Мила Георгиева и Максим Ешкенази: Не сме се виждали повече от 25 г., а след дни излизаме на една сцена

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7470144 Мила Георгиева и Максим Ешкенази: Не сме се виждали повече от 25 г., а след дни излизаме на една сцена Мила Георгиева и Максим Ешкенази: Не сме се виждали повече от 25 г., а след дни излизаме на една сцена www.24chasa.bg
Снимка: Николай Литов

Цигуларката и диригентът се познават от деца, но от години живеят на различни континенти. На 31 май заедно ще се качат на сцената на зала “България”

Тя започва да свири на 4-годишна възраст, а на 8 вече е наричана “детето чудо”. Свирила е на някои от най-големите световни сцени, а сега е концертмайстор на симфоничния оркестър на радио “Щутгарт”. Омъжена е, има три деца.

Той хваща цигулката на 5 г., но страстта му е диригентската палка. Има дъщеря. От години живее В Лос Анджелис и дирижира световни формации.

Макар да се познават от деца, Мила Георгиева и Максим Ешкенази се срещат за първи път след повече от 25 години на интервюто за вестник “24 часа”. На 31 май от 19,30 ч в зала “България” двамата ще изнесат първия си общ концерт. Събитието е част от програмата на Европейския музикален фестивал, включен в календара на културните събития на Столичната община за 2019 г. Организатор е “Кантус Фирмус”, а съорганизатор е Министерството на културата.

- Тук сте за първия си общ концерт на 31 май в зала “България”. Откога не сте се виждали?

Максим Ешкенази: От повече от 25 години, четвърт век.

Мила Георгиева: Аз Мартин (Пантелеев, братовчед на диригента - б.а.) по̀ съм го виждала, но теб не.

Максим: Е, мен къде ще ме видиш, аз съм далече. Ти обаче въобще не си се променила.

Мила: Четвърт век. Защо пък толкова време не сме се виждали?

Максим: Ти къде учи след музикалното?

Мила: Аз на 13 г. завърших.

Максим: Значи от повече време не сме се виждали. Малко вероятно е да сме се срещали някъде през тези години. Защото, откакто те помня, ти вече беше звезда от малка, а аз ловях мухите още.

- Къде живеете сега?

Мила: Сега работя в Щутгарт, а семейството ми е в Лондон и съм между двата града.

Максим: Аз съм в Лос Анджелис, много далече, ама е много хубаво. Много ми харесва. Можем да си свирим, колкото си искаме нова музика.

- Какви са емоциите преди концерта?

Мила: Аз за първи път ще свиря с него. С оркестъра на “Класик ФМ” съм свирила много често, така че познавам много добре колегите, концертмайстора Людмил Ненчев, но с Максим не съм свирила. С Мартин Пантелеев-Ешкенази съм свирила, но с него не, но съм сигурна, че ще бъде много приятно. Аз

обичам да свиря с

диригенти, които

са били цигулари

особено като се изпълнява такъв репертоар - цигулкови пиеси. Много помага, защото знаят пиесите, вече са ги свирили. Произведенията, които изпълняваме, са много популярни, доста от тях са направени с аранжименти, но се свирят доста свободно. Това е красивото в тях - да се чувстваш свободен да направиш различни темпа, нюанси. Затова, ако диригентът го знае, много помага и съм сигурна, че с Максим това ще бъде голям плюс.

Максим: Да ви кажа, аз не знаех какво да очаквам от срещата с Мила. Не съм я виждал от много години. За толкова време човек се променя, естествено, тя се е променила, но пак си е същата. Тези сини очи, които блестят, това си го спомням от дете. И съм сигурен, че е брилянтна цигуларка. Ще се засечем след два-три дни на сцената и тогава ще знам със сигурност.

- Вие се познавате от деца. Помните ли първата си среща?

Мила: В училището. Ние сме били в Музикалното училище. Аз съм общувала повече с Мартин Пантелеев - Ешкенази, защото той беше в моя клас. Максим е една година преди мен. Но се знаехме.

Максим: Може би, да. Тя е била на 4 г., а аз на 5 г. Ходехме на уроци при другаря Серафимов. И се засичахме там. Това са ни първите срещи, много отдавна.

- И двамата сте от музикантски семейства. Помните ли първата си голяма среща с музиката и това любов от пръв поглед ли беше?

Мила: Аз винаги съм искала да свиря на инструмент. Имам сестра - Юлия, която е по-голяма от мен. Тя започна да свири на цигулка, баща ми е от основателите на камерния ансамбъл “Софийски солисти”, майка ми също е преподавател в Музикалното училище - пианистка, и вкъщи винаги е звучала музика. Ходила съм на концертите на баща ми в зала “България”, сестра ми започна първа да свири на цигулка и така видях инструмента отблизо. Дали защото като дете исках да копирам, или защото имаше нещо, което ме привличаше много към този инструмент, все исках да ми се подари цигулка. И вземах една свирка и молив и имитирах как свиря на цигулка, така че при всички случаи исках да се сдобия с този инструмент. Подариха ми го, като бях мъничка. Отдаваше ми се, не беше нещо, което се оказа адски трудно. Имах желание да имам контакт с този инструмент. 

Максим: Баща ми е професионален музикант, майка ми е инженер и тя повече ни насърчаваше да сме музиканти, отколкото баща ми, който също ни насърчаваше, но не до такава степен. Гледал съм баща ми на стотици концерти и това е човек, който наистина обожава музиката. Вече е пенсионер и до ден днешен си седи вкъщи, гледа опери и се наслаждава. Всеки път, когато го виждах в оркестъра, беше човекът, на когото най-много му личи, че се наслаждава на музиката. За мен не е било никога бреме, че той е музикант, а по-скоро го приемах като факел, някаква светлина. Аз трябва да се стремя поне 5% да бъда като него или 2, ако стигна 5%, ще съм много щастлив.

При мен не беше любов от пръв поглед с цигулката. Отне ми около 20 г., за да стане тази любов. Доста време мина, защото знаех, че искам да стана музикант, но не знаех с какво точно искам да се занимавам. Явно това се е отразило, че съм диригент сега. Но цигулката е солидно преживяване, школа, която те прави много дисциплиниран за останалата част в живота. Обожавам музиката, разбира се. Спомням си като съвсем, съвсем малък за първи път,

като чух концертът за

цигулка на Чайковски,

плаках от средата до края

Не знам от какво, просто тази музика ми размеква душата. Също така си спомням, когато чух за първи път симфоничен оркестър да свири “Първа симфония” на Брамс - това беше преживяване - много, много хубаво.

- Г-жо Георгиева, тъй като майка ви е пианистка, а баща ви - цигулар, имахте ли някакво колебание дали да изберете пиано, или цигулка?

- Не, не съм имала колебание. Исках си цигулката, не съм си мислила за никакви други инструменти. По-късно в живота си мислех въобще дали да не уча нещо друго, без да се отказвам от цигулката. Спомням си, че исках да отида в колеж, който да ми даде възможност да уча и да се квалицифирам в нещо друго, но като мъничка не си спомням да съм имала пиано или обой, или нещо друго. Цигулката и това е.

- Заобичвате тази цигулка едва на 4-годишна възраст. Каква е най-дългата ви раздяла с нея?

Мила: Да, тя е голяма част от живота ми, но, естествено, през лятото, когато имам ваканция, се разделям с нея. Може би един месец най-много съм се разделяла, май повече от месец не съм.

Максим: Аз вече със сигурност не правя концерти като цигулар, но се поддържам и даже някой път минавам партитурите с цигулката, за да видя: “Ааа, първа цигулка, я да видя какво правят”.

- Г-жо Георгиева, това, че сте наричана “детето чудо” натовари ли ви с голяма отговорност?

- Като малък това човек не го осъзнава. Като бях в България и след това заминах за Америка, там имах други предизвикателства. Да се срещна със съвсем друг тип, друго ниво на обучение. “Джулиард” е едно от най-амбициозните училища, с огромна конкуренция. В него има много добри международни таланти и летвата се вдига високо. Много по-лесно е в една малка държава да си много добър. Тази смяна беше трудна за мен, защото действително бях 13-годишна и в самото начало не исках много да съм там. България ми липсваше страшно много и имах трудности - и човешки може би. Тогава беше съвсем друго време. Сега е много по-отворено - има информация, интернет.

Когато отидох в Америка, беше абсолютно различен свят, трябваше да се запиша да уча в гимназия там. Тя беше специално за деца артисти, музиканти. Тогава ми беше много трудно да се изградя на друга степен, не само като дете, което е много добро, но да минеш този период, и то в съзнателни години. Все пак като малка не съм го усещала като натоварване, просто лесно ми се удаваше и не съм се замисляла много. Спомням си го с удоволствие, а не като нещо трудно.

- И двамата сте родени тук, но Мила е учила в САЩ, живее в Германия и Англия, докато Максим живее в САЩ. Къде за вас е “у дома”?

Мила: Където ми е семейството. Аз съм много щастлива, че имам фантастично семейство, деца, които много обичам, съпруга ми. И мисля, че

там, където сме

всички заедно,

там се чувствам у дома

Естествено, тук много обичам да идвам, защото майка ми и баща ми са тук. Децата ми също имат връзка с България и ми се иска да имат. Но като си живял на много различни места, е трудно да посочиш едно, защото в тази държава ти харесва едно, в другата - друго, и става микс от култури и битиета.

Максим: Ние, музикантите, обичаме да пътуваме, т.е. ние сме хора на пътя. Още от IX-X век насам и после от XIV век трубадурите са скитници. Сега ние вече сме скитници със самолети, но пак сме скитници. Където спиш тази вечер, там ти е домът. Но когато кацна самолетът вчера (в сряда - б.р.) тук, въздухът беше много сладък, може би преди буря, след буря. Поех въздух и тая сладост на пролетта, на Витоша, това е вкъщи.

- Тук какво ви харесва?

Мила: Харесва ми, че българите са много топли, сърдечни, по-спонтанен ми се струва животът все още тук. Не е режисирано.

- Г-жо Георгиева, свирили сте на едни от най-големите сцени в света. Къде все още Ви се иска да свирите?

- В Австралия никога не съм била и ми се струва, че би било интересно да отида там и да свиря. В Сидни примерно, защото залата е красива. Човек иска да отиде на места, където не е бил. 

- Г-н Ешкенази, прочетох, че сте си пожелали да дирижирате на Луната, защото там гравитацията е по-малка и палката е по-лека. Все още ви се иска да е там, или се появи друга мечта?

- На Марс, защото има атмосфера (смее се). Майтапя се.

- Има цвете “мъката на художника”. Има ли и мелодия “мъката на музиканта”?

- Мила: Зависи човек как ще го погледне, може би. Естествено, че има трудни моменти в живота на всеки и е естествено нашето желание да си все по-добър. Обикновено има силно отговорно чувство да намериш перфектното изпълнение. Обаче то не съществува. Няма такова и може би това някой път може да ти създаде чувството, че “Ах, никога не е достатъчно добре”. Но пък ако човек си смени гледната точка и разбере, че няма перфектно изпълнение, тогава може да го види като един път, който може да вдъхновява.

Максим: Имайте предвид, че като чуеш поезия, думата трябва да мине през мозъка, някак си да се асимилира и след това да те развълнува. С музиката всичко е директно. Някой път въобще не усещаш как чуваш музиката, а направо те разплаква, или те развеселява, или си минал през любовна трагедия и това ти помага, единственото упоение в музиката. Произведенията винаги са мъката на музиканта, а най-важното нещо за музиката е, че ни карат да чувстваме.

- И двамата сте учили в САЩ. Реализирахте ли своята американска мечта?

Мила: Аз исках да се върна в Европа след Америка. И ако това е било американската ми мечта, съм я реализирала. В интерес на истината не съм си го мечтала. Просто реших, че искам пак да се пробвам в Европа, впоследствие така се стече животът, че останах в Европа.

Максим: Определено съм реализирал своята американска мечта от гледна точка на това, че продължавам да откривам кой съм. В търсене на себе си според мен е най-интересната част в живота.

- Това не е ли задача за цял живот?

Максим: Е, да, продължаваш, но там някак си животът ме накара по-силно да разбера кой съм, направо ме срита, за да разбера кой съм и това е много добре и съм щастлив, че тръгнах по този път на себеоткриване.

- Г-жо Георгиева, съпругът ви е адвокат. По-скоро плюс ли е това, че не е музикант?

- Не ми липсва това, че не е музикант. Аз имам много хора около себе си, с които мога да говоря за музика. И с него мога, ние се познаваме вече толкова добре, че мога да говоря и с него, но той гледа от друг ъгъл и това ми помага.

- Имате три деца. Някое от тях грабна ли вече цигулката?

- Не, никое от тях не е хванало още цигулката. Големият ми син и дъщеря ми свирят на пиано, тя малко и на обой, защото приятелките ѝ свирят. Но тя не е в музикално училище и е по-скоро като хоби. Аз засега ги оставям, защото мисля, че няма да стават професионални музиканти. Но искам, колкото може да свирят, да имат възможност да имат допир до тази музика.

- А вие, г-н Ешкенази, имате дъщеря. Тя на каква възраст е?

Максим: 16-годишна девойка е вече.

- Г-жо Георгиева, в сряда получихте наградата “Златното перо”. Очаквахте ли да бъдете сред 24-мата наградени?

- Бях много щастлива да я получа и за мен това е голяма чест, признание като музикант, като артист, като човек на изкуството. За нас това наистина е много важно - да се знае, че изкуството, което правим, се оценява и харесва.

- На 29 май ще водите майсторски клас с ученици от Национално музикално училище “Л. Пипков”. Какъв съвет ще им дадете, за да станат истински успешни в това, което правят.

- Повече ще се опитам да им кажа нещо практично, да им помогна. Развитието, пътят, е индивидуален за всеки. Но ако мога да дам нещо за всеки, което да им помогне в този момент, в зависимост какви неща го вълнуват, нещо да щракне и да им даде трамплин и да ги насочи в нещо ново, ще бъда щастлива.

- Г-н Ешкенази, вие правите образователните концерти “Фортисимо Фамилия”, за да запалите младите по класическата музика. По-лесно или по-трудно става с годините?

- Става по-лесно, тъй като “Фортисимо Фамилия” е вече програма на Софийската филхармония, която с отворени обятия прие програмата със своя директор Найден Тодоров. Тези програми намериха собствен живот по различен начин. Аз съм вече по-малко ангажиран времево с тях, но непрекъснато ги наблюдавам и опитвам да помагам с каквото мога, но те си имат собствен живот, собствени екипи. Много обичам, когато някое дете дойде след концерт и ми каже: “О, аз много обичам музика и за първи път чух музика, когато бях на 10 г., на “Фортисимо”. А тези хора вече са на по 20 г., ние започнахме преди 10 г.

Вече цяло поколение е

израснало с тези концерти

Няма да ви кажа колко съм горд и се радвам, че “Фортисимо” продължава. 

- Колко време ще прекарате в България?

- На 31 май е концертът, на 1 юни заминавам обратно за Щатите, където имам 5 дни прослушвания. От 9 до 22 ч седя на стол, влизат млади музиканти, аз ги слушам и трябва да ги оценявам. За тях е много стресово, но за мен е ужасяващо досадно. Но това е част от диригентския живот.

- За какво са прослушванията?

- За оркестрите в “Колбърн скул ъв мюзик” в Лос Анджелис. Имаме 3 оркестъра и сигурно ще има към 200-300 кандидати и аз трябва да прослушам всеки един от тях.

- За колко места се състезават?

- За 100. 1 на 3 не е зле. Когато станат съвсем професионалисти, тогава вече ще е 100 към 1. Когато вече става много трудно.

- Как се чувствате, когато откриете някой голям талант?

- Чувствам се много горд и се опитвам да им помагам с каквото мога, главно с концерти. В момента говорим за концерти за 2021 г., което е малко странно, защото не можеш да знаеш как ще се чувстваш след година и половина и какво ще ти се прави. Има една странност в това. Загубва се малко моментът: “Ох, искам да направя това сега”. Особено пък ние, диригентите, се занимаваме с една огромна машинария, наречена оркестър, която е много сложен апарат и затова много по-напред се правят нещата, за да върви напред системата.

- Случвало ли ви се е да намерите двама много добри сами по себе си музиканти, които обаче да не могат да се стиковат помежду си?

- О, това е непрекъснато. Затова с всеки солист, с когото се срещам, съм много внимателен, за да разбера дали ще може да станат нещата. Понякога са абсолютно провалени, но друг път стават божествено. Същото е със солистите музиканти и с оркестрите. Не знаеш кой оркестър ще те обича и кой ще те мрази. Просто няма формула.

- Какво правите, когато оркестърът ви мрази?

- Отиваш, вършиш си работата и продължаваш напред. Хубавото е, че днес сме тук, утре сме някъде другаде. А на другия ден пък те обожават, боготворят. Което пак е интересно - в другата крайност. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Eмил Радев пред „24 часа”: Държавата да наложи 1 милион лева глоба на фирмата!

- Г-н Радев, името ви изплува като проследявано при декриптирането на компютъра на Кристиян Бойков. Вероятно защото бяхте спряган за бъдещ главен прокурор? - И аз така си го обяснявам. Без да ме засяга лично, обаче най-много съм погнусен обаче от ровенето в данните на онкодиспансер. Това е много чувствителна информация. - Знаете ли повече?

Ето цялото шокиращо интервю на Иван Гешев с разкритията за атаката на НАП

Иван Гешев – зам.-главен прокурор, в интервю за предаването „Сутрешен блок“ по БНТ  Водещ: Вчера цялата Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) издигна кандидатурата на зам.-главния прокурор Иван Гешев за нов обвинител № 1 на държавата. Така Гешев е първата и единствена до този момент кандидатура за наследник на Сотир Цацаров.

Доц. д-р Бони Петрунова: Имаме 85% сигурни данни, за да възстановим базиликата в Плиска

Храмът е символ на желанието забългарска империя и съперничество с Рим и Константинопол Моментът, в който Борис решава да приобщи България към модерния свят, е знаков също колкото влизането ни в ЕС Каменните блокове от базиликата са били иззети за строежа на малките гари на хиршовата железница. Божидар Димитров ги връща обратно Със строежа на

Иранският посланик: Екип Б* стои зад напрежението в Персийския залив

Не искаме война, но ако ни нападнат, ще отговорим твърдо, казва  Сейед Мохаммад Джавад Расули - посланик на Ислямска република Иран в София - Г-н посланик, как ескалацията на напрежението в Персийския залив и рискът споразумението за иранската ядрена програма от 2015 г. да се провали ще се отразят на отношенията на Иран с Европа и в частност с

Министър Ананиев отново предлага само промяна във финансирането, а не решаване на проблемите

Личните разходи за здраве ще се увеличат, защото ще има и дейности, които не се покриват по основния пакет и хората ще трябва да си направят допълнително здравно осигуряване или да ги заплащат, казва Валентина Градинарска, главен изпълнителен директор на “Животозастрахователен институт” АД И още: - Здравната вноска се запазва 8%,

Елка Зарева: В ТЕЦ “Бобов дол” ще се горят отпадъци по примера на редица държави от ЕС

Трансформацията на централата към алтернативни горива ще допринесе за прехода на България към т.нар. зелена икономика, казва главният еколог на централата - От известно време се разпространява информация, че ТЕЦ “Бобов дол” планира да изгаря отпадъци. До какви ползи очаквате да доведе това, инженер Зарева?

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Теодосий Теодосиев: Ученикът става победител в международна олимпиада с 20 хил. часа труд и нищо наготово

Базиликата в Плиска да се превърне в национален символ - хората имат нужда от вдъхновение, от нещо, заради което да загубят съня си, казва учителят по физика - Г-н Теодосиев, масово се коментира, че резултатите на седмокласниците по математика на националното външно оценяване тази година са ниски. Но не е ли твърде късно,

Кирил Маричков: Наша песен дълго време беше на първо място в класация в ГДР

С “Щурците” сме свирили във всички соцстрани. Навсякъде можехме да пеем на английски, само тук не разрешаваха На 30 октомври в зала 1 на НДК ще има голям концерт “Кирил Маричков на 75 години”. Датата не е избрана случайно, тогава е рожденият ден на популярния български изпълнител. Във връзка с годишнината на страниците на вестник “24 часа”

Любо Нейков: Дори и малка слава да имаш, това е голямо тегло

Имаме екипите, които да се занимават и в трите посоки - риалити, сериал и игрален филм. Сериозно мислим поне за два от тези три варианта Това интервю е част от по-голям материал, озаглавен “Господари на сериалите” - “кавър стори” на новия брой на списание TREND, което ще е на пазара от понеделник.

Красимир Даскалов: Хората в Девин имат повече надежда след направените основни промени

Инвестициите в общината надхвърлят 30 млн. лв. в инфраструктурни обекти, вътрешни улици, водопроводна мрежа, в социалната и образователната инфраструктура, в областта на спорта, казва кметът на града След като бе подменен старият топлопровод за минералната вода, ръстът на туристи е 40% - Г-н Даскалов, туризмът е запазената марка на община Девин.

Николай Мелемов: Смолян се променя към добро - трудно, но много видимо

Когато станах кмет, не съм обещавал чудеса - в администрацията има финансова дисциплина, градът е подреден и приветлив. Мога да гледам съгражданите си в очите и те го знаят Съборът на Рожен се посещава от 300 хил. души. Той запазва традициите и обичаите ни. Сигурен съм, че по-грандиозно събитие у нас няма - Г-н Мелемов,

Ненков: Толсистемата ще измерва и теглото, за претоварен камион ще се плаща повече

Тя ще се ползва и от всички следващи правителства, казва зам.-председателят на регионалната комисия в парламента Александър Ненков - Г-н Ненков, с колеги от ГЕРБ внесохте промени в Закона за пътищата, с които се отлага толсистемата с до 6 месеца. Какво наложи промените? - Две са основните причини.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber