За последните 30 години има 176 случая с температури над 42 градуса, за предишните 90 са само 46
- Доц. Трифонова, как глобалното затопляне ще се отрази на климата у нас?
- Понятието “глобално затопляне” е въведено от проф. Брокър от Колумбийския университет през 70-те години на миналия век, но всъщност още в края на XIX век шведският учен Арениус въвежда термина “парников ефект”, свързан с повишаване на нивата на въглероден диоксид в атмосферата. Климатът е много сложна система и “глобалното затопляне” не може да опише промените на регионално ниво. Въпреки общите тенденции не може да се очаква еднаква промяна навсякъде. Климатичните изменения не са свързани само с повишаване на температурите, но също с по-сурови зими, по-чести бури, поройни наводнения и още редица екстремни явления.
НИМХ подготвя климатични оценки за ежегодните доклади на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и Световната метеорологична организация (СМО). От началото на 80-те години на ХХ век се наблюдава тенденция към затопляне, а средната годишна температура на въздуха за непланинската част от страната е нараснала с около 0,9 градуса спрямо нормата за 1961 - 1990 г. Температурните аномалии за почти всички години от 2007 г. досега са над 1 градус. От средата на 90-те години
зачестяват
бедствията заради
мощни бури
Особено през 2014 г. интензивните дъждове, гръмотевичните бури и силните градушки причиниха сериозни щети в много райони на страната. Това е и най-валежната година през целия период след 1988 г., със средногодишна сума на валежа 1013 литра на квадратен метър. Горещите вълни също нарастват значимо от края на 80-те години, а в Югозападна България се наблюдават почти ежегодно. Черно море леко забавя процеса на затопляне в Източна България. Трябва да се отбележи, че тежестта на горещата вълна в климатологичен аспект се определя не само от достигнатата максимална температура, а и от продължителното (не по-малко от 6 дни) задържане на температурите над определена стойност. През 2000 г. екстремно горещото време беше около 15 дни средно за страната, през 2007 г. – 21 дни, през 2017 г. – 18 дни. От началото на века не липсват и “студени” екстремуми, свързани с по-продължителни застудявания, достигане на много ниски температури и обилни снеговалежи, но като цяло зимите са по-меки.
- Температурният рекорд за България е 45,2 градуса, измерен в Садово през 1916 г., до колко може да се повиши?
- Сегашната средна глобална температура е с 0,85 °C по-висока, отколкото е била през XIX век. Всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предишното. Последните данни на СМО показват, че месец юли 2019 г. е може би най-горещият месец в историята, откакто се правят метеорологични наблюдения. До момента температурният рекорд в Садово не е надминат, като най-близката измерена стойност е 45 °C (2000 г., Съдиево). Изключително високи максимални температури над 42 °C са регистрирани на различни места и в различни периоди. От 1896 г. до 1986 г. има 13 години, в които са наблюдавани между 1 и 9 случая за цялата страна (общо 46 случая), като втората най-висока стойност за този период след рекорда в Садово е измерена в Чирпан през 1952 г. (44,5 °C). От 1987 г. до 2018 г. има 9 години с общо 176 случая на максимални температури над 42 °C, от тях 15 случая са през 1987 г., 64 – през 2000 г. и 76 – през 2007 г.
- Какви са различните сценарии?
- В рамките на европейския проект CECILIA бяха симулирани измененията на регионалния климат в “близко бъдеще” (2021 - 2050 г.) и “далечно бъдеще” (2071 - 2100 г.) от екип на НИМХ под ръководството на проф. Спиридонов. По отношение на средногодишната температура се очакват положителни тенденции на изменение с около 1,5-2 °C до 2050 г. и между 2.5 и 3.5 °C за далечното бъдеще. При песимистичен сценарий до 2100 г. повишаването на средната годишна температура може да надхвърли 4 °C. Прогнозира се намаляване на валежите с около 5 - 10% до 2050 г. и 15 - 20% (при песимистичен сценарии – до 40 - 50%) до 2100 г. Не се очаква съществена промяна на валежите през студеното полугодие, но намаляването на летните валежи ще доведе до по-малко валежи през годината като цяло.
- Ще има ли катаклизми?
Научно изследване, публикувано наскоро в списание “Нейчър”, определя скоростта и мащабите на сегашното глобално затопляне като надминаващи всякакви подобни събития през последните 2000 години. Бързото покачване на температурите през последните десетилетия
е засегнало 98%
от планетата
Екстремните проявления на климата ще поставят много групи хора в риск, могат да изострят социални и политически проблеми. Според друго изследване няколкостотин милиона души в големите градове по света са подложени на продължителното въздействие на екстремни климатични условия и техният брой ще нараства. Градовете създават климатичен проблем заради начина, по който са проектирани - градските “острови на топлина” са с няколко градуса по-топли от околностите им. София също е такъв пример. Изследване на колеги от секцията показва, че има ясна тенденция на увеличаване на температурите през зимата и пролетта, а максималната скорост на сезонно затопляне се достига при летните температури в периода 1991-2017 г.
- Ще има ли промени в годишните сезони?
- Парижкото споразумение от 2015 г. определя цел глобалното затопляне да се задържи под 2 °С спрямо прединдустриалната ера. На този етап обаче човешката дейност води по-скоро до затопляне от повече от 3 °С, като има тревожни сигнали за настъпване на
рязка и може би
необратима промяна
- загубата на леда през лятото в Арктика, изчезването на част от планинските ледници и кораловите рифове. При повишаване на средната температура с над 4 °С може да се стигне до преминаване на големи територии от една климатична зона в друга. Но все пак слънчевата радиация е основен фактор за формиране на климата, а сезонността се определя от наклона на земната ос и географската ширина. В последните години конкретно за Българи, наблюдаваме “серии” от по-топли (най-често) или по-студени спрямо нормата месеци, но дали тези аномалии биха довели до по-различими промени ,е трудно да се прецени.
- Как ще реагира природата у нас на глобалното затопляне - растения, животински свят?
- Продължителните и чести горещи вълни и суши ще причиняват още повече вреди на здравето на хората, на екосистемите, селското стопанство.
Нарастването броя на дните с обилни валежи ще увеличи риска от наводнения. Нови климатични изследвания и прогнози посочват, че за средните географски ширини в северното полукълбо дори при ограничаване на покачването на температурите до 2 °С вероятността за продължителни горещи вълни и последователни дни с проливни дъждове ще се увеличи в сравнение със сегашния период.
Визитка
- Завършила е висше образование и докторантура по специалност “Метеорология” в Ленинградския хидрометеорологичен институт
- Работи в системата на Националния институт по метеорология и хидрология над 37 години
- През последните години ръководи секция “Климатология” към департамент “Метеорология” в Националния институт по метеорология и хидрология