Петър Николов: Не може в учебника терорът при комунизма да се замете под килима, нито Османската империя да е мултикултурен рай

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7528346 Петър Николов: Не може в учебника терорът при комунизма да се замете под килима, нито Османската империя да е мултикултурен рай Петър Николов: Не може в учебника терорът при комунизма да се замете под килима, нито Османската империя да е мултикултурен рай www.24chasa.bg
Петър Николов

Имаме антагонистични разкази за българската история, нека учените постигнат съгласие, казва заместник-министърът на образованието и науката

- Г-н Николов, какво спестиха авторските колективи на учебниците по история за 10-и клас от най-новата история на България?

- Грешка е, че в оформилия се дебат се слагат под общ знаменател всичките предложени учебници. Погледнати в цялост, може да се каже, че авторските колективи са спазили изискванията на програмата и комунистическият период е отразен обективно. Само в някои от учебниците според различните сигнали на специалисти, които министерството получи, може да се каже, че съществуват проблеми, свързани най-вече с подценяването на репресивния и тоталитарен характер на комунистическия режим. Бих казал, че става въпрос за една тенденция, преднамерена или случайна, да се представи режимът от 1944 до 1989 г. като нещо нормално. Убеден съм обаче, че в диалога, който министерството осъществява с издателствата, тези неща ще се оправят.

- Министър Красимир Вълчев каза, че в учебниците имало откровено провокативни текстове, какво видяхте?

- Става въпрос най-вече за усещането в някои от текстовете, че

комунизмът

едва ли не

трябва да бъде

оправдан

поради спецификите на времето. Че става въпрос за едно подценяване на репресиите и политическото насилие, на убийствата и лагерите, на цензурата и действията на тайните служби. А също и за неглижиране на трите фактически фалита на комунистическата държава - на двете дългови кризи, в които страната влиза, и в крайна сметка на последния трети фалит, съвпаднал с рухването на режима.

- Какви забележки направихте на издателствата и ще се съобразят ли те с тях?

- Проведохме един по-общ разговор. Всичките ни бележки бяха насочени към това ясно да се подчертае, че става въпрос за недемократичен и тоталитарен режим, за диктатура. Не си позволихме да изразим резервите си към онези части от учебниците, посветени на периода след 1989 г., макар и там да срещнахме фрапиращи неща. Но това са теми, засягащи актуалната политика. Стъпихме обаче на разбирането, че

периодът преди

1989 г. не може

и не бива да бъде

дискусионен,

поне що се отнася до насилието, унищожаването на демокрацията, избиването на елита на нацията. Защо? Защото проблемът да имаме демокрация или да имаме диктатура е решен в политическия ни и обществен дебат още през 1990 г. Днес няма политическа партия или група, която да иска терор, забрана на партиите, цензура и пр. Каквито и да са разделенията между политическите сили - леви срещу десни, консервативни срещу либерални, каквито и дебати да има по икономически, геополитически и пр. въпроси, никой не казва: дайте да отменим демокрацията. Затова няма как оценката за комунистическия режим да бъде неутрална. Не можем да позволим следващото поколение българи да не знае през какви предизвикателства е минало обществото ни в не толкова далечното минало.

- Миналата година също имаше дискусии около новата програма, тогава скочи БСП.

- Да, това съвпадна с приемането на програмата, по която да бъдат разработени днешните учебници. БСП скочи, но в получилия се дебат не успя да защити тезите си, защото осъзна, че с позициите си

се е върнала

във времето

отпреди

Априлския

си пленум

и на практика защитава сталинизма. В крайна сметка левицата усети, че живеем в друга епоха и тезите ѝ са абсурдни. Говорителите на БСП видяха, че министерството не си позволява намеса във въпроси от актуалната политика, а просто иска историческата истина да възтържествува. И замълчаха.

- Тогава имаше забележки, че в програмата съществуват понятия като Народен съд, репресивен апарат, Държавна сигурност.

- Има ги, защото ги е имало в историческия момент, за който учебниците разказват. Идеята на учебника по история е да отразява историческите факти, а не да ги крие.

- Как преподават периода в бившите социалистически държави?

- В повечето страни от Централна и Източна Европа, особено в такива с консервативни управления като Унгария или Полша, има много по-голям консенсус в осъждането на комунизма. За съжаление, ние все още нямаме успешно завършило академично усилие да съберем всички историци, занимаващи се с конкретен период, и те да постигнат съгласие върху основния исторически разказ. Именно това прави задачата на администрацията при оценяването на учебника толкова трудна.

