Дълголетието в Кърджали е чисто аритметичен феномен, казва председателят на Националния статистически институт
В градовете се живее по-дълго, отколкото в селата, заради медицинското обслужване
- Господин Цветарски, от последните демографски данни на НСИ излиза, че в София и Кърджали хората живеят най-дълго - средната продължителност на очаквания живот там е над 76 години при малко над 74 години средно за страната. За София горе-долу имам обяснение, но защо същият резултат се получава и в Кърджали?
- А какво ви е обяснението за София?
- Че достъпът до медицинско обслужване в столицата е отчетливо по-добър, отколкото в други части на страната, а и условията на живот са по-добри.
- Това е така наистина, и то не само в столицата, а въобще в урбанизираните центрове. Но условията на живот обхващат само част от микса фактори, влияещи върху продължителността на живота. Някои от тях влияят отрицателно, например замърсеният въздух, стресът и др.
Допреди десетилетия този показател се наричаше “средна продължителност на живота”, но по-точният термин е “очаквана продължителност”. Това е хипотетичен показател, който отразява
колко дълго
би живял човек,
който се е родил през съответната година, ако равнището на смъртността се запази същото през целия му живот.
Това е най-обобщаващият показател, който отразява смъртността в една държава. Ако има ниска детска смъртност и ниска смъртност в средните възрасти, ясно е, че този показател ще е по-висок.
От друга страна, разглеждайки смъртността в по-високите възрастови групи, ще отбележим, че вероятността за умиране е по-висока, което е съвсем логично и естествено.
- Оказва ли влияние върху резултата на Кърджали фактът, че там има по-младо население?
- Не точно. За разлика от общия коефициент за смъртност, който отразява броя на умрелите лица към общото население и се влияе силно от възрастовата структура на населението, очакваната продължителност на живота елиминира нейното влияние. Тук няма значение дали населението е младо или старо.
Много от онези, които обичат да бият камбаната, изтъквайки, че 15 промила смъртност е твърде висока за България и е по-висока, отколкото в някои африкански държави, пренебрегват прости факти. А те са, че
възрастовата структура на
населението в Африка е
съвсем различна,
там преобладаващият брой държави имат много по-младо население, отколкото повечето европейски държави. Естествено, че общият показател за смъртността не улавя тази разлика.
- В България обаче средната очаквана продължителност на живота е малко над 72 години, докато в София и Кърджали тя е над 76 години. Тази разлика откъде се получава?
- Първо, трябва да отчетем факторите, които влияят върху смъртността изобщо. Те могат да бъдат бит, здравеопазване, околна среда, начин на живот, доходи, икономика и т.н. Ако ги отнесем към отделни населени места, ще получим различно тяхно въздействие върху продължителността на живота.
Ще видите от данните, че например
продължителността на
живота в градовете
е по-висока,
въпреки че в селата околната среда влияе по-позитивно. Но градският начин на живот и достъпността до здравната мрежа, различният бит и хигиена очевидно са много по-влиятелни. В Кърджали голяма част от населението живее в селата и достъпът до здравеопазване е по-затруднен.
Там обаче очакваната продължителност на живота се получава по-дълга при приблизително същата смъртност като в останалите населени места. Тази разлика може да се обясни почти изцяло с миграцията. Кърджали е единствената област в България, която има положителен миграционен прираст. В останалите области това важи само за отделни населени места.
И се получава чисто аритметичен феномен. Тази положителна миграция влиза в знаменателя на показателя “очаквана продължителност на живота”, където е броят на населението, без да внася нищо към числителя, където е броят на умрелите. И се получава едно
изкуствено занижение
на възрастовите
коефициенти,
които формират очакваната продължителност на живота.
- Т.е. тези хора в повече са дошли да живеят тук, но тъй като още не са умрели, увеличават продължителността на живота?
- Звучи доста грозно така, както го казвате, но тези хора са дошли да живеят тук през тази година, която изследваме. Когато умрат, ще влязат и в числителя. Така че засега по-дългата очаквана продължителност на живота в Кърджали е налице, макар че това е едно временно явление. Ако пристигат предимно възрастни хора, те по-скоро ще влязат в числителя. Ако пристигат млади, това ще се случи по-късно. Всичко зависи от това доколко този процес на миграция към област Кърджали е устойчив във времето.
- Можем ли да предположим, че в Кърджали се връщат предимно хората, които са напуснали като млади страната по време на “голямата екскурзия” след възродителния процес? Мина горе-долу толкова време, колкото да се пенсионират.
- По всичко изглежда, че най-вероятно е така, поне числата показват същото. Защото за 2018 г. обратната миграция към област Кърджали е съставена почти изключително от хора, които се завръщат да живеят там от съседна Турция. За 2018 г. това са общо 4000 души, а 3600 от тях са дошли от Турция и само около 400 са пристигнали или са се завърнали от други страни.
проблем на страната
е обезлюдяването, не
толкова смъртността
- Има ли у нас населени места, които показват противоположни на общите за България демографски тенденции: намаляване на населението, застаряване, ниска раждаемост, висока смъртност, отрицателна миграция?
- В България в момента има 5255 населени места, но, както знаете от нашите данни, има много такива с нулево население или с много малък брой жители – например под 50 човека.
