Сравнение между най-добре платените
специалности у нас и в Германия и
най-желаните от кандидат-студентите
Конфуций е казал: “Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш.”
Звучи добре, но невинаги човек е най-добър в това, което му е приятно. Освен това има много по-добре платени работи, които не са толкова приятни. Така че на човек много често му се налага да вземе трудно решение.
В България в момента съобразно получаваните средни брутни месечни възнаграждения е най-изгодно да учиш следните специалности в съответните университети (според рейтинга на висшите училища в България):
- “Информатика” в СУ “Кл. Охридски” - 3804 лв.
- “Администрация и управление” в Американския университет в Благоевград – 3194 лв.
- “Информатика и компютърни науки” в Нов български университет – 3142 лв.
- “Комуникационна и компютърна техника” в Техническия университет – София, – 2820 лв.
- “Математика” в СУ – 2756 лв.
Не бива да се лъжете за реалните възнаграждения на няколко специалности в България. Например лекарите, психолозите, юристите, а и други специалисти все още получават много възнаграждения, които не отчитат. Има хирурзи с официален месечен доход над 50 хил. лв. и поне още толкова допълнителен доход. Наводняването с някои видове специалности като например юристите поради липсата на намеса на държавата снижи съществено възнаграждението на много от младите юристи. Но не и на най-добрите.
Как ще е в бъдеше – най-добре е да погледнем как стоят нещата в Германия, въпреки че перспективата да се доближим до държави като нея е поне 20 г. По брутната си месечна заплата
най-високо
платените
специалисти в
Германия
вземат следните средни брутни месечни заплати през първата година от работата си:
1. Най-високо платените специалисти са в сферата на инженерен мениджмънт. Те стартират с месечна заплата от 4500 евро. Да поясня – инженерният мениджмънт предполага да имаш диплома на инженер + специализация или магистърска степен по мениджмънт. Обикновено човек работи като инженер, преди да учи за инженерен мениджмънт.
2. Инженер например в областта на машиностроенето получава средно възнаграждение в размер на 4300 евро.
3. Юристите стартират с 4250 евро месечно възнаграждение. Да не забравяме, че в Германия юристите се скъсват от учене по 12 часа на ден, решават непрекъснато казуси в упражненията и нямат нищо общо с масовото образование, което се получава в България. След първи курс отпадат над 50% от студентите.
4. Лекари – въпреки изключително натоварената и отговорна работа, която имат, в първата година на практикуване на професията възнаграждението им месечно възлиза на 4200 евро. Смея да твърдя, че добрите български лекари все по-малко отстъпват на лекарите в Германия.
5. Програмист - получава месечно възнаграждение в размер на 4000 евро. Проектантите на софтуерни продукти, които изготвят алгоритъма, по който се прави софтуерът и които са специалисти в съответната област – например инженери или икономисти, получават повече. Българските програмисти с нищо не им отстъпват.
6. Специалист в естествените науки – математик, биолог, химик, физик, получава възнаграждение в размер от 3950 евро.
7. Икономист - възнаграждение от 3700 евро.
8. Психолог – възнаграждение в размер на 3600 евро.
9. Стоматолог - възнаграждение в размер на 3391 евро.
За да получите реалната покупателна способност на заплатите в Германия спрямо България, би следвало да ги разделите на 2,3. И ще видим, че водещите специалисти в България се доближават много до съответните специалисти в Германия.
Да хвърлим поглед върху най-търсените основни специалности в СУ “Кл. Охридски”:
- “Психология”
- “Информатика”
- “Право”
- “Фармация”
- “Английска филология”
- “Педагогика”
- “Журналистика”
- “Медицина”
Какво се вижда – най-търсени са като цяло обществените, а не точните науки. А всъщност те не са най-доходоносните. Медицината е с много по-голяма перспектива от повечето от изброените специалности, а стои зад тях.
Обществените науки използват структурата на езика и поначало се учат по-лесно и занимаването с тях е по-приятно за повечето хора. Ако не учиш редовно математика, всяка следваща година нещата стават по-зле.
Не е така при обществените науки. В допълнение - математиката и естествените науки се отдават на по-малко хора и изискват доста повече учене. А математиката именно като точно изградена наука научава на логическо мислене. Математиката все повече се използва и в обществените науки. Изводът е, че
в училище трябва да
се набляга повече на
математиката
и е крайно време да има задължителна матура по математика. И тези, които имат интерес към точните или естествените науки, да се специализират още в гимназията. За останалите не е необходимо да зубрят примерно химически формули или биологични видове, при положение че в живота няма да им трябват. Повечето от неспециалистите примерно по химия си спомнят само формулата на водата, а някои и на алкохола.
Психологията е интересна за всички. А и българите имат много изявени проблеми с депресията, тревожността и самочувствието. Поради недостатъчното специалисти психологията е все още доходоносна. Но като гледам с какви темпове се учи психология и от кого ли не –
скоро ще се наводни
от психолози
А, за съжаление, нашата психология все още е далеч от американската. За разлика например от подготовката на специалистите ни по някои инженерни науки.
Много от най-търсените професии – шофьори на тирове и големи камиони, работещи в областта на туризма, машинни оператори, готвачи, строителни работници, плочкаджии, кофражисти, водопроводчици, елтехници и пр., нямат никаква нужда от висше образование.
Средното професионално образование е напълно достатъчно. А ще получават доста повече от завършилите безполезни специалности в университетите.
Държавата започва да осъзнава този прост факт. Вече много от младите хора и родителите им също го осъзнават. Но далеч не достатъчно.
Крайно време е държавата да цени парите, които отделя за образование. Да плаща само за нужните за развитието ни специалности, и то само ако студентите имат определен успех. Да изисква студентите да подписват договори, че ще работят поне 5 г. в България, ако искат да ползват безплатно образование. Крайно време е да се спре практиката преподавателите да пътуват из страната и да четат лекции на много места. Така ще отпаднат и излишните специалности и университети.
Дали преподавателите си задават въпроса защо са най-търсени училищата и университетите, където изискванията са най-високи. Ами защото излезлите оттам специалисти са най-ценни. Така че, ако един факултет или университет иска да бъде търсен – да си повиши качествено изискванията, а
не на изпит да
се пускат трагични
случаи
Крайно време е студентите да разберат, че работата по време на следването е възможна само ако е по специалността им. Да учиш право и да си примерно целогодишно продавач, означава, че няма да станеш истински юрист. Но ако работиш през лятото на строеж и учиш за строителен инженер – това е окей. При сериозно обучение като медицина на практика не може да се работи.
Крайно време е да се разбере, че в ерата на интернет, мястото на лекциите е там, а в университета студентите трябва да имат упражнения – там се получават уменията и се става професионалист.
Не бива с лека ръка да се загърбва и задочното обучение, но да е допустимо само в зависимост от упражняваната професия. Например какво по-естествено да учиш право, ако работиш в МВР.
Всеки може да си направи изводите. Струва ми се, че едновременно се налага да се гледа и какво се търси в България и какво се търси в по-развитите държави. Държавата да обуздава увлеченията да се подготвят огромно количество ненужни кадри.