Проф. Емил Ботев: Активна е сеизмичната зона в Гърция и Западна Турция, ние сме в период на затишие

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7599150 Проф. Емил Ботев: Активна е сеизмичната зона в Гърция и Западна Турция, ние сме в период на затишие Проф. Емил Ботев: Активна е сеизмичната зона в Гърция и Западна Турция, ние сме в период на затишие www.24chasa.bg
Проф. Емил Ботев

Очакваме трус от Вранча, дано не е с магнитуд над 7,5, защото ще разлюлее сериозно северните ни райони

Ние сме си “отметнали” катастрофите по статистика в началото на миналия век, казва сеизмологът

- Проф. Ботев, да се плашим ли от труса с магнитуд 6 в Измир? Преди това в четвъртък там люля и 4,8, предните дни земетресения се усетиха в Гърция, а и в София. Това значи ли, че земната кора “изпуска” напрежение?

- Да, става дума за разтоварване на натрупани напрежения във времето. Питате дали тези дни са по-различни в сравнение с предишни периоди. Не можем да кажем. Територията на Егейската сеизмична зона (Западна Турция, Гърция, отчасти нашата страна) е достатъчно високо активна. Такива земетресения като това, което беше усетено в София на 4 август с магнитуд около 2,5, е микроземетресение. Всички земетресения с магнитуд под 3 са такива.

Микроземетресения

на територията на

нашата страна стават

по 1000 на година

Никога не се случват равномерно във времето. Няколко дни или седмици може да няма земетресение на дадено място, а после в рамките на няколко дни да се реализират 3-4. Слабите земетресения са хиляди на брой в годината.

- Каква е сеизмичната активност на нашата територия в момента?

- В момента имаме относително слаба сеизмична активност както по броя на земетресенията, така и по тяхната сила. Единични са земетресенията с магнитуд, по-голям от 3. Земетресения с магнитуд, по-голям от 4, са изключения. Такива стават веднъж или 2 пъти годишно. На юг от нас, дори в северната част на Егейско море, земетресенията са десетина пъти повече по брой и със значително по-голяма сила. Земетресенията при нас от последните 1-2 седмици са 2,3/ 2,7/, 2,5. Те са няколкостотин пъти по-слаби по енергия и са несравними. 2 единици магнитуд прави близо 1000 пъти по-слаби по енергия земетресения, които стават на територията на нашата страна. От последните 42 години, откакто сложихме по-чувствителни станции на територията на страната, хващаме микросеизмичната активност. За територията на страната получаваме 1000-1100 средно земетресения годишно. След 2012 г. пък, когато стана силното земетресение в Перник, имаме средно 700-800. Има заслабване на микросеизмичната активност. През последните десетилетия силни земетресения с магнитуд 6 не са ставали - от 1928 г. Но и броят на микроземетресенията е с няколкостотин по-малко годишно. С това искам да кажа, че от няколко години сме в период на затишие.

- А какво е положението в земетръсна София?

- Очевидно в Софийския регион хората са свръхчувствителни по отношение на сеизмични въздействия и усещат земетресения с магнитуд под 3. Последното с магнитуд 2,5 беше усетено в източната периферия като Панчарево. В рамките на 20-ина дни станаха и други земетресения в Софийско, но отново микроземетресения. На 21 юли беше в Своге с 2,3. Два дни по-късно имаше трус в Батулия с магнитуд 2,7. Земетресения под 3 не представляват интерес. Няма пряка връзка между реализацията на микроземетресенията и по-силните, които имат сериозно въздействие върху поведението и живота на хората. През 1904 г. по индукция от много силното Крупнишко земетресение с магнитуд 8 в Трън разлюлява с магнитуд 6,5. Това е най-силното земетресение в континентална Европа за последните 200 години.

Най-силното

софийско

земетресение

е с магнитуд

6,1/6,2 и е

станало

през 1858 г.

Тогава няма сеизмоприемници, но по начина на въздействие, т.нар. макросеизмична оценка за интензивността на въздействието по 12-степенната скала, казваме, че е девета степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. В Трън все пак е по-силно в исторически план. В Софийска сеизмична зона общо средно се получават годишно около 30 земетресения. Ето сега тези последни 3, които станаха за кратко време, не представляват изключение. Това горе-долу съответства на 30 за една година.

- Минаха 7 години от голямото земетресение в Перник, на колко години у нас стават драматични трусове?

- Катастрофални земетресения с магнитуд 7, при които има разрушения и смъртни случаи, у нас има 6-7 за последните 2 столетия. Тяхната повторяемост за отделните сеизмични зони е различна, но средно за територията на страната е на 250-300 години. При нашите съседи такива земетресения стават многократно по-често. За Вранча е с магнитуд 7 и е с по-голяма повторяемост - на 30-40 години. Последното беше през 1977 г. с магнитуд 7,4. За едно столетие във Вранча са станали 4 такива земетресения. Те могат да станат през 3-4 години, а през следващите 50 да няма нито едно. Ние очакваме там такова земетресение. Дано не е с магнитуд над 7,5, защото в такъв случай задължително в България ще има много сериозни разлюлявания и въздействия. Сградите в северните райони, строени след 1986 г., когато стана земетресението в Стражица, са според високите оценки на въздействие.

Правилникът всъщност

влезе в сила 1987 г.

Сграда, строена след тази година, би трябвало да издържи на земетресение със сила 7,5 във Вранча. По-старите сгради обаче имат сериозно въздействие. Това е непосредствената опасност от много силни румънски земетресения. Защото, както споменах, ние сме си изработили земетресенията в началото на миналия век. 6 такива земетресения са станали в периода от 1900 г. до 1928 г., когато е последното в Чирпан - Пловдив с магнитуд 7.

Тогава тези 6 земетресения, ставайки в кратък период от време, разтоварват огромните напрежения. Ние оттогава, в това число и през последните десетилетия, когато провеждаме изследвания за следене на аномалии в геофизични полета, съпътстващи натрупването на напрежения, не наблюдаваме сериозни аномалии за близко във времето реализиране на освобождаване на напрежение и на бъдещо земетресение. Засега нямаме такава информация.

- Какво точно правите по проекта с Министерството на образованието и науката, по който работите от година и половина?

- Основна цел на проекта е да изследва статистически значими връзки между наблюдавани нетипични изменения в някои геофизични полета и вариациите на геодинамичната (сеизмична) активност, предшестваща появата на по-силните земетресения в района на Балканите. Основната хипотеза е, че подготовката на едно земетресение е свързана с редица промени в литосферата, които рефлектират и в останалите обвивки на Земята - магнитосфера, атмосфера, йоносфера, хидросфера и пр.

Направихме сериозни изследвания в по-високо сеизмичните зони като Благоевградско, в Симитлийския гребен, в Пловдивско. Става дума за изкопни дейности на големи дълбочини за проследяване на геологическата история на пластовете. Така установихме, че в тези зони земетресения с разместване на пластовете, които съответстват на много голям магнитуд - по-голям от 7, са се случвали по 2-3 за 1000 години, т.е. повторяемостта на катастрофално земетресение във всяко огнище е на около 2000-3000 години.

Докато силни земетресения с магнитуд 6 не носят такъв потенциал за огромно въздействие върху живота и бита на хората. Земетресението в Перник беше с магнитуд 5,8. В Стражица през 1986 г. земетресението беше с магнитуд 5,7. В Перник нямаше много сериозно въздействие върху сградния фонд. Земетресения с магнитуд, по-малък от 6, не представляват сериозна опасност. Т.нар. силни с магнитуд от 6 до 7 също не водят до глобални сериозни въздействия. Много по-опасните са с магнитуд над 7.

- Как се отнасяте към теорията, че Луната се отдалечава постепенно и това носи трусове?

- Известно е, че

въздействието на

Луната е сериозно,

но то е постоянно за огромни райони от няколко градуса, т.е. поне 1000 километра в диаметър от повърхността на Земята едновременно с еднаква сила се въздейства от Луната. Тук го няма това причинно въздействие едно спрямо друго. По-силните земетресения обикновено стават на границата на блоковете и най-вече между границата на отделните плочи. У нас през последното столетие нямаме трус с магнитуд 6, камо ли за магнитуд 9, какъвто се случва в Япония и Чили. Там натрупването на напрежения е много по-голямо. Скоростите на отместване на отделните плочи една спрямо друга са много по-високи. Нашите блокове са с размери няколко десетки километра, а не няколко стотици или хиляди, както е в Тихоокеанската област. Нашите малки блокчета се отместват едно спрямо друго с 2-3 милиметра годишно, а в областта на Японската дъга става 40-50 или 60 милиметра до 80-100 милиметра годишно в областта на Чили. При това тяхната земна кора е много по-здрава. България е вътрешноконтинентална област и не издържат отделните блокове на такива напрежения. При нас разтоварването на напрежение става с много по-слаби земетресения. Сега ще ни трябват стотици години, за да се напрупат напрежения за катастрофални земетресения.

- Разполага ли вече сеизмологията със средства за прогноза на силни земетресения?

- За съжаление, не, но да се каже, че не се работи по въпроса, няма да е коректно.

- На кой етаж живеете?

- На 12-ия. Земетресението в Перник съвсем ни обърка. Според записите, свързани с ускоренията на сградите, техният спектрален състав е доста нехарактерен за близки земетресения. Когато се събудих през нощта, при нас беше много сериозно резонансното въздействие. Така бавно и значимо се люлееше, че мазилката на почти всички стени се понапукаха. Помислих си, че земетресението е от Вранча, защото се люлееше много бавно и посоката му беше такава. Субективното отношение на макар и специалист, особено в напрегната обстановка, не е най-меродавно. Имали сме и обективна основа за това.

CV

- Проф. Емил Ботев е завършил физика в Софийския университет през 1979 г.

- Оттогава работи в Геофизичния институт на БАН

- Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година

- До тази година ръководи департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН

- В момента ръководи 3 международни проекта, единият е към Фонда за научни изследвания

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Анна Александрова: Справедливо ли е дело за тройно убийство да продължава 16 г. и убиецът да получи 16 г. затвор?

Подкрепихме отпадането на съкратеното съдебно следствие за умишлените убийства заради нашите избиратели, казва шефката на правната комисия в парламента  - Г-жо Александрова, вие и народните представители Димитър Лазаров и Красимир Ципов внесохте промени в НПК, които, ако бъдат гласувани, ще дадат възможност делата за условно предсрочно

Любен Милев: Целта ни е победа, за да прекратим порочните практики в Благоевград

В последните години в общината бе реализиран класически модел на злоупотреба с власт, казва водачът на листата за общински съветници на БСП Голямата ни цел е след 4 г. подкрепеният от нас кмет Румен Томов да открие кампанията си за втори мандат с отчет за инвестиции, нови работни места и по-висок стандарт на хората в града - Социолозите

Кристоф Ламбер: Бих се снимал в български филм, само ми дайте добър сценарий и режисьор

Много харесвам традиционната ви кухня, виното и съм голям фен на “Под прикритие” Кристоф Ламбер е роден през 1957 г. в Ню Йорк. Баща му е френски дипломат. Дълги години живее във Франция, където завършва драматургия в парижката консерватория. Едни от най-големите му и запомнящи се роли са в “Тарзан от рода Грейстоук”

Иван Портних: Отваряме Варна към морето – с нови проекти

Готов съм с ясна програма за управление, с осигурено финансиране, обяви досегашният кмет и кандидат на ГЕРБ за нов мандат Г-н Портних, защо предстоящите избори на 27-ми октомври са важни за Варна? На 27-ми октомври ще бъде определена посоката за развитие на Варна за следващите 4 години. Затова е важно хората да избират внимателно

Георги Икономов: Банско се превръща в топдестинация за спортен туризъм с ясен план, добра координация и много работа

Градът ни не е просто населено място, а маркетингов продукт, който представлява страната ни, казва кандидатът на ГЕРБ за кмет на Банско: - Г-н Икономов, през 2017 г. Банско бе обявено за европейски град на спорта, а през 2018-а и 2019-а много изявени спортисти развяха знамето на община Банско на почетните стълбички в цял свят.

Калин Поповски, ВМРО: Време е за промяна в Плевен

Преди четири години хората на Каракачанов издигнаха и избраха Спартански. Сега са силно разочаровани от него - Г-н Поповски, защо се кандидатирахте за кмет на Плевен? - Кандидатирам се за кмет на Плевен със самочувствието на човек, който познава града и неговите проблеми и нужди в детайли. Знам и ще отстоявам основните европейски принципи в

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Актьорът Михаил Петров: На моята възраст знам, че на човек не са му нужни чак толкова битови благинки

Доайенът от Народния театър дарява парите от юбилейния си спектакъл за млада актриса Михаил Петров е роден на 8 октомври 1949 г. Негов полубрат от първия брак на майка му е Юлиан Вучков. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1971 г. в класа на проф. Любомир Кабакчиев и вече 47 сезона е актьор в

Иван Тотев: Ако не беше европейската столица на културата, в Пловдив нямаше да се случат смели проекти

Това домакинство оставя огромно богатство за поколенията Чак през 2032 г. България може да получи такова домакинство Около 20 млн. лева отидоха за събития B края на първия си мандат през 2014 г. кметът Иван Тотев чу от международното жури, че Пловдив печели надпреварата за европейска столица на културата

Последното интервю на Милчо Левиев пред "24 часа"

Преподавал съм по целия свят, в България има най-много талантливи личности, казва Милчо Левиев в последното си интервю пред "24 часа". Прочетете го

Мирослав Йотов: Най-много проблеми има с евтините уреди

Последния път проверявахме уреди за грижа за косата - преси, маши и сешоари. Почти от всяка проба имаше нередности, казва директорът на дирекция “Контрол на пазара” към ДАМТН - За какво следи вашата дирекция “Контрол на пазара” по отношение на електроуредите, г-н Йотов? - Главна дирекция “Контрол на пазара”,

Проф. Иво Петров: Има една причина да вляза в политиката - Йорданка Фандъкова. Тя: Поканих не просто експерти, а и активни граждани

Управлението трябва да се дигитализира - на машина рушвет не може да се даде, казва в интервю световноизвестният кардиолог Започваме усилена работа в кварталите - улици, паркинги, осветление, пейки и детски площадки, казва в интервю столичният кмет и кандидат за нов мандат Още акценти от двойното интервю: Фандъкова: Запознахме се,

Мариус Куркински: Светът е непоносимо засукан, но аз виждам спасение

“Киномания” се открива с новия филм на големия режисьор и актьор, който тази година навършва половин век. Камен Донев, Ана Пападопулу и Димитър Рачков са сред звездите в разтърсващата сага по Хайтов На 14 ноември т.г. “Киномания” ще бъде открита в НДК с новия филм на Мариус Куркински “Засукан свят”.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber