Доц. Любов Трифонова, климатолог: Повече суша и наводнения ще е ефектът за България

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7620589 Доц. Любов Трифонова, климатолог: Повече суша и наводнения ще е ефектът за България Доц. Любов Трифонова, климатолог: Повече суша и наводнения ще е ефектът за България www.24chasa.bg
Доц. Любов Трифонова
Доц. Любов Трифонова

За последните 30 години има 176 случая с температури над 42 градуса, за предишните 90 са само 46

- Доц. Трифонова, как глобалното затопляне ще се отрази на климата у нас?

- Понятието “глобално затопляне” е въведено от проф. Брокър от Колумбийския университет през 70-те години на миналия век, но всъщност още в края на XIX век шведският учен Арениус въвежда термина “парников ефект”, свързан с повишаване на нивата на въглероден диоксид в атмосферата. Климатът е много сложна система и “глобалното затопляне” не може да опише промените на регионално ниво. Въпреки общите тенденции не може да се очаква еднаква промяна навсякъде. Климатичните изменения не са свързани само с повишаване на температурите, но също с по-сурови зими, по-чести бури, поройни наводнения и още редица екстремни явления.

НИМХ подготвя климатични оценки за ежегодните доклади на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и Световната метеорологична организация (СМО). От началото на 80-те години на ХХ век се наблюдава тенденция към затопляне, а средната годишна температура на въздуха за непланинската част от страната е нараснала с около 0,9 градуса спрямо нормата за 1961 - 1990 г. Температурните аномалии за почти всички години от 2007 г. досега са над 1 градус. От средата на 90-те години

зачестяват

бедствията заради

мощни бури

Особено през 2014 г. интензивните дъждове, гръмотевичните бури и силните градушки причиниха сериозни щети в много райони на страната. Това е и най-валежната година през целия период след 1988 г., със средногодишна сума на валежа 1013 литра на квадратен метър. Горещите вълни също нарастват значимо от края на 80-те години, а в Югозападна България се наблюдават почти ежегодно. Черно море леко забавя процеса на затопляне в Източна България. Трябва да се отбележи, че тежестта на горещата вълна в климатологичен аспект се определя не само от достигнатата максимална температура, а и от продължителното (не по-малко от 6 дни) задържане на температурите над определена стойност. През 2000 г. екстремно горещото време беше около 15 дни средно за страната, през 2007 г. – 21 дни, през 2017 г. – 18 дни. От началото на века не липсват и “студени” екстремуми, свързани с по-продължителни застудявания, достигане на много ниски температури и обилни снеговалежи, но като цяло зимите са по-меки.

- Температурният рекорд за България е 45,2 градуса, измерен в Садово през 1916 г., до колко може да се повиши?

- Сегашната средна глобална температура е с 0,85 °C по-висока, отколкото е била през XIX век. Всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предишното. Последните данни на СМО показват, че месец юли 2019 г. е може би най-горещият месец в историята, откакто се правят метеорологични наблюдения. До момента температурният рекорд в Садово не е надминат, като най-близката измерена стойност е 45 °C (2000 г., Съдиево). Изключително високи максимални температури над 42 °C са регистрирани на различни места и в различни периоди. От 1896 г. до 1986 г. има 13 години, в които са наблюдавани между 1 и 9 случая за цялата страна (общо 46 случая), като втората най-висока стойност за този период след рекорда в Садово е измерена в Чирпан през 1952 г. (44,5 °C). От 1987 г. до 2018 г. има 9 години с общо 176 случая на максимални температури над 42 °C, от тях 15 случая са през 1987 г., 64 – през 2000 г. и 76 – през 2007 г.

- Какви са различните сценарии?

- В рамките на европейския проект CECILIA бяха симулирани измененията на регионалния климат в “близко бъдеще” (2021 - 2050 г.) и “далечно бъдеще” (2071 - 2100 г.) от екип на НИМХ под ръководството на проф. Спиридонов. По отношение на средногодишната температура се очакват положителни тенденции на изменение с около 1,5-2 °C до 2050 г. и между 2.5 и 3.5 °C за далечното бъдеще. При песимистичен сценарий до 2100 г. повишаването на средната годишна температура може да надхвърли 4 °C. Прогнозира се намаляване на валежите с около 5 - 10% до 2050 г. и 15 - 20% (при песимистичен сценарии – до 40 - 50%) до 2100 г. Не се очаква съществена промяна на валежите през студеното полугодие, но намаляването на летните валежи ще доведе до по-малко валежи през годината като цяло.

- Ще има ли катаклизми?

Научно изследване, публикувано наскоро в списание “Нейчър”, определя скоростта и мащабите на сегашното глобално затопляне като надминаващи всякакви подобни събития през последните 2000 години. Бързото покачване на температурите през последните десетилетия

е засегнало 98%

от планетата

Екстремните проявления на климата ще поставят много групи хора в риск, могат да изострят социални и политически проблеми. Според друго изследване няколкостотин милиона души в големите градове по света са подложени на продължителното въздействие на екстремни климатични условия и техният брой ще нараства. Градовете създават климатичен проблем заради начина, по който са проектирани - градските “острови на топлина” са с няколко градуса по-топли от околностите им. София също е такъв пример. Изследване на колеги от секцията показва, че има ясна тенденция на увеличаване на температурите през зимата и пролетта, а максималната скорост на сезонно затопляне се достига при летните температури в периода 1991-2017 г.

- Ще има ли промени в годишните сезони?

- Парижкото споразумение от 2015 г. определя цел глобалното затопляне да се задържи под 2 °С спрямо прединдустриалната ера. На този етап обаче човешката дейност води по-скоро до затопляне от повече от 3 °С, като има тревожни сигнали за настъпване на

рязка и може би

необратима промяна

- загубата на леда през лятото в Арктика, изчезването на част от планинските ледници и кораловите рифове. При повишаване на средната температура с над 4 °С може да се стигне до преминаване на големи територии от една климатична зона в друга. Но все пак слънчевата радиация е основен фактор за формиране на климата, а сезонността се определя от наклона на земната ос и географската ширина. В последните години конкретно за Българи, наблюдаваме “серии” от по-топли (най-често) или по-студени спрямо нормата месеци, но дали тези аномалии биха довели до по-различими промени ,е трудно да се прецени.

- Как ще реагира природата у нас на глобалното затопляне - растения, животински свят?

- Продължителните и чести горещи вълни и суши ще причиняват още повече вреди на здравето на хората, на екосистемите, селското стопанство.

Нарастването броя на дните с обилни валежи ще увеличи риска от наводнения. Нови климатични изследвания и прогнози посочват, че за средните географски ширини в северното полукълбо дори при ограничаване на покачването на температурите до 2 °С вероятността за продължителни горещи вълни и последователни дни с проливни дъждове ще се увеличи в сравнение със сегашния период.

Визитка

- Завършила е висше образование и докторантура по специалност “Метеорология” в Ленинградския хидрометеорологичен институт

- Работи в системата на Националния институт по метеорология и хидрология над 37 години

- През последните години ръководи секция “Климатология” към департамент “Метеорология” в Националния институт по метеорология и хидрология

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Проф. Ивайло Знеполски

Проф. Ивайло Знеполски: В тези 30 години бе рециклиран болшевишкият стил - нетърпимост, отрицание. Сега ни трябва нова култура на разговор в обществото

С годините Бойко Борисов разви усет при формиране на най-близкото си политическо обкръжение от умерени и интелигентни хора - Дончев, Горанов, Фандъкова - Г-н Знеполски, навършиха се 30 години от началото - 10 ноември 1989 г., на т.нар. преход. Преди време двама известни социолози обявиха, че преходът е свършил. Вие какво мислите по въпроса

Ив Бертончини: Макрон иска да направи Европа суперсила, но няма да стане, ако се държи като крал

Ив Бертончини: Макрон иска да направи Европа суперсила, но няма да стане, ако се държи като крал

Френският президент се държи арогантно с останалите в ЕС и те вече го приемат като човек, създаващ неприятности Той няма Наполеонов комплекс, а Бонапартов синдром - младия напорист политик, на когото му се иска да е Наполеон С Албания и Македония ЕС не се разширява, а консолидира европейска територия Ив Бертончини е президент на организацията

Доц. д-р Боряна Димитрова: За нови 4 г. власт ще е добре освен с  ВМРО, ГЕРБ да търси съюз и с малка дясна партия

Доц. д-р Боряна Димитрова: За нови 4 г. власт ще е добре освен с ВМРО, ГЕРБ да търси съюз и с малка дясна партия

Какво общо могат да имат Христо Иванов, Костадин Костадинов, Мая Манолова, че да реализират общ управленски модел? Г-жа Фандъкова почти не акцентира на собствения си принос за София, за разлика от опонентката си, която максимализира ефекта от всяка тема, до която се беше докоснала В София очевидно имаше срам или нежелание на симпатизантите

Сергей Цветарски

Сергей Цветарски: Лошата демография у нас не почна от 10 ноември, а още от 70-те години

Сега купуваме много повече, отколкото преди 1989 г., казва председателят на НСИ  Още акценти Когато сравняваме цени от 1990 г. със сегашните, трябва да сме много внимателни С годишния доход през 1989 г. сме могли да купим 429 кг свинско, а сега - 819 кг Подоходното неравенство у нас сега е станало твърде високо  Социализмът два

Борис Бесарабов

Борис Бесарабов: Отличник се възпитава със свобода, а не със забрани. Не шестиците, а знанията и желанието за промяна го правят успешен

Още акценти: Родителите трябва да се учат от децата си, защото днес те знаят повече от нас  Оценките не са важни, защото те са само цифри, а и често са субективни. Важно е единствено знанието Науката трябва да се докосне, за да се обикне. Любовта към нея се събужда с примери и индивидуален подход към детето, казва Борис Бесарабов, баща на Звездин

Йорданка Фандъкова: До месец предлагам промени в общината -  по-строг контрол над ремонтите и по-бързи услуги за гражданите

Йорданка Фандъкова: До месец предлагам промени в общината - по-строг контрол над ремонтите и по-бързи услуги за гражданите

Внасям в парламента искане за по-голямо отстояние при строителство на жилищни сгради, повече паркоместа и озеленяване, казва в първото си интервю, след като бе избрана за четвърти път за кмет на София Още акценти от интервюто: В тази кампания научих много неща. Тя промени и моето мнение за много хора - както сред опонентите, така и за такива

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Писателят А. Б. Йехошуа разписа книги след срещата с читатели.

Израелският писател А. Б. Йехошуа: Евреите са единственият народ, избиван като микроби

Българите трябва да са горди с това, което имат А. Б. Йехошуа е роден в Йерусалим през 1936 година и е автор на 9 романа. Той е от най-изтъкнатите писатели на Израел и е наричан Израелския Фокнър. Получавал е международни награди за всичките си романи. Живее в Хайфа, където дълги години е преподавал сравнителна литература и продължава да е

Проф. Иван Кралов

Проф. Иван Кралов: 90 на сто от абсолвентите на Техническия университет работят като инженери

Вече има магистърски програми, които са директно по поръчка на бизнеса - 3000 лева е заплатата на студентите, завършили комуникационна и компютърна техника в Техническия университет в София - това е едно от най-добрите стартови заплащания според рейтинга на университетите. Пак в него вие имате водещи позиции в 6 професионални направления.

Димитър Ганев: Добрият ход за Манолова - крачка назад за кратко. И битка за БСП, и нова партия са рискови

Димитър Ганев: Добрият ход за Манолова - крачка назад за кратко. И битка за БСП, и нова партия са рискови

Календарите на всички партии вече са с хоризонт пролетта на 2021 г., когато ще са редовните парламентарни избори, твърди политологът Фандъкова беше най-добрият кандидат на ГЕРБ в София, а Манолова - най- силният ѝ конкурент Не виждам проблем ГЕРБ да запази добрите си коалиционни отношения с ВМРО и след 2021 г

Венцислав Венков: Със 77 гласа разлика искаме повторно броене в Шумен - още получаваме сигнали за нарушения

Венцислав Венков: Със 77 гласа разлика искаме повторно броене в Шумен - още получаваме сигнали за нарушения

Имаме снимки, клипове, очаквахме малко по-активна намеса на полицията в късните часове на изборния ден, казва кандидатът на БСП за кмет на града - Г-н Венков, на балотажа в Шумен останахте втори, но опонентът ви Любомир Христов от ГЕРБ спечели с преднина от само 77 гласа. Затова в понеделник Корнелия Нинова обяви

Калоян Паргов: Очевидно десните не са узрели още - битката на тези избори не бе между ляво и дясно, а цивилизационен избор между промяна и статукво

Калоян Паргов: Очевидно десните не са узрели още - битката на тези избори не бе между ляво и дясно, а цивилизационен избор между промяна и статукво

Още акценти от интервюто с лидера на БСП - София: Смело мога да кажа, че БСП в София изпълни по-голяма част от целите си - удвоихме общинските си съветници, че и отгоре, имаме и двама районни кметове. Единият от тях е във втория по големина  район “Младост”, който е с население на седмия по големина град в България Ще искаме касиране на изборите в

Томаш Петржичек е роден на 27 септември 1981 г. Завършва международни отношения в Карловия университет, Прага. През май 2017 г. става заместник министър на труда и социалната политика, а от август 2018 г. е зам.-външен министър. От октомври 2018 г. е министър на външните работи на Чехия във второто правителство на Андрей Бабиш.

Томаш Петржичек: Кремълската дезинформация трябва да се разобличава

Чешките компании са сред важните инвеститори в България, но бих искал да видя, че нашите фирми не само развиват и разширяват бизнеса си, но и допринасят за икономическото развитие на страната, казва министърът на външните работи на Чехия - Г-н министър, само преди година в едно интервю казахте, че Русия представлява истински риск за Чехия и други

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber