- Разказът “Косачи” на Елин Пелин се изучава и в 6-и клас
- Всеки, получил оценка 3,00, ще стане студент. И университет ще завърши, защото у нас всички студенти завършват...
Всяка година по това време се провежда държавният зрелостен изпит по български език и литература и традиционно после всички коментират лесни или трудни са били въпросите, кой автор се е “паднал” и в крайна сметка всички зрелостници ли ще се справят, или само някои...
И да кажа още тук, че завършващите училище все пак полагат изпит по родния си език, който
са учили поне
по 5 часа седмично
от 1-и до 7-и клас,
както и че показват знанията си по българската литература, изучавана в последните две години на обучението си, но някои от произведенията, както ги наричат учениците, са усвоявани и в шести и седми клас...
Държавният зрелостен изпит се състои, условно казано, от четири сегмента, макар че в самия изпит модулите са три, което в случая не е същественото.
Първият сегмент съдържа въпроси, проверяващи правописната, пунктуационната, граматическата и лексикалната култура на зрелостниците.
Най-често те се затрудняват с правописа на някоя “тегава” дума и вероятно тази година тя ще е “уеб - страница”, която според Правописния речник от 2012 година се пише или разделно, или слято, но не и с тире. Някои зрелостници могат да се замислят и дали думата “укупирам” се пише така, но с начално “у” тя дори не може да се произнесе, макар това да не е кой знае какъв убедителен аргумент.
Добър е един от въпросите за откриване на граматическата грешка, която фактически е в словосъчетанието “Рилският и Троянският манастири”. Правилно е “Рилският и Троянският манастир”, защото словосъчетанието трябва да е “Рилският манастир и Троянският манастир”, а при писане просто се пропуска едната дума “манастир” (обяснявам го по най-простия начин). Тази езикова грешка допускат много хора в днешно време и на тях може “манастири” и да им харесва повече, и да им се вижда по-правилно, защото става въпрос за два манастира, но все пак в подобни случаи граматически не е правилно да се използва мн. число.
Въпросите за откриване на пунктуационни грешки са рутинни и не би трябвало да затруднят по принцип грамотен човек. Ще дам пример с въпрос, в който се пита в кое изречение има пунктуационна грешка, а я има в изречението: “Над притихналото в мрака планинско село, яростно зави ураганен вятър”. Не съм сигурна в кой клас се учи просто изречение, но по правило то съдържа едно сказуемо/глагол. А в изречение с едно сказуемо/глагол не може да има запетая, освен ако няма някакво изреждане, т.е. ако горното изречение не звучеше например така: “Над притихналото, смълчано, заспало и тъмно село яростно зави ураганен вятър”.
Въпросът за проверка на лексикалната култура, в който се пита къде няма лексикална грешка (= къде всички думи са “уместни”), не би затруднил дори човек, завършил преди 20 години. И можете сами да се убедите - в първия отговор талант на актриса въздейства върху публиката “отблагодаряващо”; във втория директор “симулира” служителите си с парични премии, а в третия за литературен конкурс са
“селектирани и подбрани”
десет стихотворения
Очевидно четвъртият възможен отговор: “В миналото златото и среброто са се добивали по твърде примитивен начин.” е и верният, защото в изречението няма нищо смущаващо.
В този “сегмент” има и въпроси за проверка на умението да се пише където трябва пълен или непълен член, да се говори и пише граматически правилно (“Не казвай на никого” вместо грешното “Не казвай на никой”, както и да се знае, че учтивата форма не означава само да говорим на “Вие”. Често дори в медиите можем да чуем: “Г-н Еди - кой си, вие сте добре дошъл в нашето студио!” (примерът е произволен), вместо правилното “Г-н Еди - кой си, Вие сте добре дошли...” и т.н.
Вторият сегмент, условно казано, съдържа “литературни въпроси”. В тазгодишния зрелостен изпит те са рутинни, но естествено, за зрелостниците, които познават българската литература и са я чели. И това е така, защото на въпрос чии героини са Рада и Милка Тодоричина, възможните предложени отговори са: на Елин Пелин, на Димитър Талев, на Алеко Константинов или на Иван Вазов. В българската литература обаче има две христоматийни “Ради” – Рада Госпожина от “Под игото” на Иван Вазов и Рада от “Шибил” на Йордан Йовков. Така погледнато, в зададения въпрос добавянето към Рада на Милка Тодоричина (периферна героиня от “Под игото”) едва ли би объркало някого, защото в имената на авторите отсъства Йордан Йовков.
Сравнително труден въпрос ми се вижда разпознаването от коя творба са стиховете:
Живота и смъртта крила ми са предвечни,
размахани задружно, – близки и далечни
предели аз не виждам сред размаха свой;
на мигновенията бързотечни
изгубих тягостния брой.
От “Песента на човека” на Яворов са стиховете, но творбата не е емблематична за поета, освен и че един от дадените отговори е “Сиротна песен” на Димчо Дебелянов. В този смисъл зрелостник може да познава на ниво заглавия на творби поезията на двамата поети, но да не си спомни точно съдържанието им и да допусне грешка при даване на верния отговор.
Третият сегмент, условно казано, в матурата се нарича “Четене на текст с разбиране”. Състои се от два текста със сравнително обща тема - на тазгодишната матура в първия тя е особеностите на народните носии, а във втория – как се облича съвременният човек. Към двата текста се задават различни въпроси (–кое е вярно/кое не е вярно) и най-общо казано, се проверява умението на зрелостника да вниква в информацията в текстовете и да оперира с нея. От него се иска и да резюмира единия текст, което означава
да отсее неважната
информация
и да напише само най-същественото за предмета на текста, което звучи малко сложно, но не е - на тазгодишната матура “предметът на текста” бяха народните носии.
В четвъртия сегмент се коментира откъс от творба, като има и насока върху кой мотив да се разпростре коментарът. Дали на някого му харесва, или не му харесва разказът “Косачи” на Елин Пелин и дали може да коментира, или не какво в него е “реалност и измислица”, няма да коментирам, но ще кажа, че този разказ се изучава и в шести клас...
И в заключение бих написала следното: На тазгодишния зрелостен изпит по български език и литература е трябвало да се явят 52 650 зрелостници, но 3316 души не са се явили.
От явилите се 49 334 зрелостници както всяка година, така и тази
към 10 000 ще заминат
да следват в чужбина
В такъв случай тук ще останат 39 344 млади българи.
Местата в българските университети за следващата академична година са 54 731 - с над 15 000 повече от броя на зрелостниците, а със сигурност и повече, защото не всички явили се на матурата по български език, ще я издържат... И при това положение всеки, получил оценка 3,00, ще стане студент. И университет ще завърши, защото у нас всички студенти завършват... И всичко това поставя едни други, и то много сериозни въпроси, на които засега обаче няма отговори...
* Авторката е учител по български език и литература