Защо отношенията на Русия с Г-7 рухнаха

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7620086 Защо отношенията на Русия с Г-7 рухнаха Защо отношенията на Русия с Г-7 рухнаха www.24chasa.bg
СНИМКА: Pixabay

Тази седмица държавният глава на САЩ Доналд Тръмп ще посети Франция, за да присъства на срещата на върха на Г-7. Въпреки това, вместо да планира срещите си със световните лидери в югозападния френски курорт Биариц, американският лидер се съсредоточи върху страна, която няма да бъде представена на форума. „Считам, че би било много по-удачно да се върнат руснаците [в Г-7]“, цитира изданието The Washington Post думите на Тръмп в навечерието на годишната среща на „голямата седморка“. Авторът Адам Тейлър е категоричен – не Москва, а Вашингтон е най-голямата заплаха за Г-7.

Участието на Русия в срещите на лидерите на най-големите икономики в света бе прекратено, след като присъедини Крим през 2014 г. В резултат на това от Г-8, форматът стана Г-7. В него влизат Обединеното кралство, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ.

Сега Тръмп вярва, че Русия трябва отново да бъде включена в тази група. „Както знаете, през повечето време имаше „голяма осморка". Русия беше част от нея. Президентът Обама не искаше Русия да бъде част от тази група, защото го беше надхитрила. Но всичко трябва да работи по различен начин".

Това не е първият път, в който Тръмп прави подобно предложение. Миналата година, в навечерието на пътуването си за срещата на върха в Квебек, Тръмп каза, че от негова гледна точка Русия трябва да бъде върната в този клуб. „Може би това е политически некоректно, но трябва да управляваме делата в света“, припомня изданието думите му.

Президентът на САЩ отдавна разговаря приятелски с руския си колега Владимир Путин, въпреки че администрацията му все още не може да намери общ език с Кремъл. Колкото и абсурдно да е, идеята Русия да се върне в този клуб вероятно набира все по-голяма скорост. Сега вече е късно Москва да бъде поканена в Биариц, но догодина срещата на лидерите трябва да се проведе в САЩ, т.е. последната дума за това как ще се проведе това събитие ще бъде на Тръмп. Както CNN съобщи тази седмица, позовавайки се на високопоставен служител на администрацията, Тръмп е изразил желание да покани Русия на срещата на следващата година по време на телефонен разговор с Еманюел Макрон, а френският президент е одобрил идеята.

Надеждите на Тръмп, че Русия ще може да се присъедини към Г-7, се основават на неразбиране на същността на този клуб и на природата на съвременна Русия. Ако обаче Русия все пак се върне във формата, това ще бъде поредният удар върху обединения фронт на държавите, създаден за решаване на най-важните световни проблеми.

Никълъс Бърнс, американски дипломат, публикува на страницата си в социалната мрежа „Туитър“: „Би било огромна грешка да се позволи на Русия да се върне към Г-7. Помислете за сигнала: Путин може да нахлуе и анексира територията на съседна държава, и всичко е наред. Това противоречи на всичко, за което се бориха НАТО и Западът".

В разгара на Студената война САЩ ръководеха процеса на създаване на това, което сега е известно като Г-7. През 1973 г. Джордж Шулц, тогавашен секретар в Министерството на финансите на Ричард Никсън, проведе среща с финансовите министри на Великобритания, Франция и Западна Германия в Библиотеката на Белия дом. Когато Япония се присъедини към тях, те станаха известни като Групата на петте държави, но скоро броят на членовете на клуба отново се увеличи.

Теоретично само най-големите „развити икономики“ в света може да станат членове на този клуб, както отбелязва Международният валутен фонд. На практика обаче изборът на членове се основаваше повече на общ характер на идеалите на капитализма и демокрацията, отколкото на обективни икономически показатели.

Ето защо през 1997 г. президентът Бил Клинтън заяви, че Русия също трябва да бъде приета в този клуб. На следващата година Москва става част от групата. Аргументът в полза на приемането на Русия бе не нейната икономика, която до този момент все още не се беше възстановила след разпадането на Съветския съюз, а фактът, че тя вече не е противник на Запада и присъединяването й към формата можеше да помогне за облекчаване на напрежението между Москва й нейните съседи.

„Ще ги приемем в Г-7 и те ще напуснат Балтийския регион. Ако станат членове на клуба за възрастни момчета, те ще имат по-малко причини да бият малките", аргументира се Клинтън, както пише бившият заместник-държавен секретар Стробе Талбот в спомените си.

Точно същата логика бе в основата на решението от 2001 г. да се позволи на Китай да се присъедини към Световната търговска организация - и резултатите бяха също толкова тъжни. Докато Борис Елцин беше президент на Русия, всичко вървеше добре, но след наследяването на поста от Владимир Путин всичко се промени. Членството на Русия в Г-8 бе прекратено през 2014 г., когато Русия присъедини Кримския полуостров и подкрепи бунтовниците в Източна Украйна.

Оттогава Русия не е променила поведението си. След като прекрати членството си в Г-8, тя се намеси в конфликта в Сирия, за да помогне на Башар Асад да остане на власт, а след това и в президентските избори през 2016 г. в САЩ. Москва не положи никакви усилия да запази отношенията си с членовете на Г-7, да не говорим за връщането на Крим и възстановяването на отношенията с Украйна.

Коментирайки предложението на Тръмп за повторното включване на Русия в клуба на най-големите икономики, кореспондентът на The Wall Street Journal Ярослав Трофимов написа в „Туитър“: „Сериозен въпрос: защо Русия, а не Бразилия? Бразилия има по-голяма икономика, подобен доход на глава от населението и за разлика от Русия, тя е в състояние да произвежда граждански самолети (Embraer), които отговарят на международните стандарти. Освен това Бразилия е демократична страна".

Поглеждайки назад, можем да кажем, че членството на Русия в Г-8 никога не е имало много смисъл. Дори и днес по отношение на БВП Русия стои по-долу от страни, които не са членове на този клуб, като Индия и Бразилия и само леко изпреварва Южна Корея и Австралия. В своя годишен доклад Freedom House определя Русия като „не свободна“, поставяйки я наравно с друга много по-голяма икономика, която не е част от Г-7, Китай. Междувременно възходът на Г-20, много по-голяма група от тази на най-големите икономики, включваща Китай, Индия и Бразилия, доведе до намаляване на значението на Г-7. В пика на своето съществуване през 80-те години на миналия век общият БВП на страните от Г-7 достигаше почти 70% от световната икономика, но през последните години той падна до под 50%.

При Тръмп политическото значение на формата също намаля значително. Тази група е силна, само когато всички нейни членове се придържат към обща позиция - както например, когато всичките седем членове единодушно подкрепиха идеята за прекратяване на членството на Русия в Г-8 през 2014 г.

От това единство обаче нямаше и следа. На предишната среща в Квебек Тръмп открито се скара с Джъстин Трюдо, след като канадският премиер разкритикува търговската политика на САЩ. Президентът на САЩ напусна Канада по-рано от планираното, пропускайки дискусиите за изменението на климата, а след това отказа да подпише съвместното комюнике, което подкрепяше няколко часа по-рано.

Тръмп напусна Канада първи, за да се срещне със севернокорейския лидер Ким Чен-ун в Сингапур. И тази тенденция да се дава предпочитание на противниците, игнорирайки съюзниците, продължава: в същия ден, когато Тръмп предложи да върне Русия в Г-7, той отмени планираното си посещение в Дания, защото датският премиер Мете Фредериксен нарече идеята му относно закупуването на Гренландия „абсурдно“.

Въпреки желанието на Тръмп и очевидното одобрение на Макрон, Русия може да не стане отново член на Г-8. Миналата година руските власти осмиваха предложението на Тръмп. „Г-8 се нуждае от Русия много повече, отколкото Русия се нуждае от Г-8“, каза Константин Косачев, председател на комисията по външни работи в горната камара на руския парламент.

Въпреки това, ако Путин не се върне в този клуб, членовете му едва ли може да се надяват на спокоен живот. Днес основната заплаха за Г-7 не е Москва, а Вашингтон.

("Фокус")

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Коментар на седмицата №3: Москва ни освободи и от фашизма, и от комунизма

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №3 и е събрал над 30 хил. прочитания. Ако махнем Паметника на Съветската, армия, да сложим паметник на КГБ? Спокойно, граждани – истериите на последната седмица са само подгрявка за юбилея на прехода – 30 години 10 ноември!

Какво да го правиш - той си пие от малък

За издигането на алкохолизма в култ В добре познатия на всички, родени преди 2000 г., сериал “Приятели”, още преди да се залюби с Чандлър, Моника за кратко време излиза със Забавния Боби. Боби е душата на компанията, всички го харесват и той им отвръща със същото, затрупвайки ги с шеги и закачки. Приятелите обаче забелязват

Борис Джонсън довежда до отчаяние европейските преговарящи

Британският премиер Борис Джонсън довежда до отчаяние европейските преговарящи с непреклонността си и оставя малко надежда за споразумение с ЕС за Брекзит до 31 октомври, за което ще поеме "цялата отговорност". "Все още сме готови обективно да анализираме всички конкретни и юридически издържани предложения на Великобритания,

Англия поема към най-тежката зима след Втората световна война

Въпросът вече е дали няма да въвлече в нов конфликт и целия Запад Англичаните много се интересуват от метеорологичната прогноза. Не че очакват да се случат някакви ужасяващи катаклизми на обитавания от тях остров, а защото разговорът за времето е ритуал в техния живот. Някои познавачи на английската народопсихология твърдят,

Георги Марков събра 30-годишната политическа история на Виктор Орбан в 124 страници

От студентските години до премиерското кресло - възхода му разказва депутатът, за когото унгарският премиер е феномен 30 години. Толкова се навършват тази година от официалното отваряне на границата на Унгария с Австрия. Също толкова време се навършва, откакто млад студент в Унгария на име Виктор Орбан започва политическата си кариера.

Връзката образование - силна икономика е щит срещу кризи

Българският еврокомисар Мария Габриел поздрави председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за смелостта да обедини под една шапка т.нар. Златен триъгълник - наука, бизнес и образование. Какъв шанс получава България с този ресор? С този въпрос се обърнахме към политоложката Румяна Коларова и икономиста Лъчезар Богданов

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

В ресора на Габриел е бъдещето на Европейския съюз

Българският еврокомисар Мария Габриел поздрави председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за смелостта да обедини под една шапка т.нар. Златен триъгълник - наука, бизнес и образование. Какъв шанс получава България с този ресор? С този въпрос се обърнахме към политоложката Румяна Коларова и икономиста Лъчезар Богданов

Вместо да вкара на празна врата, Салвини си заби автогол

Италия вече не е троянският кон, Европа си отдъхна За двайсетина дни през август, когато италианецът ходи задължително на почивка със семейството или любовницата си, се случиха толкова много събития и така главоломно, че дори на обръгналите на италианския хаос им се зави свят. Острите завои в хода на правителствената криза се редуваха буквално

Искаме да се забърза икономиката, а работниците ще намаляват. Какъв ход има?

Ключов фактор става производителността на труда По последни данни на НСИ производителността на труда през второто тримесечие на годината, измерена през създадения БВП на един зает, нараства с 3,5% в реално изражение спрямо същия период на 2018 г. Същият реален темп на растеж отчита и БВП Което означава

Defense News: България ускорява купуването на военна техника на фона на страха от Русия

На фона на увеличената решителност на Русия да проектира военната си мощ в Черно море, Румъния и България ускоряват програмите си за модернизация на своите въоръжени сили и замяна на съветската военна техника с оръжие и оборудване, произведени на Запад, пише американското издание Defense News в материал,

Защо е малко вероятно Франция да наложи вето върху отлагането на Брекзит

Да удължим или да не удължим? Това е въпросът. И той стои не само пред Борис Джонсън. Съгласно правилата на ЕС, ако съюзът иска да отложи датата на Брекзита, Великобритания, като напускаща страна членка, трябва да поиска удължаване на срока от ЕС. Брюксел не може едностранно да го предложи или наложи.

Размяната на затворници с Русия - победа за Зеленски, но с риск от опасни последици

Новият украински президент Володимир Зеленски направи голям удар през уикенда с успешната, първа по рода си размяна на затворници с Москва. Този напредък обаче може да наложи на Киев опасни отстъпки в бъдеще, предупреждават експерти и медии. Встъпил в длъжност през май, Зеленски - бивш актьор без опит в политиката,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber