Един журналист
спря войната
с Иран
На 21 юни светът мина на косъм от нападение на САЩ срещу Иран. Слава богу, засега се размина, и то май благодарение на един телевизионен журналист – Тъкър Карлсън, водещ на вечерно предаване във “Фокс нюз”. Което показва, че и от нашего брата има полза понякога.
Кой е Тъкър? Според политически коректните медии, което включва класиците “Ню Йорк таймс” и “Вашингтън пост”, “Фокс” е змийско гнездо, а Тъкър е майстор на фалшиви новини. Но, от друга страна, “Фокс нюз” е най-гледаната новинарска телевизия в САЩ, а Тъкър се радва на втория национален рейтинг след своя колега Шон Ханити.
Две години Тъкър твърдо защитава Тръмп срещу обвиненията, че е агент на Путин. Затова Тръмп му има доверие и дори се съветва с него на четири очи. И това има значение, защото
около Тръмп са все
ястреби, докато Тъкър
е гълъб, пацифист
Ястреб е външният министър Майк Помпео, ястреб е и съветникът по националната сигурност Джон Болтън, както и кажи-речи целият състав по външната политика и отбраната.
Странно защо Тръмп се е заобиколил с такива ястреби, след като предизборно обеща да спре военните авантюри. Но щом го избраха, започна разследване дали не е агент на Путин и дали Русия не му е помогнала. Както после се разбра, това обвинение е конспирация на тайните служби на САЩ и на някои съюзнически тайни служби. Тръмп не би могъл да се справи сам, длъжен бе да потърси силен съюзник. Твърди се, че го е намерил в лицето на фамилията Буш, която има огромно влияние и в Републиканската партия, и в тайните служби.
С какво би могъл Тръмп да им се отблагодари? Фамилията Буш е тясно свързана със саудитското кралско семейство, а основният враг на Рияд е Иран. Саудитците бяха вбесени от Обама, който нормализира отношенията с Иран и вдигна санкциите, давайки възможност на Техеран да се намеси в Сирия на страната на Асад. Ето и сделката – фамилията Буш помага на Тръмп, а Тръмп помага на Рияд срещу Техеран.
Това обяснява защо първите съветници и министри на Тръмп един по един бяха сменени и на местата им дойдоха все ястреби, като много от тях са познати от президентството на Джордж Буш–младши. Например Джон Болтън бе заместник държавен секретар по времето на Буш и има лични заслуги за обвинението, че Ирак имал оръжия за масово унищожение, а диктаторът Саддам ги укривал.
Това е важно, ако искаме да разберем защо сега администрацията на САЩ е на ръба на сблъсъка с Иран. В такива моменти един случаен инцидент може да запали война. Ако не се случат сами, може да се организират. Както знаем, през този юни в протока Ормуз пострадаха два петролни танкера. Според Пентагона това е дело на Техеран, а според Техеран това е дело на Пентагона или може би на Рияд или на Израел. Сериозният инцидент се случи на 20 юни, когато Иран свали американски шпионски дрон тип “Глобален ястреб” за около 130 милиона долара. Според САЩ това е станало над международни води, а според Техеран – в иранското въздушно пространство.
Гневът на Чичо Сам се напомпа и в петък американските самолети бяха на път да нападнат Иран, но буквално 10 минути преди излитането Тръмп го отмени. И с това си навлече протести и подигравки от водещите наблюдатели в коректните медии, а и в собствения си екип.
Докато нарастваше
напрежението,
Тръмп нанасяше
словесни удари
по лидерите на Иран със свирепи туитове като този: “Ако продължавате да заплашвате САЩ, ще пострадате жестоко, така както никой не е пострадал в човешката история досега!”
“Интересното за този туит е това, което не се случи - коментира Тъкър Карлсън във вечерното си предаване. - Медиите обикновено веднага се нахвърлят върху президентските туитове, а този път – нищо. Защо? Защото ако има нещо, което Вашингтон обича повече от отворените граници и тлъстите лобистки договори, това са безсмислените войни на другия край на земното кълбо. Контракторите забогатяват, а неоконсервативните интелектуалци се чувстват важни. Те са съгласни за едно – войната е нещо добро, стига САЩ да нямат никаква полза от нея!”
“Неоконсерватор” или съкратено “неокон” е това, което в Европа и у нас наричаме неолиберал. Неоконът е десен политически и свиреп ястреб външнополитически. Чудесен пример за неокон е Джордж Буш–младши.
По-нататък Карлсън се захвана с един конкретен неокон - съветника на президента по националната сигурност Джон Болтън:
“Джон Болтън е в този лагер. Цял живот неокон, Болтън много пъти призовава за сваляне на иранското правителство, но никога не е предлагал какво може да го замени, след като вече е съборено. Сега вече като съветник по сигурността той е започнал да променя нашата политика. Например САЩ са започнали да насърчават протести вътре в Иран в усилията си да свалят режима...
Джон Болтън е някаква бюрократическа тения. Колкото и да се опитваш, не можеш да го махнеш. Той сякаш живее вечно в червата на федералните агенции, появявайки се пак, за да причини болка и страдание.”
По-нататък Тъкър ясно обяснява защо САЩ ще си вземат белята с Иран:
“Да се нападне Иран, не е като нахлуването в Либия или Сирия, дори не и като нахлуването в Ирак – това включва много по-голям риск и много по-висока цена. Територията на Иран е 4 пъти по-голяма от иракската, населението е три пъти повече. Ирак бе разделена държава религиозно и етнически, докато Иран не е. Иран е и много по-богата държава, която от години се подготвя за американско нахлуване.”
“През 2002 г. САЩ проведоха военна игра, която симулираше нападение срещу Иран. Оказа се, че
американците дават
над 20 хиляди жертви
само за един ден
И чиновниците спряха играта!... Сега ние сме по-малко готови от когато и да било. В сравнение с 2003 г. нашата страна е много по-дълбоко затънала в дългове, тя е много по-разделена политически, а и военната ни машина е много по-заета в разни точки на земята. Междувременно Китай е много по-силен, отколкото беше преди 15 години.”
Тези коментари очевидно са повлияли на Тръмп, който в последния момент се отдръпна от авантюрата и с това спаси шансовете си за преизбиране догодина. Добре, а какво ни засяга тук всичко това?
Ако САЩ започнат война с Иран, това би затворило за дълго Ормузкия пролив, през който минават всички танкери с нефт и природен газ от района на Персийския залив. Според експертите още при първия изстрел цената на суровия петрол ще скочи над 100 долара за барел (в момента е под 60), а след седмица бойни действия вероятно ще надхвърли 150 долара и ще продължи да расте. Естествено, в такива моменти започват диви спекулации с фючърси, които вдигат цената на петрола още поне 2 пъти.
А сега си представете, че бензинът изведнъж поскъпне до 10 лева литъра. Какво следва? Най-малката щета е, че на сутринта половин Перник няма да се яви на работа в София. След това обаче икономиката ще потъне в дълбока рецесия, а след това и в депресия, от която няма да излезе поне 10 години. Така че да запалим по една свещичка за здравето на Тъкър и дано не му затворят устата.