Вижте, в българската политика днес има поне три ясни вектора – ляв, либерален и патриотичен или консервативен, които предлагат понякога диаметрално противоположни парадигми за миналото. И всяка от тези парадигми има своите защитници в академичните кръгове, но те не водят същински научен дебат помежду си, а по-скоро три монолога. Ние имаме разпад на националния спомен не просто за епохата на комунизма, а и въобще за това каква е българската история.

Имаме конкуриращи се, дори антагонистични разкази и отговорността за това със сигурност е на политиците, със сигурност на медиите, но в най-голяма степен на представителите на академичната общност.

- Вие как бихте преподавали периода?

- Все по-трудно е да съсредоточиш вниманието на учениците или студентите единствено върху текста в учебника. Те трябва буквално да се потопят в епохата, ако щете, да посетят местата на памет за нея - потискащите монументи, чиято цел е да смачкат човека и да демонстрират мощта и безалтернативността на тоталитарната власт, панелните комплекси, предоставящи толкова идеализирания днес, а всъщност нисък стандарт на живот.

Би трябвало да се направи такова усилие и мисля, че голяма част от учителите вече са тръгнали по този път.

- Защо смятате, че трябва да има един учебник по история?

- Това не е позиция на министерството, а лично мое мнение. Министерството спазва нормативната уредба. Историята обаче не е математика, в която две плюс две прави четири, а хуманитарна, социална наука, в която всичко е въпрос на интерпретации. И това важи не само за съвременната, но и за модерната и за средновековната история. Именно по тази причина 90% от публичните скандали с текстове от учебниците в крайна сметка се оказват свързани с учебниците по история. Защо? Защото това, което се преподава, пряко засяга тези струни на душата на едно дете, които му дават идентичност, правят го българин, правят го европеец, правят го гражданин, обясняват му какъв е и защо е. По тази причина при очевидната невъзможност засега на българското общество и на българската научна общност да произведе единен убедителен и консенсусен разказ, при невъзможността да се направят авторски колективи, които да включват преподаватели и учени с различна политическа окраска, които взаимно да се балансират, според мен трябва да се повдигне дебатът дали да не се направи просто един учебник с посредничеството на министерството и усилията на цялата научна общност.

Сега говорим за паметта за комунизма, но вие добре знаете колко пъти един или друг текст особено за османския период е водил до ожесточени дискусии. Защото точно както има учени, които се опитват да банализират комунизма и някак да заметат терора и репресиите под килима, така има и либерални изследователи, които се опитват

да представят

Османската

империя като

някакъв

мултикултурен

рай,

пропускайки отново насилието, а също и факта, че ставайки част от нея, България за пет века е попаднала в една деспотична, варварска и изостанала азиатска империя, откъснала ни от европейската цивилизация и нанесла ни рани, които все още не са напълно излекувани. За мен със сигурност трябва за всеки един от трите периода в българската история - средновековната, модерната и съвременната, да започне публичен академичен дебат. Създаването на добър учебник по история е добър повод за неговото стартиране.

- Какъв според вас е креативният учител?

- Това е учителят, който успява да провокира учениците. Практически в продължение на хилядолетия в обучението на следващото поколение най-важно е било знанието на факти. Днес, когато всички сме на един клик разстояние от всяка информация, когато децата в клас могат да проверят всичко в телефоните си, това, което трябва да направи учителят, е да се научи да ги провокира да мислят, да правят анализ, да извлекат изводи, да имат критичен поглед към всичко, което се научава.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Томислав Дончев: След вота наесен трябва да обсъдим общинска надбавка върху данъка на доходите

Така ще им дадем средства да финансират развитието си, казва вицепремиерът Има общини, които дори не могат да си назначат главен архитект Служители посрещнаха реформата с “Така е било, така ще бъде. Тези какво си мислят?” - Г-н Дончев, не ви ли шокираха резултатите от проверката на тайните клиенти в администрацията?

Стоян Мавродиев: Няма аргументи за покачване на лихвите до 2020 г.

