Проф. Емил Ботев: Активна е сеизмичната зона в Гърция и Западна Турция, ние сме в период на затишие

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7599150 Проф. Емил Ботев: Активна е сеизмичната зона в Гърция и Западна Турция, ние сме в период на затишие Проф. Емил Ботев: Активна е сеизмичната зона в Гърция и Западна Турция, ние сме в период на затишие www.24chasa.bg
Проф. Емил Ботев

Очакваме трус от Вранча, дано не е с магнитуд над 7,5, защото ще разлюлее сериозно северните ни райони

Ние сме си “отметнали” катастрофите по статистика в началото на миналия век, казва сеизмологът

- Проф. Ботев, да се плашим ли от труса с магнитуд 6 в Измир? Преди това в четвъртък там люля и 4,8, предните дни земетресения се усетиха в Гърция, а и в София. Това значи ли, че земната кора “изпуска” напрежение?

- Да, става дума за разтоварване на натрупани напрежения във времето. Питате дали тези дни са по-различни в сравнение с предишни периоди. Не можем да кажем. Територията на Егейската сеизмична зона (Западна Турция, Гърция, отчасти нашата страна) е достатъчно високо активна. Такива земетресения като това, което беше усетено в София на 4 август с магнитуд около 2,5, е микроземетресение. Всички земетресения с магнитуд под 3 са такива.

Микроземетресения

на територията на

нашата страна стават

по 1000 на година

Никога не се случват равномерно във времето. Няколко дни или седмици може да няма земетресение на дадено място, а после в рамките на няколко дни да се реализират 3-4. Слабите земетресения са хиляди на брой в годината.

- Каква е сеизмичната активност на нашата територия в момента?

- В момента имаме относително слаба сеизмична активност както по броя на земетресенията, така и по тяхната сила. Единични са земетресенията с магнитуд, по-голям от 3. Земетресения с магнитуд, по-голям от 4, са изключения. Такива стават веднъж или 2 пъти годишно. На юг от нас, дори в северната част на Егейско море, земетресенията са десетина пъти повече по брой и със значително по-голяма сила. Земетресенията при нас от последните 1-2 седмици са 2,3/ 2,7/, 2,5. Те са няколкостотин пъти по-слаби по енергия и са несравними. 2 единици магнитуд прави близо 1000 пъти по-слаби по енергия земетресения, които стават на територията на нашата страна. От последните 42 години, откакто сложихме по-чувствителни станции на територията на страната, хващаме микросеизмичната активност. За територията на страната получаваме 1000-1100 средно земетресения годишно. След 2012 г. пък, когато стана силното земетресение в Перник, имаме средно 700-800. Има заслабване на микросеизмичната активност. През последните десетилетия силни земетресения с магнитуд 6 не са ставали - от 1928 г. Но и броят на микроземетресенията е с няколкостотин по-малко годишно. С това искам да кажа, че от няколко години сме в период на затишие.

- А какво е положението в земетръсна София?

- Очевидно в Софийския регион хората са свръхчувствителни по отношение на сеизмични въздействия и усещат земетресения с магнитуд под 3. Последното с магнитуд 2,5 беше усетено в източната периферия като Панчарево. В рамките на 20-ина дни станаха и други земетресения в Софийско, но отново микроземетресения. На 21 юли беше в Своге с 2,3. Два дни по-късно имаше трус в Батулия с магнитуд 2,7. Земетресения под 3 не представляват интерес. Няма пряка връзка между реализацията на микроземетресенията и по-силните, които имат сериозно въздействие върху поведението и живота на хората. През 1904 г. по индукция от много силното Крупнишко земетресение с магнитуд 8 в Трън разлюлява с магнитуд 6,5. Това е най-силното земетресение в континентална Европа за последните 200 години.

Най-силното

софийско

земетресение

е с магнитуд

6,1/6,2 и е

станало

през 1858 г.

Тогава няма сеизмоприемници, но по начина на въздействие, т.нар. макросеизмична оценка за интензивността на въздействието по 12-степенната скала, казваме, че е девета степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. В Трън все пак е по-силно в исторически план. В Софийска сеизмична зона общо средно се получават годишно около 30 земетресения. Ето сега тези последни 3, които станаха за кратко време, не представляват изключение. Това горе-долу съответства на 30 за една година.

- Минаха 7 години от голямото земетресение в Перник, на колко години у нас стават драматични трусове?

- Катастрофални земетресения с магнитуд 7, при които има разрушения и смъртни случаи, у нас има 6-7 за последните 2 столетия. Тяхната повторяемост за отделните сеизмични зони е различна, но средно за територията на страната е на 250-300 години. При нашите съседи такива земетресения стават многократно по-често. За Вранча е с магнитуд 7 и е с по-голяма повторяемост - на 30-40 години. Последното беше през 1977 г. с магнитуд 7,4. За едно столетие във Вранча са станали 4 такива земетресения. Те могат да станат през 3-4 години, а през следващите 50 да няма нито едно. Ние очакваме там такова земетресение. Дано не е с магнитуд над 7,5, защото в такъв случай задължително в България ще има много сериозни разлюлявания и въздействия. Сградите в северните райони, строени след 1986 г., когато стана земетресението в Стражица, са според високите оценки на въздействие.

Правилникът всъщност

влезе в сила 1987 г.

Сграда, строена след тази година, би трябвало да издържи на земетресение със сила 7,5 във Вранча. По-старите сгради обаче имат сериозно въздействие. Това е непосредствената опасност от много силни румънски земетресения. Защото, както споменах, ние сме си изработили земетресенията в началото на миналия век. 6 такива земетресения са станали в периода от 1900 г. до 1928 г., когато е последното в Чирпан - Пловдив с магнитуд 7.

Тогава тези 6 земетресения, ставайки в кратък период от време, разтоварват огромните напрежения. Ние оттогава, в това число и през последните десетилетия, когато провеждаме изследвания за следене на аномалии в геофизични полета, съпътстващи натрупването на напрежения, не наблюдаваме сериозни аномалии за близко във времето реализиране на освобождаване на напрежение и на бъдещо земетресение. Засега нямаме такава информация.

- Какво точно правите по проекта с Министерството на образованието и науката, по който работите от година и половина?

- Основна цел на проекта е да изследва статистически значими връзки между наблюдавани нетипични изменения в някои геофизични полета и вариациите на геодинамичната (сеизмична) активност, предшестваща появата на по-силните земетресения в района на Балканите. Основната хипотеза е, че подготовката на едно земетресение е свързана с редица промени в литосферата, които рефлектират и в останалите обвивки на Земята - магнитосфера, атмосфера, йоносфера, хидросфера и пр.

Направихме сериозни изследвания в по-високо сеизмичните зони като Благоевградско, в Симитлийския гребен, в Пловдивско. Става дума за изкопни дейности на големи дълбочини за проследяване на геологическата история на пластовете. Така установихме, че в тези зони земетресения с разместване на пластовете, които съответстват на много голям магнитуд - по-голям от 7, са се случвали по 2-3 за 1000 години, т.е. повторяемостта на катастрофално земетресение във всяко огнище е на около 2000-3000 години.

Докато силни земетресения с магнитуд 6 не носят такъв потенциал за огромно въздействие върху живота и бита на хората. Земетресението в Перник беше с магнитуд 5,8. В Стражица през 1986 г. земетресението беше с магнитуд 5,7. В Перник нямаше много сериозно въздействие върху сградния фонд. Земетресения с магнитуд, по-малък от 6, не представляват сериозна опасност. Т.нар. силни с магнитуд от 6 до 7 също не водят до глобални сериозни въздействия. Много по-опасните са с магнитуд над 7.

- Как се отнасяте към теорията, че Луната се отдалечава постепенно и това носи трусове?

- Известно е, че

въздействието на

Луната е сериозно,

но то е постоянно за огромни райони от няколко градуса, т.е. поне 1000 километра в диаметър от повърхността на Земята едновременно с еднаква сила се въздейства от Луната. Тук го няма това причинно въздействие едно спрямо друго. По-силните земетресения обикновено стават на границата на блоковете и най-вече между границата на отделните плочи. У нас през последното столетие нямаме трус с магнитуд 6, камо ли за магнитуд 9, какъвто се случва в Япония и Чили. Там натрупването на напрежения е много по-голямо. Скоростите на отместване на отделните плочи една спрямо друга са много по-високи. Нашите блокове са с размери няколко десетки километра, а не няколко стотици или хиляди, както е в Тихоокеанската област. Нашите малки блокчета се отместват едно спрямо друго с 2-3 милиметра годишно, а в областта на Японската дъга става 40-50 или 60 милиметра до 80-100 милиметра годишно в областта на Чили. При това тяхната земна кора е много по-здрава. България е вътрешноконтинентална област и не издържат отделните блокове на такива напрежения. При нас разтоварването на напрежение става с много по-слаби земетресения. Сега ще ни трябват стотици години, за да се напрупат напрежения за катастрофални земетресения.

- Разполага ли вече сеизмологията със средства за прогноза на силни земетресения?

- За съжаление, не, но да се каже, че не се работи по въпроса, няма да е коректно.

- На кой етаж живеете?

- На 12-ия. Земетресението в Перник съвсем ни обърка. Според записите, свързани с ускоренията на сградите, техният спектрален състав е доста нехарактерен за близки земетресения. Когато се събудих през нощта, при нас беше много сериозно резонансното въздействие. Така бавно и значимо се люлееше, че мазилката на почти всички стени се понапукаха. Помислих си, че земетресението е от Вранча, защото се люлееше много бавно и посоката му беше такава. Субективното отношение на макар и специалист, особено в напрегната обстановка, не е най-меродавно. Имали сме и обективна основа за това.

CV

- Проф. Емил Ботев е завършил физика в Софийския университет през 1979 г.

- Оттогава работи в Геофизичния институт на БАН

- Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година

- До тази година ръководи департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН

- В момента ръководи 3 международни проекта, единият е към Фонда за научни изследвания

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Доц. Даниел Вачков: Българо-македонската комисия се обедини за цар Самуил, за Гоце Делчев разговорите не са лесни

Надявам се да стигнем до решения, които да са исторически коректни и същевременно да са приемливи за двете общества, казва директорът на Института за исторически изследвания при БАН - Доц. Вачков, член сте на българо-македонската комисия, която трябва да обсъди общата история и образователните програми.

Проф. Генчо Начев: Предлаганият здравен модел е стъпка в правилната посока, но ако се въведе изведнъж, има риск да фалира цялата система

Без остойностяване на медицинските услуги, въвеждане на критерии за качество и жесток контрол всеки допълнителен лев за здраве само ще потъне, казва директорът на УМБАЛ "Света Екатерина" Още 2005 г. можехме да въведем диагностично свързаните групи. Изчисленията тогава показаха, че разходът ще се качи с 50%, и тази стъпка не се предприе

Шефът на Пътна полиция: Заснехме 10 746 шофьори с превишена скорост над 50 км/ч

Издали сме 950 370 акта, фиша и електронни фиша за първите 7 месеца на годината, казва Росен Рапчев - Комисар Рапчев, август месец традиционно е най-тежък откъм катастрофи. Какви мерки вземате това лято? - Не само август, а трите летни месеца – юни, юли и август, са най-натоварени и с най-сериозен пътен травматизъм. 78 са загиналите през август м

Николай Вълканов: За бизнеса е важно да има стабилност в управлението за 4 г. Като правиш 300 млн. лева инвестиции, а се промени рамката, ще настъпи катастрофа

От две години има спад на цените на металите с 30%, въпреки товаинвестираме и увеличаваме заплати, казва председателят на Българската минно-геоложка камара и зам.-председател на КРИБ  Още акценти Слава богу, че правителството на г-н Борисов не се поддаде на спекулативни искания, той обеща, че за целия мандат няма да се увеличат данъците,

Вероника Имова: Методи Лалов трябва да изготви съдебни актове по 111 дела, преди ВСС да приеме оставката му

Важно е имиджът на магистрата да е чист, ако ще става политик, казва членът на Съдийската колегия на ВСС Вероника Имова - Г-жо Имова, след проваленото заседание на Съдийската колегия на ВСС, на което не беше освободен Методи Лалов като съдия, той упрекна кадровия орган и вас персонално, че не му позволявате да подаде оставка,

Проф. Антоний Тодоров: С Мая Манолова за първи път има условия за пробив в управлението на ГЕРБ в столицата

Още акценти от интервюто: Тя в момента не е изпълнителна власт, за да решава проблеми. Нейната работа като омбудсман е именно да говори И Фандъкова, като е започнала като кмет, не е имала по-голям опит от нея. Хората се учат Нинова развърза ръцете на градската организация да подкрепи кандидатура на обществения защитник в София Резултатите

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Марта Вачкова: Баща ми страдаше от Митко Бомбата. А аз се радвам, когато ме сочат: Виж, мамо, сестра Жекова!

Актрисата отпразнува 60-ия си юбилей на морето заобиколена от приятели, както в детството си - Г-жо Вачкова, това лято отпразнувахте 60-ия си юбилеен рожден ден на морето, нали така? - Да, като в детството ми. Когато бях малка, винаги прекарвах рождения си ден на морето. От една страна, като ученичка страдах, че не съм със съучениците си

Асен Александров: Най-сетне на учителя се дава свобода той да е царят в клас, а не учебната програма

Атестирането е добър подход, трябва да се мисли и за стимули на тази база - сега разликата между най-добрия и най-лошия преподавател е до 30 лв. на месец, казва директорът на столичното 51-о средно училище "Елисавета Багряна" - Г-н Александров, защо трябва учителите да бъдат атестирани - за първи път се въвежда редовно оценяване на всеки 4 години

Кирил Добрев: Дребнавостта не отива на БСП и ако нещо е добро за София - като Мая Манолова, няма проблем да го подкрепим

Още акценти от интервюто със зам.-председателя на БСП: Само ние имаме вроден инстинкт да оставяме на заден план тяснопартийните си интереси. Изискваме обаче уважение и принципност В тази кампания ще изненадаме избирателя с изцяло ново поколение политици в БСП, готово да влезе сега в местната власт.

Румяна Коларова: Мая Манолова изчаква септемврийската социология и е нервна - името й се коментира прекалено рано

Още акценти от интервюто: Местните избори са вододелът - оттях зависи както бъдещето на ГЕРБ, така и на лидера на БСП Номинациите ще тръгнат след 15 септември. До тогава може да има промяна в нагласите България има нужда от конструктивна лява алтернатива. Иначе дясното ще започне да предлага социалните решения Слави Трифонов е пред

Емил Нешев: Единствени в ЕС сме без хеликоптер линейка, а ни трябват поне 5 за реакция в “златния час”

Още акценти от интервюто: Лятно време спасяването е само на ръце, колата стига, докъдето има път, казва шефът на Планинската спасителна служба Губят се хората, които подценяват планината Само през миналата седмица имахме 10 спасителни акции  Издирването на туристи може да струва и 150 хил. евро Тръгвайте към върховете с уважение и респект В

Николай Димитров: Промените в Несебър са видими и ярки, за мен най-важна е оценката на хората

Не само градът, а и съставните селища са живи и многолюдни, казва кметът на Несебър  Държа на проектите с директно отношение към подобряване на жизнените условия в общината Административното ръководство се старае да предоставя максимално качествени и достъпни услуги независимо от финансовия ресурс - Г-н Димитров,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber