Да не надценяваме 100-те милиона емигрантски евро - имат и тъмна страна

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7558580 Да не надценяваме 100-те милиона емигрантски евро - имат и тъмна страна Да не надценяваме 100-те милиона емигрантски евро - имат и тъмна страна www.24chasa.bg
Да не надценяваме 100-те милиона емигрантски евро - имат и тъмна страна

Трябва ни изпреварващ растеж за дълъг период - как може да стане

В междинната прогноза на Европейската комисия за икономиката в ЕС на пръв поглед няма изненади. Очакванията за растежа и ключови показатели през 2019 и 2020 г. са сходни с предишната прогноза от месец май – за 2019 г. се предвижда ръст на БВП от 1,2% за еврозоната и 1,4% за целия ЕС на 27-те страни членки (без Обединеното кралство). Минималното ускоряване на растежа през 2020 г. все пак се предвижда да е по-скромно от заложеното в предишната прогноза на комисията - 1,4% и 1,6%, вместо 1,5% и 1,7%, съответно за еврозоната и ЕС-27. За България няма промяна в очакванията – ръст на БВП от 3,3% през 2019 и 3,4% през 2020 г. – като те са сходни и с макроикономическата прогноза на българското правителство.

В анализа на ЕК обаче може да се открият няколко по-скоро тревожни тенденции. На първо място, самият факт, че европейската икономика расте повече от два пъти по-бавно от световната – с очакван ръст на БВП от 3,4% и 3,6% за 2019 и 2020 г., – не трябва да слиза от дневния ред на всеки дебат за политическото бъдеще на ЕС. Същевременно, дори този растеж в еврозоната е силно зависим от глобалната търговия и състоянието на водещите партньори САЩ и Китай. Анализът припомня, че европейската икономика е много по-дълбоко интегрирана в международни вериги на добавена стойност, отколкото например тези в САЩ и Азия, и съответно би пострадала много повече от регулаторни пречки, мита и други бариери пред търговията. Напрежението и заплахите от “търговски войни” – каквито всъщност вече са стартирали – ще доведат до допълнително влошаване на предпоставките за инвестиции и заетост в ЕС.

Колко е крехка основата на растежа, се вижда и от разчитането на повече потребление на домакинствата, които се очаква да са по-уверени заради намаляла безработица, нарастващи заплати и покачване на цените на жилищата и финансовите активи. Голяма част от тези фактори обаче са следствие от политиката на ниски лихви и количествени улеснения.

Не е случайно, че по-значимият ръст на инвестициите през последните 12 месеца се дължи основно на строителството. Строителството от своя страна е силно циклично и е зависимо както от достъпа до кредит, така и от бюджетните политики, включително насочването на еврофондове. В по-общ план изглежда, че паричната политика на нулеви лихви не насочва капитал към инвестиции, увеличаващи производителността на труда и капацитета на европейската икономика да расте в дългосрочен план. Макар комисията да очаква потреблението да остане относително силно през следващите две години, очевидно е, че то не може да бъде достатъчно силен фактор, така че ЕС да постигне значително по-бърз и устойчив ръст.

Иска се харчене на огромни публични средства, без да има гаранция, че къпалнята ще е с обществен достъп

Съвсем ясно се вижда и “разграничаването” между старите страни членки и Югоизточна Европа, където растежът е поне двойно по-висок – близо 3% за 2020 г. при 1,4% за еврозоната, като по-бързо от България се очаква да растат Полша и Румъния с 3,6% и 3,7%.

Макар догонването да продължава, комисията посочва няколко риска. От една страна, източноевропейските икономики ще понесат значителни последици при влошаване на условията за глобална търговия, включително и косвено през възможен спад в индустриалното производство на най-големите производители и износители в еврозоната (основно Германия, Франция, Италия). Още повече че един от механизмите за смекчаване на ефектите от външните шокове – инвестициите, финансирани от бюджета на ЕС, няма да успеят да компенсират по-сериозно забавяне на световния растеж и търговия. Към това трябва да добавим и ефекта от поскъпването на цените на имотите и последвалото насочване на инвестиции към ново строителство в региона след 2014-2015 г., което може рязко да спре, както стана и през 2008 г.

За България, естествено, са валидни същите рискове. Общата стойност на външната търговия е близо 129% от БВП; износът на стоки е 52% от БВП, като е нараснал 2,4 пъти след 2009 г. Преориентацията на търговията към Германия например ни прави силно уязвими към всичко, което може да влоши картината пред глобалноориентираната немска индустрия. Както в цяла Централна и Източна Европа еврофондовете са основен компонент от публичните инвестиции, като забавяването или провалянето на проекти заради лошо управление е риск пред общото ниво на инвестиции за периода. Основание за умерен оптимизъм в прогнозата е нарастващото вътрешно потребление, движено както от по-добра заетост и ръст на заплатите, така и от растящото кредитиране. Това обаче трябва да се разглежда и като риск – потребление на стоки за дълготрайна употреба и продължаващи покупки на жилища на кредит по-скоро може да даде грешни стимули за насочване на инвестиции към свързаните със задоволяване на това търсене отрасли, а евентуална промяна в поведението на банките и домакинствата е по-скоро очаквана (отново да си спомним 2008 г.).

Д

окладът към прогнозата не се занимава със средносрочните и дългосрочните предизвикателства пред развитието на страните, но посочваните индикатори, включително сравненията между страните, трябва да се правят именно в такъв контекст. За страна като България постигането на изпреварващ растеж в продължение на дълъг период трябва да е основен приоритет – ако сближаването с по-развитите страни се разбира като основна обща цел на политиката. За да се случи това, е нужна промяна в структурата на икономиката, в това какво и какви стоки и услуги се създават и с какви умения и технологии се произвеждат. Всичко това трябва да отчита обективни тенденции, като например спад на населението, миграция на поне част от трудоспособните българи към други страни в общия европейски пазар и свързаното продължаващо нарастване на заплатите. Част от българския бизнес вече е приел тази нова реалност и това е видно от постепенното свиване на заетостта в отрасли с по-ниска производителност на труда и насочването им към такива с по-висока.

В

сичко това обаче няма как да се случи без нови инвестиции. Изглежда, че лимитът на българската икономика е между 3 и 4 процента годишен растеж при нивото на инвестиции от под 20% от БВП за последните пет години. Еврофондовете, дори в “ударна” година за усвояване като 2015 г., не можаха да променят много картината. Oсновен потенциален ресурс продължава да е притокът на външен капитал – независимо дали става дума за преки инвестиции, или кредитиране – а в последните години България не е особено “гореща” инвестиционна дестинация. Все пак за последните две години, преките чужди инвестиции са 3,8% от БВП, като близо 60% от тях са в преработващата промишленост – това е огромната разлика с периода до 2008 г., когато капиталите се насочваха или към приватизация, или към финансовия сектор и недвижимите имоти. Но дори с тази промяна натрупаните чужди инвестиции в индустрията са между 2,5 и 4 пъти по-ниски на човек от населението спрямо тези в Чехия, Словакия и Унгария например.

Доколкото фокусът действително трябва да бъде върху динамиката на чуждите инвестиции, някои често правени сравнения например с потока средства, изпращани от българи-емигранти към страната, са най-малкото некоректни. От една страна, месечните данни за инвестициите са изключително неточни и обичайно се ревизират впоследствие, като реалните стойности са в пъти по-високи от предварително обявените. Преводите от българи зад граница са по около 100 млн. евро на месец (400 млн. от началото на годината до април) и вероятно толкова ще останат за тази и следващата година – докато инвестициите могат да достигнат и надхвърлят 2 млрд. евро годишно дори без реализиране на някои големи очаквани проекти. Но по-важното е, че тези потоци имат различно стопанско значение.

И

нвестициите са вложения в сгради, машини, съоръжения, технологично знание, те разширяват производствените възможности на икономиката като цяло, те осигуряват инструментите, които дават шанс работещите да създават повече добавена стойност с единица вложен труд. За разлика от това, трансферите от емигрантите към семейства и близки се използват основно за потребление. Те не са прецедент за по-бедни страни с висока емиграция – България е на трето място в ЕС след Хърватска и Латвия по относително значение на тези трансфери, близо до Литва и Унгария, но близо три пъти по-малко зависима например от Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия или Албания. В определен смисъл подобна зависимост може да се разглежда като дългосрочен риск. От една страна, за бизнеса става по-трудно да активира неработещите, които имат алтернативен източник на доход. От друга страна и може би по-важното в дългосрочен план, структурата на местната икономика се “нагажда” към задоволяване на потреблението, финансирано от изпратените пари – има търсене за дрехи, електроника, услуги и развлечения, и предприемаческата енергия се насочва натам вместо към създаване на глобално конкурентни продукти и услуги.

*Авторът е главен икономист в Института за пазарна икономика

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Кирил Петков за новите 30 години: Как икономиката ни може да се удвои (Видео)

Кирил Петков за новите 30 години: Как икономиката ни може да се удвои (Видео)

Може ли България да постигне ускорено развитие през следващите 30 години? Може, ако формулира дневен ред от силни и работещи каузи. Три десетилетия след началото на демократичните промени е време за поглед към хоризонта на новите 30 години. Национални приоритети, които да привлекат и спечелят интереса и енергията на българите и да служат като

И езерото Байкал няма да помогне, ако безстопанствеността продължава

И езерото Байкал няма да помогне, ако безстопанствеността продължава

Планът за прехвърлянето на вода от Белмекен към Перник показва, че все още на тази територия има инженерна мисъл Идеята вода за Перник да се вземе през 3 планини и около 200 км по въздушна линия очарова с мащаба си и същевременно с изпълнимосттта си. Очевидно в тая държава все още има инженери, не сме още тоталщета

Вотът на недоверие няма да мине - ключовите играчи днес искат да останат още малко

Вотът на недоверие няма да мине - ключовите играчи днес искат да останат още малко

БСП го инициира и ще гласува “за”, както и ДПС, но “Воля” и “Атака” ще пазят сегашното статукво, за да останат в парламента - от всичко това печели ГЕРБ Не виждам основания за съмнение, че този вот на недоверие ще последва съдбата на всички такива процедури, провеждани досега. Забелязвам обаче, че доста хора се упражняват по аритметика

Коментар на седмицата №1: Убиха Андреа и Кристин, а социалните ги няма, те тормозят удобни жертви

Коментар на седмицата №1: Убиха Андреа и Кристин, а социалните ги няма, те тормозят удобни жертви

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал близо 129 хил. прочитания. Гледам тъжните новини от врачанското село Галиче и се чудя как можаха в края на лятото сливенските роми да се вържат на фалшивата новина, че социалните ще отнемат децата им направо от училище

Проф. Огнян Герджиков

Коментар на седмицата №2: Г-н главен прокурор, вие сте на ход!

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал близо 80 хил. прочитания. На въпрос в банката Х за “произход на средствата, които имам в сметката си”, написах, че съм ги намерил на улицата. Излъгах, т.е. извърших документна измама - тежко престъпление Последния месец на миналата година ми се

Владимир Путин обяви реформа, която  вероятно ще го задържи  в реалната власт и  след 2024 г.
СНИМКИ:  РОЙТЕРС

Путин започва загадъчна реформа

Майките ръкопляскат, коментаторите пият аспирин Сензационните реформи, които руският президент Путин възвести на 15 януари, могат да се сравнят с котката на Шрьодингер, която според квантовата физика може да е хем жива, хем мъртва едновременно – всичко зависи от гледната точка. Според патриотите – путинисти

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Обръщението на Путин се излъчва върху огромен екран  в Москва.
СНИМКА: РОЙТЕРС

Русия в 2024-а: back in the USSR*

Новият тренд, изглежда, ще е силен премиер и слаб президент при връщане на съветската система с ръководната роля на партията Руският президент Владимир Путин изненада в сряда всички - от Москва, през Брюксел и Вашингтон, с програмно вместо традиционно формално обръщение към Федералното събрание. В речта си към парламента той очерта бъдещето

България уби Андреа и Аксел, Норвегия щеше да ги спаси

България уби Андреа и Аксел, Норвегия щеше да ги спаси

При всяко престъпление с деца има обща линия - липсва родител, но и помощ от институциите и хората Над 330 000 деца живеят така и са бъдещите маргинали и изверги, а политиците се занимават с фалшиви новини На 16 март 2001 г. майка с психично заболяване уби детето си, 3-годишния Пепи. Това разгоря огромни протести и като че ли бе първото

Борисов с престолонаследника на Абу Даби и египетския президент на откриването на военната база в Беренис

Защо Борисов стигна и до Червено море

Явно от този бряг се вижда по-добре бъдещето на енергийните потоци в Средиземноморието Присъствието на премиера Бойко Борисов в компанията на египетския президент Абделфатах Сиси и престолонаследника на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян на откриването на военната база Беренис на брега на Червено море онзиден бе изненада за мнозина

35-о място за България в световна класация по качество на живот

35-о място за България в световна класация по качество на живот

Всяка година US News&World Report, BAV Group и Wharton School на университета в Пенсилвания класират най-добрите държави в света по 9 критерия. В новото издание на индекса са включени 73 държави, които се представят най-добре по комбинация индикатори за развитие, икономика и качество на живот. В цялостната класация България е на 58-а позиция

Доц. Станислав Харизанов за новите 30 години: Българите много ни спъва дефицитът на доверие (Видео)

Доц. Станислав Харизанов за новите 30 години: Българите много ни спъва дефицитът на доверие (Видео)

Може ли България да постигне ускорено развитие през следващите 30 години? Може, ако формулира дневен ред от силни и работещи каузи. Три десетилетия след началото на демократичните промени е време за поглед към хоризонта на новите 30 години. Национални приоритети, които да привлекат и спечелят интереса и енергията на българите и да служат като

Бездомният Валентин се надява да получи покрив.

Валентин и отхвърлените хора - тест човеци ли сме, или бездушни сенки

Дано добри хора му помогнат. А другите знайни и незнайни в подобно положение? Поредният зов за помощ. Мен все още те ме впечатляват. Все още не ги подминавам с досадата “аре пак”. Този случай е в дългата поредица на отхвърлените от живота. Българи. Сънародници. Съпричастници в общото ни битие. Вкратце - нищо ново

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber