Легендарните певци Благовест и Светослав Аргирови стават известни като дуета Братя Аргирови през 1982 г., когато записват първата си песен за Българското национално радио - “Ненужен”. Тогава са едва на 23 години, а песните им бързо се превръщат в шлагери.
През 1997 г. се завръщат на музикалната сцена, като възраждат популярността си с песента “Гот е”. Малко по-късно Светослав Аргиров заживява в Норвегия и остава там до края на миналата година, когато се завръща окончателно в България. Братя Аргирови навършиха 60 г. на 23 април тази година, а юбилея си отпразнуваха в Париж.
- На 23 април празнувахте 60-годишния си рожден ден в Париж. Защо избрахте точно френската столица за празника ви?
Благовест: Това е една програма, която си бяхме направили от доста време. Париж е любимият град на брат ми и неговата съпруга Кристин, а моята съпруга Лили не беше ходила в Париж. Така че това беше един чудесен повод да празнуваме хем този юбилей 60 г., а в същото време Светослав и Кристин да отидат в град, който много харесват, и Лили да види Париж за първи път.
- Как отпразнувахте юбилея? Като 60 г. поотделно или 120 г. заедно?
Светослав: Мисля, че е по-правилно 60 г. поотделно. (Смее се.) Друга причина да отидем в Париж беше, че аз не обичам много шума около себе си. Искам да съм по-анонимен и отиването в Париж беше по-подходящо, за да може да се чувствам по-спокойно и да отпразнуваме, както ние искахме.
Б.: Бяхме в малък ресторант в Париж с най-любимите си хора. Мисля, че добре се получи.
- Светослав Аргиров, вие живяхте доскоро в Норвегия, но от дълго време планирахте да се завърнете у нас. Окончателно ли сте вече в България?
С.: Окончателно, да. Продадох си къщата. Имах там голяма, хубава къща. Прибрах се в България през октомври миналата година. За хубаво или за лошо, ще видим. Бъдещето ще покаже.
Желанието дойде отдавна. Трябваше да се върна в България още през 2010 г., но тогава дойде кризата и нещата бяха по-трудни. Решихме със съпругата ми да отложим преместването и минаха 8 години.
- Норвегия е богата и подредена държава. Защо решихте я напуснете?
С.: Да, наистина Норвегия е много подредена страна. За мен е много важно, че там всички спазват законите и правилата. За България това не е точно така, но гледам, че все повече навлиза редът и тук. Благодарение на това, че сме в Европейския съюз.
Всичко е много хубаво в Норвегия с изключение на климата. Той е много лош. Постоянно вали, постоянно духа. Облаците са на 100-150 метра. Слънце почти няма и в един момент си казваш: “Чакай сега, останали са ми още бог знае колко години!”. Аз обичам слънцето, обичам топлината и решихме с жена ми да се преместим тук окончателно.
- Благовест, вие ангажирахте ли се с преместването на брат ви?
Б.: Да, направих ремонт на апартамента, в който той сега живее. Така че бях въвлечен в цялото преместване на Свтослав.
- Светослав, сега харесва ли ви в България?
С.: И да, и не. България е много красива страна, с прекрасна природа, прекрасен климат. Това, което не ми харесва, е, че хората не спазват правилата. Всеки гледа да направи така, че на него да му е удобно.
Имах голям културен шок
и все още съм в него,
защото там съм свикнал например като кажа 10 ч - срещата е в 10 ч. Тук срещата е много относително понятие.
- А съпругата ви как възприема този културен сблъсък?
С.: Тя много по-спокойно приема нещата от мен, за моя огромна изненада. Тя не е въвлечена толкова в живота тук. Седи си предимно вкъщи, рисува си и е добре. Не е художничка. Работеше в банка в Норвегия, но обича музиката, изкуството. Много обича да рисува и го прави просто за удоволствие.
Тя и преди е живяла в България. Перфектно говори български. Чете и пише на български. Много лесно учи езици.
- От години не сте на музикалната сцена. С какво се занимавате?
Б.: Имаме бизнес с недвижими имоти - наеми. Аз вече повече от 29 години съм в този бизнес. Не е лесен. Преживях една много тежка криза през 2008 г. Нашият бизнес не е някакъв огромен, достатъчен е, за да ни позволява да живеем нормално.
Светослав, откакто се прибра в България, също се занимава с това, с което и аз. Тоест сега си поделихме отговорностите.
С.: Аз в Норвегия се занимавах с музика. Бях диригент на два хора и един духов оркестър. Също свирех на орган в църквата. Живеех си много спокойно. Получавах много висока за България заплата. Там стандартът е висок и е три пъти по-скъпо от тук.
- Събирането ви в България означава ли и че братя Аргирови се завръщат обратно на музикалната сцена?
Б.: Да, точно това означава. Даже вече сме записали и нова песен с едно младо момче - Искрата. Той написа музиката и аранжимента, а ние пеем. Имахме интерсна идея. Вплели сме в тази песен автентичен фолклор от Далмация - тази област в Хърватия, която е известна с далматинците. Всъщност нашата майка има хърватски произход. Баща ѝ е роден в Загреб. Една песен, която ние пеем още от малки акапелно на два гласа. Мисля, че се получи много добре. Отзивите на наши колеги, които я чуха, също са много добри.
Надяваме се да е много успешна. Много е танцувална и модерна. Затова работихме с Искрата. Смятам, че бъдещето е на младите, и искахме фолклорната далматинска песен да е вплетена в модерен аранжимент. В това отношение мисля, че Искрата свърши чудесна работа.
С.: Текстът е на български, но песента е на далматински - език, който вече почти не се използва. Много е близък до италианския, но има и славянски думи в него. Език, който постепенно се изгубва, защото не се използва в съвременния свят.
- Как се открихте с рапъра Искрен Тончев-Искрата?
Б.: Направихме много сериозно проучване. Около 4-5 месеца слушахме модерни български изпълнители и решихме, че той е човекът. Не съжаляваме, защото се получи чудесно сътрудничество между нас. Както казва брат ми: “Той ни е вече като син.”
С.: Получи се връзка между него и нас. Надяваме се парчето да има успех.
Б.: Само да добавя, че
премиерата на песента
ще е на 22 май в Пловдив
на наградите на “БГ радио”. Тази година “БГ радио” ни даде наградата за вдъхновители. Така че ние там ще изпеем няколко от старите ни парчета и новото, което сме направили. Искрата ще излезе на сцената с нас и тримата ще я представим.
Това е голямо предизвикателство за нас, защото Пловдив е родният ни град. Залата на Колодрума е огромна. Казаха ни, че 7000 души ще ни гледат. Това ще е невероятно преживяване и прекрасен шанс за представяне на новата ни песен.
- Как приемате наградата за “вдъхновители” в музиката?
Б.: Това е голямо признание за нас. Тази награда са печелили Лили Иванова, Васил Найденов и изобщо най-големите изпълнители в областта на популярната музика. Чест е за нас да се присъединим към отличените.
- Да очакваме ли скоро и ваш албум?
Б.: За албум още е рано, но ще направим няколко песни. Ще видим как ще тръгнат нещата.
С.: Правим музика повече за удоволствие, защото един артист, който е бил на сцената, той винаги иска пак да се повтаря това изживяване. Няма отказване. Стъпиш ли един път на сцената, това е наркотик.
Б.: Имаше много хора, които ни насърчиха да се завърнем към музиката. Ние сме приятели с Влади Ампов-Графа, Любо Киров и Орлин Павлов. Те ни насърчиха в това ни начинание. Бяхме на техни концерти и виждаме, че нивото на тримата е много високо. Концертите им са на европейско ниво. Много хубаво шоу направиха и ние благодарение на тях тримата си казахме: “Абе има бъдеще в българската музика!”.
- Казахте, че слушате съвременна българска музика. Какво ви е мнението за тийнзвездите като Тита, Гери-Никол?
Б.: Що се отнася до Тита, слушали сме я в “Като две капки вода”. Приятно изненадан съм от нейния професионализъм. Бях слушал и Криско преди това в “Като две капки вода”. Това убеждение абсолютно се затвърди у мен. Те са хора, които правят музика, която се слуша от младите хора по цял свят. Самият факт, че са толкова популярни, показва, че много добре правят това, с което се занимават. Бъдещето е в младите и трябва да им се даде възможност да се развиват.
- Случва ли ви се все още да ви разпознават по улицата?
С.: Постоянно. Аз не обичам да карам кола в София, защото почти никой не спазва правилата за движение. Имах една утеха, че ще мога да пътувам с метрото, но все повече започвам да разбирам, че е по-добре с такси.
Спират ни.
Искат автографи
Искат селфита да си правим. Това е приятно, де! Не трябва да си кривя душата.
Б.: Искат да правим концерт. Много положително са настроени хората към нас. Това ни прави голямо удоволствие.
- Кога за първи път се сблъскахте с известността?
Б.: Известността ни удари като един шамар. Всичко беше като сън. Бяхме на 23 г., още студенти в консерваторията в София. Бяхме записали първото си парче “Ненужен”. Всичко стана после толкова бързо, че ние не очаквахме.
С.: Имахме и голям късмет, защото професионализъм, естествено, че трябва, но късметът идва при подготвените. Явно така ни е писано. Аз съм вярващ и съм благодарен.
Б.: Надявам се да успеем и сега. Вече веднъж през 1982-1990 г. и втори път през 1996-1997 г. успяхме да пробием на музикалната сцена...
С.: И сега, ако успеем пак, значи не само късмет сме имали.
Б.: Говорихме си с Дони, който ни е голям приятел. Той много поощрява нашето завръщане и много ни помага. Той каза: “Момчета, трябва да го направите. Длъжни сте!”.
- Когато сте били на върха на славата си, е имало голяма истерия около вас. Имаше ли моменти на фенки, които да ви преследват?
Б.: Това, което ни се случи, беше един голям сън. Един от първите ни концерти в Хасково не се състоя, защото публиката нахлу на сцената. Свалиха ни оттам и ни прибраха в гримьорната. Спомням си, Жоро Минчев, Бог да го прости, ни каза: “Такова нещо от времето на “Бийтълс” не съм виждал.”
С.: Той го каза чистосърдечно. С Жоро Минчев бяхме много добри приятели. Той написа текста на “Гот е”. Необикновено беше това, което ни се случи. Истерия!
- Спомняте ли си първата си поява като Братя Аргирови? Кога се случи това?
Б.: Това беше в една дискотека на бул. “България”. Там пеехме в петък и събота. Виждахме как дискотеката ставаше все по-пълна и по-пълна.
С.: В един момент се пръскаше по шевовете и собственикът каза: “Няма да пускам повече хора, момчета!”. Беше голяма дискотека.
- Какви са най-големите ви гафове на сцената?
Б.: На един концерт в Габрово, мисля, Гери Пушека, с когото работехме тогава, не беше подгрял машината за пушек. Тогава машините бяха с парафин и когато я пусна, тя взе да хвърля парафин.
Направи сцената
хлъзгава като огледало
Аз излязох и паднах веднага.
Подобно нещо се случи и в Букурещ. В най-голямата румънска зала имахме концерт. През 1997 г. българските артисти бяха много популярни в Румъния. Гледаха ни по българските телевизии. 7000 души имаше и пак машината не беше подгрята добре. Соня Васи излезе с нас, но не паднахме, а само не можехме да се движим.
- В интернет попаднах на заглавие: “Братя Аргирови станаха дядо”. Кой от двама ви стана дядо?
Б.: Само единият е - Благовест. (Смее се.) Аз станах дядо. Синът ми Александър, който е женен от няколко години, има син - Леон-Александър. Това лято ще се видим. Ще го доведат на гости, ще отидем заедно до Гърция. Ще му покажа Рилския манастир, Боженци. Все пак българска кръв тече във вените на Александър и на Леон-Александър. Трябва да познават корените си.
Александър е военен пилот, а сега е инструктор в Кралската академия в Норвегия. Той през една-две години идва в България. Наполовина българин е и обича България.
- Някой наследил ли е таланта ви?
С.: Да, синът ми Кристофер. Той живее в Норвегия. Свири в блек метъл бандата “Мизотеист”. В Скандинавието са много силни в тази област - метъла. С неговата банда издадоха диск и винилова плоча. Много хубави отзиви получиха и от Америка, и от Англия. Сега са поканени на едни от най-големите фестивали за метъл в Берлин, Мюнхен и в Норвегия. Така че българите могат да се гордеят с това, че имаме представител в една от проспериращите блек метъл групи.
Те в бандата искат да са тотално анонимни. Никой не знае кои са музикантите в тази група. Всички си мислят, че това са музиканти от световноизвестни блек метъл групи и имат общ проект. Не показват свои снимки. Даже, преди да излязат на сцената, си рисуват маски на лицата.
Аз не можах да
позная сина си
Жена ми ми го показа на телефона си, викам: “Кой е това?” (Смее се.)
Той беше в България за коледните празници. Много му харесва. Бирата е евтина. (Смее се.)
- Откъде двамата наследихте таланта си?
С.: Баба ни свиреше на пиано, майка ни също. Мисля, че от там. По линия на майка ни. Като малки пеехме много хубаво. Бяхме солисти в пловдивския хор “Детска китка”. Бяхме солисти и на Детския радиохор. Родителите ни много ни подкрепяха за музиката. Даже майка ми много ме тормозеше мен. Аз не исках да свиря на пиано. Тя ме връзваше за него.
Имахме една учителка по пиано - Пена Петкова. Тя е и учителката на Милчо Левиев и постоянно говореше колко хубаво свири Милчо. Тя имаше едно куче Белчо, доста голямо. Аз бях на 7 г. и ми казваше: “Следващия път, ако пак не си свирил колкото трябва, ще насъскам Белчо!” Умрях от страх, защото Белчо беше доста агресивен и едричък. (Смее се.)
Б.: При мен нещата вървяха по друг начин. И двамата завършихме музикалното училище със златни медали. Аз влязох в консерваторията с най-висок успех с виолончело. Още на 16 г. бях солист на Пловдивския симфоничен оркестър. Предричаха ми кариера като виолончелист, но съдбата отреди друго.