуващите. Пространството под мостовете не място за изхвърляне или складиране на битови и сторителни отпадъци.
- Едва ли ще могат да се натрупат такива огромни купчини само от хвърляне на боклуци през прозорците на колите.
- Да, по пътищата всеки хвърля сравнително малко боклук, но той се натрупва. А
под мостове някои изхвърлят и цялата си покъщнина. И накрая идва този, който сваля стъклото и хвърля недогорялата си цигара върху всичко това.
- А какво ще се прави с прословутата “Феникс Дупница”, която си поиска отпадъците обратно и се наложи вие да ги върнете, макар и малко по-встрани от моста?
- Именно заради този казус преди дни имаше среща при областния управител на Кюстендил. Реши се всяка институция в рамките на своите правомощия да вземе мерки по отношение на такива регламентирани или нерегламентирани площадки.
Не знам подробностите, но има съдебни спорове между община Дупница и “Феникс Дупница” за това чия е площадката за депониране на вторични суровини. Тя е със статут на предоставена за ползване на фирмата от доста време. РИОСВ по принцип трябва да издаде акт на собственика на площадката и разчистването ѝ да стане за сметка на този собственик.
- Какво стана с искането на БСП да им се предостави документацията за голям брой пътни обекти и да се вземат проби от асфалта, за да се види колко е качествен? Наскоро Георги Свиленски от БСП се оплака, че не им ги давате.
- Напротив, всичко което беше поискато като техническа документация им беше предоставено, но в продължение на месец никой не се заинтересува от документите, които самите народни представители бяха поискали по Закона за достъп до обществена информация.
Наши служители положиха немалък труд да изваждат документи, свързани с изграждането на 46-та участъка, за които те поискаха пълната информация. Те са строени по различно време, някои даже и преди 1989 г.
Става въпрос за огромно количество документи, на практика всичко, което се съдържа в един проект: задание, технически чертежи, проектно-сметна документация.
Предоставихме им пълен достъп до всички документи в периода 30 май - 27 юни в специално отделена стая тук в управлението на АПИ. Никой не пожела да дойде да ги погледне.
- Вие не контактувахте ли с тях, не ги ли питахте защо?
- Ние поддържаме официална кореспонденция, защото в случая те подадоха искане по Закона за достъп до обществена информация. В него подробно се описва кой точно ще дойде да ги чете. Бяха определили общо 11 човека.
Мога само да се досещам какви са мотивите на това поведение. Темата просто беше
удобна в предизборната кампания за евроизборите. Сред заявителите са Георги Свиленски и Елена Йончева, която сега е евродепутат. Сега идват други избори и вероятно затова темата отново възниква.
- А какво стана с пробите от асфалта? Те твърдят, че им създавате проблем с лабораторията, която ще ги изследва.
- От БСП заявиха, че ще дадат пробите на избрана от тях акредитирана лаборатория, която да направи независима експертиза. Но и досега не са посочили тази лаборатория.
- Ами вие им дайте пробите, пък те нека си търсят лаборатория...
- Няма как да правим такова нещо. Има си ред и правила за вземане на проби: отива се на място заедно с тези независими експерти, които те посочват, пробите се вземат по определен начин в наше присъствие и се носят в тази лаборатория. Не може да пуснем някой да отиде да копае асфалта така, кажи-речи нелегално.
- Какво стана с магистралата Русе-Велико Търново, чието изграждане затъна в съдебни спорове?
- Всички съдебни инстанции се произнесоха в наша полза и до края на годината
предвиждаме да стартираме първите 75 километра от трасето. Това е от Русе до Бяла и обходният път на Бяла, което е всъщност най-критичният участък от гледна точка на безопасността на движението.
Като казвам стартираме, имам предвид да обявим обществена поръчка за избор на изпълнител.
- Наближава времето за съставяне на бюджета за 2020 г. На какви пари ще разчита пътната агенция, като се има предвид, че влизат в сила толтаксите, а приходите от винетки ще намалеят?
- Агенцията е второстепенен разпоредител на бюджетни средства. И за 2020 г. основният източник на финансиране ще бъдат приходите от смесената система за таксуване.
По предварителни разчети през 2020 г. приходите от толтакси ще бъдат 500-600 млн. лв. От винетките, с които в момента се облагат и леките коли, и тежките камиони, към момента са събрани 310 млн. лв. Догодина тази сума ще намалее на 250 млн. лв.
- Но заедно с толтаксите глобалната сума всъщност нараства на 850 млн. лв., а за 2019 прогнозата беше за общо 420 млн. лв. Т.е. нараства двойно. Какво ще правите с толкова много пари?
- Парите за поддържане на пътищата никога няма да достигат. Ако достигаха, кабинетът нямаше да ни отпуска целево средства за един или друг нов пътен обект, нито щеше да ги има парите от европейските фондове.
850 млн. лв. все още не означават, че ще има достатъчно пари за поддържане на пътищата.
Но все пак увеличението на средствата ще ни позволи да обърнем по-голямо внимание на пътищата втори и трети клас. Както по отношение на тяхното състояние като настилка и експлоатационно състояние, така и за почистване и системи за безопасност.
Например състоянието на мантинелите по нашите пътища не е добро
Ние правим необходимото да ги подменяме, но един по-голям бюджет ще ни даде възможност да ги приведем в съответствие с нормите.
Ще има пълна подмяна на осветлението в тунелите. То и сега се подменя със съвременно, защото разходът за електроенергия е доста голям, но парите ще ни позволят да разширим тази дейност. Поне на всички тунели, които са по международните пътища.
Продължаваме с инфраструктурните проекти. Вярно, че те се финансират от европейските фондове, но това няма да продължава вечно и ще дойде момент, в който да се финансират от собствени приходи.
- Кабинетът отпусна вече средствата за довършване на южната дъга на софийското околовръстно между “Младост” и началото на “Тракия”. Но какво ще правим със западната дъга – този невероятно тесен вход към столицата?
- В напреднала фаза сме на утвърждаване на проекта за тунелните съоръжения там, тъй като те са свързани с много сериозни отчуждения.
Решението е взето отдавна, но заедно със Столична община в момента го оптимизираме, така че да скъсим дължината на съоръжението. Тунелът ще е в района на пресечката между булевард “Цар Борис Трети” и булевард “Никола Петков” и ще отвежда движението от околовръстното с едно ухо към бул. “Цар Борис Трети”. Разбира се, проектът за западната дъга на околовръстното предвижда и разширение на пътя до “Люлин”.
- Кога ще можем да стигнем поне до обявяване на обществена поръчка за тази западна дъга?
- Все още не мога да кажа, в момента сме се концентрирали върху южната дъга. Строителството ще започне още в края на септември, тъй като вече сме готови с процедурите.
- Вие лично какви статистически данни за състоянието и качеството на пътищата в България ползвате? Откъде знаете точно къде качеството им е добро, средно или лошо?
- Ние ползваме емпирични данни, но оценката все пак се прави по методология. Всяка година се прави доклад по области, в който се посочва по колко километра са оценени като добри, средни, лоши или в критично състояние. Този доклад е публичен.
Къде точно се намират конкретните пътища и участъци с определени качества се знае в съответните областни пътни управления. Когато се стигне до ремонт на определен път, се прави по-подробна оценка.
CV
l Роден е на 1 септември 1971 г.
l Завършил е икономика в УНСС и право в Русенския университет “Ангел Кънчев”
l Работил в инспектората на Националната служба по заетостта от 1996 до 2002 г.
l От 2002 до 2009 г. работи в Главна инспекция по труда, като заема длъжности от главен инспектор до директор на дирекция “Инспекция по труда” в Ловеч
l Бил е управител на предприятие за производство на метални изделия от 2009 до 2014 г.
l Последователно е зам. областен и областен управител на Ловеч
l От 31 януари 2019 г. е председател на Управителния съвет на АПИ