Очаквам бизнесът да продължи да ползва изгодни кредити, казва главният изпълнителен директор на Българската банка за развитие - Г-н Мавродиев, когато говорим за банки, въпросът, който вълнува най-много всеки българин, е ясен – свършват ли скоро ниските лихви? От лятото на миналата година банкерите говорят,

Росен Желязков: Кой ще е първи за концесията на летище София, ще стане ясно тази седмица

Въпреки инвестициите в нови вагони и мотриси не очаквам билетът за влак да поскъпне, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Важни са ни достоверността и изпълнимостта в предложенията на кандидатите за летището Ако имаме хранилка за БДЖ, колкото и да даваме, пак ще даваме Очакваме новите мотриси да влязат в

Майкъл Болтън: Първият ми хит дойде чак като станах на 34 г.

На концерта в зала 1 на НДК на 18 юли, публиката ще чуе най-известните ми песни, но със симфоничен оркестър - Г-н Болтън, защо избрахте да работите с филхармония за новия си албум А Symphony of Hits? - От много време мечтаех да направя този албум с най-големите си хитове с цял симфоничен оркестър. Може би едно от първите ми и наистина

Иван Бърнев: В Карлови Вари ни аплодираха толкова дълго, че чак ми стана неудобно

Иван Бърнев играе главна роля в победителя от фестивала в Карлови Вари “Бащата”. Образът му е на скептичен фотограф, който се опитва да вразуми баща си. Бърнев има над 20-годишна кариера в киното, като е играл в десетки български и чуждестранни филми. - Г-н Бърнев, как дойде предложението към вас да участвате в “Бащата”?

Даниела Дариткова: Всяка община ще номинира по 3-ма кандидати за кмет, а Изпълнителната комисия на ГЕРБ ще реши кой от тях да е

Още акценти от интервюто: По-високият членски внос ще замести намалената партийна субсидия. Хората без работа и пенсионерите ще плащат по 50 стотинки на месец, а евродепутатите - по 500 лева на година. Предстои да уточним колко да е вносът за народните представители Имам диалог с хора от БСП, но не и с Нинова.

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Кирил Маричков: Извадихме си бележки от Киноцентъра, че ще играем хайдути, за да не ни подстрижат насила

По икономически причини ни прощаваха, защото “Щурците” носехме много пари на Концертна дирекция На 30 октомври в зала 1 на НДК ще има голям концерт “Кирил Маричков на 75 години”. Датата не е избрана случайно, тогава е рожденият ден на популярния български изпълнител. Във връзка с годишнината на страниците на вестник “24 часа” публикуваме

Хасан Улусой: Като баща се притеснявам за децата в училищата на ФЕТО в България

Не знаем какво наливат в главите на учениците и с какви идеи ги тровят, затова родителите им трябва да внимават, казва турският посланик у нас - Г-н посланик, тези дни се навършват 3 години от опита за държавен преврат в Турция. Отърси ли се страната от шока, който преживя през юли 2015 г? - Вярвам,

Доц. Янка Тянкова: Закъсняхме 10 г. със закон за несъстоятелност на физическите лица

Всяко укриване на доходи води до много тежки последствия - длъжникът трябва да е предупреден за тази отговорност, казва преподавателката във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” - Доц. Тянкова, споделяте ли критиките на проф. Огнян Герджиков към законопроекта на омбудсмана за личния фалит? - Прочетох законопроекта, мотивите към него,

Проф. Дончо Хрусанов: Разрешението за строеж на “Златен век” е действащо и валидно

Има и други подобни строежи, но никой не спира строителството им. Това създава правна несигурност и липса на предвидимост в действията на администрацията - Проф. Хрусанов, проучили сте в детайли казуса “Златен век”. Какво е вашето становище за спирането на строежа му? - В този казус има редица процесуални нарушения, които, за съжаление,

Прокурор Христо Колев: Новият главен прокурор трябва да е от кариерата, да е “горял” в работата, за да влезе с летящ старт

Очаква го още по-труден мандат, казва членът на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България  - Прокурор Колев, Асоциацията на прокурорите държи наследникът на Сотир Цацаров да е от прокуратурата. Защо? - Отговорът на вашия въпрос изглежда логичен и прост - защото ще е запознат със спецификата на работата и ще може да влезе в

Николина Ангелкова: Българският туризъм от години работи в пазарна среда, конкуренцията, не държавата определя цените

Заедно с бранша и местните власти работим за успешен летен сезон, следим внимателно прогнозите – оптимистични или песимистични, важни са финалните резултати, казва министърът на туризма  - Госпожо Ангелкова, в началото на годината предупредихте чрез интервю за “24 часа”, че тази година летният сезон ще е труден.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber