Мила Георгиева и Максим Ешкенази: Не сме се виждали повече от 25 г., а след дни излизаме на една сцена

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7470144 Мила Георгиева и Максим Ешкенази: Не сме се виждали повече от 25 г., а след дни излизаме на една сцена Мила Георгиева и Максим Ешкенази: Не сме се виждали повече от 25 г., а след дни излизаме на една сцена www.24chasa.bg
Снимка: Николай Литов

Цигуларката и диригентът се познават от деца, но от години живеят на различни континенти. На 31 май заедно ще се качат на сцената на зала “България”

Тя започва да свири на 4-годишна възраст, а на 8 вече е наричана “детето чудо”. Свирила е на някои от най-големите световни сцени, а сега е концертмайстор на симфоничния оркестър на радио “Щутгарт”. Омъжена е, има три деца.

Той хваща цигулката на 5 г., но страстта му е диригентската палка. Има дъщеря. От години живее В Лос Анджелис и дирижира световни формации.

Макар да се познават от деца, Мила Георгиева и Максим Ешкенази се срещат за първи път след повече от 25 години на интервюто за вестник “24 часа”. На 31 май от 19,30 ч в зала “България” двамата ще изнесат първия си общ концерт. Събитието е част от програмата на Европейския музикален фестивал, включен в календара на културните събития на Столичната община за 2019 г. Организатор е “Кантус Фирмус”, а съорганизатор е Министерството на културата.

- Тук сте за първия си общ концерт на 31 май в зала “България”. Откога не сте се виждали?

Максим Ешкенази: От повече от 25 години, четвърт век.

Мила Георгиева: Аз Мартин (Пантелеев, братовчед на диригента - б.а.) по̀ съм го виждала, но теб не.

Максим: Е, мен къде ще ме видиш, аз съм далече. Ти обаче въобще не си се променила.

Мила: Четвърт век. Защо пък толкова време не сме се виждали?

Максим: Ти къде учи след музикалното?

Мила: Аз на 13 г. завърших.

Максим: Значи от повече време не сме се виждали. Малко вероятно е да сме се срещали някъде през тези години. Защото, откакто те помня, ти вече беше звезда от малка, а аз ловях мухите още.

- Къде живеете сега?

Мила: Сега работя в Щутгарт, а семейството ми е в Лондон и съм между двата града.

Максим: Аз съм в Лос Анджелис, много далече, ама е много хубаво. Много ми харесва. Можем да си свирим, колкото си искаме нова музика.

- Какви са емоциите преди концерта?

Мила: Аз за първи път ще свиря с него. С оркестъра на “Класик ФМ” съм свирила много често, така че познавам много добре колегите, концертмайстора Людмил Ненчев, но с Максим не съм свирила. С Мартин Пантелеев-Ешкенази съм свирила, но с него не, но съм сигурна, че ще бъде много приятно. Аз

обичам да свиря с

диригенти, които

са били цигулари

особено като се изпълнява такъв репертоар - цигулкови пиеси. Много помага, защото знаят пиесите, вече са ги свирили. Произведенията, които изпълняваме, са много популярни, доста от тях са направени с аранжименти, но се свирят доста свободно. Това е красивото в тях - да се чувстваш свободен да направиш различни темпа, нюанси. Затова, ако диригентът го знае, много помага и съм сигурна, че с Максим това ще бъде голям плюс.

Максим: Да ви кажа, аз не знаех какво да очаквам от срещата с Мила. Не съм я виждал от много години. За толкова време човек се променя, естествено, тя се е променила, но пак си е същата. Тези сини очи, които блестят, това си го спомням от дете. И съм сигурен, че е брилянтна цигуларка. Ще се засечем след два-три дни на сцената и тогава ще знам със сигурност.

- Вие се познавате от деца. Помните ли първата си среща?

Мила: В училището. Ние сме били в Музикалното училище. Аз съм общувала повече с Мартин Пантелеев - Ешкенази, защото той беше в моя клас. Максим е една година преди мен. Но се знаехме.

Максим: Може би, да. Тя е била на 4 г., а аз на 5 г. Ходехме на уроци при другаря Серафимов. И се засичахме там. Това са ни първите срещи, много отдавна.

- И двамата сте от музикантски семейства. Помните ли първата си голяма среща с музиката и това любов от пръв поглед ли беше?

Мила: Аз винаги съм искала да свиря на инструмент. Имам сестра - Юлия, която е по-голяма от мен. Тя започна да свири на цигулка, баща ми е от основателите на камерния ансамбъл “Софийски солисти”, майка ми също е преподавател в Музикалното училище - пианистка, и вкъщи винаги е звучала музика. Ходила съм на концертите на баща ми в зала “България”, сестра ми започна първа да свири на цигулка и така видях инструмента отблизо. Дали защото като дете исках да копирам, или защото имаше нещо, което ме привличаше много към този инструмент, все исках да ми се подари цигулка. И вземах една свирка и молив и имитирах как свиря на цигулка, така че при всички случаи исках да се сдобия с този инструмент. Подариха ми го, като бях мъничка. Отдаваше ми се, не беше нещо, което се оказа адски трудно. Имах желание да имам контакт с този инструмент. 

Максим: Баща ми е професионален музикант, майка ми е инженер и тя повече ни насърчаваше да сме музиканти, отколкото баща ми, който също ни насърчаваше, но не до такава степен. Гледал съм баща ми на стотици концерти и това е човек, който наистина обожава музиката. Вече е пенсионер и до ден днешен си седи вкъщи, гледа опери и се наслаждава. Всеки път, когато го виждах в оркестъра, беше човекът, на когото най-много му личи, че се наслаждава на музиката. За мен не е било никога бреме, че той е музикант, а по-скоро го приемах като факел, някаква светлина. Аз трябва да се стремя поне 5% да бъда като него или 2, ако стигна 5%, ще съм много щастлив.

При мен не беше любов от пръв поглед с цигулката. Отне ми около 20 г., за да стане тази любов. Доста време мина, защото знаех, че искам да стана музикант, но не знаех с какво точно искам да се занимавам. Явно това се е отразило, че съм диригент сега. Но цигулката е солидно преживяване, школа, която те прави много дисциплиниран за останалата част в живота. Обожавам музиката, разбира се. Спомням си като съвсем, съвсем малък за първи път,

като чух концертът за

цигулка на Чайковски,

плаках от средата до края

Не знам от какво, просто тази музика ми размеква душата. Също така си спомням, когато чух за първи път симфоничен оркестър да свири “Първа симфония” на Брамс - това беше преживяване - много, много хубаво.

- Г-жо Георгиева, тъй като майка ви е пианистка, а баща ви - цигулар, имахте ли някакво колебание дали да изберете пиано, или цигулка?

- Не, не съм имала колебание. Исках си цигулката, не съм си мислила за никакви други инструменти. По-късно в живота си мислех въобще дали да не уча нещо друго, без да се отказвам от цигулката. Спомням си, че исках да отида в колеж, който да ми даде възможност да уча и да се квалицифирам в нещо друго, но като мъничка не си спомням да съм имала пиано или обой, или нещо друго. Цигулката и това е.

- Заобичвате тази цигулка едва на 4-годишна възраст. Каква е най-дългата ви раздяла с нея?

Мила: Да, тя е голяма част от живота ми, но, естествено, през лятото, когато имам ваканция, се разделям с нея. Може би един месец най-много съм се разделяла, май повече от месец не съм.

Максим: Аз вече със сигурност не правя концерти като цигулар, но се поддържам и даже някой път минавам партитурите с цигулката, за да видя: “Ааа, първа цигулка, я да видя какво правят”.

- Г-жо Георгиева, това, че сте наричана “детето чудо” натовари ли ви с голяма отговорност?

- Като малък това човек не го осъзнава. Като бях в България и след това заминах за Америка, там имах други предизвикателства. Да се срещна със съвсем друг тип, друго ниво на обучение. “Джулиард” е едно от най-амбициозните училища, с огромна конкуренция. В него има много добри международни таланти и летвата се вдига високо. Много по-лесно е в една малка държава да си много добър. Тази смяна беше трудна за мен, защото действително бях 13-годишна и в самото начало не исках много да съм там. България ми липсваше страшно много и имах трудности - и човешки може би. Тогава беше съвсем друго време. Сега е много по-отворено - има информация, интернет.

Когато отидох в Америка, беше абсолютно различен свят, трябваше да се запиша да уча в гимназия там. Тя беше специално за деца артисти, музиканти. Тогава ми беше много трудно да се изградя на друга степен, не само като дете, което е много добро, но да минеш този период, и то в съзнателни години. Все пак като малка не съм го усещала като натоварване, просто лесно ми се удаваше и не съм се замисляла много. Спомням си го с удоволствие, а не като нещо трудно.

- И двамата сте родени тук, но Мила е учила в САЩ, живее в Германия и Англия, докато Максим живее в САЩ. Къде за вас е “у дома”?

Мила: Където ми е семейството. Аз съм много щастлива, че имам фантастично семейство, деца, които много обичам, съпруга ми. И мисля, че

там, където сме

всички заедно,

там се чувствам у дома

Естествено, тук много обичам да идвам, защото майка ми и баща ми са тук. Децата ми също имат връзка с България и ми се иска да имат. Но като си живял на много различни места, е трудно да посочиш едно, защото в тази държава ти харесва едно, в другата - друго, и става микс от култури и битиета.

Максим: Ние, музикантите, обичаме да пътуваме, т.е. ние сме хора на пътя. Още от IX-X век насам и после от XIV век трубадурите са скитници. Сега ние вече сме скитници със самолети, но пак сме скитници. Където спиш тази вечер, там ти е домът. Но когато кацна самолетът вчера (в сряда - б.р.) тук, въздухът беше много сладък, може би преди буря, след буря. Поех въздух и тая сладост на пролетта, на Витоша, това е вкъщи.

- Тук какво ви харесва?

Мила: Харесва ми, че българите са много топли, сърдечни, по-спонтанен ми се струва животът все още тук. Не е режисирано.

- Г-жо Георгиева, свирили сте на едни от най-големите сцени в света. Къде все още Ви се иска да свирите?

- В Австралия никога не съм била и ми се струва, че би било интересно да отида там и да свиря. В Сидни примерно, защото залата е красива. Човек иска да отиде на места, където не е бил. 

- Г-н Ешкенази, прочетох, че сте си пожелали да дирижирате на Луната, защото там гравитацията е по-малка и палката е по-лека. Все още ви се иска да е там, или се появи друга мечта?

- На Марс, защото има атмосфера (смее се). Майтапя се.

- Има цвете “мъката на художника”. Има ли и мелодия “мъката на музиканта”?

- Мила: Зависи човек как ще го погледне, може би. Естествено, че има трудни моменти в живота на всеки и е естествено нашето желание да си все по-добър. Обикновено има силно отговорно чувство да намериш перфектното изпълнение. Обаче то не съществува. Няма такова и може би това някой път може да ти създаде чувството, че “Ах, никога не е достатъчно добре”. Но пък ако човек си смени гледната точка и разбере, че няма перфектно изпълнение, тогава може да го види като един път, който може да вдъхновява.

Максим: Имайте предвид, че като чуеш поезия, думата трябва да мине през мозъка, някак си да се асимилира и след това да те развълнува. С музиката всичко е директно. Някой път въобще не усещаш как чуваш музиката, а направо те разплаква, или те развеселява, или си минал през любовна трагедия и това ти помага, единственото упоение в музиката. Произведенията винаги са мъката на музиканта, а най-важното нещо за музиката е, че ни карат да чувстваме.

- И двамата сте учили в САЩ. Реализирахте ли своята американска мечта?

Мила: Аз исках да се върна в Европа след Америка. И ако това е било американската ми мечта, съм я реализирала. В интерес на истината не съм си го мечтала. Просто реших, че искам пак да се пробвам в Европа, впоследствие така се стече животът, че останах в Европа.

Максим: Определено съм реализирал своята американска мечта от гледна точка на това, че продължавам да откривам кой съм. В търсене на себе си според мен е най-интересната част в живота.

- Това не е ли задача за цял живот?

Максим: Е, да, продължаваш, но там някак си животът ме накара по-силно да разбера кой съм, направо ме срита, за да разбера кой съм и това е много добре и съм щастлив, че тръгнах по този път на себеоткриване.

- Г-жо Георгиева, съпругът ви е адвокат. По-скоро плюс ли е това, че не е музикант?

- Не ми липсва това, че не е музикант. Аз имам много хора около себе си, с които мога да говоря за музика. И с него мога, ние се познаваме вече толкова добре, че мога да говоря и с него, но той гледа от друг ъгъл и това ми помага.

- Имате три деца. Някое от тях грабна ли вече цигулката?

- Не, никое от тях не е хванало още цигулката. Големият ми син и дъщеря ми свирят на пиано, тя малко и на обой, защото приятелките ѝ свирят. Но тя не е в музикално училище и е по-скоро като хоби. Аз засега ги оставям, защото мисля, че няма да стават професионални музиканти. Но искам, колкото може да свирят, да имат възможност да имат допир до тази музика.

- А вие, г-н Ешкенази, имате дъщеря. Тя на каква възраст е?

Максим: 16-годишна девойка е вече.

- Г-жо Георгиева, в сряда получихте наградата “Златното перо”. Очаквахте ли да бъдете сред 24-мата наградени?

- Бях много щастлива да я получа и за мен това е голяма чест, признание като музикант, като артист, като човек на изкуството. За нас това наистина е много важно - да се знае, че изкуството, което правим, се оценява и харесва.

- На 29 май ще водите майсторски клас с ученици от Национално музикално училище “Л. Пипков”. Какъв съвет ще им дадете, за да станат истински успешни в това, което правят.

- Повече ще се опитам да им кажа нещо практично, да им помогна. Развитието, пътят, е индивидуален за всеки. Но ако мога да дам нещо за всеки, което да им помогне в този момент, в зависимост какви неща го вълнуват, нещо да щракне и да им даде трамплин и да ги насочи в нещо ново, ще бъда щастлива.

- Г-н Ешкенази, вие правите образователните концерти “Фортисимо Фамилия”, за да запалите младите по класическата музика. По-лесно или по-трудно става с годините?

- Става по-лесно, тъй като “Фортисимо Фамилия” е вече програма на Софийската филхармония, която с отворени обятия прие програмата със своя директор Найден Тодоров. Тези програми намериха собствен живот по различен начин. Аз съм вече по-малко ангажиран времево с тях, но непрекъснато ги наблюдавам и опитвам да помагам с каквото мога, но те си имат собствен живот, собствени екипи. Много обичам, когато някое дете дойде след концерт и ми каже: “О, аз много обичам музика и за първи път чух музика, когато бях на 10 г., на “Фортисимо”. А тези хора вече са на по 20 г., ние започнахме преди 10 г.

Вече цяло поколение е

израснало с тези концерти

Няма да ви кажа колко съм горд и се радвам, че “Фортисимо” продължава. 

- Колко време ще прекарате в България?

- На 31 май е концертът, на 1 юни заминавам обратно за Щатите, където имам 5 дни прослушвания. От 9 до 22 ч седя на стол, влизат млади музиканти, аз ги слушам и трябва да ги оценявам. За тях е много стресово, но за мен е ужасяващо досадно. Но това е част от диригентския живот.

- За какво са прослушванията?

- За оркестрите в “Колбърн скул ъв мюзик” в Лос Анджелис. Имаме 3 оркестъра и сигурно ще има към 200-300 кандидати и аз трябва да прослушам всеки един от тях.

- За колко места се състезават?

- За 100. 1 на 3 не е зле. Когато станат съвсем професионалисти, тогава вече ще е 100 към 1. Когато вече става много трудно.

- Как се чувствате, когато откриете някой голям талант?

- Чувствам се много горд и се опитвам да им помагам с каквото мога, главно с концерти. В момента говорим за концерти за 2021 г., което е малко странно, защото не можеш да знаеш как ще се чувстваш след година и половина и какво ще ти се прави. Има една странност в това. Загубва се малко моментът: “Ох, искам да направя това сега”. Особено пък ние, диригентите, се занимаваме с една огромна машинария, наречена оркестър, която е много сложен апарат и затова много по-напред се правят нещата, за да върви напред системата.

- Случвало ли ви се е да намерите двама много добри сами по себе си музиканти, които обаче да не могат да се стиковат помежду си?

- О, това е непрекъснато. Затова с всеки солист, с когото се срещам, съм много внимателен, за да разбера дали ще може да станат нещата. Понякога са абсолютно провалени, но друг път стават божествено. Същото е със солистите музиканти и с оркестрите. Не знаеш кой оркестър ще те обича и кой ще те мрази. Просто няма формула.

- Какво правите, когато оркестърът ви мрази?

- Отиваш, вършиш си работата и продължаваш напред. Хубавото е, че днес сме тук, утре сме някъде другаде. А на другия ден пък те обожават, боготворят. Което пак е интересно - в другата крайност. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Волен Сидеров: Ще бъда принуден, по-скоро призован, да се кандидатирам за кмет на София

Още акценти от интервюто: Комитет предлага да изляза за столицата, за да се справя с подигравката с традиционните ценности И Каракачанов, и Симеонов години ми завиждаха, че пробих и се задържах, след като 10 пъти ме погребваха Как да ви кажа дали подкрепям властта, като аз не съществувам? Аз съм фантом, изтрит от Искрен

Тодор Попов: За последните 4 години в Пазарджик са разкрити 4218 нови работни места

Имаме модерно сметище, изграждаме компостираща и сепарираща инсталация, в края на месеца ще изберем изпълнител за рекултивацията на старото сметище, казва кметът на града - Г-н Попов, на финала сте на третия ви пореден мандат сте като кмет на община Пазарджик. С каква равносметка го завършвате? Изпълнихте ли ангажиментите,

Проф. д-р Мария Иванова: Ваксина против африканска чума можем да изработим, трябва финансиране

Фризерът не унищожава вируса в месо от болно прасе През 1990 г. заради липса на пари унищожихме единствената генна банка на редки породи български свине Трудно ще се справим с тази зараза - разпространява се чрезфураж, вода, контакти, въздух, птици, от движението на човека Човек не може да се зарази от африканска чума - този вирус е специфичен за

Йорданка Фандъкова: Готова съм с проекти за 8 нови парка, за да стане София по-зелена, и с 5 разширения на метрото, за да не спира развитието й

Старите жп линии стават зелен ринг, който ще свързва големите паркове и кварталите, казва в интервю столичният кмет Още акценти от интервюто: Ще има промени не само при общинските съветници от ГЕРБ, но и в структурата на общината. Предлагам София да има зам.-кмет по дигитализацията Длъжници сме на софиянци за Витоша и Борисовата градина - ще

Искрен Веселинов: Минималната пенсия трябва да се изравни с прага на бедност - 340 лева

Пенсионерите ще получават повече, отколкото сега, с ново социално плащане Още акценти от интервюто: Разликата от 100 лева трябва да се покрива от държавата, това би струвало 1 млрд. лв. годишно Не очаквам в края на мандата минималната пенсия да бъде повече от 250-260 лв., защото не сме сами в управлението В случаите на тежки убийства и телесни

Симеон Пешов: Не сме лакоми да изяждаме печалбата, инвестираме в компанията

Спартански съм възпитавал децата си. Минали са от ниските нива до управлението на компанията, казва президентът на "Главболгарстрой" 32 г. работя в тази компания, в 29 от тях съм неин ръководител. Главното в целия ми период на управление е грижа за хората и за младите  - Г-н Пешов, казвали сте, че сте благословен с двама синове и с дъщеря

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Десислава Кръстева: Първолак стоя под чина цял срок, във втория се научи да сяда

Педагози, родители и деца трябва да са един екип, казва учителката вдъхновителка - Гостопожо Кръстева, родители ви определят като педагог вдъхновител. Какви по-различни методи от колегите си използвате, за да запалите интереса на децата към училище? - Всеки един учител е вдъхновител и може да изгради собствена система за работа с децата

Калоян Паргов: Подкрепа за Мая като граждански кандидат дава шанс за първия от 30 г. пробив на БСП в София

Още акценти от интервюто с лидера на БСП - София: Целта ни е да сме решаващ фактор в следващото управление на столицата Този път надпреварата в столицата ще е доста оспорвана - между едни от най-рейтинговите политици в държавата, каквито са и Манолова, и Фандъкова Декларацията на МВнР и  шпионският скандал хвърлят петно върху отношенията ни с

Бетина Жотева: Онлайн медиите ще бъдат регулирани от 2020 г., тогава влиза в сила и европейска директива

Сайтът на “24 часа” е по-добър от БТА Брюксел ще даде алгоритъм за наблюдението в интернет през ноември Когато сайт пуска порнографски снимки, това е въпрос на морал. Няма регулация за това Явно лобитата на телевизията и на радиото са много силни, за да не може сайтовете до този момент да получават евросредства - Г-жо Жотева

Д-р Иван Иванов: С 43 млн. лв. инвестиции променихме Севлиево за 8 г. и това се усеща

Всички училища и детски градини са ремонтирани. Инвестираме в младите, казва кметът на града Общината е без задължения и с рекорден бюджет Имаме 1200 компании, които влагат средства в производствата си и в градската среда - Д-р Иванов, на финала на втория управленски мандат какво отчитате като най-сериозен успех за Севлиево

Димитър Луджев: Чудо е, че извършихме толкова радикални реформи при тази съпротива от страна на старата система

Отговарям в новата си книга “Преходно време” на всички, които през 1990 г. искаха да пометем комунистите: Е, как ще изметеш един милион и двеста хиляди души - Трийсет години стигат ли, г-н Луджев, за да се напише обективен анализ на първите години от демокрацията в България? - В съвременната историография е прието след срок от 25 години

Васил Велев: Кризата е вече тук, не бива да губим време

Някои предприятия минаха на 4-дневна работна седмица, работят с 25% под капацитета си, казва председателят на АИКБ  - Господин Велев, НСИ разпространи миналата седмица доста неблагоприятни, направо песимистични оценки на бизнеса за стопанската конюнктура за август. Има очаквания за влошаване на икономическото състояние на предприятията.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber