Не знаем какво наливат в главите на учениците и с какви идеи ги тровят, затова родителите им трябва да внимават, казва турският посланик у нас
- Г-н посланик, тези дни се навършват 3 години от опита за държавен преврат в Турция. Отърси ли се страната от шока, който преживя през юли 2016 г?
- Вярвам, че много неща се промениха и постигнахме голям прогрес от тогава, но нека преди това да припомня на хората в приятелска и съюзническа страна като България какво се случи. Това бе най-кървавата терористична атака, правена някога в Турция. Направен бе опит да бъдат убити президентът и членове на правителството, парламентът бе бомбардиран, както президентството и други важни институции.
Това не бе просто опит за държавен преврат, а за промяна на конституционния ред и демократично избраните институции в страната.
Този опит бе извършен от ФЕТО – терористичната организация на Фетулах Гюлен и инфилтрираните от нея хора в армията и службите за сигурност. И наистина беше голям шок за Турция, затова сме благодарни на всички приятелски страни, които тогава ни подкрепиха. Трябва да подчертая, че от самото начало приятелска и съседска
България бе до нас,
в подкрепа на нашата
демократична система.
В онази нощ турските граждани излязоха на улицата, за да защитят демократичните устои на страната. Мнозина бяха убити от метежниците терористи – 251 души загубиха живота си, а ранените бяха повече от 2000. Това беше голяма драма за Турция, но както казах, за тези три години постигнахме голям прогрес в изкореняване на структурите на ФЕТО, както в Турция, така и в други страни, където тези елементи живееха.
В продължение на много години мрежите на ФЕТО съществуваха под прикритието на благотворителни организации, но по същество това е криминална структура с много лица. Едно от тези лица бе инфилтрирано сред армията. За 40 години те бяха навлезли във всички сфери на обществото, докато не направиха опит за смяна на конституционния ред в страната.
- Каква е съдбата на заговорниците?
- Много от тези хора бяха заловени, арестувани, дадени под съд. Вече има и много издадени присъди. Осъдителни присъди бяха издадени на повече от 3000 терористи, участници или помагачи в опита за преврат. Разбира се, турското законодателство предвижда всякакви вътрешноправни механизми и всички тези хора могат да обжалват присъдите си на по-горна инстанция, стигайки до Конституционния съд, след което има възможност и да се обърнат към съда в Страсбург. Така че това е един дълъг процес. Но могат да се кажат две сигурни неща.
Първо, бе установено по един категоричен начин кой стои зад опита за преврат. Това е Фетулах Гюлен. Има достатъчно самопризнания и доказателства за това как са давани инструкциите, ясна е цялата схема на заговора и кой стои зад него.
Разбира се, продължават опитите лидерът на ФЕТО да бъде екстрадиран от САЩ, но засега няма прогрес по този въпрос.
Другото сигурно нещо е, че
структурите на ФЕТО
в държавната администрация
бяха разкрити и прочистени.
Поради тази причина много хора бяха отстранени от служба. Вече повече от 6000 души се върнаха на своите длъжности. Бе създадена и специална комисия, която приема жалби на хора, които смятат, че са безпричинно отстранени. Общо 126 хил. души са подали жалби в комисията и техните досиета се проверяват.
Освен в държавната администрация хората на ФЕТО бяха намерили място и в различни сфери на турското общество – в икономиката, в медиите, в образователната система, здравеопазването, банковото дело, въобще навсякъде. Дейността на фирмите им, служещи за параван, бе прекратена.
- С тези хора не беше ли по-трудно да се справите?
- Те също до голяма степен бяха възпрени, но нашите усилия трябва да продължат, защото никога не можем да бъдем сигурни, че тези идеи са изкоренени. Няма как да сме сигурни с хора, които са индоктринирани, чиито мозъци са били промити.
Това е опасно и за страните, в които някои от тези хора в момента живеят. Въпреки всичко за тези 3 години бе постигнат голям успех. Много международни организации обявиха ФЕТО за терористична група, като например Организацията за ислямска кооперация (ОИК), Азиатската парламентарна асамблея, а дори и някои държави като Пакистан и Севернокипърската турска република излязоха със съдебни решения по този въпрос. Това е също голям прогрес.
- Има ли хора, свързани с ФЕТО, които се крият в България?
- Още в самото начало ние поискахме тези хора да бъдат екстрадирани и това се случи.
- И вече няма такива?
- Има хора, които по някакъв начин са свързани с ФЕТО, както и в други страни по света. Но всичко зависи от съответното законодателство, от конкретния случай, дали има извършени престъпления на територията на въпросната страна и т.н. Но тези, които бяха свързани с опита за държавен преврат, бяха екстрадирани вече, за което сме благодарни на българските власти. По линия на антитероризма ние имаме чудесно сътрудничество с Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.
Големият проблем идва от факта, че хората на ФЕТО са откривали училища почти навсякъде по света, също така вестници, издателства, бизнес организации... Занимавали са се с благотворителност и т.н. Формално не са нарушавали законите на съответните страни, но са били като спящи клетки на организацията. Най-притеснителен е случаят с училищата. Навсякъде те са регистрирани според местното законодателство и са на добро ниво, дават стипендии на местни ученици,
цялата им дейност е
съвсем легална. Но те рекрутират
децата и ги индоктринират.
Това, което наливат в главите им, е скритата опасност. Възпитаниците на тези училища биха могли един ден да представляват опасност за интересите на въпросната държава.
Затова досега от над 20 страни постигнахме повече от 100 екстрадиции по този въпрос. А в други 18 страни училищата бяха прехвърлени към турската фондация “Маариф”, която е спонсорирана от турската държава и целта е да преобразува училищата на ФЕТО в нормални училища.
В други 36 страни тези училища бяха окончателно затворени. Това са главно африкански и азиатски страни, но има и няколко такива училища в европейски страни.
- В България мисля, че има 2 такива училища, какво мислите за тях?
- Знам, че има такива училища и в България, свързани с тази структура. Правим демарши по този въпрос. Изглежда, че всичко е съгласно законовите процедури на вашата страна.
Мога само да предупредя родителите на децата, които учат в тези училища, да са бдителни. Трябва да внимават, защото децата им могат да бъдат засегнати. Ние не знаем какво се налива в главите на тези деца и с какви идеи са тровени. Притесняваме се за бъдещето на тези деца. Казвам го съвсем сърдечно и искрено, като баща.
Иначе още веднъж мога да благодаря на българските власти за подкрепата.
- Преди европейските избори в България се получи недоразумение с едно ваше изказване за българите, които говорят турски, което бе възприето от някои среди като искане за задължително изучаване на турски език в България.
- Всичко, което казах тогава, може да се прочете и дори да се види и чуе едно към едно, защото го качихме в социалните медии на турски и на български език и като текст, и като видео. Това, което казвам, е много ясно. Думите ми бяха интерпретирани и предадени неправилно.
Аз съм в България почти 2 г. вече и целта ни е една – да насърчаваме българо-турските отношения във всички насоки. Турция няма негативен дневен ред спрямо България, мога да ви уверя, а и мисля, че всички българи, които познавам, знаят това.
Разбира се, има хора и кръгове, които разбират нещата по друг начин. Но ще подчертая още веднъж, Турция няма никакви лоши намерения към България, единствената цел е да насърчаваме културата на съвместно и добросъседско съществуване.
Ние сме съседи и това не може да се промени. Винаги ще сме съседи. Затова просто трябва да живеем в разбирателство и добросъседство. Това е единственото, което се опитвам да правя тук.
Не трябва да забравяме и друго, ние сме съюзници. Намираме се в един общ отбранителен съюз – НАТО – вече 15 г. Но дори и много преди това. Даже по време на Първата световна война сме били съюзници.
Турските войници
са били в Добруджа
рамо до рамо с българските
войници, воювали са на една страна и са умирали заедно. Гробовете им са там, в Добруджа. Посетих ги и си дадох сметка, че тези турски войници са умрели, защитавайки България.
Разбира се, 4 години по-рано, в Балканската война, българи и турци воюват едни срещу други, но после имаме голям обрат. И мисля, че това е началото на нашето съюзничество. Сега сме заедно в НАТО и слава Богу не сме имали повече такъв горчив опит.
- Сега битката помежду ни е на друг фронт - коя страна да вземе завода на “Фолксваген”.
- Това не е битка, по-скоро е състезание. Не следя случая отблизо, но мисля, че и други страни участват в тази надпревара. Нека спечели по-добрият.
Но дори и ако вземем тази голяма инвестиция, тя би могла да спомогне за по-голям икономически обмен помежду ни. Ако например в Турция има голяма инвестиция, това може да доведе до странични инвестиции и в България. И обратното.
Има много турски инвеститори, които произвеждат тук, в България, автомобилни части за европейски компании. Близостта създава възможности за коопериране и джойнт венчър. Всяка голяма турска инвестиция в България се отразява положително на хората, а и на отношенията ни. Затова нека да заложим на позитивното.