Защо не намаляване на общата ставка на ДДС?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7516546 Защо не намаляване на общата ставка на ДДС? Защо не намаляване на общата ставка на ДДС? www.24chasa.bg

17 неща, които трябва да знаем, преди да намаляваме диференцирано данъка

Различните предложения за сваляне на ДДС засега пораждат само въпроси. Преди те да получат отговори, е безсмислено което и да е от предложенията да се приема на сериозно.

Ето само някои от тези въпроси:

1. Придружено ли е всяко предложение с мнения на фискалния съвет на Република България?

2. Придружено ли е от пълна предварителна обществено-икономическа оценка на въздействието му върху обществото, стопанството на микро- (фирми, браншове, сектори) и на макрониво (брутен продукт, заетост, инфлация), както, разбира се, и върху бюджета?

Аргументът “в други държави правят така” заслужава една-единствена реакция: да, но в други държави има върховенство на правото. По тази линия е следващият въпрос.

3. Ако ще правим като другите държави, защо да не започнем от върховенството на правото?

4. ДДС за хляба бил по-нисък в други държави. Въпросът е какво се случва там, какви са оценките на ефективността на тази политика? Къде са те от гледна точка на пълното обществено благосъстояние в сравнение с положението, в което биха били, ако тази диференцирана ставка я нямаше? Може би тези държави правят глупост, а ние сме умните?

5. Според предложенията

от кой момент на

производствения

процес на хляб,

лекарства и

книги

започва да върви намалената ставка? Защото тя не може да започва от момента, в който започваме да режем дървото, за да правим хартия, да сеем зърно за пшеница, да правим химически съединения, нали? Примерно не можем да налагаме намалена ставка върху хартия от самото начало, защото тя може да отиде за рекламни брошури, а не за книги, нали?

6. Това намаление на ДДС какво би означавало за намаляването на производствените разходи от пълните разходи на крайния продавач от съответната стока? И съответно какво би било отражението върху схемата (кривата) на предлагане на съответните стоки?

7. От другата страна на предлагането е търсенето: какви са оценките на ценовите еластичности на търсенето на тези стоки? Съответно при промяна на предлагането на тези продукти какво можем да очакваме да стане с разменените количества и особено с цените, свързани с евентуалното равновесие на тези пазари?

Всички казват: “Ама цената ще падне с 20%!”. Е, няма да падне с 20%.

Може даже

изобщо да

не падне,

ако ценовата еластичност на търсенето е достатъчно висока.

8. Какво точно потребление на какви точно неща в комплекс на цялостното обществено благосъстояние ще бъде стимулирано с тези мерки? Например намалява се ДДС върху хляба, който е тестено изделие. Да речем, че тази политика доведе до увеличено потребление на богати на въглехидрати тестени изделия. Това ли е най-доброто от гледна точка на дългосрочното благосъстояние? Не беше ли истина, че една от основните причини за

тежкото

положение със

сърдечносъдовите

заболявания

в България са именно твърде многото въглехидрати в диетата? Изчислено ли е до какво ще доведе намаляването на ДДС на хляба в комплекс със здравния статус на българина?

9. Как всички тези предложения за намаляване на ДДС ще се отразят на неравенството в потреблението в България? Какво гарантира, че няма да го увеличават, като спестят повече пари на богатите, отколкото на най-бедните?

10. Как тези предложения ще се отразят на бедността в България - и относителна (дял на хора с доходи под 60% от медианния), и абсолютна (дял на хора, живеещи в тежки материални лишения)?

11. Как ще се отрази намаляването на ДДС на структурата на стопанския растеж? Да, напоследък има увеличение в реалния БВП. То се дължи на нарастването на потреблението, в малко по-малка степен - на нарастването на износа, и в изключително малка степен на капиталообразуването - създавантое на нов производствен капацитет. Забогатяването обаче дългосрочно се дефинира тъкмо от създаването на нов производствен капацитет. Стимул на и без това бързо растящото текущо потребление как точно и с колко ще се отрази на дългосрочната способност за растеж и забогатяване?

12. Впрочем една от фундаменталните критики и препоръки на ЕК по процедурата за дисбалансите, са проблемите с фундаменталната инфраструктура и с иновациите. В този смисъл ще допринесе ли и с какво политиката за намаляване на ставки по данък, който стриктно облага потреблението? Няма ли други възможни данъчни промени, които да са значително по-полезни в тази ключово важна дългосрочна посока?

13. В крайна сметка по-точно кой проблем на българската икономика и на българското общество решава идеята за намаляване на ДДС за конкретен продукт? И как ще измерим дали наистина го решава? Кои са индикаторите - стопански и социални? Ако ги имаме и те покажат, че този подход не е ефективен, дали не е по-умно да предприемем алтернативни подходи?

14. Защо не се обмисля намаляване на общата ставка по ДДС, а

хората да решат кое е по-добре за тях?

Защо да нямат възможност да избират - който иска повече хляб, който иска - повече книги, който иска - плодове, зеленчуци, музика или театър? Защо не този подход?

15. Ако мотивите за по-нисък ДДС за лекарства са социални, няма ли други политики в тази конкретна област, които да са още по-социални? Например повече конкуренция в бранша? По-ефективни обществени поръчки? Цялостна здравна реформа?

16. Намаляване на ставки за отделни продукти по ДДС, доколкото би могло да намали цените, ги намалява и за най-бедните, и за най-богатите. Не е ли по-добре да има истинска социална политика, т.е. такава, която директно дава ресурс на най-бедните, а не на най-богатите. Ако нямат пари за лекарства, отпускат им се определени суми за това. Ако нямат пари да си купят хляб, отпускат им се целеви помощи за хляб, както държавата прави това с брикетите по селата. Защо да не се помага на бедните по този начин?

