Валя Червеняшка: Сесилия Саркози ни казваше, че ще прерови пясъка на пустинята, но ние ще бъдем свободни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7592505 Валя Червеняшка: Сесилия Саркози ни казваше, че ще прерови пясъка на пустинята, но ние ще бъдем свободни Валя Червеняшка: Сесилия Саркози ни казваше, че ще прерови пясъка на пустинята, но ние ще бъдем свободни www.24chasa.bg

Още помня преживяното в Либия, но се държа и продължавам да работя и след пенсия, казва медицинската сестра от детското отделение на болницата в Бяла Слатина

Навършиха се 12 години от освобождаването на българските медици, които прекараха повече от 8 г. в либийски затвори. Медицинските сестри Валя Червеняшка, Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло и Снежана Димитрова заедно със съпруга на Кристияна - д-р Здравко Георгиев, и палестинският лекар Ашраф ал Хаджудж бяха арестувани в Бенгази на 9 февруари 1999 г. и останаха в либийските затвори общо 2755 дни.

През 2000 г. те бяха обвинени в умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази - заразили умишлено над 400 деца, с цел дестабилизация на джамахирията.

През 2002 г. медиците бяха оправдани по обвинението в заговор срещу държавата, но междинна инстанция запази и продължи делото по останалите обвинения - умисъл, отровителство, употреба на алкохол и незаконни трансфери на валута.

През 2004 г. медицинските ни сестри и Ашраф получиха смъртни присъди чрез разстрел. Здравко Георгиев бе осъден само по леките обвинения.

Година по-късно Върховният съд на Либия отмени постановените смъртни присъди и върна делото за ново разглеждане.

През 2006 г. присъдите бяха препотвърдени от Апелативния съд, а на 11 юли 2007 г. окончателно потвърдени от Върховния съд. Седмица по-късно смъртните присъди на българките бяха заменени с доживотен затвор от Висшия съдебен съвет на Либия.

На 24 юли 2007 г. 5-те медицински сестри, д-р Здравко Георгиев и палестинецът Хаджудж - с вече българско гражданство, кацнаха на летище София със специален полет, след като продължилите няколко години преговори по тяхното освобождаване завършиха с посредничеството на ЕС, Франция и Катар.

Пет дни след ареста на българските медицински сестри - на 13 февруари 1999 г., в. “24 часа” съобщи от първата си страница: “Изчезват 23-ма наши медици в Либия”. Разгласяването, че в Бенгази става нещо ужасно, доведе до бързо освобождаване на 17 от задържаните. Но за останалите 6-има започна сага на мъчения, съд и над 8 г. в либийски затвор. Последваха преговори на 3 български правителства с либийския лидер Муамар Кадафи за освобождаването им.

Намираме Валя Червеняшка на работното място в детското отделение на болницата в Бяла Слатина след изкарана нощна смяна.

- Валя, всяка година по това време отбелязваме твоето и на колежките ти - медицински сестри, освобождаване от либийския затвор и завръщането ви в България. Либия завинаги беляза живота ти, сещаш ли се понякога за преживяното?

- Това не може да се забрави, нищо че минаха доста години. Сещам се, и то не само когато вие, журналистите, ни напомняте. (Смее се.) Спомням си и това, че през далечната 1997-а

заминах с

толкова надежди

за тази страна

и веднага

започнах работа в

детската болница

в Бенгази. Три месеца след моето заминаване за Либия, след като си оправи документите, дойде и съпругът ми Емил Узунов. Той си намери работа в строителството.

Заминахме с надеждата да спечелим достатъчно пари, за да можем да издържаме нашите две дъщери да следват висше образование. По това време те вече бяха кандидат-студентки, България пък беше в криза и трудно се намираше работа, камо ли добре платена.

- Казвала си, че отначало са ви приели много добре в либийската болница, но после нещата се объркали.

- Наистина приеха ни добрe, защото имаха голяма нужда от добре подготвени лекари и медицински сестри. В Бенгази работеха хора от няколко европейски и арабски държави, в болницата се говореше поне на 10-ина езика.

Но само след няколко месеца започнахме да усещаме напрежение в работата си.

От либийския персонал на болницата непрекъснато ни повтаряха да работим само с ръкавици, да внимаваме при процедурите. Не ни обясняваха много, но

бързо се разбра,

че има много

деца, заразени

със СПИН

Но ние си вършехме съвестно работата и не си спомням някоя медицинска сестра да е решила заради това да напусне.

- Кога се объркаха нещата?

- Приблизително една година след като бях започнала работа там. На всички ни дойде изневиделица, никой не подозираше какво ще се случи.

Един ден нахлуха униформени либийци с автомати и започнаха масови арести. Държаха се много грубо, ругаеха ни и задържаха над 20 сестри и няколко лекари - все чужденци. Вдигнаха ни през нощта и в закрити коли ни закараха направо в арестите на затвора в Триполи. Там разбрахме, че всички задържани сме обвинени, че сме заразили умишлено децата в болницата със СПИН чрез преливане на кръв.

Започна безумно разследване от страна на либийците, но после научихме, че

това е

предизвикало

голям отзвук в

Европа и в света

Много страни се намесиха веднага чрез дипломацията и правителствата си и техните хора бяха освободени, без да им предявят обвинение.  

Останахме само ние, българите - пет медицински сестри и един лекар. Към нашата група бе пришит и палестинският стажант Ашраф.

Само за нас тогава реално не се застъпи никой от нашата държава, а по-късно, когато все пак реагираха, ни убеждаваха да кротуваме, защото само чрез тиха дипломация можело да ни се помогне.

- Всъщност нашите управляващи тогава признаха за случая, след като съпругът ти Емил алармира най-напред в. “24 часа” в началото на 1999 г. Усетихте ли след това някаква промяна?

- Промяна е доста силно казано, но все пак

постепенно

дипломати и

пратеници от

България

започнаха да

контактуват със

следствието,

с нас понякога, сдобихме се и с адвокат за готвещия се показен процес.

Но това са вече известни отдавна на нашата общественост неща и не ми се иска да си ги припомням, защото всеки път изпитвам болка. С нас либийските ни охранители и разните разследващи се отнасяха изключително зле, бяха надъхани, че сме закоравели престъпници. Измъчваха ни жестоко, за да изтръгнат признания за нещо, което не сме си и помисляли да направим.

Най-много ни тежеше обаче, че не допускаха близките ни при нас. Емил с невероятна изобретателност успяваше понякога да се промъкне до ареста, няколко пъти и него го арестуваха, но той рискуваше и като казваше, че си е сложил главата в торбата, не се отказваше.

Накрая го изгониха от Либия, но той продължи да алармира за нас и в България.

- Когато се вдигна шум у нас и в Европа за вашето задържане, нелепото обвинение, а после и присъдите, в един момент се намеси Сейф ал Ислам, син на тогавашния лидер на Либия Муамар Кадафи. Тръбеше се, че прави всичко възможно да ви помогне. Успя ли?

- Много по-късно разбрахме, че Сейф ал Ислам е играл собствена роля, при това доста противоречива. Внушаваха ни, че той е повлиял за облекчаване на положението ни като задържани и после осъдени. Казваха, че желаел приемлив изход от кризата, но после се разбра, че

това е било

само маска,

която да прикрие

факта, че самият

той има вина

за заразяването на стотици деца със СПИН.

От високопоставен либийски дипломат години по-късно чух, че синът на Кадафи чрез поставена фирма е внасял кръвни продукти от Австрия и те са пласирани в Либия и Чад. Точно от тези кръвни продукти е избухнала епидемията в болницата в Бенгази.

- След произнесените ви смъртни присъди, намалени после на доживотни у нас и в ЕС, започна същинската битка за спасяването ви. За евентуалното намаляване на присъдите или за вашето помилване. Защото никой не вярваше, че медицински сестри ще заразяват умишлено деца, за които се грижат. Зад решетките в либийския затвор усетихте ли това?

- О, да! Информираха ни адвокатите, близките ни, които вече допуснаха да се видят с нас, много други хора. Най-голямата надежда, че ще се измъкнем от затвора, обаче ни вдъхнаха усилията на тогавашния президент на Франция Никола Саркози. Той притискаше Либия, но тежките преговори с Кадафи изнесе съпругата му Сесилия.  

Знам, че по-късно тя се разведе с бившия президент и сега носи фамилията Атиас, но

за мен и

колегите тя

винаги ще си

остане великата

госпожа Саркози

През 2007 г. тя ни посети няколко пъти в затвора да разговаря с нас. Видяхме в нея една твърде силна и упорита жена, когато ние бяхме най-отчаяни от положението си, вдъхваше ни увереност, че ще ни измъкне на всяка цена. Казвала ни е, че ще прерови пясъка на либийската пустиня, ако трябва, но ние ще бъдем свободни.

Наистина понякога не ми достигат думи да опиша всичко, каквото направи Сесилия Саркози. За да постигне освобождаването ни, тя бе издържала да преговаря с безумния диктатор Кадафи над 40 часа в палатката му в пустинята. И намери сили веднага след това да дойде при нас в затвора, да ни окуражи и да ни каже, че ни остават часове до свободата.

Беше много изтощена, направо изцедена след разговорите с Кадафи, но беше горда, че е успяла. Сподели ни, че преди да дойде в Либия, смятала Кадафи за умен държавник, но с нея той се държал арогантно и се пазарял за нас, сякаш сме добичета на пазара. Грозна работа!

- Кога усетихте, че сте наистина свободни? Когато се качихте със Сесилия Саркози на самолета за София, или чак когато кацнахте на родна земя?

- Сложни ни бяха тогава чувствата, докато летяхме със самолета. Пихме шампанско с госпожа Саркози за освобождаването си и се радвахме, но сърцата ни още бяха тревожни.

Либийците ни

пуснаха с

условие, че ще

доизлежим

присъдите си в

наш затвор

Още не знаехме какво действително ще се случи у нас.

На Нася близките дори не дойдоха на летището в София на 24 юли 2007 г., а я чакали в Сливен. Били убедени, че всички ще кацнем там и направо ще ни откарат в тамошния женски затвор. Всичките ми тревоги се изпариха и се почувствах свободна, когато при посрещането ни на летище София президентът Георги Първанов прочете указ, с който ни помилваше.

- След 8 г. по арести и затвори в Либия, след мъченията и издевателствата над вас как успя да се адаптираш във вече свободния си живот?

- Без да се изтъквам много, но смятам, че съм силна и упорита жена. Приспособих се неочаквано бързо и за мен.

Първа от колежките ми от Либия започнах работа - 6 месеца след завръщането. Отидох отново сестра в детското отделение на болницата в Бяла Слатина. Там работех и преди да замина на гурбет, и се върнах с удоволствие.

Винаги съм обичала децата, да се грижа за здравето им, не ми е само призвание, а съдба. Ще излъжа, ако кажа обаче, че ми е било лесно.

Преди да тръгна за Либия, болниците още не бяха търговски дружества, нямаше здравна каса, нямаше клинични пътеки, чрез които те задължават да излекуваш болния за седмица например.

Този начин на работа ме шокира много в началото. И до сега не мога да приема, че болницата не е социално и здравно заведение, че от нея се искат резултати като от някоя фабрика или фирма. Това не е реформата, на която са се надявали пациентите, здравните работници, и ако нещата в здравеопазването не се променят, в сегашния си вид болниците нямат светло бъдеще.

Още много други неща не само аз, а и колегите ми не могат да приемат за нормални, но това е тема за много дълъг разговор.

- Ти много се надяваше след второто ти идване в болницата да се пенсионираш. Сега вече това е факт. Преди година ми каза, че щом това стане, ще си почиваш, ще пътуваш до интересни места, ще се занимаваш с любимите си гоблени, отглеждането на пилета и грижа за доматите в градината. Защо продължаваш да работиш като старша сестра, където те намирам?

- Пенсионирах се наистина, макар и не при най-благоприятните за мен условия и с ниска пенсия. И това е дълга и малко тъжна история. Просто едни чиновници решиха, че се опитвам да използвам някакви привилегии на онеправдана, че използвам известността си да получа по-добра пенсия.

Продължих да

работя, защото

няма кой -

от болницата

ме помолиха

да остана и

се съгласих

В отделението сме две сестри, и двете сме пенсионерки. И в цялата болница е същото - 2/3 от сестрите са вече в пенсия, останалите я очакват.

Мъчно ми е, че сме изпаднали в тази ситуация, но младите имат други изисквания и с право искат да работят при други условия. У нас завършват всяка година много добре подготвени медицински сестри, но повечето бързо разбират, че нямат бъдеще в нашето здравеопазване, и се качват на самолета за някоя европейска страна.

Там получават в пъти повече от нашите заплати и пенсии и работят при много по-добри условия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Стоян Мавродиев: “Японизация” на европейската икономика е по-вероятен сценарий от този за дълбока рецесия

Стоян Мавродиев: “Японизация” на европейската икономика е по-вероятен сценарий от този за дълбока рецесия

Има риск от комбинация на застаряващо население, нисък ръст на БВП, висок държавен дълг и ниска инфлация ББР не ангажира държавния бюджет, а привлича ресурс единствено на базата на собственото си добро финансово състояние, казва главният изпълнителен директор на ББР - Г-н Мавродиев, какви са вашите очаквания за българската икономика и банковата

Стоянка Мутафова  на 97-ия си рожден ден  в зала 1 на НДК

Вижте последното интервю на Стоянка Мутафова пред "24 часа"

На 6-и декември легендарната актриса Стоянка Мутафова почина на 97 години. Вижте последното й интервю пред "24 часа" от април тази година: За кралицата на българския театър и нейния любим 100 била мярка за най-голямата любов Кралицата на комедията Стоянка Мутафова навърши 97 години на 2 февруари. Отпразнува рождения си ден и отбеляза 70 години на

Димитър Радев: Няма основание да се очаква глобална криза с мащабите на онази отпреди десетина години

Димитър Радев: Няма основание да се очаква глобална криза с мащабите на онази отпреди десетина години

Банковият сектор сега е в състояние да устои и на най-негативния сценарий, категоричен е управителят на Българската народна банка Още акценти: Очаквам всички условия за пълноценното ни участие в ЕРМ-2 и Банковия съюз да бъдат изпълнени през 2020 г. Въвеждането на еврото ще стимулира институциите за политики и мерки с голям икономически

Димитър Николов: Град, който строи нови училища, има бъдеще - Бургас е такъв

Димитър Николов: Град, който строи нови училища, има бъдеще - Бургас е такъв

Скоро бургазлии сами ще казват какво искат пред дома си и нещата ще се случват по-бързо Държа на вниманието към детайла, тъй като да откриваш дефекти в новоизпълнен проект, дразни не само живеещите наблизо хора, но и мен Много важно е средното образование да е обвързано с нуждите на бизнеса, който не търси само висшисти

Доц. Владислав Миланов: Това нелепо издание - преводът на "Под игото", трябва да се спре

Доц. Владислав Миланов: Това нелепо издание - преводът на "Под игото", трябва да се спре

“Под игото” е не просто литература, “Под игото” е свят на българското - Вие сте сред критиците на преведения от издателство “Византия” на Нели Стефанова роман “Под игото”. Защо, доц. Миланов? - Защото съвестта ми на филолог, на гражданин и на човек, който силно обича езика и родината си, не може да се примири с подобни неразумни (в смисъла на

Арх. Любо Георгиев: 74% от хората в центъра са напълно доволни от живота в София

Арх. Любо Георгиев: 74% от хората в центъра са напълно доволни от живота в София

През 2050 г. София ще е компактен, но не презастроен град, който се управлява заедно с гражданите, казва в интервю ръководителят на екипа на "Визия за София" и директор на "Софпроект" Още акценти от интервюто: Софиянци се вълнуват от градската среда, транспорта и околната среда Рестриктивни мерки като по-скъпа синя зона например са

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Искрен Веселинов: Хибриди и коли на газ да плащат по-ниски данъци

Искрен Веселинов: Хибриди и коли на газ да плащат по-ниски данъци

Общините да слагат минимален праг на облагане за старите автомобили Осигурени са пари за доброволна казарма, очакваме ГЕРБ да си спазят ангажимента към управленската програма и да я гласуваме В интерес на Северна Македония е да се разреши въпросът с историята, ние от ВМРО няма да допуснем да се посяга на мъртвите и да се

Радослав Златков: Качеството на мрежите и услугите трябва да е водещо

Радослав Златков: Качеството на мрежите и услугите трябва да е водещо

Във “Виваком” сме готови за 5G, от стратегията ни като оператор зависи как ще бъде развита новата технология, казва главният технически директор на “Виваком”: - При демонстрацията на възможностите на 5G мрежата на “Виваком” казахте, че се гордеете с нея. Каква е причината за това? - Гордея се с всичките ни мрежи, защото, на първо място смятам

ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ

Емил Караниколов: Предлагаме на съседи да се обединим за производство на коли на бъдещето

Състезаваме се за инвестиции помежду си и обираме трохите, казва министърът на икономиката Още акценти С “Хюндай” работата ни продължава усилено със същия професионализъм и отговорност както с "Фолксваген" - Г-н Караниколов, бяхте в САЩ в екипа на премиера Бойко Борисов. Извън темите на разговорите с президента Доналд Тръмп за покупката на F-16

Петя Димитрова: Стартираме мащабна трансформация на още по-голямата си клонова мрежа, за да осигурим отлично потребителско изживяване

Петя Димитрова: Стартираме мащабна трансформация на още по-голямата си клонова мрежа, за да осигурим отлично потребителско изживяване

Успяхме да осъществим придобиването на Банка Пиреос България в рекордно кратък срок, с което Пощенска банка става още по-голямa и силна, казва главният изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Пощенска банка - Г-жо Димитрова, през тази седмица открихте на уникално събитие три нови “дигитални” офиса на Пощенска банка

БОЯН РАШЕВ

Боян Рашев: Ако искаме чисти градове, ни трябват евтин ток, газ и парно

Най-големият замърсител е отоплението с дърва и въглища в домакинствата, казва експертът по управление на околната среда и ресурсите, управляващ партньор в denkstatt: Г-н Рашев, какъв е делът на тецовете в замърсяването на въздуха и в промените в климата? - Активисти, политици, лобисти продължават да смесват замърсяването на въздуха и

Менда Стоянова: Защо общините не ползват споделени услуги, за да събират повече от данъци

Менда Стоянова: Защо общините не ползват споделени услуги, за да събират повече от данъци

Дано се види “хляб” в идеята и се намерят поддръжници, казва шефката на бюджетната комисия в парламента И още акценти Бюджетът отговаря на управленската програма, около която се формира коалицията, затова не очаквам изненади при гласуването За криза е много рано да се говори, въпреки че има известно забавяне в растежа на икономиките Ефектът

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber