Заради ниската
инфлация
няма причини
Европейската
централна банка
да ги повишава
На своето изнесено заседание във Вилнюс управителят на Европейската централна банка Марио Драги обяви, че очаква запазване на сегашните рекордно ниски лихви поне до средата на следващата година. Мандатът на Драги изтича след броени месеци - през октомври 2019 г., но решенията на ЕЦБ са приети единодушно от управителния съвет – което гарантира, че ще продължат да действат поне в началото на следващата година. На практика ЕЦБ удължава с половин година своето предишно решение да държи лихвите ниски до края на 2019 г.
Твърде ниска
инфлация
Като цяло съвременните централни банки вдигат лихвите, когато инфлацията е по-висока от заложената цел. Идеята е, че с високите лихви централните банки борят високата инфлация и предотвратяват прегряването на икономиката. Когато инфлацията е ниска и намалява, няма причина да се вдигат лихвите.
За ЕЦБ целта е инфлацията да бъде близо до 2%, но не по-висока от 2%. Обаче на практика инфлацията е много по-ниска. За последните пет години инфлацията в еврозоната е едва 0,82% средногодишно и в нито една година не е достигнала целта от 2%.
И това не е изключение. В цялото десетилетие след световната финансова криза инфлацията е твърде ниска. Наскоро Евростат публикува данните за инфлацията през май 2019 г. и се отчита рязко забавяне – от 1,7% през април инфлацията спадна до едва 1,2% през май. Очакванията на ЕЦБ са ниските нива на инфлация да се запазят през цялата 2019, 2020 и дори 2021 година.
За последните пет години в еврозоната са създадени повече от 10 милиона нови работни места и като цяло икономиката се развива доста успешно. Въпреки това не се отчита прегряване на икономиката и инфлационен натиск. При липса на инфлация ЕЦБ няма да прекърши икономическото възстановяване с високи лихви – напротив, ще се опита да го поддържа и стимулира за по-дълго време.
Световна
тенденция
Заради тази ниска инфлация няма причини Европейската централна банка да повишава лихвите. Точно обратното, ниската и намаляваща инфлация е аргумент в обратната посока – към разхлабване на паричната политика и дори намаление на лихвите.
Всъщност тази тенденция не е само европейска, а обхваща голяма част от света. Например централни банки като тази в Австралия и Индия тези дни обявиха намаление на лихвите, а дори най-голямата централна банка в света – Федералният резерв на САЩ – дава силни индикации, че ще промени посоката и ще намали лихвите съвсем скоро. Съвсем доскоро очакванията бяха, че Федералният резерв ще продължи да повишава лихвите, така че промяната е рязка в посока към разхлабване.
Причините за тенденцията към разхлабване са глобални. Например търговската война между САЩ и Китай вместо да приключи, каквито бяха очакванията, започна да се разширява. Опасенията са, че търговската война може рязко да забави световната икономика, а това означава почти автоматично и спад на инфлацията – нещо, което вече се наблюдава в редица страни. В Европа Брекзит се отложи, но все още не е ясно как и кога ще се реализира, което създава голяма несигурност, а това влияе негативно на икономиката.
Когато има световна тенденция на разхлабване на монетарната политика, еврозоната също ще бъде принудена да се включи. Особено ако САЩ намалят лихвите, ЕЦБ ще трябва да действа, за да не позволи рязко поскъпване на еврото, което ще доведе до още по-ниска инфлация или дори дефлация.
Ниски лихви и
повече кредити
Освен обещанието за ниски лихви поне до средата на 2020 година ЕЦБ обяви и нещо по-сериозно като монетарно разхлабване - 3-годишна програма за нисколихвени заеми. От септември 2019 до март 2021 г. всяко тримесечие ЕЦБ ще предоставя на банките евтин ресурс за кредитиране. Тук потенциално говорим за трилиони евро, като целта е този ресурс да отиде в реалната икономика. За да стимулира кредитирането, ЕЦБ ще предложи по-ниски лихви на тези банки, които кредитират най-много. Всъщност за най-активните в кредитирането ЕЦБ предлага дори отрицателни лихви – т.е. ЕЦБ ще плаща на банките, за да отпускат кредити.
Всичко това означава, че благоприятните монетарни, кредитни и лихвени условия ще продължат не само до средата на 2020 година, а най-вероятно и в началото на 2021 година. Ще има повече и по-евтин ресурс за кредитиране в еврозоната, а и в страни като България, които са силно интегрирани с европейската икономика. Това ще се отрази позитивно и на притока на чужди капитали и инвестиции към България – особено ако страната продължи с реформите и успее да влезе в “чакалнята на еврозоната”. В резултат ще има положителен принос към икономическия растеж и растежа на заплатите.
Рекордно ниските лихви и растежът на кредитирането в България също ще продължат по-дълго заради монетарното разхлабване в еврозоната, като основният риск е да не се стигне до прегряване. На практика в момента лихвите по ипотеки и кредити за бизнеса са по-ниски от инфлацията, което означава, че реалната лихва е отрицателна. Колкото по-дълго продължава това благоприятно положение, толкова повече домакинства и фирми ще искат да се възползват от него. Неслучайно БНБ превантивно повиши капиталовите изисквания за банките, за да внимават в натрупването на кредитен риск.