Кирил Маричков: За първи път съм пропял още когато не съм можел да ходя и да говоря

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7517978 Кирил Маричков: За първи път съм пропял още когато не съм можел да ходя и да говоря Кирил Маричков: За първи път съм пропял още когато не съм можел да ходя и да говоря www.24chasa.bg

Като се появиха “Бийтълс” и видях, че Пол Маккартни свири точно на бас китара, бях много горд, че и аз съм на този инструмент

- За интервюто излизате директно от студиото, върху какво работите в момента?

- Работя върху самостоятелен албум. През 2012 г. щяхме да честваме 45 години “Щурците”. Да направим голямо турне и да запишем албум с 12 нови песни. Бях готов с 6 песни, дори бях започнал да работя по тях в студиото. Пеци вече не беше добре. Държеше се обаче и даже ни вдъхваше някаква увереност, че всичко ще бъде наред. Бяхме измислили и заглавие на годишнината “45 години стигат – времето е ваше!” После се случи това с него... Преживях го наистина много тежко,

той беше един от

най-близките ми хора

Просто спрях, така си остана и тези песни лежаха дълго време нереализирани. След това направихме “Фондацията” и в някакъв момент си казах: защо да не направя още 6 парчета, да станат 12. Имах много идеи, които съм записвал. Сега вече албумът ще стане! Надявам се да излезе за концерта на 30 октомври. Но да си призная, малко съм суеверен и не съм от хората, които, докато рибата е в реката, вече слагат тигана. Донякъде напоследък съм станал фаталист и все се притеснявам за нещо.

- Всичко ли записвате в студиото?

- В едно съвременно студио, макар и малко, каквото е моето, много неща могат да се запишат, но и много се програмират. Аз записвам и програмирам повечето инструменти и вокали – всеки един отделно, затова го правя на много писти. Но ако трябва да записвам например щрайх от 20-30 души, да речем, отивам в друго студио. В моето не могат да свирят едновременно повече от двама-трима души, няма място.

- Студиото ви е в кооперацията, в която живеете, идват ли съседи да слушат?

- Отворя ли прозореца, идват разни момчета от махалата да слушат, но тогава затварям и пускам едни кепенци за изолация, защото по време на запис не трябва да има никакъв шум.

- На 30 октомври в зала 1 на НДК ще бъде концертът “Кирил Маричков на 75 години”, какво ще чуе публиката?

- Ще изпея много мои песни, някои с нови аранжименти, и ще ги изпълним с “Фондацията”. Но ще има и гост-музиканти, най-вече вокалисти, естествено, Валди Тотев от “Щурците”, Наско от Б.Т.Р. и някои по-млади “изненади”. Концертът ще продължи поне два часа. Разбира се, ще бъдат включени песните, които хората очакват да чуят. Няма да минем без “Вкусът на времето”, “XX век”, “Рок в минало време”, “Клетва”, “Две следи”, “Хамлет” и още други.

- Как се помнят текстовете на всички тези парчета, които сте записали през годините?

- Интересното е, че никога не забравям музиката и това, което свиря на бас. Но ако дълго време не съм пял някоя песен, може да забравя части от текста. Не знам дали е от ЕГН-то. (Смее се.) Но на концерта “50 години “Щурците” открих, че публиката знае всички песни наизуст! По едно време, изведнъж текстът на “Рок в минало време” изчезна от главата ми, а съм го пял сигурно над хиляда пъти. Без никакво притеснение изпях нещо ей така и в този момент чух какво пее публиката, сетих се и продължих. Даже, когато миксирахме концерта, за да го издадем на диск, човекът, с когото работехме, ми каза, че нещо съм сбъркал там, и ако искам, да го поправя. Нали работим на много писти и имаше възможност да се коригира. Реших обаче да го оставя така, по-автентично е и при внимателно вслушване се чува, че съм изпял някаква глупост. В друг случай пък с “Фондацията” пеехме “Малкият принц” и аз се изнервих, че не си спомням следващата дума, и изпях “нервният малък принц”, вместо “звездният малък принц”. Видях как Дони започна да се смее. Случват се такива неща от време на време. (Смее се.)

