Боряна Димитрова: Опорни точки и пророкуване на проценти ощетява и социолози, и партии

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7491674 Боряна Димитрова: Опорни точки и пророкуване на проценти ощетява и социолози, и партии Боряна Димитрова: Опорни точки и пророкуване на проценти ощетява и социолози, и партии www.24chasa.bg

Корнелия Нинова се поддаде на заблудата “предсрочен вот” и така предизвика наказателен вот в собствената си партия, смята социоложката

Премиерът си остана най-силното електорално оръжие на ГЕРБ

БСП няма влияние сред младите, губи средната класа, не привлича хората на квалифицирания и дори по-ниско квалифицирания труд. ДПС я измества в селските региони

Възмущавам се от тази социология, която не вижда, че влакът влиза в тунела, а твърди, че излиза от него

Докато БСП не реши лидерския си проблем и не преодолее вътрешните си разделения, няма да бъде убедителна алтернатива на ГЕРБ

ГЕРБ се нуждае от силен икономически мотор, от по-широка гражданска подкрепа, за да не започне да буксува

- Ядосахте се на прогнозата на “Галъп” преди евровота, според която БСП води с около процент пред ГЕРБ. И главно, че до последно я повтаряха в ефир, което пък провокира остър дебат в една телевизия с колегата ви Първан Симеонов от “Галъп”. Защо се получи такова разминаване между прогнозата на “Галъп” и тези на “Алфа рисърч” и “Екзакта”, според които ГЕРБ води с 4,5-5,1% пред БСП, г-жо Димитрова?

- Не се ядосвам на ничии прогнози, а на това, че преди изборите се говори едно, а след изборите - друго. Че се правят псевдоанализи с претенцията, че зад тях стоят обективно знание, проучвания, професионална експертиза. Но когато трябва да се посочат фактите, въз основа на които са направени тези анализи, се бяга от отговорност и се обясняват небивалици. Не били прогнози, а били моментни снимки, били десет дни преди изборите. Ами защо тогава се публикуват ден преди вота?

Като си толкова обтекаем

в числата, защо си толкова

категоричен във

внушенията?

Възмущението ми е срещу тази социология на опорните точки, която, образно казано, не вижда, че влакът влиза в тунела, а твърди, че излиза от тунела. После вместо простичко да признае грешка, гордо заявява - ние познахме, че влакът мина през тунела. И така до следващия път.

- Впрочем сходна бе ситуацията в лагера на социолозите и на евровота през 2014 г. Тогава едни агенции, включително и “Галъп”, прогнозираха реми или минимален превес на БСП пред ГЕРБ, докато вашата - “Алфа рисърч”, и “Екзакта” прогнозираха преднина на ГЕРБ. Случайно или нарочно?

- Вече не знам, чувствам се безкрайно уморена от тези клопки и битки. Не е нормално на всеки пет години да водим един и същи разговор. Ако обаче повтаряш един прийом периодично и даже си измислил формула как да се рестартираш след поредната колизия между факти и интерпретации, едва ли е случайно. Ще повторя и пред вас основната си теза - социологията не е уцелване на числа, а анализ на процеси и тенденции. Проучванията на общественото мнение са сложна материя, която изисква познания по статистика, икономика, социална психология, социология. Добрите анализи изискват време, внимание към детайла, сравнение на множество индикатори. Точно те могат да помогнат на една партия, институция или компания да изгради стратегията си, а не неверните данни. Ще ви дам един пресен пример.

Съмнително е дали

БСП извлече бонуси от

пророкуванията за няколко

процента повече

Сигурно е обаче, че претърпя съществени щети от това да фокусира кампанията си единствено и само върху предсрочните избори, когато беше ясно, че такива настроения в страната липсват. Така, стъпвайки на грешни факти и стратегия, Корнелия Нинова, вместо да вдигне наказателен вот в страната, предизвика наказателен вот в собствената си партия.

- Според вас има ли социологически картел, както заяви политологът Стойчо Стойчев в интервю за “24 часа”?

- Оставям тези преценки на страничните наблюдатели. Ние сме прекалено навътре в професията и не мога да се ангажирам с други изводи освен тези, основани на публично заявените поведение и твърдения. За мене най-важното е, че ако в тях се проявява безотговорност, това не само нанася непоправими щети на всички ни, но отблъсква и младите колеги, които все по-рядко се насочват към тази професия. Защото, вместо да виждат в социологията една интересна и ангажирана с проблемите на хората наука, виждат услужливост и зле прикрити пиар похвати. Нека не бъркаме социологията с пропаганда.

- Имам чувството, че за социолозите става все по-мъчително да отгатват резултата от вотове. Ако сте съгласна с мен, защо?

- Не съм съгласна с клишето “отгатване на резултата”, какъвто лесносмилаем образ на социолога се създава. Съгласна съм, че анализът на социалните процеси и в частност - на електоралното поведение - става все по-труден.

И за това има редица обективни причини - рязко нараства степента на неопределеност в живота на съвременния човек, ускорява се промяната в личните хоризонти, уседналият индивид става все по-мобилен - сменя по няколко професии, градове или държави, сменя социални роли, а с това и житейски цели, интереси, предпочитания. В резултат от тези социални промени

намалява тежестта на

традиционните деления

“ляво - дясно”

и на традиционните партийни привързаности. Да погледнем какво става в Европа - във Франция водещи политически сили са партиите на президента Макрон и Марин льо Пен, които нямат нищо общо с доминиралото целия следвоенен период делене ляво - дясно. В Италия, Германия, Австрия също пробиват партии, които са извън мейнстрийма на добре познатите политически семейства. Избирателите търсят нови представителства, нов тип лидери, все по-често правят last minute избор и вземат решения под влиянието не на първото, а на последното впечатление.

На електоралната сцена все по-уверено започва да властва мобилният избирател. Това прави трудна задачата не само на социолозите, но и на политиците - решенията трябва да са много по-гъвкави, адаптивни, фини и чувствителни към настроенията на хората. А в такава ситуация нараства тежестта именно на аналитичната, а не на fast food социологията.

точки и пророкуване

на проценти ощетява

и социолози, и партии

- Кое закрепи победата на ГЕРБ?

- Ако използвам един спортен жаргон,

ГЕРБ успя да обърне мача

във второто полувреме

Никога няма само един фактор за победата, но няколко неща се откроиха особено ясно в хода на кампанията. Първо, Борисов не само взе на ръчно управление кампанията на ГЕРБ, но и сам “започна да кара влака”, в случая автомобила. При всички превратности премиерът си остана най-силното електорално оръжие на ГЕРБ и той използва това си конкурентно предимство в максимална степен. Успоредно с него двата акцента, на които заложи кампанията на ГЕРБ - тур по националните икономически обекти и радикализиране на анти-БСП посланията, му помогнаха да си върне част от по-близката периферия, която беше почнала да се “оттича” след имотните скандали. През периода март-април проучванията показваха разколебаване у избирателите на ГЕРБ в мащаб, какъвто не се е наблюдавал от 2013 г. Второ, което изобщо не трябва да се подценява -

БСП също подпомогна

ГЕРБ,

като не успя да се наложи в нито едно ключово за всяка кампания направление - нито като убедителност на лидера (К.Нинова, меко казано, трудно се възприема от хората като бъдещ премиер), нито като убедителност на темите, нито като управленска алтернатива.

Същевременно обаче искам още един път да обърна внимание и на друго - абсолютният брой гласове, които ГЕРБ получи, не му дават основание да бъде спокоен за общественото си влияние. Въпреки победата на евроизборите, процесите, катализирани от т.нар. “Апартаментгейт”, ще продължат и ГЕРБ ще е изправен пред сериозни трудности на местния вот. Там, където не успее да победи на първи тур, на втори може да се сблъска с консолидиран анти-ГЕРБ вот.

Избори може би не се печелят без структури, но не се печелят и само със структури. Така че оставката на оставките, тази на Цветан Цветанов, струва ми се, ще бъде последвана не само от още персонални промени, но и от промени във формулата на партийното строителство и управленските приоритети. ГЕРБ се нуждае от силен икономически мотор, от по-широка гражданска подкрепа, за да не започне да буксува.

- Защо БСП не успя?

- Много неща вече се казаха - тежки вътрешни разломи, разединяваща вместо обедняваща роля на лидера, самоотстраняване от активния публичен дебат след излизането от парламента, идеологически сблъсък между идеите на европейските социалисти, въплъщавани от Станишев, и някаква

“лява” модификация на

Орбановия консерватизъм,

въплъщавана от Нинова...

Към тях искам да добавя и няколко по-невидими проблема, които проучванията откроиха: на първо място, това, за което вече говорих - изцяло сгрешения фокус на кампанията. Да поставиш в центъра й идеята за предсрочни избори, когато в обществото липсват настроения за такива и при наличието на тежко вътрешно разделение, е очевиден нонсенс. Преди да обединиш избирателите, трябва най-напред да обединиш собствената си партия. Най-големият кошмар на всички управляващи и най-голямата мечта на всяка опозиция е да вдигне протестен, наказателен вот. И това не е невъзможно да се случи предвид умората и изхабяването на ГЕРБ във властта. Очевидно обаче не БСП може да катализира и оглави такъв вот.

Друг фактор, на който обърнахме внимание в нашите анализи преди изборите, е

неуспехът на острите

журналистически пера

от листите на БСП

(Елена Йончева, Иво Христов) да се превърнат в рейтингови политици, които да “дърпат” листата нагоре. Много се залагаше на тези две имена, но се видя, че силата на перото и силата на политика са две различни неща. И последно, но вероятно първо по значение, в електорален план БСП започва да губи не само конюнктурно, а и стратегически - няма позиции и влияние сред младите, губи средната класа, не привлича хората на квалифицирания и дори по-ниско квалифицирания труд. ДПС я измества в селските региони. Единствено носталгичният вот на възрастните хора остава нейна опора.

- Станишев не измести Йончева, както се очакваше. Какъв знак е това?

- Не мисля, че е било реалистично очакването Станишев да измести Йончева. Той обаче получи немалък брой преференции, които станаха ясен израз на битката между лобитата в БСП и тежките вътрешни разделения. Симптоматично е и това, че редица от фаворитите на Корнелия Нинова не успяха да минат на по-предни места. Което също показа, че партията не върви след лидера си. Като цяло нито едно крило не успя да се наложи убедително над другото. А това, както виждаме от първите реакции не техния пленум, вещае още бъдещи трусове. За мене основният извод е, че докато БСП не реши лидерския си проблем и не преодолее вътрешните си разделения, няма да бъде убедителна алтернатива на ГЕРБ, независимо от отслабените позиции на управляващите.

- Изненадващо Андрей Слабаков се оказа втори. Кое го направи толкова популярен?

- Андрей Слабаков е реалити герой.

Участва в шоу програми,

бори се за тютюнопушене

без граници,

изказва се хапливо по безброй теми, играе роли всякакви. В тези избори май нямаше и конкуренти от подобни типажи в останалите партийни листи. Така, той се яви единствен претендент за вота на битовия национализъм. Битов не в смисъл на носиите и калпаците, а на закотвеността в домашните привички, в одумването на маса, в биг брадър политиката. Това е реактивният вот на хората, изповядващи тезата “никой няма да ми казва какъв да бъда, ще си правя каквото си искам”. И те намериха своя “герой”. Фалшив или не, предстои да видим.

- Вие, социолозите, нямахте големи надежди за “Демократична България”. Коe трасира пътя им до европарламента?

- Основният проблем на “Демократична България”, който проучванията очертаваха, беше слабата мобилизация на нейните потенциални избиратели. Ако си спомняте, в последното си изследване преди изборите подчертахме, че най-голям е делът на нерешилите за кого да гласуват сред жителите на големите градове и младите хора. А именно там са концентрирани избирателите на обединението. На този фон три основни фактора за успешната реализация на мандата бих откроила: първо, силната мобилизация през последните дни; това е политическата сила, която най-активно използва силата и бързината на социалните мрежи, за да достигне до своите избиратели; второ, желанието, хъсът, ако щете, на тази подценявана и яростно атакувана в някои медии общност да заяви себе си, да каже “нас ни има”, “ние искаме да се чуе гласът ни”. Тази група е твърде индивидуалистична, което правеше несигурен вота й, но тя има самочувствието на образован и самоизградил се създател на капитал, доходи, етос и беше въпрос на време да се заяви. И на трето място, активизацията на вота от чужбина. Близо седемте хиляди гласа от него се оказаха решаващи, за да получи обединението мандат.

- Евровотът остави незаинтересовани 4,3 млн. българи, заяви пред “24 часа” социологът Живко Георгиев. Според вас защо?

- Първо, едно уточнение. На тези избори гласуваха почти 2,1 млн. избиратели. В България няма 6,4 млн. избиратели, за да са останали незаинтересовани 4,3 милиона. Избирателната активност е по-ниска от тази на национални избори, но предвид демографските процеси е съизмерима с вота на европейските избори - и през 2009-а, и през 2014-а. Което означава, че макар и имотните саги да отвратиха много хора и да хвърлиха петна, които не могат да бъдат заличени с изборния резултат, то основните причини не трябва да се търсят в тях. Според мен има по-фундаментални предпоставки. След 10 години членство в ЕС българинът, и за добро и за зло, все още гледа на Европа като на моркова и тоягата. Трудно обаче вижда и разбира с какво българското участие в Европейския парламент ще направи Европа или България различна. След казуса Брекзит рекордната активност в страни като Франция, Испания, Италия показа, че усещането на западноевропейците за кръстопът, за съдбовност ги кара да излязат до урните и с гласа си да покажат каква Европа искат. Като дух и атмосфера на кампанията България остана встрани от общоевропейските вълнения, което, естествено, повлия на активността. Но пък имаме и много добра новина - категоричната победа на проевропейските партии.

- С какво трябва да запомним този евровот?

- С това, че в съдбовно и разделно за Европа време българите недвусмислено препотвърдиха своя европейски избор. Да, Европа трябва да се променя и развива, но тя няма алтернатива - това показва вотът за партиите, излъчили свои представители в Европейския парламент.

CV

Боряна Димитрова е родена  в София

Доцент, д-р на философските науки

Завършила е социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски"

Има специализации във Франция и САЩ, ръководител е на над 80 национални и международни изследователски проекта

Създател и управляващ партньор е на социологическа агенция “Алфа рисърч”

Член е на Европейската асоциация на изследователите на общественото мнение и маркетинга (ESOMAR)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Анна Александрова: Справедливо ли е дело за тройно убийство да продължава 16 г. и убиецът да получи 16 г. затвор?

Подкрепихме отпадането на съкратеното съдебно следствие за умишлените убийства заради нашите избиратели, казва шефката на правната комисия в парламента  - Г-жо Александрова, вие и народните представители Димитър Лазаров и Красимир Ципов внесохте промени в НПК, които, ако бъдат гласувани, ще дадат възможност делата за условно предсрочно

Любен Милев: Целта ни е победа, за да прекратим порочните практики в Благоевград

В последните години в общината бе реализиран класически модел на злоупотреба с власт, казва водачът на листата за общински съветници на БСП Голямата ни цел е след 4 г. подкрепеният от нас кмет Румен Томов да открие кампанията си за втори мандат с отчет за инвестиции, нови работни места и по-висок стандарт на хората в града - Социолозите

Кристоф Ламбер: Бих се снимал в български филм, само ми дайте добър сценарий и режисьор

Много харесвам традиционната ви кухня, виното и съм голям фен на “Под прикритие” Кристоф Ламбер е роден през 1957 г. в Ню Йорк. Баща му е френски дипломат. Дълги години живее във Франция, където завършва драматургия в парижката консерватория. Едни от най-големите му и запомнящи се роли са в “Тарзан от рода Грейстоук”

Иван Портних: Отваряме Варна към морето – с нови проекти

Готов съм с ясна програма за управление, с осигурено финансиране, обяви досегашният кмет и кандидат на ГЕРБ за нов мандат Г-н Портних, защо предстоящите избори на 27-ми октомври са важни за Варна? На 27-ми октомври ще бъде определена посоката за развитие на Варна за следващите 4 години. Затова е важно хората да избират внимателно

Георги Икономов: Банско се превръща в топдестинация за спортен туризъм с ясен план, добра координация и много работа

Градът ни не е просто населено място, а маркетингов продукт, който представлява страната ни, казва кандидатът на ГЕРБ за кмет на Банско: - Г-н Икономов, през 2017 г. Банско бе обявено за европейски град на спорта, а през 2018-а и 2019-а много изявени спортисти развяха знамето на община Банско на почетните стълбички в цял свят.

Калин Поповски, ВМРО: Време е за промяна в Плевен

Преди четири години хората на Каракачанов издигнаха и избраха Спартански. Сега са силно разочаровани от него - Г-н Поповски, защо се кандидатирахте за кмет на Плевен? - Кандидатирам се за кмет на Плевен със самочувствието на човек, който познава града и неговите проблеми и нужди в детайли. Знам и ще отстоявам основните европейски принципи в

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Актьорът Михаил Петров: На моята възраст знам, че на човек не са му нужни чак толкова битови благинки

Доайенът от Народния театър дарява парите от юбилейния си спектакъл за млада актриса Михаил Петров е роден на 8 октомври 1949 г. Негов полубрат от първия брак на майка му е Юлиан Вучков. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1971 г. в класа на проф. Любомир Кабакчиев и вече 47 сезона е актьор в

Иван Тотев: Ако не беше европейската столица на културата, в Пловдив нямаше да се случат смели проекти

Това домакинство оставя огромно богатство за поколенията Чак през 2032 г. България може да получи такова домакинство Около 20 млн. лева отидоха за събития B края на първия си мандат през 2014 г. кметът Иван Тотев чу от международното жури, че Пловдив печели надпреварата за европейска столица на културата

Последното интервю на Милчо Левиев пред "24 часа"

Преподавал съм по целия свят, в България има най-много талантливи личности, казва Милчо Левиев в последното си интервю пред "24 часа". Прочетете го

Мирослав Йотов: Най-много проблеми има с евтините уреди

Последния път проверявахме уреди за грижа за косата - преси, маши и сешоари. Почти от всяка проба имаше нередности, казва директорът на дирекция “Контрол на пазара” към ДАМТН - За какво следи вашата дирекция “Контрол на пазара” по отношение на електроуредите, г-н Йотов? - Главна дирекция “Контрол на пазара”,

Проф. Иво Петров: Има една причина да вляза в политиката - Йорданка Фандъкова. Тя: Поканих не просто експерти, а и активни граждани

Управлението трябва да се дигитализира - на машина рушвет не може да се даде, казва в интервю световноизвестният кардиолог Започваме усилена работа в кварталите - улици, паркинги, осветление, пейки и детски площадки, казва в интервю столичният кмет и кандидат за нов мандат Още акценти от двойното интервю: Фандъкова: Запознахме се,

Мариус Куркински: Светът е непоносимо засукан, но аз виждам спасение

“Киномания” се открива с новия филм на големия режисьор и актьор, който тази година навършва половин век. Камен Донев, Ана Пападопулу и Димитър Рачков са сред звездите в разтърсващата сага по Хайтов На 14 ноември т.г. “Киномания” ще бъде открита в НДК с новия филм на Мариус Куркински “Засукан свят”.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber