Технологията на разбунване на
либералните духове във фейсбук
Представете си малка павирана уличка в широкия център на София в късния следобед, тишина, коли минават все по-рядко, няколко жени пушат и бърборят пред фризьорски салон и козметично студио. По тротоара точно срещу нашия вход върви отблъскваща фигура - двуметров мъж с огромен корем, провиснал до средата на изсулени бермуди и покрит с най-голямата и размъкната раирана тениска в света. Всички инстинктивно отвръщат очи, но изведнъж се случва нещо толкова неочаквано, сякаш минаваме в паралелна реалност. Някой изкрещява:
Стой! Горе
ръцете! На
земята! Лягай
на земята!
Гигантът се заковава на място и вдига ръце. Странно, не се оглежда, някак подозрително примирен се подчинява, все едно е очаквал да чуе точно тази заповед.
В следващите секунди всичко се случва бързо. Туловището тромаво се тръшва на земята по очи, захвърляйки найлонов плик. Отнякъде дотичват висок мъж и стройна жена, явно цивилни полицаи, слагат му белезници, но го оставят да си лежи като меча кожа върху плочките. Малката тиха уличка е потресен свидетел на арест посред бял ден. До няколко минути по балконите изскачат съседи и тротоарът се превръща в театрална сцена. Най-сетне вдигат арестувания, той щръква с белезниците на тротоара така, че всички идеално да го видят и да му се порадват. Сто процента тая му е
най-голямата
излагация
в живота.
След още време, пет-десет минути най-малко, пристигат полицейска кола и микробус. Докато служителите на реда се разгръщат и провеждат съответните там действия, махалата вече жужи. Новините светкавично се разпространяват от уста на уста – този бил телефонен измамник, накарал една баба от съседната улица да му даде всичките си пари. Полицията обаче разполагала с предварителна информация още преди дни и провела акция. Хора твърдят, че са забелязали още вчера цивилните служители на реда, но ги мислели за случайни граждани.
Съседите се оживяват, разцъфтяват доволни усмивки, най-сетне един от тия кретени да влезе в затвора. Докато наблюдавам как окованият измамник клето чака, а органите на реда старателно събират веществените доказателства, сред които виждаме малко пликче със златни коронки и друго, по-надуто, пълно с пари, ми става жал. Сещам се за горката Иванчева, колко мъка и тя изпати.
Това е моментът, в който ме спохожда мисълта да бия камбаната на свободата, да разбуня либералните духове във фейсбук с вестта, че съм свидетел на грубо погазване на човешките права.
Да събера тълпа
праведни
граждани,
да поискаме високо и ясно оставка на статуквото, защото няма кой друг да се застъпи за авторитета на един заподозрян.
Ами, ако тия пари и коронки са му били подхвърлени, както на Иванчева 70-те хиляди евро в багажника?
Всъщност да, бабата му ги е подхвърлила, тука малко ми издиша тезата, буквализмът ме опровергава, но тихо! Винаги мога да заявя, че дебелакът е поредната невинна жертва на силовата машина и също, че пред него се е затръшнала вратата на толерантността. Абе ако се напъна, мога и група във фейса да направя, в “Забелязано в София” да пусна покъртителни кадри на насилие,
в сутрешния блок
мога да се явя
с двама мастити
адвокати
и да оплюем палячовщините на репресивния апарат, който естествено е доминиран от олигархията и си прави каквото си иска. Има още време до октомври, моята реактивна група ще ме издигне за кмет на София и аз ще изтрепя рибата с идея небостъргачът на “Артекс” да стане музей на революционното движение.
Обаче ентусиазмът се сблъсква с доволните физиономии наоколо, действат ми леко демотивиращо, чудя се защо софийският еснаф не се възмущава от очевидната репресия? Те щом се радват на тоя арест, сигурно и за Иванчева не са им трепнали сърцата. Питам се – аз ли живея сред коравосърдечни капиталисти, или има нещо сбъркано при либералите?
В жесток конфуз и конспирация изпадам, трябва да си сипя нещо студено. Те и без това след половин час го откараха тоя, повече не мога да го мисля, аман! Те не знаят какво губят, като не ме избират за кмет. И пак затъвам в блатото на превзетата територия KlETA MAJKA BALGARIQ. СъсипАха я тая държава, ей!