- Какви други ангажименти имате?

- Предстоят ни през юни и юли концерти на “Фондацията” във Варна, Стара Загора и Бургас със симфоничен оркестър.

Ще бъдем и на “Аполония” през септември с почти същата програма като тази за концерта в София на 30 октомври, но с по-малко гости. Планираме да го представим на още две-три места.

- Как успяхте толкова години да останете на сцената?

- Не мога да отговоря на този въпрос, питали са ме и как песните ми са станали хитове. Ей богу, не знам! Мога само да чукам на дърво. Вероятно е късмет.

- Не ви ли е водила амбицията?

- Не съм усетил да съм много амбициозен. Даже напоследък се имам за малко мързелив. Сега за албума три-четири часа работя в студиото и ми омръзва.

- Търсили ли са ви млади изпълнители да им предавате опита си?

- Молили са ме да предавам уроци, едно време даже ми се е случвало, но сега не се занимавам с това, въпреки че ме търсят. Не обичам и много да давам акъл, всеки се развива по различен начин. Ако ме пита някой, каквото мога, ще му кажа. Като бях в “Гласът на България”, имаше чудесни гласове и помня как някои от тях казваха: “Аз пея по-хубаво от Адел!”. Ти наистина пееш много хубаво, но го правиш като някого, изпълняваш неговата песен. А основното нещо е да имаш собствен облик, собствен репертоар. Всички сме започнали с това малко да имитираме, малко да се влияем от този или онзи. Ние например - от “Бийтълс” и “Ролинг Стоунс”, но това трябва да е само в началото. Ако искаш да оцелееш, трябва да имаш собствено лице и не да пееш като някого, а като себе си. В това отношение съм успял да направя нещо - пея по свой си начин, както друг няма да го изпее.

- Музикантите не можете да изберете една, две или три любими песни. И все пак има ли една, която можете да кажете, че е емблемата на “Щурците”?

- Не, няма такава! Даже направих една, която се казва “Зодия Щурец”, но и тя не е “емблемата”. Всъщност не съм написал чак толкова много песни,

малко над 100 са

Това не е много за моя дълъг творчески път. “Бийтълс” за 10 години написаха около 250 песни. А аз за 50 г. - малко над 100. Има колеги, които имат много повече. От моите има около 20-ина, които могат да минат за емблема, но нито една не е точно това. Все пак нека да кажа, че повечето от тях ги чувствам много близки до себе си. Обичам ги, както човек обича децата си, колкото и да са на брой, не може да избере едно, което да обича повече от другите. Така поне си мисля, не съм сигурен, защото имам само едно дете, нямам две или три, за да знам дали се делят. Но едва ли...

- Помните ли кога за първи път пропяхте?

- Аз не помня, но майка ми помнеше и ми е разказвала. За първи път съм пропял още когато не съм можел да ходя и да говоря. Заставал съм прав в количката, с която ме е возела по улиците, и съм пеел, с едната ръка съм се държал, другата съм я размахвал. Това е било през 1945 г., не много след 9 септември 1944 г. Тогава все още са си казвали “господин” и “госпожа” и хората по улиците се обръщали към майка ми: Госпожо, вашето бебе пее. А майка ми гордо отвръщала: “Знам!”. (Смее се.)

Още не съм можел да говоря, а съм запомнял съвсем точно мелодиите на песничките, изпълнявайки ги с “на-на-на...”.

Втория път, когато пропях, бях на 8 години. Майка ми е художничка, но тогава работеше като музикален оформител в радио “София”. Някой ѝ казал, че трябва да се запише детска зимна песничка. Тя отвърнала, че двете й деца - Кирчо и Любчето (сестра ми), пеят много хубаво. Заведе ни в Първо студио - много голямо, с един огромен мишпулт. В къщи песента я изпълнявахме идеално, даже я помня коя е:

“Знаем елхичката зиме е сама

и от горичката взехме я дома...”

Един човек горе в кабината каза: “Запис!” и ние - пълен гипс, нищо не можем да изпеем. Човекът слезе при нас и ни успокои, че няма да я записваме, но иска само да чуе как я изпълняваме. Изпяхме я идеално, а той бил пуснал микрофон и я записал. После се чухме по радиото.

В училище имахме часове по пеене, бях много добър и се справях без проблем със солфежирането, тъй като свирех на пиано. Учителят по пеене знаеше, че съм от музикантско семейство - дядо ми беше главен диригент на Музикалния театър по това време. Другият ми дядо е бил архитект, но е починал, преди да се родя, и не го помня.

Та винаги имах шестици

по пеене. Спомням си, че имах една приятелка от махалата, с която бяхме в един клас. Тя не можеше да чете ноти, други от класа също не можеха и солфежирането им беше много трудно. В междучасието с дясната ръка тактувах и им изпявах песента, карайки съучениците си да я запомнят, и получаваха шестици.

- Ходили ли сте на конкурси по пиано?

- Не, не стигнах дотам. В един момент чух Елвис Пресли на някаква грамофонна плоча, мисля, че беше през 1957 г. Толкова ми хареса, че си казах - ето това искам да правя. Започнах да се уча да свиря на пианото буги-вуги. Не е лесно! Лявата ръка свири типичния за бугито риф, а дясната свири акорди на 16-ини много бързо. Дядо ми живееше в апартамент на другия етаж. И понеже той не искаше да свиря такива неща, ги разучавах, докато той беше на репетиции в театъра. Един път си останал вкъщи и ме чул. Каза ми: “Ти чалгаджия ли ще ставаш, или музикант?!”. Тогава рокендролът беше нещо ново, което на него май не му харесваше. Повече не посмях да свиря пред него и продължих тайно. Но когато излязоха “Бийтълс”, го зарибих. Пуснах му няколко техни парчета и той ги хареса. Попита ме дали мога като тях. Отговорих, че мога, и получих одобрението му. (Смее се.)

- Кога започнахте в първата си група “Бъндараците”?

- Имах един съученик – Вачо - Иван Милев, но не този от 5-те лева. Неговият брат Митко беше по-голям и вече беше в казармата, викаха му Бъндарака. Като се уволни, направихме група, но нямахме уредби, нищо... По това време имаше едни радиоапарати “Симфония”, които бяха сравнително големи и бяха с много мощни за времето си говорители по 10 вата. Отзад бяха с вход за грамофон, но като си направиш кабел за електрическа китара и го мушнеш там, се чува през радиото с прилична сила за една стая, да кажем. Ние имахме такъв, дядо ми също, намерихме и трети и с тях започнахме да репетираме.

Още не бяха излезли “Бийтълс”, популярна беше една друга група - “Шадоус”. Свиреха основно инструментални парчета и правеха едни специфични стъпки, с еднакви костюми и червени китари “Стратокастер”. Клиф Ричард им беше соловокал. Нашата група, естествено, трябваше да е точно такава. Бъндарака каза, че ще свири соло, беше добър, а на мен ми каза “Киро, ти си най-дълъг и ще свириш на бас!”. Съгласих се. (Смее се.) После, като се появиха “Бийтълс” и видях, че Пол Маккартни свири точно на бас китара, бях много горд, че и аз съм на този инструмент.

- Тогава ли за първи път започнахте да свирите на китара?

- Не, и преди това дрънках на китара, но по-сериозното бяха пианото и кларинетът.

Не залягах много над пианото, а за да станеш пианист трябва освен да си музикален, да свириш поне по 5 часа на ден. Така че нямаше да вляза в консерваторията с пиано и започнах да уча кларинет. Научих се, свирех доста прилично,

но ми беше

скучен този инструмент

А на бас китара никога не съм ходил на уроци. Намерих една школа за контрабас и защото можех да свиря по ноти, свирех етюдите и абсолютно сам се научих за няколко месеца. Стори ми се лесен инструмент в сравнение с пианото, пък и този път свирех с голямо желание.

- Имахте ли основен вокал в “Бъндараците”?

- Всички пеехме. Бъндарака пеше хубаво, аз също пеех тогава. Правехме само кавъри, наши песни почти нямахме. Затова и групата не оцеля.

- Къде свирехте?

- Доста концерти правехме, даже веднъж ни поканиха да свирим в американското посолство и ни платиха много добре на ръка. Тогава, като си уреждахме някакво свирене, обикновено ни плащаха по 10 лева на човек. Кой ти ги дава?! А американците ни платиха доста повече. Харесаха ни как свирим и по едно време дойде един много весел човек и каза на български “Колько искати, бойс?”. Ние се престрашихме и казахме: “Колкото трябва!”. Той извади 200 лева от портфейла си и ни даде по 50 лева на всеки. Това бяха много пари тогава. Средната заплата беше 100 лева.

- По време на комунизма как се озовахте в американското посолство?

- Чули някъде, докато свирим, видели, че пеем добре “Бийтълс” и “Ролинг Стоунс”, и някакъв човек на развален български ни покани за техен празник. След това имахме много неприятности. Привикаха ни в милицията, в Пето районно, заплашиха ни, че ще ни арестуват. Но не ни прибраха, по-скоро ни плашеха, ние си бяхме момчетии, аз нямах 20 години. Уплашихме се. Сега си мисля, че май и майтап са си правили с нас, защото ни заплашваха повече, отколкото щяха да направят. Даже казаха, че ще ни изселят. Баща ми беше много добър адвокат и оправи работата, а ние не посмяхме втори път да отидем в посолството. Но по-късно с “Щурците” пак свирихме там.

Свирили сме с “Бъндараците” два -три пъти в Студентски дом, канили са ни по абитуриентски вечери, включително в английската гимназия. Мисля, че вече с “Щурците”

пяхме на абитуриентската

вечер на Пирински, Елена

Поптодорова и Филип Боков

В английската събираха по един лев, за да свирим на баловете им.

Докато бях в “Бъндараците”, Сатиричният театър ни покани да участваме в голямото им лятно турне. По това време и Гошо Минчев беше с нас. Той пееше песни на Клиф Ричард, но с български текстове. Имаше една On the Beach, той пък пееше “На брега” и това много се харесваше. Свирехме парчета на “Шадоус”, вече и на “Бийтълс”. Турнето беше изключително успешно. В него участваха най-големите звезди: Георги Парцалев, Никола Анастасов, Нейчо Попов, Саркис Мухибян, Стоянка Мутафова. Беше и Татяна Лолова, даже си спомням, че веднъж се спря пред мен и попита: “Това дете и то ли свири?”. В “Бъндараците” бях най-малкият, после в “Щурците” се превърнах в най-стария заедно с барабаниста Пепи Цанков.

- Защо напуснахте “Бъндараците”?

- Големият Бъндарак казваше, че от “Бийтълс” по-хубави песни няма да направим, и да си пеем кавъри. А ние с Пепи искахме да правим наша музика, гледахме сериозно на тази работа, а не като на нещо временно, само за кеф.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Андрей Иванов: С Бойко Борисов спряхме заменките в София през 2007 г.

Още акценти от интервюто с общинския съветник на ГЕРБ в София: В листите за съветници трябва да има баланс между нови и утвърдени имена Няма място за обиди - ГЕРБ ще реши кого да подкрепи  От 2010 г. правят кампании срещу мен - десетки данъчни и прокурорски проверки отхвърлиха обвиненията - Г-н Иванов

Волен Сидеров: Ще бъда принуден, по-скоро призован, да се кандидатирам за кмет на София

Още акценти от интервюто: Комитет предлага да изляза за столицата, за да се справя с подигравката с традиционните ценности И Каракачанов, и Симеонов години ми завиждаха, че пробих и се задържах, след като 10 пъти ме погребваха Как да ви кажа дали подкрепям властта, като аз не съществувам? Аз съм фантом, изтрит от Искрен

Тодор Попов: За последните 4 години в Пазарджик са разкрити 4218 нови работни места

Имаме модерно сметище, изграждаме компостираща и сепарираща инсталация, в края на месеца ще изберем изпълнител за рекултивацията на старото сметище, казва кметът на града - Г-н Попов, на финала сте на третия ви пореден мандат сте като кмет на община Пазарджик. С каква равносметка го завършвате? Изпълнихте ли ангажиментите,

Проф. д-р Мария Иванова: Ваксина против африканска чума можем да изработим, трябва финансиране

Фризерът не унищожава вируса в месо от болно прасе През 1990 г. заради липса на пари унищожихме единствената генна банка на редки породи български свине Трудно ще се справим с тази зараза - разпространява се чрезфураж, вода, контакти, въздух, птици, от движението на човека Човек не може да се зарази от африканска чума - този вирус е специфичен за

Йорданка Фандъкова: Готова съм с проекти за 8 нови парка, за да стане София по-зелена, и с 5 разширения на метрото, за да не спира развитието й

Старите жп линии стават зелен ринг, който ще свързва големите паркове и кварталите, казва в интервю столичният кмет Още акценти от интервюто: Ще има промени не само при общинските съветници от ГЕРБ, но и в структурата на общината. Предлагам София да има зам.-кмет по дигитализацията Длъжници сме на софиянци за Витоша и Борисовата градина - ще

Кинорежисьорът Милко Лазаров: Ако бизнесът ни подкрепи, “Ага” може и да се пребори за “Оскар”

Успехът зависи от скъпа рекламна кампания - Честита българска номинация за “Оскар”, г-н Лазаров! Има ли “Ага” шансове да вземе наградата за чуждестранен филм, след като спечели толкова много награди на кинофестивали по цял свят - Оскарите са обратно на фестивалите. На фестивалите искат премиери, филмът да не е показван никъде

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Симеон Пешов: Не сме лакоми да изяждаме печалбата, инвестираме в компанията

Спартански съм възпитавал децата си. Минали са от ниските нива до управлението на компанията, казва президентът на "Главболгарстрой" 32 г. работя в тази компания, в 29 от тях съм неин ръководител. Главното в целия ми период на управление е грижа за хората и за младите  - Г-н Пешов, казвали сте, че сте благословен с двама синове и с дъщеря

Десислава Кръстева: Първолак стоя под чина цял срок, във втория се научи да сяда

Педагози, родители и деца трябва да са един екип, казва учителката вдъхновителка - Гостопожо Кръстева, родители ви определят като педагог вдъхновител. Какви по-различни методи от колегите си използвате, за да запалите интереса на децата към училище? - Всеки един учител е вдъхновител и може да изгради собствена система за работа с децата

Калоян Паргов: Подкрепа за Мая като граждански кандидат дава шанс за първия от 30 г. пробив на БСП в София

Още акценти от интервюто с лидера на БСП - София: Целта ни е да сме решаващ фактор в следващото управление на столицата Този път надпреварата в столицата ще е доста оспорвана - между едни от най-рейтинговите политици в държавата, каквито са и Манолова, и Фандъкова Декларацията на МВнР и  шпионският скандал хвърлят петно върху отношенията ни с

Бетина Жотева: Онлайн медиите ще бъдат регулирани от 2020 г., тогава влиза в сила и европейска директива

Сайтът на “24 часа” е по-добър от БТА Брюксел ще даде алгоритъм за наблюдението в интернет през ноември Когато сайт пуска порнографски снимки, това е въпрос на морал. Няма регулация за това Явно лобитата на телевизията и на радиото са много силни, за да не може сайтовете до този момент да получават евросредства - Г-жо Жотева

Д-р Иван Иванов: С 43 млн. лв. инвестиции променихме Севлиево за 8 г. и това се усеща

Всички училища и детски градини са ремонтирани. Инвестираме в младите, казва кметът на града Общината е без задължения и с рекорден бюджет Имаме 1200 компании, които влагат средства в производствата си и в градската среда - Д-р Иванов, на финала на втория управленски мандат какво отчитате като най-сериозен успех за Севлиево

Димитър Луджев: Чудо е, че извършихме толкова радикални реформи при тази съпротива от страна на старата система

Отговарям в новата си книга “Преходно време” на всички, които през 1990 г. искаха да пометем комунистите: Е, как ще изметеш един милион и двеста хиляди души - Трийсет години стигат ли, г-н Луджев, за да се напише обективен анализ на първите години от демокрацията в България? - В съвременната историография е прието след срок от 25 години

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber