На младите той трябва да се обясни умно и без емоции
- Прикриват ли се факти и събития за комунистическия режим в новите учебници по история за 2019 - 2020 г., както твърдят обвинителите на написаното в тях, проф. Драганов?
- Най-напред искам да изкажа съчувствието си към колегите, които е трябвало да описват този период от историята на България.
- Защо съчувствие?
- Защото каквото и да се напише, винаги ще има недоволни - и отляво, и отдясно. Едните ще викат, че не е достатъчно добре написано, другите ще се сърдят, че са много розови краските, с които то е описано.
И авторите ще бъдат все криви и виновни. Трябва да се има предвид едно много важно нещо - че става въпрос за учебник за десети клас. Това се деца на 17 години, нали така? На тях трябва да им се обяснят само основните неща.
- Кои са тези неща?
- Трябва да им се обясни, че това е един период от българската история, в който става социална революция.
- Не беше ли социалистическа?
- Не, социална е, защото цялото общество се обръща с хастара наопаки. Това е период на огромно преселение на хора от селото към града, от земята към заводите... Ей тия неща трябва да обяснят на младите хора. Имаме ли някакви постижения в културата? Май да. Имаме ли някакви постижения в спорта? Май да. Превръщаме ли се от аграрна в индустриално-аграрна държава? Май да. Ето тези неща трябва да се разкажат...
- Добре, а Народният съд и стотиците, избити без съд и присъда? Ами лагерите, Белене?... Това също са факти и събития от този период. За тях не трябва ли да се пише?
- Да, те са изключително важни неща и да, трябва да се пише и за тях. Това е периодът, в който една нова класа иска да установи своята власт. И в този си стремеж тя не жали никакви средства. А освен това разполага и с целия репресивен апарат на държавата.
- Какво трябва да се знае за тези страховити лагери?
- Лагери е имало в два периода от онова време. Първият етап е от 1946-1947 г. до 1953-1954 г. А вторият - от 1956 до 1962 г. Това са около 10-11 години. 35 години остават, тоест през този период вече няма лагери, закрити са. През този период нещо друго се е правило.
Всичко трябва да се разкаже много спокойно, много умно и без емоции. Забелязах, че като излезе учебникът “История и цивилизации” - този поне, който аз видях, - веднага наскачаха точно по тези теми - че нямало написано колко лош е комунизмът.
Да, той е антидемокрация в сталинския си вид и недемокрация в нашенския му вид - личен режим на Тодор Живков. Всичко това трябва да се обясни на много прост и разбираем език. А това никак не е лесно.
- Ако на вас, проф. Драганов, ви възложат да напишете учебник за тези 45 години социализъм, защото до комунизъм така и не стигнахме и никой не знае точно какво е той, - какво ще напишете в тях?
- Ще разделя периода от 45 години на три. Първо от 1944 до 1953-1954 г. Това е времето на опита за налагане на сталинския модел в социализма в България. След това от 1956 г., грубо казано, до края на 60-те години - установяване и укрепване на личния режим на Тодор Живков.
Този период обаче е свързан и с индустриализацията на страната. Имаме висок ръст на външната търговия и износ на селско-стопанска продукция.
Третият етап вече е на личния режим на Живков. Този етап до голяма степен вървеше така - ако вие не ме закачате, и аз няма да ви закачам.
- Към кого беше отправено това?
- Към обществото по принцип. Оставете ме да ви управлявам, а аз ще ви оставя да си мърморите. Нещо такова. Но всичко това е много трудно да се обясни на тези млади хора. 90% от тях няма да го повярват. Ще кажат, че това не е възможно, не е могло да бъде. То и техните родители вече го забравят, помнят го само бабите и дядовците. Неблагодарен е този период, затова в началото ви казах, че изразявам своето съчувствие към колегите, които са го писали и които ще понесат съответните ругатни.