Има населени места обаче като София, Пловдив, Варна, Казанлък, Несебър, които имат
положителен
миграционен
прираст,
т.е. имат повече заселили се в тях лица, отколкото изселили се.
В същото време в същите тези населени места има отрицателен естествен прираст, т.е. по-малко са се родили, отколкото са умрели. Единственото изключение е Несебър, в който освен положителната миграция има и положителен естествен прираст.
- Естествено, след като кметът там от години дава помощи по 2000 лв. на всяко новородено и общината се грижи за хората, които искат да имат дете по процедурата “инвитро”. Но на какво друго би могло да се дължи това?
- Едва ли е само морето, защото във Варна и Бургас, където също има много заселили се лица, има отрицателен естествен прираст.
В Несебър има 30 човека естествен прираст и около 300 души миграционен. Високата раждаемост по принцип изисква да има по-висок процент младо население. Ако миграцията там е предимно от млади хора, естествено, че ще има висока раждаемост.
В Северозапада е обратното – застарялото население, естествено, води до ниска раждаемост, да не говорим, че, от друга страна, води и до висока смъртност.
- Някои коментират, че в България има населени места с твърде висока смъртност, от порядъка на 30 промила и повече, което било като след война или чума.
- Някои хора така предпочитат да го кажат, но тези данни не се отнасят за страната, а за отделно населено място. За него можете да получите понякога много странни резултати. Например от всичките над 5000 населени места има 164 с нула население. По тази логика излиза, че там има и нулева смъртност.
От друга страна, имаме 220 населени места със средно население под 30 човека, предимно възрастни хора, и там смъртността се получава не 30, а над 50 промила и дори над 100 промила. Но какво друго можем да очакваме от такива населени места?
Има куриозен случай със село Дисманица, община Севлиево, Габровска област.
Там има 1000 промила
смъртност,
защото е
имало
само един
човек
и той е умрял
Така че причините трябва да търсим в обезлюдяването на тези населени места. Но се съмнявам, че ще ги овладеем, защото това не е само българско явление. Гравитирането към по-голямото населено място и към столицата е световно явление и даже не е от вчера, а от десетилетия.
- Къде стои България по отношение на линията на бедност?
- На незавидно място в сравнение с останалите страни - членки на ЕС, поне по данните за 2017 г. Румъния е на последно място и ние сме непосредствено преди нея.
Тогава линията на бедност показваше, че 23,4 от хората у нас са били в риск от бедност, тъй като техните доходи са под линията на бедност.
Линията на бедност е сума, различна в различните държави, получава се, като вземем 60% от средния доход на едно домакинство, след като се извадят социалните плащания. Всяка година тя се мени.
- Имаме ли данни за 2018 г.?
- За България имаме, но за останалите страни членки се получават по-късно и няма как да направим сравнението. През 2018 г. този процент на хората в риск от бедност в България спада на 22%. Ако предположим, че в останалите не се е променил съществено, България вече би била на седмо място.
- По средна заплата България не стои чак толкова зле на фона на съседите си на Балканите, може би по минимална заплата сме на последно място, но тя се определя все пак административно.
- Дори не във всяка държава има минимална заплата. Но все пак ви препоръчвам да гледате не средната работна заплата, дори ако я преизчислявате в една и съща валута, тъй като тя не дава чак толкова добра представа за равнището на живот на хората.
Защото 600 евро в България не са същата сума в Дания –
трябва да се отчете и
равнището на цените и
да се коригират тези суми
от номинални в реални
По-точен показател е покупателната способност, на английски терминът е purchasing power parity (PPP или “паритет на покупателната способност”).
По този показател нещата не са чак толкова негативни за България, както често се представят, когато се сравняват средни или минимални заплати. Данни за този показател има и на нашия сайт, както и на сайтовете на всяка статистика. Лошото е, че това е много сложно изчисление и данните за останалите страни пристигат с известно закъснение. Те се събират и се сравняват с тези на страна еталон. В световен мащаб това са САЩ, а за Европа е Австрия.
- Наближаващото преброяване на населението и жилищния фонд ще промени ли съществено демографските данни на България, за които говорихме?
- При всички случаи ще има изменение, затова и го правим. Миграцията за разлика от ражданията и умиранията се установява по-трудно и това важи за всички държави със свободно движение на хора.
Трудно се
установява
колко от
мигрантите
са тук
или на друго място.
Така че преброяването ще даде по-точни данни и ще имаме по-точна основа за изчисление на всички показатели.
Моите очаквания са населението да е малко по-малко, отколкото годишно го изчисляваме, тъй като винаги има хора, които са мигрирали, но не са оставили информация за това.
Наскоро съставихме националната комисия по преброяването. Тя ще обсъжда стратегическите документи по преброяването и цялостната организация и координация на всички държавни органи, които имат отношение към него. Основните членове са ръководителите на министерства, ведомства и обществени организации.
CV
l Роден е на 19 юни 1958 г. в Плевен
l Завършил е УНСС
l Специализирал е в САЩ, Малта, Русия
l В продължение на 3 години е бил маркетинг директор на “Мобилтел”
l В НСИ е бил последователно директор на дирекция “Регионална статистика”, съветник на председателя на НСИ, зам.-председател и председател от юни 2014 г.
l Има научни публикации у нас, във Великобритания и САЩ