Проф. д-р Веселин Методиев: “Българското чудо” - англичаните наричат така демократичния модел, роден преди 140 г.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7562186 Проф. д-р Веселин Методиев: “Българското чудо” - англичаните наричат така демократичния модел, роден преди 140 г. Проф. д-р Веселин Методиев: “Българското чудо” - англичаните наричат така демократичния модел, роден преди 140 г. www.24chasa.bg

Тримата легендарни премиери на XIX век са Каравелов, Стоилов и Стамболов, а на ХХ век - Малинов, Гешов, Ляпчев. Всички те са милеели за България

- Отбелязахме 140 години от създаването на първото българско правителство. Стигат ли на българина почти век и половина опит в управлението на държавата, проф. Методиев?

- Този опит не е еднозначен, защото има периоди, в които българското правителство е изцяло формално. Така е в комунистическия период, когато правителството губи функцията си, защото Политбюро на ЦК на БКП ръководи държавната власт. Така че от тези 140 г. трябва да премахнем поне 40. В този отрязък от време има и кратки, но много съществени периоди, какъвто е едноличният режим на цар Борис III, установен след военен преврат. Царят не е бил съгласен, но впоследствие е успял да отстрани военните и да установи за себе си личен режим. Правителството се води тъкмо от този момент, началник на кабинета е Георги Кьосеиванов. Това обаче са изключенията.

Правилото е, че в цялото това време, имайки Министерски съвет по силата на Търновската конституция,

България много

бързо става

парламентарна

държава

Това означава, че българският монарх се съобразява с резултата от изборите още от март 1880 г. Назначава за министър-председател лидера на партията, спечелила изборите, и - забележете - останалите министри по негово предложение.

- Колко министерства сме имали?

- По силата на Търновската конституция министерствата ни първо са 6, после стават 8 и накрая 10 вследствие на три промени в нея. А след 9 септември има периоди, в които броят на министерствата стига 48. Съзнавайки, че това не е добре, комунистическите гаулайтери сменят модела и започват да правят комитети. През 50-те и 60-те г. те са с ранг на министерства. Тези структури катастрофират през 80-те години.

След 1991 г. органите на държавата започнаха да се изграждат наново. Българските министър-председатели имаха и задачата отново да спечелят авторитет на институциите в държавата. И някои от тях се справиха много добре. В заключение мога да кажа, че притежаваме парламентарна държава с такъв демократичен ред на управление, който ни нарежда 4-и в Европа. Ние сме държава с общо избирателно право, през което се конституира изпълнителната власт. Това е волята на избирателите и когато някой каже“Защо не вземете пример от...”, и започне да изброява развити държави от Западна Европа, много често питам: “А вие защо не вземете пример от нас как се е развивала парламентарната демокрация от 1880 до 1990 г.?”. Тя е образцова в своя политически ред. В края на XIX и началото на ХХ в. даже сме наречени от английската дипломация “българското чудо” заради умението да приложим демократичен модел, роден все пак от англичаните.

- С Указ №1 от 5 юли 1879 г. на княз Александър I Тодор Бурмов става първият български министър-председател. С какво е спечелил поста?

- Тодор Бурмов е един от известните и популярни дейци на Българското възраждане. Участвал е във въоръжения опит за въстание, т.е. организацията на Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Деен участник е в борбата за самостоятелно българско училище и самостоятелна българска църква. По тази причина е назначаван от руската окупационна власт на определени позиции. Изборът на княз Александър за български княз го заварва на поста софийски губернатор. Нормално е губернаторът на столицата да бъде потърсен от идващия монарх за първи министър-председател на преходно правителство.

Забележете - това правителство не е парламентарно, не е родено от парламентарни избори. Не е и служебно - назначено е от монарха, както днес имаме такива назначени от държавния глава за провеждане на избори.

Правителството

на Бурмов

е преходно

и целта му е да се премести обществото от недържава в държава. Двете му задачи са да създаде администрация и министерства и да проведе избори. И двете изпълнява успешно за няколко месеца.

- За Бурмов знаем, че е бил син на обущар, който на 13 г. заминава за Киев да учи, а след като завършва духовна семинария, се връща в родното Габрово и става учител. Отменя наказанието с бой, въвежда нови предмети... Какво не знаем за него?

- Ние не познаваме българската възрожденска интелигенция поради простата причина, че надникваме в миналото сякаш за да търсим повече злото, а не доброто. А истината е, че доброто е преобладавало, злото е било изключение. Това са били хора християни, вярващи, убедени, че смисълът на живеенето е да си полезен на другите, на обществения интерес. Тодор Бурмов принадлежи на това поколение на възрожденската ни интелигенция. Част от нея е обучавана в Русия, друга - в Централна и Западна Европа. Всички те са били изключение и носят културни влияния от времето на Ренесанса и Просвещението. .

Тези български мъжесъздават национален елит, който се включва в строителството на новата модерна българска държава. Тя е доста устойчива и понася големи сътресения - войни, тоталитарна държава, диктатури. И днес си я имаме пак.

- Какво е свършило първото българско правителство?

- Първото българско правителство се е състояло от дипломата Марко Балабанов- министър на външните работи и изповеданията, юриста Димитър Греков, който е оглавил министерството на правосъдието, руския полковник Пьотър Паренсов, който оглавява военното министерство, Григор Начович - министър на финансите, и Тодор Бурмов, който освен министър-председател е и министър на просвещението, както и на вътрешните работи.

Министерствата са шест. В конституцията е записано, че князът назначава и уволнява министрите, като избира един от тях за министър-председател.

Практиката от

1879 г. до 1944 г.

е българският

премиер

да е винаги

и министър

Българските правителства като правило не са изкарвали пълен мандат. Българският политически живот е бил бурен и в някаква степен това е похвала към българите - те не са някакво стадо, както често се говори за националния ни характер, а активни хора. И това го показват тези 140 години.

Колкото до правителството на Бурмов, то провежда изборите през октомври 1879 г.. Либералите печелят изборите и консерваторите остават в малцинство, което поражда правителствена криза. В резултат князът освобождава правителството на Бурмов, разпуска парламента и назначава служебно правителство на епископ Климент, което провежда нови избори.

Въвежда се правилото, че управлява партията, спечелила изборите, с което князът и консерваторите се съгласяват. Този модел съществува заедно със служебни правителства, разпускане на парламент много дълго време.

- Правителството на Бурмов е имало и друга голяма задача - да се справи с разбойничеството, заради което впрочем обявява военно положение.

- Това го пише на много места. Но

разбойничеството

е проблем,

с който не се

справя и

Стамболов

Дълго време това са турски банди в Делиормана, говорим за времето преди Съединението. Наричаме ги разбойници, някои от тях обаче са искали да си вземат земята и разбира се, са безчинствали. Но по същество действията им са носили характера на аграрен преврат. Държавата се мобилизира, за да се справи с тези бандити, но успява чак в края на века. Тогава вече земята изцяло е в ръцете на българи и този аграрен преврат е завършен. Между другото, българо-турските отношения по това време уреждат това, включително и по дипломатически път.

- Бурмов написал 36 закона, но нито един не е приет в Народното събрание. Защо?

- Защото когато на 15 октомври 1879 г. парламентът се събира, първата му задача е била да си провери мандата. Тогава не е имало ЦИК, мандатът се проверявал в мандатна комисия, която казвала примерно еди-кой си е избран еди-къде си. Условието е било да имаш навършени 30 години. За един народен представител впрочем имало голям дебат, че е на 24 години и по тази причина не може да е депутат - Стефан Стамболов. Тогава той става и наперено казва “Вие ли знаете по-добре на колко години съм, или избирателите ми?”. Но наистина тогава не е имал 30 години... Така се пораждат първите конфликти в първия български парламент. В него така и не се стига до законодателна дейност, защото възниква криза на мнозинството срещу правителството. Спечелилите изборите либерали не искат да участват в преходното правителство на Бурмов, а да съставят правителство. Ето защо законите, които Бурмов е написал, не виждат бял свят.

Същото се случва и със законопроектите на служебното правителство. Приема ги Второто обикновено народно събрание, което заседава от април 1880 г. и вече е с активна законодателна дейност.

- Какви са първите закони, които е приело това Народно събрание?

- По онова време е било

голям въпрос

как ще се съдят

министрите

Изисква го Търновската конституция. Затова този специален закон е написан още от първото правителство, но е приет едва когато министър-председател е Драган Цанков.

А при второто Народно събрание се създава специална институция за тази цел - Държавен съд. Другите големи въпроси са били оформянето на данъчната система, въвеждането на българския лев и още редица други. Построявали са държава хората!

- Вярно ли е, че не е било ясно от колко депутати е Първото народно събрание?

- Първото народно събрание има проблем с броя си, защото не се е знаело колко са жителите на княжеството. Преброяванията, които е правила Османската империя, не са били препотвърдени от българската държавна власт. През 1880 г. министърът на финансите

Петко Каравелов

успява да

създаде първата

българска

статистическа

служба

и да направи първото преброяване. Така се научава броят на жителите, а в конституцията е записано, че на 10 хиляди жители трябва да има 1 представител в парламента.

Точният брой на депутатите в парламента всъщност става ясен в много късен период от политическия ни живот. Дълго време на 10 000 жители е трябвало да има по 1 депутат, след това става 1 на 20 000, после има връщане към 1 на 10 000. Едва в края на 30-те г. се появява числото 160 депутати в парламента. По време на комунистическия режим се стига до 200 депутати в парламента. Бяха 400 във ВНС, сега са 240.

- Дебати за пари и делби - така описват някои ваши колеги заседанията на Първото НС. Така ли е?

- Не. Основният дебат на Първото НС е за статута на народните представители и за мандата им. Вторият и много сериозен дебат е за гласуването на отговора на тронното слово. Процедурата в парламентарните монархии и до ден днешен е работата на парламента да се открива от монарха, като словото му фактически представлява правителствената програма. След това депутатите съставят отговор, в който дават подкрепа за онова, което е написано. Това е процедура на вот на доверие и недоверие.

Българските депутати през 1879 г. са познавали тези правила. И дебатът в отговор на тронното слово е бил остър, защото те са искали да напишат, че нямат доверие на правителството, защото като мнозинство искат да получат изпълнителната власт.

- Любопитен щрих е, че председател на първия парламент е най-възрастният депутат - 100-годишният дядо Анто от с. Песочница. Предложил депутатите да работят без пари, но те отказали.

- Изборът на председател и в Учредителното, и в Първото обикновено НС е свързан с най-възрастния човек. Възрастните хора, да откриват и председателстват събранието, е правило и до ден днешен. Случва се в първите 30 минути от откриването на парламентарния сезон, в миналото е било по-продължително.

Впрочем българските депутати в миналото не е са били заможни, независимо че са се занимавали с политика от дълго време. Заплащането е било на сесии, а те са били кратки - между октомври и декември. За извънредните сесии също са получавали пари, но депутатството им не е било свързано със забогатяване.

- Кои са били най-успешните български министър-председатели в миналото?

- Тримата големи министър-председатели на XIX век са Петко Каравелов, Константин Стоилов и Стефан Стамболов. И тримата са легендарни държавници, всеки със своите качества. В различни моменти са били в различни противопоставящи се лагери, били са и заедно, но в крайна сметка

за 20 години

са постигнали

огромен успех Видни фигури в първата половина на XX век са Александър Малинов, Иван Евстратиев Гешов, Андрей Ляпчев. Всички те са милеели за България. Изключително почтени, някои дълбоко религиозни, способни да загърбят всичко лично, за да следват обществения интерес. Към тези хора имаме задължение да ги изучаваме и да попречим да бъдат забравени. Помним някакви гангстери, а нямаме памет за тези изключително почтени хора, абсолютно незаслужено!

CV

Проф. д-р Веселин Методиев е роден на 3 ноември 1957 г.

През 1979 г. завършва специалност “История” в СУ “Св. Климент Охридски”

Народен представител в 37-ото, 38-ото, 40-ото и 41-ото народно събрание

В периода 1997-1999 г. е заместник министър-председател и министър на образованието и науката в правителството на ОДС

Доктор, професор в Нов български университет

Първата му книга е “Министерският съвет в България. Началото 1879-1886 г.” Тази година излезе последната му книга - “Един много добър човек: Константин Стоилов и политическата добродетел”

Носител е на националната награда “Христо Г. Данов” за хуманитаристика

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Митрополит Николай: “Разделяй и владей” е имперска политика и е неприятна за църквата ни

- За разлика от четиримата митрополити не заемам страна, не сме филиал на други поместни църкви - Ако Руската църква беше откликнала на православния украински народ, сега щеше да е църква майка - Притеснява ме, че във въпросите за автокефалията се прокрадват геополитически интереси - Ваше Високопреосвещенство, защо вие,

Иван Панайотов: Политиката вместо апатия трябва да създава надежда

Нека гласуваме ЗА, а не ПРОТИВ, казва кандидатът на ГЕРБ за кмет на Пазарджик ЗА промяната, ЗА правилата и законността, ЗА почтеността, ЗА доброто управление - Г-н Панайотов, половината от кампанията вече мина. До деня на изборите остават по - малко от две седмици. Какво успяхте и какво не успяхте да свършите досега?

Петер Лимбург: Ситуацията в БНР е класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналисти и политици

Расизъм има в цяла Европа. Не трябва да виним една страна повече от другите Генералният директор на немската обществена телевизия “Дойче веле” Петер Лимбург посети България за два дни. Той се срещна с президента Румен Радев във вторник, а в сряда сутринта - с министър-председателя на страната Бойко Борисов

Проф. Огнян Герджиков: Демагогия на демокрацията е хора, които не могат да четат, да могат да гласуват. И е престъпно да го правят срещу 20 лв.

Още акценти от интервюто с бившия шеф на парламента и юрист: За Северна Македония трябва да се поучим от Гърция и категорично и неотстъпчиво да си защитим историята Иван Гешев е добър избор за главен прокурор Съкратеното производство не трябваше да бъде отменяно, то има своите предимства, но професионализмът отстъпи на натиска на улицата В 39-ото

Анна Александрова: Справедливо ли е дело за тройно убийство да продължава 16 г. и убиецът да получи 16 г. затвор?

Подкрепихме отпадането на съкратеното съдебно следствие за умишлените убийства заради нашите избиратели, казва шефката на правната комисия в парламента  - Г-жо Александрова, вие и народните представители Димитър Лазаров и Красимир Ципов внесохте промени в НПК, които, ако бъдат гласувани, ще дадат възможност делата за условно предсрочно

Кристоф Ламбер: Бих се снимал в български филм, само ми дайте добър сценарий и режисьор

Много харесвам традиционната ви кухня, виното и съм голям фен на “Под прикритие” Кристоф Ламбер е роден през 1957 г. в Ню Йорк. Баща му е френски дипломат. Дълги години живее във Франция, където завършва драматургия в парижката консерватория. Едни от най-големите му и запомнящи се роли са в “Тарзан от рода Грейстоук”

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Иван Портних: Отваряме Варна към морето – с нови проекти

Готов съм с ясна програма за управление, с осигурено финансиране, обяви досегашният кмет и кандидат на ГЕРБ за нов мандат Г-н Портних, защо предстоящите избори на 27-ми октомври са важни за Варна? На 27-ми октомври ще бъде определена посоката за развитие на Варна за следващите 4 години. Затова е важно хората да избират внимателно

Георги Икономов: Банско се превръща в топдестинация за спортен туризъм с ясен план, добра координация и много работа

Градът ни не е просто населено място, а маркетингов продукт, който представлява страната ни, казва кандидатът на ГЕРБ за кмет на Банско: - Г-н Икономов, през 2017 г. Банско бе обявено за европейски град на спорта, а през 2018-а и 2019-а много изявени спортисти развяха знамето на община Банско на почетните стълбички в цял свят.

Акад. Юлиан Ревалски: Много млади хора вече работят в БАН, проблемът е да ги задържим

Академията е експертен и духовен център на България, политиците все повече ни търсят за съвети, казва председателят на БАН - Акад. Ревалски, БАН стана на 150 години, каква е ролята на академията в обществото в момента? - БАН е най-старата национална организация в новата българска история. Първоначално е създадена като Книжовно дружество през 1869

Калин Поповски, ВМРО: Време е за промяна в Плевен

Преди четири години хората на Каракачанов издигнаха и избраха Спартански. Сега са силно разочаровани от него - Г-н Поповски, защо се кандидатирахте за кмет на Плевен? - Кандидатирам се за кмет на Плевен със самочувствието на човек, който познава града и неговите проблеми и нужди в детайли. Знам и ще отстоявам основните европейски принципи в

Актьорът Михаил Петров: На моята възраст знам, че на човек не са му нужни чак толкова битови благинки

Доайенът от Народния театър дарява парите от юбилейния си спектакъл за млада актриса Михаил Петров е роден на 8 октомври 1949 г. Негов полубрат от първия брак на майка му е Юлиан Вучков. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1971 г. в класа на проф. Любомир Кабакчиев и вече 47 сезона е актьор в

Иван Тотев: Ако не беше европейската столица на културата, в Пловдив нямаше да се случат смели проекти

Това домакинство оставя огромно богатство за поколенията Чак през 2032 г. България може да получи такова домакинство Около 20 млн. лева отидоха за събития B края на първия си мандат през 2014 г. кметът Иван Тотев чу от международното жури, че Пловдив печели надпреварата за европейска столица на културата

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber