Атестирането е добър подход, трябва да се мисли и за стимули на тази база - сега разликата между най-добрия и най-лошия преподавател е до 30 лв. на месец, казва директорът на столичното 51-о средно училище "Елисавета Багряна"
- Г-н Александров, защо трябва учителите да бъдат атестирани - за първи път се въвежда редовно оценяване на всеки 4 години?
- Атестирането е един външен поглед върху това, което умеят учителите. Аз съм убеден, че това ще бъде добронамерен поглед и по този начин учителите ще могат да видят своите добри страни. Ако има нужда нещо да усъвършенстват, ще получат указания как да го направят. Във всяка професия работещите по някакъв начин получават обратна връзка за начина, по който се справят със своята работа, и съответно я коригират, когато е необходимо.
- При 2 слаби оценки ще бъдат уволнявани, това няма ли да стресира преподавателите?
- Не знам работа, в която, ако някой системно не се справя със задълженията си, да бъде оставен да я върши. Имайте предвид, че атестационният период е на 4 години. При първата слаба оценка учителят получава възможност 1 година да работи с наставник. Ако изпълнява съветите и препоръките му, през следващата година няма да получи слаба оценка. Ако въпреки това отново получи слаба оценка, очевидно, че на този човек не му е мястото в училище. Не мисля, че би имало много такива случаи. Аз не вярвам обществото пък да иска учители и директори да бъдат в училище, независимо как се справят. Този, който не може, би трябвало да си потърси друга работа.
- Подходящо ли е периодът на атестиране да бъде на 4 години?
- Това е колкото един образователен етап. Например началният етап от 1-и до 4-и клас. 4 г. е период за атестиране в много области. Например
на 4 години са
изборите за кмет,
за президент,
за парламент. Този период се смята за завършен.
- Ще има ли поощрения за учителите отличници?
- От 6-7 години има диференцирано заплащане, което си е вид атестиране. Първо те се самоатестират според таблица. 70% от показателите са национални, останалите са на ниво училище. След това комисия, избрана от педагогическия съвет, дава оценка за работата на учителя. На базата на оценката получават диференцирано заплащане. Разликата обаче между най-добрия и най-лошия учител е до 400 лв. на годишна база или по около 30 лв. на месец. В бъдеще трябва да се мисли тези учители, които показват по-добри резултати, да бъдат отчетливо диференцирани в заплатите в сравнение с другите. Така ще имат стимул.
- Какво ще съдържа професионалното портфолио на учителите?
- Първо трябва да съдържа данни за тях, квалификации, техни постижения. Представям си, че професионалното портфолио ще се състои от 2 части. Едната ще е постоянна - какво е направил дотук като квалификация, умения. В другата част ще добавя нещата, които постига през текущия период - разработка на национални или международни проекти, участие в конференции и др. Това става сравнително лесно. Няма строго описан начин, по който да се прави портфолиото. Аз препоръчвам да се прави на powerpoint, защото може да добавяш непрекъснато нови и нови слайдове, да се отпечатва в различни формати. Портфолиото представлява една характеристика на това, което прави учителят, и то е в негова полза. Когато дойдат проверяващи, на тях ще им бъде достатъчно да го разгледат портфолиото и лесно да си съставят мнение. При мен тази година кандидатства учителка по изобразително изкуство. В нейното портфолио бяха описани уменията, беше показала свои и картини на свои ученици. Имаше участия в изложби. Видях и няколкото препоръки. Така много добре си представих в рамките на 5-10 минути какво представлява учителят. Фактически с това портфолио тя спечели работното си място при мен.
- От какви учители предимно има нужда системата?
- Всяко училище
има нужда от
учители, които
обичат учениците
и работата си. Ако говорим за учители по различните предмети, има голяма разлика в ситуацията в големите градове и малките населени места. В големите градове като София, Пловдив и Варна има остър недостиг на учители по математика, физика, химия, информационни технологии, английски език, начални учители, докато в малките населени места такава липса няма. Причините според мен са няколко. Една от тях е, че студент, завършил природни науки и математика, в големия град сравнително лесно може да си намери работа в друга област - в банка или някъде другаде, където все още е по-добре платено. Дори този студент много да обича учителската професия, в София е много по-скъпо. Ако в едно семейство единият е учител и трябва да живеят в София под наем, им трябват поне 700-800 лв. За да живеят под наем във Видин например, им трябват 150-200 лв. А заплатите са еднакви в големия и в малкия град. В много от малките населени места учителите вече са сред добре платените. Сега съм в Годеч, където имам вила. Тук учителите са сред най-добре платените хора. В София учителите сме под средната заплата за столицата. Тези неща пораждат динамиката на търсенето на работни места.
- А каква е ситуацията във вашето училище?
- С много голяма мъка намерихме учител по математика. Някои се заблуждават, че има много кандидати, например имало по 15 кандидати за място. Нещата не стоят по този начин. Тази година в Регионалното управление на образованието в София беше обявено, че 40 училища търсят учители по математика.
на учителя се дава
свобода той да е
царят в клас, а не
учебната програма
15 души кандидатстваха във всичките 40 училища. Част от кандидатите пък не са подходящи за тази професия. В София в някои училища изискванията към учителите особено по математика са много високи. Много трудно се намират добри учители в големите градове.
- Министерството на образованието отпуска 2 млн. лв. за електронни дневници, как облекчават те работата на учителите?
- Аз съм активна част в този процес. Няколко години много упорито настояват за въвеждането на електронните дневници. Имаше известен страх, че с тях няма да се справят всички училища, че учителите нямат необходимите компетенции, няма необходимите дигитални условия. Миналата година около 50 училища в страната минахме изцяло на електронни дневници и електронни бележници. Учителите се справят чудесно. Да, има период от 1-2 месеца да свикнат с този модел, но след това казват, че по-хубаво нещо не може да съществува. Първо, в училища, които въведоха електронни дневници от 1-2 години, се намали броят на отсъствията. Родителят научава за отсъствията и закъсненията на секундата. Например в третия час на 15-ата минута учителят пише на Георги от 10-и “б” клас закъснение или отсъствие. На телефона на родителя има мобилно приложение и той веднага вижда, че синът му не е в час. Сутринта обаче, разделяйки се, детето е казало, че отива на училище. Преди това ситуацията беше такава, че понякога родителят разбираше след един или два месеца. Вече
номерът с фалшивите
бележки не върви
Другото предимство на електронния дневник е, че дава възможност на родителите да бъдат много по-добре информирани за знанията на децата си. Когато се пише оценка, има 10-15 възможности, в които се вижда на какво е изпитван и на какво е получил оценката. Ако Георги например има четворка по география, става ясно дали е на устно, или писмено изпитване, на контролно, на класно, от проект. Родителят вижда и темата, по която е изпитвано детето. Това е много полезно особено за по-малките ученици. В нашето училище правим т.нар. формиращо оценяване. На всяка оценка се поставя някаква тежест. Ако най-малката тежест на една оценка е единица, а най-голямата е тройка, тройката е за класна работа, а единица - за устното изпитване. Една оценка 6 на изходно ниво или на класна работа се равнява на 3 шестици от устно изпитване. Ученикът и родителят придобиват усещане за това как се справят със задачите и разбират, че по-добрата оценка трябва да е следствие на повече труд, а не на късмет.
- МОН предвижда и облекчаване на учителите в избора им на теми според нивото на учениците, как ще се отрази това на работата, ще направи ли учителите по-креативни?
- Учителят трябва да се освободи от бюрократщината. Добрият учител е този, който дава всичко от себе си, който работи с т.нар. компетентностен подход. Това е, което ще се опитаме да въведем през следващите 1-2 години.
Компетентностният
подход включва петте “к”
Първото е критично мислене - умението да се вземат решения въз основа на добри аргументи. Второто “к” е комуникация - общуване, при което се обменя налично използваемо знание. Третото “к” е колаборация - умението на учениците да си сътрудничат. Четвъртото е креативност - не да повтаряш като папагал, а да можеш да измислиш от наличните знания нещо ново. Петото, което е изключително важно, е концентрация. В днешно време това е голям дефицит. Децата на десетата минута са разконцентрирани. Уменията на компетентностния подход са уменията на XXI век. Бюрократщината само пречи. Преди, ако се случеше да има избори или грипна ваканция, учителят трябваше да пише доклад до директора как ще преструктурира темите. Разбира се, аз не мога да го прочета. Когато има грипна ваканция, ми пишат 80 учители по различни предмети.
Какъв е смисълът
да ми пишат, като
така или иначе аз
няма да го прочета
Преди 1-2 години изпращахме тези доклади до Регионалното управление. И там не ги четяха. Сегашната промяна показва по-голямо доверие към учителя. Учителят е отговорен да предаде цялото учебно съдържание на учениците си по начин, по който той прецени, и в срок, който прецени. Това е нещо добро и за интегрирани уроци. Представете си, че решат да направят интегриран урок по физика, химия и биология. Всъщност аз искам не само да си го представим, но и да се прави. В 51-о училище го правим. За да се случи, трябва да има сравнително сходни теми. Ако по физика тази тема се пада в началото на ноември, по химия през декември, а по биология през февруари, то не може да се получи. Сега с тази свобода на учителите това ще може да се случи. Учителят трябва да бъде царят в клас, а не учебната програма. Учебната програма трябва да се изпълнява, но с темпове и по начин, по който прецени учителят, че е най-добре за учениците.
- Наистина ли дигиталните компетентности на учениците се увеличават?
- Имал съм възможност да посетя училища в много страни. Много добре се развиваме в тази посока. И учителят е достатъчно добре подготвен. И добър интернет имаме. Добре е да преквалифицираме още по-добре учителите да използват дигитализация в своите учебни часове. В много от най-добрите образователни системи учителите използват дигитални устройства в 10 до 30% от учебното време. Ако все повече учители свикнат да го правят, ще е по-интересно за учениците, ще развиваме техните умения. Искаме или не искаме, но това е светът на младите. Образователната система трябва да се пригажда към света на младите.
Учениците искат
да работят с
дигитални устройства
Трябва да го направим така, че да е изключително полезно за учебния процес. Целенасочено трябва да ги подпомагаме министерството, директорите и обучаващите организации.
- Кога във вашето училище отпадна забраната за ползването на телефони в час?
- Ние имахме много кратък опит в това отношение - буквално само няколко месеца. Като забраниш да използват телефоните, учениците ги използват тайно. Те ще си държат без звук телефоните в чантите. Ще седнат на последния чин и ще си ги гледат. Така ще са извън часа. Решихме, че няма смисъл. Нали знаете, всичко забранено е най-сладко. Ако искаш нещо да стане, забрани го.
Направихме друго. Създадохме всички условия телефоните да се използват само по предназначение. Във всяка класна стая имаме зареждачки за телефони. Навсякъде в училището имаме Wi-Fi мрежа, която е без парола за учениците и с парола за учителите. Телефонът може да се използва, само когато учителят е казал за учебни цели. Ако извадиш телефон, без учителят да го е казал, телефонът се взема и се вика родител, на когото се предава. Понякога за учениците това е страхотно наказание, особено ако родителят не може да дойде същия ден. 24 или 48 часа без телефон за един гимназист е наказание, равнозначно на същото време без храна. Някои родители се сърдят. Но ние им обясняваме, че правилата са такива. В училище имаме около 150 таблета и 150 компютъра. Оказа се, че по-добре е да използват своите дигитални устройства. Свикнали са по-бързо да оперират с тях, почистват ги от спамове и могат да продължат работата си вкъщи, което е най-важното. В нашето училище използваме google classroom, където учителите дават домашни работи, учениците им ги връщат, след това получават отзиви от учителите. Учителите там качват клипчета, например със стихотворения на Ботев, рецитирани от артисти. Цената на дигиталните устройва вече не е възпиращ фактор, както беше преди 6-7 години. Работата с телефони в час изглежда на учениците като развлечение.
CV
- Завършил математика през 1982 г. в Пловдивския университет и информатика през 1990 г. в Софийския университет
- От 1998 go 2004 г. е директор на 15-о СУ „Адам Мицкевич" в София
- От 2004 г. е директор на 51-о средно училище “Елисавета Багряна” в София
- Председател на Сдружението на директорите в системата на средното образование.