Час преди края на изборния ден “24 часа" се обърна към политолози и социолози да коментират финалните данни от екзитполовете с два въпроса.
1. Какво означава този резултат от изборите за Европейски парламент?
2. Какви са сценариите след тях в българския политически живот?
Ето коментарите им.
Доц. д-р Стойчо Стойчев:
Две интриги: преференциите за Станишев и за Тафров
Резултатът от евровота беше очакван. За “24 часа” миналата седмица казах, че между ГЕРБ и БСП има разлика от 50-100 хил. гласа, което се потвърди. От предварителните данни от екзитполовете дистанцията между ГЕРБ и БСП е около 6%. От 2-2,1 млн. гласували българи тези 6% са точно стотина хиляди души разлика в реални гласове.
Това на първо място означава, че никога не е имало интрига, водачите са били ясни за евровота, отвратените от “Апартаментгейт” не отидоха да гласуват, а онези, които го направиха, са твърди симпатизанти на политическите партии, които не се влияят от подобен тип скандали.
Второ, няколко месеца преди изборите прогнозирах, че в ЕП ще влязат 5 партии и че между ГЕРБ и БСП задължително ще има един мандат разлика, от порядъка на 6:5. Още - че ДПС ще е с около 4 мандата, ВМРО - с 1, и “Демократична България” - с 1.
Според мен “Демократична България” ще влезе с 80% сигурност. Интригата там е дали Стефан Тафров от “Да, България" ще победи с преференции Радан Кънев от ДСБ.
Най-големият гвоздей е какъв ще бъде резултатът от преференциите за Сергей Станишев. Защото Корнелия Нинова искаше да направи от тези избори битка за премиерския пост, заявка, че ще свали Борисов. Избра си отбор с такъв тип кандидати като Елена Йончева и Иво Христов с идеята да го свалят, но не само че се провали грандиозно в това, но си отвори и вътрешна битка. И като нищо ще се окаже, че след като пленумът на БСП я бламира с листата, сега и избирателите на БСП ще я бламират с изборния резултат. Това вероятно ще стане ясно след окончателното броене на ЦИК.
2. Ако се запази картината от екзитполовете, сценариите са няколко.
Първо, ще имаме стабилизация на управлението. Всякакви инспирации, че ще има предсрочни избори заради грандиозна загуба на ГЕРБ, нямат почва. Балансите на силите са ясни.
Второ, сега превесът на ВМРО е много голям. И ако “Атака” и НФСБ искат да запазят електоратите си, ще трябва да преосмислят изцяло политическите си стратегии. Случи ли се това, може да се стигне до по-пълна консолидация на обединените патриоти, защото в момента поотделното им явяване на избори ще ги лиши един до два мандата в ЕП.
Георги Харизанов, политолог:
ГЕРБ е с нов кредит на доверие - няма място за размествания в политическия живот
1. Резултатът от този евровот означава знакова подкрепа на българите за сегашната посока на страната.
Означава, че българският избирател не иска да рискува, поверявайки държавата в ръцете на социалистите.
Означава запазване на личното доверие към Борисов - няма какво да се лъжем, защото той основно изнесе кампанията на ГЕРБ.
И най-вече означава, че основните политически сили до една запазват подкрепата си в същия този вид, в който беше тя през 2017 г. Т.е. всичко си продължава, както си беше. И няма никакви основания за размествания и катаклизми в политическия живот.
2. Сценариите за след евровота ли?
Първият сценарий е, че с Корнелия Нинова начело БСП не може да спечели. Скандалите и политическата биография на г-жа Нинова я преследват във всяка една предизборна кампания, като неизменно се превръщат в основен неин сюжет. Ясно е, че с толкова компрометиран човек начело БСП не може да върви напред.
Г-н Кирил Добрев ще трябва да си подаде оставката, тъй като обеща да го направи, ако БСП не спечели тези избори, и да излезе от политиката.
Вторият сценарий е, че с новия кредит на доверие Борисов и ГЕРБ още по-решително трябва да продължат да изпълняват предизборната си програма. Аз лично като десен човек се надявам това да се отрази и на начина, по който се управляват държавата и публичните финанси, тъй като всички ние като данъкоплатци не обичаме проблемите да се решават с пари, а като че ли в навечерието на изборите хората очакват тъкмо това. Смятам, че след този евровот и с нов кредит на доверие може много по-смело и по-реформаторски да се подходи към управлението.
Тихомир Безлов: За първи път управляващи печелят евроизбори у нас
За първи път, откакто има евроизбори в България, управляващата партия ги печели.
ГЕРБ печели с много по-голяма разлика, отколкото им даваха предварителните прогнози. Едната хипотеза е, че по-голяма част от хората на искат да ходят на избори, защото победа на БСП като цяло щеше да се интерпретира като необходимост от предсрочни парламентарни избори.
След празниците имаше много силна кампания на премиера. Не си спомням предизборна кампания, в която да е бил толкова активен. Направи ми впечатление и че вторият човек в ГЕРБ - Цветан Цветанов, практически изчезна от медиите, което е някаква стратегия.
Очевидно е, че отстраняването на министри се харесва на избирателите. Феноменът е “да, маскари са политиците, които се облагодетелстват, но Борисов ги махна”. Никой не беше следвал линията на “масово клане” от времето на Костов.
На тези избори “Демократична България” направи пробив, дори и да не мине границата. Агенциите не им даваха толкова висок резултат. Друг е въпросът как го постигнаха - дали мобилизираха твърд електорат и при ниска избирателна активност качиха процентите, или действително са успели да спечелят избиратели с тезата, че са алтернатива на БСП и ГЕРБ.
Първият възможен сценарий след евроизборите е, че натискът спрямо ГЕРБ за бързи предсрочни избори ще отслабне, но ще е временно. Вторият въпрос е какво ще се случи с втория човек в ГЕРБ Цветанов. Единият вариант е да получи реабилитация заради успешната кампания, другият е да продължи да бъде в сянка.
Големият проблем на кабинета и дали той ще изкара мандата си е как ще реагират коалиционните партньори и “Воля” на резултатите от изборите.
Прогнозите бяха, че ако Нинова загуби вота, тя ще бъде поставена под голям натиск за лидерското си място. След включването на Станишев в листата тя каза: сега няма аз да нося отговорност. Проблем в този аргумент е, че още не е ясно какво е направил с преференциалния вот Станишев. Според мене Нинова няма да подаде сега оставка.
Живко Георгиев, социолог: Евровотът остави 4,3 млн. българи незаинтересовани
1. Тези избори показаха, че към момента политическата система не генерира нито много висока удовлетвореност от статуквото, нито увереност, че е възможна промяна. Затова не се случи наказателен вот, а се случи протестен вот. Виждаме го в близо 70% негласували. И то не просто защото са евроизбори. Имаме около 30% гласували, но и списъци, които не са вече 6,8 млн., както бяха на предишните избори, а 6,45 млн. Тоест реално има спад на интереса към тези избори.
ГЕРБ и БСП успяха да си мобилизират електоратите в сходен мащаб. Сигурно БСП ще има малко повече гласове, отколкото на предишни евроизбори, а ГЕРБ - малко по-малко. Но това не променя глобалното съотношение - статуквото спечели този вот.
Знаем, че има потенциал и желание за промяна, но това не се видя. А може би и в алтернативните и конкурентни предложения към партиите не се привидя надежда, че промяната може да се случи. Затова и активността е толкова ниска на този вот.
ДПС възпроизвежда горе-долу сегашното си влияние в социума. ВМРО е един от печелившите, ако крайните резултати от евровота съвпаднат с тези от екзитполовете. Може би има поводи за радост, макар че сравнително новата коалиция “Демократична България” е все още на границата. Но има висок шанс да прескочи прага, макар да не бе лесно забележима в предварителните изследвания. Очевидно са направили мотивираща кампания, иначе няма как да си обясним, че получават граничните 6%.
Не се случиха изненадите с “Воля” на г-н Марешки - много агресивна кампания, но е очевидно, че там я няма реалността твърд електорат. Характерно е за по-малките и по-нови формации.
Всички участници в евровота, особено опитните стари партии, се представят далече под потенциала си. Може би в избори с по-голям залог, каквито са парламентарните, очакването да има промяна ще е по-голямо и активността ще е по-висока. Евроизборите обаче оставиха близо 4,3 млн. българи незаинтересовани.
2. Сценарият след евровота е ваканция до местните избори през есента. Те обаче са съвсем друга опция, където и партийните продукти, и залозите са малко по-видими за хората. Така че на кметските избори очаквам по-висока активност.