Няма съмнение, че убиец, който е убил по особено жесток и мъчителен начин и изнасилил жена, а още повече дете, заслужава възможно най-тежкото наказание. А ако убиецът е рецидивист, това показва и безнадеждността на превъзпитанието в затвора. Важен въпрос е дали в подобни случаи да се допуска така нареченото съкратено съдебно следствие.
Съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, което е условие за съкратеното следствие. Подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласи да не се събират нови доказателства.
Един от съществените въпроси, които се повдигат при умишлените убийства по особено жесток или мъчителен начин е дали при тях да се допуска така нареченото съкратено съдебно следствие. Защото в този случай съдът намалява определеното наказание с една трета.
По българското наказателно право не се допуска да се налага наказанието доживотен затвор без замяна в затвор за определен срок. И човек се пита защо е предвиден като наказание в НК въпросният доживотен затвор без право на замяна.
Обикновената доживотна присъда (с право на замяна) се заменя с лишаване от свобода от 20 до 30 г.
Върховният касационен съд е излязъл с тълкувателно решение, че при съкратено съдебно следствие за умишлени убийства, извършени по особено жесток или особено мъчителен начин, наказанието “доживотен затвор” се заменя с наказание лишаване от свобода от 15 до 30 г.
В тълкувателното си решение Върховният касационен съд изрично заключава, че: “След като най-тежките наказания бъдат заменени, съдът няма правомощия да извърши тяхната повторна замяна”.
Тоест наказанията при съкратеното съдебно следствие, по които е постановено първоначално наказание “доживотен затвор”, не се намаляват с една трета след трансформирането им в затвор за определен срок.
Когато присъдата е доживотен затвор, разликата в реалните наказания при съкратено съдебно следствие е само в минималното наказание, докато максималното е същото – 30 г. Редуциране на наложеното наказание с една трета може да стане само ако се определи точен срок затвор, а не доживотна присъда.
Преди време имаше текст в НК, който предвиждаше почти същото, което сега се предлага: “Чл. 369а (нов 2009) Съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние.”
Но съвсем скоро текстът беше отменен.
За съжаление, съвсем невинаги в досъдебното производство доказателствата са железни. Това създава възможност подсъдимият да бъде оправдан. И тогава близките няма да получат възмездие, а обществото – справедливост. Освен това при съкратеното съдебно следствие много рядко се стига до обжалване на присъдата, т.е. наказанието се налага по-бързо. А знае се колко дълго може да се влачи едно наказателно дело. Спестяват се и неприятните преживявания на близките на убития да слушат за издевателствата над близкия им човек.
Поради това би било по-добре да се помисли съкратеното съдебно следствие да е възможно само след съгласие на прокурора.
Именно прокурорът е страната в процеса, която в началото на производството пред съда има най-много и най-точна информация по делото, тъй като прокуратурата е водила досъдебното производство. А идеята на съкратеното съдебно производство е то да се реализира, когато доказателствата не са железни и когато бързината на приключване на делото е от съществено значение.
Съгласието на прокурора като условие за съкратено съдебно производство може да се реализира по много начини. Един от най-лесните е, като се създаде нов чл.369 а със следното съдържание:
“Чл. 369а Съкратено съдебно следствие се допуска само при съгласие на прокурора.”
Съгласието на прокурора може да се реализира и чрез промени в чл. 370 от НПК.
Естествено, при една законодателна промяна такова едно предложение следва да се обмисли внимателно и да се прецизира, като са възможни промени и в други текстове от НПК.