17. Какво ще се прави с организираните престъпни схеми със злоупотреба с ДДС, които напълно неминуемо (това е България, не Финландия, нито Германия, нито Франция) ще разцъфтят в резултат на промените? Има упорити слухове, че голяма част от парите по схемите за източване на ДДС в крайна сметка отиват за прикрито финансиране на партии. За приемащите тези слухове на сериозно няма как да не възникне и следният въпрос: случайно ли е съвпадението между гласуването на намаляване на държавната субсидия за партиите и лавината от предложения за диференцирани ставки по ДДС?

Седем пъти мери, един път режи. Отговорите на всички поставени тук, а и на още много въпроси са само първото мерене по отношение на предложенията за диференцирани ставки по ДДС. Без отговори на тези въпроси всяко политическо решение би било именно решение без отговори. Безотговорно.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Коментар на седмицата №1: Мощен износ + автомобилен завод - дали ставаме една нова Словакия?

Трябва ново гориво, за да стане българският експорт солиден двигател на икономиката Износът за полугодието нараства с 6,3% спрямо година по-рано и надхвърли 27,8 млрд. лева, макар през юни да се отчита спад. Данните заслужават поне пет коментара: 1. Износът достигна 27,8 млрд. лева и ако динамиката се запази до края на годината, през 2019 г.

Коментар на седмицата №2: Какво е да си беден в САЩ и в България

Чиновници ползват статистиките за бедност за политики, които водят до повече бедност Понятието бедност е по-скоро чувство, отколкото обективен измерител. Ако сложите американец с 500 000 долара годишна заплата и 3 милиона долара спестявания в Бел Еър, Лос Анджелис, много е вероятно той да ви каже не просто че не се чувства богат и финансово

Коментар на седмицата №3: Стари коли = смърт на пътя

Статистиката продължава да е безмилостна и доказва с всеки изминал месец, че колкото по-стари и неподържани са автомобилите, толкова повече е смъртта на пътя. Близо 1 млн. са автомобилите над 20 г. у нас, показва редовният анализ на Евростат. В същото време над 3000 тежки катастрофи с 328 загинали са станали в страната за първите седем месеца на

Грета, климатът и новата 1968-а

Младите днес се борят точно за обратното, към което се стремяха родителите им. Те искат ограничения, регулации и правила Тези дни западното човечество празнува 50 години от знаменития Уудсток. Фестивалът, който се е превърнал в символ на едно цяло поколение. Поколението на 1968 г. Онова, което въстана срещу родителите си, войната,

Новите хора и техните понятия

Свръхактивните деца преди бяха невъзпитани, а на #Metoo им викаха “доячки” Естествено е светът да се променя, за да върви напред, но напоследък нещата неусетно се объркват, вместо да става по-прост, той се усложнява. Има например едни деца, които крещят, правят сцени, зъбят се, раздават ритници, най-нагло лъжат,

Партийната система в Русия деградира

Социолози от центъра "Левада" публикуваха данни от допитване през юли. На жители на Русия е бил зададен въпросът за кого ще гласуват, ако следващата неделя бъдат свикани избори за парламент. Най-близката кампания за нова Държавна дума всъщност предстои през 2021 г., но тенденциите от последните година-две се открояват доста ясно и със сигурност ще

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Проф. Иван Тодоров: В САЩ провокацията към подкуп е могъщ инструмент срещу средната корупция

Подкрепата за нов НК е много положителна Чисто от правна гледна точка смятам за много положителна подкрепата за нов Наказателен кодекс. И специално за декриминализиране на много на брой незначителни престъпления. Многократно съм писал, че те изяждат времето на прокуратурата и я отклоняват от съществените ѝ задачи

3 неща, които вдигат заплатите във вашия град

Къде са центровете, които издърпват икономически цели региони Какви са условията, за да има високи заплати в едно населено място у нас? Данните на НСИ за заплатите по области за второто тримесечие на 2019 г. позволяват да се направят изводи. (Виж картата.) Прави впечатление, че Враца изпреварва повечето области по заплати

Проф. Георги Близнашки: Концепцията на Гешев е реалистична и прагматична

Няма фантасмагории, а стъпва на закона Концепцията на Иван Гешев беше много приятна изненада и не навлиза в минното поле на политиката. Ако трябва да я характеризирам с две думи - реализъм и прагматизъм. Така си представям начина, по който трябва да се държи потенциалният главен прокурор. Няма фантасмагории, не влиза в полемики.

Мощен износ + автомобилен завод - дали ставаме една нова Словакия?

Трябва ново гориво, за да стане българският експорт солиден двигател на икономиката Износът за полугодието нараства с 6,3% спрямо година по-рано и надхвърли 27,8 млрд. лева, макар през юни да се отчита спад. Данните заслужават поне пет коментара: 1. Износът достигна 27,8 млрд. лева и ако динамиката се запази до края на годината, през 2019 г

Русия може би няма нужда от атомната ракета "Буревестник"

Русия ще продължи да разработва и тества нови оръжия независимо от трагедията на полигона в Архангелска област. Това заяви във вторник Франц Клинцевич от комисията по отбрана и сигурност в Съвета на федерацията, съобщи Интерфакс. За жалост, случва се изпитания на нови оръжия да възникнат проблеми заради "куп различни обстоятелства", посочи той

Лъжи и мълчание: Разбрахме ли какво точно се случи край Архангелск?

Каква беше тази тайнствена авария край Архангелск? Взривът напомня за катастрофата в Чернобил, а властите се крият зад стена от мълчание. И също като по времето на СССР те и днес не казват истината. Аварията на един полигон на руския военно-морски флот в Архангелска област напомни на руснаците за аварията в Чернобил

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber