Доц. Спасков: Смяната на здравния модел ще отнеме 2-3 г., но ще повиши доверието в осигуряването и парите за лечение

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7572629 Доц. Спасков: Смяната на здравния модел ще отнеме 2-3 г., но ще повиши доверието в осигуряването и парите за лечение Доц. Спасков: Смяната на здравния модел ще отнеме 2-3 г., но ще повиши доверието в осигуряването и парите за лечение www.24chasa.bg
Доц. Спасков: Смяната на здравния модел  ще отнеме 2-3 г., но ще повиши доверието в осигуряването  и парите за лечение

Сега неосигурените реално крадат от тези, които коректно си плащат вноските. Частните фондове ще увеличат контрола в системата – може да има съпротива от лекари, но хората много ще се зарадват, казва доц. Спас Спасков. Той е управител на Специализираната болница за активно лечение по кардиология "Свети Георги" - Перник. Има голям опит в управлението на болници и здравни фондове. 27 г. работи в спешната болница "Пирогов", от 2000 до 2008 г. е директор на лечебното заведение. Създател е на частен здравен фонд, бил е негов управител. 

- Доц. Спасков, в медицината въпреки всички “уау” технологии базово за диагнозата си остава снемането на анамнезата. Какво подсказва тя на един лекар с опит за изхода от катастрофата на здравноосигурителния модел, която от години е видима за всички министри, но никой преди Кирил Ананиев не рискува да предприеме нещо?

- Без да може да се разграничи във всичко, позицията ми е не само на лекар, а и на мениджър в здравеопазването.

От тази гледна точка към момента имаме само идеята на Министерството на здравеопазването за нов здравноосигурителен модел. Пътят, който трябва да се измине, започва от обсъждането ѝ в общественото пространство през изработване на приемлив консенсус по нея, след което да се предприемат следващите стъпки по реализирането на набелязаната цел.

А сега вече ще го кажа като лекар: Това действие е много лечебно за здравеопазването.

- От коя болка ще се отървем?

- Основното, което ще се подобри в дейностите, е контролът по изразходването на парите, определени за здравеопазването. Когато се упражнява от частните фондове, надзорът е много по-сериозен от оказвания през Националната здравноосигурителна каса.

Работил съм в такъв фонд и познавам техонолгията по контрола и на едното, и на другото място.

Категоричен съм, че тази стъпка ще е оздравителна за здравната система.

- Преминаването към противоположно различен модел на отношения в толкова чувствителна сфера очевидно изисква време. Кои от идеите не екипа на министър Кирил Ананиев оценявате като най-бързо приложими? Стъпково или наведнъж трябва да влязат в живота ни?

- Процесът няма как да бъде светкавичен. След обсъждането, което не може да бъде формално и поради това изисква достатъчно продължително време, трябва по предложение на Министерския съвет и с одобрение на парламента да се направят корекции в редица закони. Те произтичат от предстоящите промени във функциите както на частните фондове, така и на здравната каса.

От нов регламент и законови промени ще се нуждае и системата на събирането на вноските. Това ще прави НОИ, след което средствата ще бъдат преразпределяни.

Не е възможно да мислим за някакви частични ревизии, всичко трябва да стане едноактно като законова рамка. А по-нататък ще се започне изработването на подзаконовите актове и формулирането на клиничните пътеки и системите за контрол на работата в лечебните заведения.

Подвеждащо е да си мислим, че тази промяна ще стане за ден, образно казано.

- Конкретно къде във времето пред нас виждате старта на новата система?

- Няма да е възможно да тръгне преди 2-3 години. Прекалено много неща изискват законови промени, а те са свързани с технологични срокове – министерството да подготви предложение до правителството, то да ги приеме, после да ги внесе в Народното събрание, където минават обсъждане в комисии, първо четене, второ четене и гласувания в пленарна зала... Извън това ще трябва да се създават и доработват много правилници.

Успоредно трябва да се вземе и становище от частните здравни фондове, което досега не съм чул да е направено. Решаващо ще е доколко те са готови да работят при новите условия.

- Съмнявате ли се в готовността им?

- Сигурен съм, че като идея ще бъдат готови да работят, въпросът е детайлите да не обърнат каруцата.

- Вноската от 8%, която се предлага да остане в този размер, винаги е била сочена като много ниска и обявявана за генерална причина половината от парите за здраве да се дават лично от джоба на пациентите. Ще бъде ли тогава същият размер достатъчен при новия здравноосигурителен модел?

- Процентът е едно, парите, които се събират – съвсем друго нещо.

Събираемостта на задължителните по закон вноски отразява и други елементи. Например част от хората не си плащат вноските, защото нямат доверие в системата. Ако се появят нови играчи на здравноосигурителния пазар, съм сигурен, че ще се осигуряват повече хора. Логично това ще увеличи събраните средства.

Не трябва да се забравя още един елемент. Като предимство сега се изтъква социалният принцип. Според него в крайна сметка тези, които не си плащат вноските, ще бъдат лекувани за сметка на тези, които всеки месец дават своите пари в здравната каса.

Когато в осигуряването влязат частните здравни фондове, подобно нещо няма да може да става. Това реално ще увеличи средствата за лечението на здравно осигурените граждани, ще станем свидетели на по-добри резултати - и финансови, и чисто здравни.

- Нали и в момента трябва да си платиш лечението, ако не си осигурен?

- Да, по закон, но на практика има толкова много изключения, че става правило обратното. Особено в спешните кабинети, клиники и болници, където много често лечението на неосигурените остава за сметка на лечебното заведение.

При промяна на модела и затегнат контрол всички ще трябва да се съобразяват с правилата и да бъдат осигурени, ако искат да ползват медицински услуги.

Самият факт, че здравното осигуряване е задължително, а има толкова много неосигурени, означава, че има нарушители на закона, крадци на средства от тези, които се осигуряват. Когато се допускат нарушители на системата да не носят никакви санкции, както е в момента, броят на тези нарушители непрекъснато се увеличава. Новите правила ще вкарат финансовия ред, за който мечтаем и който идва в защита на коректните в здравноосигурителната система.

- Звучи справедливо, много хора ще одобрят тази логика, но със сигурност има повече от видимите причини за пробойните. Например като цели групи от населението най-често се нуждаят от лекар децата и пенсионерите, които по закон се осигуряват от държавата, но дали това става в пълен размер и в коректния срок?

- Когато държавата ще работи и с частни осигурители, те няма да допускат никой да нарушава финансовите правила – нито единични вносители, нито групови като държавата.

В момента при наличието на държавен фонд към НЗОК – замислен е като обществен, но реално е тежко контролиран, неиздължаването от страна на държавата не води до никакви санкции.

Това е порочен модел по схемата: аз извършвам дейността, аз се разплащам, аз получавам парите и ги местя от един джоб в друг. Липсва контрол. С новата система това не може да съществува. Гарантира се още един механизъм за повишаване на средствата за здраве. Очаквам и вноските, които се правят от държавата на социален принцип за децата и възрастните, да се променят. Самата система предполага всеки да си изпълнява отговорностите. Вие очаквате ли частни фондове да поемат социални функции вместо някой друг? Аз – не.

Вероятно няма да се получи идеалното положение всички да са доволни от здравеопазването. Никъде по света моделите на здравеопазване не са успели да задоволят всички очаквания, но ще е много по-добре, отколкото сега.

- Логично изглежда и се коментира, че новият модел ще създаде прагматичната карта на болниците в страната: ако никой осигурител не сключва договори с определени лечебни заведения, те ще останат без финансиране и ще са принудени да се самозакрият. Реален сценарий ли е?

- А защо такива болници, които не се харесват на никого, трябва да съществуват? Сега парите за болниците се разпределят съгласно целогодишните дейности и определянето на лимити, тавани за болниците. Какво означават тези тавани? Че независимо дали болницата работи добре, или не, тя има някакъв гарантиран бюджет. А защо да не я оставим да си заработи приходите?!

Ако погледнем болниците с финансови затруднения към момента, ще видим, че основната причина за тази липса на постъпления е ниският им оборот поради недостатъчна дейност.

Там, където се лекуват много пациенти, плащанията от касата са по-високи. А когато се включат и частните фондове, разликите ще станат още по-осезаеми. От това ще печелят най-вече пациентите, защото ще получават много по-качествена медицинска помощ срещу вноските си за здраве.

- Като бивш дългогодишен спешен лекар и директор на “Пирогов” по-добре от всеки друг знаете, че ако не се промени сумата, която се плаща за спешен болен, болници с много такива спешни пациенти ще продължат колкото повече работят, толкова повече да губят, защото в повечето случаи това са сложни и тежки случаи.

- Стойностите на клиничните пътеки не се определят от болниците, които знаят какви са реалните разходи, а стават стандарт със съгласието на лекарския съюз, който си е обществена организация, няма отношение към финансовите дейности. Затова се получават разминавания.

Ако договорите се сключват директно между частен фонд и например “Пирогов”, оценката на дейността ще е много по-адекватна и постъпващите средства – по-високи.

- Очаквате ли съпротива пред предлагания нов модел?

- Вече чух коментари от страна на лекарския съюз, които не са много благоприятни. Логично е. Очаква се контролът върху дейността на лекарите да стане много по-сериозен, отколкото е сега. Но пък съм сигурен, че гражданите много ще му се зарадват.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Сейед Мохаммад Джавад Расули е роден на 23 ноември 1959 г. Магистър по Международни право. Започва работа в Министерството на външните работи на Иран през 1985 г. Работил е иранските мисии в Катар и Филипините, бил е генерален консул в Мюнхен и Хамбург. Първият му мандат като посланик е в Саудитска Арабия (2010 – 2014). От 2018 г. е посланик на Иран у нас.

Иранският посланик: Солеймани няма отношение към атентата в Бургас, това е фалшива новина

Израел се опитва да прикрие своите собствени терористични нападения, като обвинява нас, казва Сейед Мохаммад Джавад Расули - Г-н посланик, познавахте ли лично ген. Солеймани? - Всички го познаваха. Той беше гост във всеки ирански дом. Ген. Солеймани е добре известен не само на всички иранци, но и на хората в региона, много мил

Доц. д-р Лъчезар Иванов

Доц. д-р Лъчезар Иванов: Ако д-р Дечев е забелязал злоупотреби, защо мълча досега? Да не намигва към фармакомпаниите?

С колеги от 4 парламентарни формации внесохме предложение през 2015 г. частните болници да не правят обществени поръчки, защото това ни задължи ЕС - Доц. Иванов, шефът на здравната каса д-р Дечо Дечев съзря лобизъм в закон, внесен от вас, който дал възможност на частните болници да ощетяват НЗОК със 7 пъти по-скъпи лекарства

Нона Караджова

Нона Караджова: За първи път с подмяната на стари печки европари ще отиват директно за домакинствата

Допускам, че кризата с водата в Перник е заради комбинация от няколко фактора - предизборна ситуация и надеждата, че ще се сбъднат прогнозите да завали, казва Караджова Още акценти от интервюто: По официални данни на МОСВ в България не са внасяни опасни отпадъци Министърът и служителите на МОСВ не могат да обикалят всички язовири в

Иван Нейков

Иван Нейков: Защо ни е 9-часов работен ден? Има 14 вида гъвкаво работно време в кодекса

По-къс работен ден и работна седмица мотивират работника да се труди по-качествено. Това е бъдещето, казва бившият социален министър Още акценти от интервюто с Иван Нейков Никоя от работодателските организации не ще да припознае предложението за вдигането на извънредния труд от 150 на 300 часа годишно Нормално е моделът за работно време

Николина Ангелкова

Ангелкова: Оттегляме текста за зони за парти и семеен туризъм

Твърдо вярвам и така работя - промените в туризма се правят при доказан очакван ефект и за улеснение на работещите  в сектора, вслушвам се в бранша, казва Николина Ангелкова, министър на туризма - Госпожо Ангелкова, предстои окончателното гледане на промените в Закона за туризма в парламента. Какво мотивира зонирането на курортите и определянето

Милен Керемедчиев е роден на 27 септември 1968 г. Бил е зам.-министър на икономиката в правителството на Симеон Сакскобургготски, генерален консул в Дубай (2005-2007) и зам.-министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2007-2009). В последните години се занимава с консултантски бизнес.

Милен Керемедчиев: Тръмп печели от кризата с Иран, но бизнесът в Дубай губи

Убийството на ген. Солеймани качи рейтинга на американския президент с 2% и той вече използва това в кампанията за втори мандат, казва анализаторът - Г-н Керемедчиев, след като се разминахме с третата световна война,въпреки апокалиптичните анализи, как ще коментирате събитията, на които бяхме свидетели

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Георги Харизанов: Очаквам още обвинения!  Има и по-виновни по веригата!

Георги Харизанов: Очаквам още обвинения! Има и по-виновни по веригата!

Арестът на министъра в оставка Нено Димов е знак, че омертата “докато си на власт, не те закачат”, приключи с идването на Иван Гешев като главен прокурор Не по-малка от тази на министъра, а дори и по-голяма отговорност носят експертите и началниците на басейнови дирекции и РИОСВ за случая с безводието в Перник Твърденията

Тони Димитрова

Тони Димитрова: До септември графикът ми е запълнен - и в страната, и в чужбина

2019 г. беше много натоварена и динамична, сега си мечтая за почивка Приятел композитор пише нова песен за мен, но я пази в тайна, ще бъде изненада - Тони, в какво настроение посрещате рождения си ден? - Изнервено, ако трябва да съм откровена. От сутринта ме почнаха с поздравления във фейсбук, но не смогвам на всички да отговоря

Проф. Пламен Нинов

Проф. д-р Пламен Нинов: 2 пъти по-малко вода има през 2019 г. в сравнение с предишната

Нищо друго няма да напълни язовир “Студена” освен вода от небето, казва заместник генералният директор на НИМХ - Проф. Нинов, с какви водни ресурси разполага България в момента? - В Националния институт по метеорология и хидрология поддържаме мониторингови мрежи за наблюдения на водите, ползваме модерни методики, а когато правим своите анализи

Ридван Караходжа: Разбрах, че съм българин, след като отворих един стар куфар на дядо ми

Ридван Караходжа: Разбрах, че съм българин, след като отворих един стар куфар на дядо ми

Научих сам книжовния български език - от речник, казва Ридван, който е уволнен, защото отказал да преподава на турски в Гърция и сега иска бг паспорт - Ридван, вашата история звучи невероятно. Възможно ли е да не знаете през половината си живот, че имате български предци и да го научите от документ? - Откъде да знам - майка ми е неграмотна жена

Спас Гърневски

Спас Гърневски: Не изпитвам вина, че продадох терена с антиките, Пловдив беше пред фалит

- Четвърт век там е дупка, в която са заровени пари и нищо не може да се построи - Заем от 328 млн. неденоминирани лева висеше като дамоклев меч над общината - Към онзи момент през 1996 г. да мислим за нов музей, беше утопия - Бизнесменът Димитър Георгиев е в правото си да търси атрактивно място за своите инвестиции От няколко дни архитектурната

Адвокат Евтимов: 4-дневна работна седмица? Да - искам да бъда обграден от щастливи хора

Адвокат Евтимов: 4-дневна работна седмица? Да - искам да бъда обграден от щастливи хора

За лятото планираме 6-часов работен ден, дори може и 5-часов Заплатите остават същите - Адвокат Евтимов, как се роди идеята за 4-дневна работна седмица във вашата кантора? - Тя не е моя и аз никъде не претендирам за новаторство. Идеята за 4-дневна работна седмица за първи път стартира в Швеция през 2015 г

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber