Милчо Левиев: Преподавал съм по целия свят, в България има най-много талантливи хора

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7433499 Милчо Левиев: Преподавал съм по целия свят, в България има най-много талантливи хора Милчо Левиев: Преподавал съм по целия свят, в България има най-много талантливи хора www.24chasa.bg
Милчо Левиев СНИМКА: Йордан Симeонов

Бащата на Левиев също като него бяга в САЩ, вижда Статуята на свободата, но го връщат, защото е непълнолетен

Милчо Левиев е композиторът, който най-силно е прославил България в джаз музиката. През 1970 г. емигрира в САЩ, където изкарва по-голямата част от живота си. Там е работил с едни от най-големите имена на джаза като Дон Елис, Били Кобъм и Глен Ферис. Изнася концерти по целия свят и пише филмова музика както за български, така и за американски ленти. Преподавал е в Южнокалифорнийския университет в Лос Анджелис. Удостоен е с орден “Стара планина” и “Св. св. Кирил и Методий” за големите си заслуги в областта на музиката. Миналата година се отказва от почетното си гражданство в родния си град Пловдив.

Сега живее в Солун със съпругата си, певицата Вики Алмазиду. Идва в България, за да преподава майсторските си класове в Нов български университет. В четвъртък представи новата книга за себе си “Артистът не е самотен остров”.

Ето какво каза той пред "24 часа":

- Обиколили сте къде ли не по света, но винаги се връщате в България. Какво мислите за родината си?

- България е абсурдна страна. Пълна с абсурди. Този израз: “Страната на неограничените възможности”, който се ползва за САЩ, аз го преправям в “България е страната на неограничените невъзможности.”

“Докога над страната ми

бащина ще вилнее тази

страшна простащина”

- Радой Ралин. Горд съм, че бях приятел на този човек. Това е един от най-честните българи в цялата ни история. Благодаря ти, Радой! (Поглежда нагоре.)

- В България сте заради новата книга за вас - “Артистът не е самотен остров”. Какво могат да открият читателите в нея?

- Артистът не е самотен остров. Аз мога да кажа, че и обратното е вярно. Артистът е самотен остров. Той е и двете заедно. Какво казва тази книга? Точно тези две неща. Задава въпрос на читателя: “Кое е вярното?” И двете са верни.

- Как се появи идеята за книгата?

- Това е дълга история. Познавам се със съставителя - автор, защото и аз съм автор на книгата. Половината от нея са мои цитати. Идеята е на вече 6 години. Владимир Гаджев, когото много ценя, написа много трудове, включително и енциклопедия на джаза. В моята книга всички неща са верни, защото за тези 6 години имаше борба на автор със съавтор. Имаше борба и с издателя. Оказа се, че с моята издателка Кремена Димитрова се познаваме отпреди 25 години. Нейното първо интервю е било с мен.

- Вие самият как се определяте? По-скоро като самотен остров или не сте самотен остров?

- И двете. Разбира се, че съм самотен остров. Иначе

как ще творя, ако

не съм самотен

Но понякога артистът се събира с останалите. Това е мечтата на артиста. Да бъде и двете. Бетховен например е бил много самотен. Никога не е бил женен. Артистът може да остане запомнен само като е бил самотен. Има много такива истории.

- Самотата ли е най-нужна на добрия артист, или има и нещо друго?

- За да си артист, трябва да си преди всичко страхотен занаятчия, майстор. Аз познавам майстори занаятчии, които никакви артисти не са. Комерсиални майстори, които знаят всички форми как да ги завъртят по вкуса на управляващата партия. Нека ви кажа един цитат от най-интелигентния български композитор Любомир Пипков. Той влезе в съюза на композиторите по соца и каза: “Открих, господа другари, дефиницията на социалистическия реализъм. Това е възхвала на властта с достъпни за нея средства.”

- Сега, докато сте в България, отново водите майсторски клас в Нов български университет. Преподавате на младите музиканти. На какво се опитвате да ги научите?

- Аз не се опитвам да ги науча. Аз не мога да им налея с фуния в главата нещо. Ти ще научиш от мен нещо и ще го обориш, ако си творец. Ако имаш креативност, винаги ще се усъмниш в учителя си, който и да е той. Ако ти имаш творческия пламък, който всяко дете има, но или родители, или учители погасяват, ти ще оспориш полученото знание. Този пламък човек трябва да го открие в себе си.

- Освен музиката какво друго ви дава “пламък” в живота?

- Чувството за хумор ме е спасявало през целия ми живот. Вицът от всички форми на фолклора е най-великият фолклор. Никога не знаеш кой го е пуснал.

- Преподавали сте и в САЩ. Има ли разлика между студентите там и тези в България?

- И в Япония, Белгия, Швейцария и Франция съм преподавал. Разлика в студентите у нас и по света и има, и няма. Имането е, че във всички нации процентът е различен. Простащината в някои на глава на население е много голяма. Няма да посочвам страни или страна.

- Един от вашите големи учители е Панчо Владигеров. Кой е най-големият урок, който научихте от него?

- Научи ме не само на музика. Най-големите уроци от големи музиканти като Били Кобъм, Дон Елис, Дейв Холънд, Чарли Хейдън, с които съм работил и съм им чиракувал.

Всички те ме научиха как

да поддържам

творческия пламък

- Защо се върнахте от САЩ, а не останахте да живеете там?

- Аз съм половин американец, половин българин. Разбира се, първо българин. 40 години живях в Щатите, повече, отколкото в България. Аз съм българин като култура, продукт не на еврейската култура. Баща ми се ожени за шикса, което означава “не-еврейка”. Те и в Израел не ме признават за евреин. Аз съм космополит. Повтарял съм го до засиняване. Аз съм етник. Любя етниката на всяка страна. В музиката има не само българска етника. Който има ухо, ще го чуе, и японско ще чуе, и еврейско ще чуе.

- Какво ви накара да заминете за САЩ?

- Липсата на най-елементарна свобода, както е във всяка жестока диктатура, каквато беше в Народна република България. Това беше една ужасна диктатура. Всички диктатури в соц страните бяха различни. Аз пътувах.

 В съветска Русия съм бил по време на диктатурата там. Мога цял роман да напиша за Русия. Но

липсата на елементарна

свобода ме накара

да избягам

Ако живеех под Хитлер, пак щях да избягам, ако живеех под корейчето, което има 3 доктората между другото, пак щях да избягам. Ако живеех под Ердоган, пак щях да избягам. Под Путин, на всяка цена, защото той е най-опасният. Защото е най-интелигентен от всички. Поне засега така изглежда.

- Как се случи бягството ви от България?

- Това не беше бягство. То беше измама. Аз отидох наполовина официално. Заради това, че бях известен, двамата офицери на българската граница ме пуснаха да изляза без командировъчно. Казах им, че като ръководител на оркестъра отивам предварително, а останалите идват след мен.

- На какво учи джазът?

- На свобода най-вече. И музиката, цялата, учи на свобода. Ако се свири като джаз, защото той започва от Орфей. Пак ние сме го измислили. (Смее се.)

- Радой Ралин е бил ваш духовен учител. Какво успяхте да научите от него?

- Той е един от духовните ми учители. От него научих това, че свободата е като хляба. Замесва се всеки ден. Тоест свободата е борба и трябва да се бориш за твоята обществена свобода, както и за вътрешната ти свобода, която е заплашена непрекъснато.

- Защо се отказахте от почетното си гражданство в родния ви град Пловдив?

- Как ще се откажа от родния си град?! Аз се отказвам от институцията, която сега в момента е отвратителна от промените насам. Един свестен кмет не е имало от така наречените промени насам. Нищо не се е променило, с изключение, че преди беше по-добре, че имаше един кмет неофициален - Начо Културата, в стария град на Пловдив. (Бел. авт. - Атанас Кръстев, познат сред пловдивчани като Начо Културата, е директор на управлението “Старинен Пловдив” от 1969 до 1986 г. Той възстановява едни от най-значимите културни паметници в старата част на града). Той беше партиец от висок ранг. Без него нямаше да има стар град. Така че имаше комунисти и комунисти.

- Слушате ли съвременна българска музика?

- Непрекъснато.

Всичко слушам. Имам

интернет, не ходя

на концерти

С бастун ходя. Като се върна сега от София в Солун, си обещах който иска да ме интервюира на живо, да дойде да ме види в Солун.

- Как мислите, накъде отива българската музика? Към по-добро или по-лошо?

- Не мога да обобщавам, но знам едно. Казвал съм го хиляда пъти. По глава на население по-талантлив народ от нас не съм виждал. Обиколих целия свят. Дадох така наречените майсторски класове, семинари, уъркшопи навсякъде. Таланти има навсякъде, но по глава от население сме първи поне в музиката.

- Коя музика е лоша според вас?

- Няма лоша музика. Има два вида музика - добра и от другия вид. Това е израз на Дюк Елингтън. Неговата музика е малко еклектична. Един млад критик го попитал: “Г-н Елингтън, това джаз ли е?”, с един израз, който значи “май не е джаз”. Той му отговаря: “Млади момко, има два вида музика. Хубава музика и от другия вид.” В най-хубавата музика жанровете не можеш да ги отделиш.

- Джазът навремето в България не се е толерирал. Какви са били най-големите проблеми, които сте имали заради джаз музиката?

- Най-големите проблеми бяха тези, че допускат нещо, но не и цялата същина на джаза. Аз живях във времето на разтопяването. Побягнах, както другарят Тодор Живков каза: “Не е побегнял, другари. Ний го изпратихме да преподава на Запад как се прави музика.” Това са негови буквални думи.

- Брат ви е художник. Какво смятате за неговото изкуство?

- Брат ми е

един много голям

художник, когото

тепърва ще признаят

Не защото ми е брат, а защото има свой език. Малко български художници имат свой език. Той крадеше или се учеше от всички, но направи свой език.

- От всички изкуства музиката ли е най-голямото?

- Най-голямото изкуство е как да живееш. Трябваха ми 80 години, за да го разбера. След това идва изкуството на любовта. И след това е кулинарното изкуство. Това не е шега. Това е най-вълшебното. И след това идва музиката. Тя говори на сетивата като емоция.

- Родителите ви не са се занимавали с музика. Откъде наследихте таланта си?

- Баща ми свиреше с уста много хубаво. (Смее се.) Той не завърши средно образование. По средата избяга от мащехата си и се опита да стигне до Америка. Лъгал, че е на 18 години. Видял е Статуята на свободата, но са го върнали, а

синът му не само отиде в

Америка, ами и както

казват журналисти,

и я покори

Истината е, че не съм покорявал Америка, тя ме покори мен и се научих на неща, на които в България никога нямаше да се науча. Най-голямото ми богатство е, че знам два свята.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Томислав Дончев: След вота наесен трябва да обсъдим общинска надбавка върху данъка на доходите

Така ще им дадем средства да финансират развитието си, казва вицепремиерът Има общини, които дори не могат да си назначат главен архитект Служители посрещнаха реформата с “Така е било, така ще бъде. Тези какво си мислят?” - Г-н Дончев, не ви ли шокираха резултатите от проверката на тайните клиенти в администрацията?

Стоян Мавродиев: Няма аргументи за покачване на лихвите до 2020 г.

Очаквам бизнесът да продължи да ползва изгодни кредити, казва главният изпълнителен директор на Българската банка за развитие - Г-н Мавродиев, когато говорим за банки, въпросът, който вълнува най-много всеки българин, е ясен – свършват ли скоро ниските лихви? От лятото на миналата година банкерите говорят,

Росен Желязков: Кой ще е първи за концесията на летище София, ще стане ясно тази седмица

Въпреки инвестициите в нови вагони и мотриси не очаквам билетът за влак да поскъпне, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Важни са ни достоверността и изпълнимостта в предложенията на кандидатите за летището Ако имаме хранилка за БДЖ, колкото и да даваме, пак ще даваме Очакваме новите мотриси да влязат в

Майкъл Болтън: Първият ми хит дойде чак като станах на 34 г.

На концерта в зала 1 на НДК на 18 юли, публиката ще чуе най-известните ми песни, но със симфоничен оркестър - Г-н Болтън, защо избрахте да работите с филхармония за новия си албум А Symphony of Hits? - От много време мечтаех да направя този албум с най-големите си хитове с цял симфоничен оркестър. Може би едно от първите ми и наистина

Иван Бърнев: В Карлови Вари ни аплодираха толкова дълго, че чак ми стана неудобно

Иван Бърнев играе главна роля в победителя от фестивала в Карлови Вари “Бащата”. Образът му е на скептичен фотограф, който се опитва да вразуми баща си. Бърнев има над 20-годишна кариера в киното, като е играл в десетки български и чуждестранни филми. - Г-н Бърнев, как дойде предложението към вас да участвате в “Бащата”?

Даниела Дариткова: Всяка община ще номинира по 3-ма кандидати за кмет, а Изпълнителната комисия на ГЕРБ ще реши кой от тях да е

Още акценти от интервюто: По-високият членски внос ще замести намалената партийна субсидия. Хората без работа и пенсионерите ще плащат по 50 стотинки на месец, а евродепутатите - по 500 лева на година. Предстои да уточним колко да е вносът за народните представители Имам диалог с хора от БСП, но не и с Нинова.

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Кирил Маричков: Извадихме си бележки от Киноцентъра, че ще играем хайдути, за да не ни подстрижат насила

По икономически причини ни прощаваха, защото “Щурците” носехме много пари на Концертна дирекция На 30 октомври в зала 1 на НДК ще има голям концерт “Кирил Маричков на 75 години”. Датата не е избрана случайно, тогава е рожденият ден на популярния български изпълнител. Във връзка с годишнината на страниците на вестник “24 часа” публикуваме

Хасан Улусой: Като баща се притеснявам за децата в училищата на ФЕТО в България

Не знаем какво наливат в главите на учениците и с какви идеи ги тровят, затова родителите им трябва да внимават, казва турският посланик у нас - Г-н посланик, тези дни се навършват 3 години от опита за държавен преврат в Турция. Отърси ли се страната от шока, който преживя през юли 2015 г? - Вярвам,

Доц. Янка Тянкова: Закъсняхме 10 г. със закон за несъстоятелност на физическите лица

Всяко укриване на доходи води до много тежки последствия - длъжникът трябва да е предупреден за тази отговорност, казва преподавателката във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” - Доц. Тянкова, споделяте ли критиките на проф. Огнян Герджиков към законопроекта на омбудсмана за личния фалит? - Прочетох законопроекта, мотивите към него,

Проф. Дончо Хрусанов: Разрешението за строеж на “Златен век” е действащо и валидно

Има и други подобни строежи, но никой не спира строителството им. Това създава правна несигурност и липса на предвидимост в действията на администрацията - Проф. Хрусанов, проучили сте в детайли казуса “Златен век”. Какво е вашето становище за спирането на строежа му? - В този казус има редица процесуални нарушения, които, за съжаление,

Прокурор Христо Колев: Новият главен прокурор трябва да е от кариерата, да е “горял” в работата, за да влезе с летящ старт

Очаква го още по-труден мандат, казва членът на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България  - Прокурор Колев, Асоциацията на прокурорите държи наследникът на Сотир Цацаров да е от прокуратурата. Защо? - Отговорът на вашия въпрос изглежда логичен и прост - защото ще е запознат със спецификата на работата и ще може да влезе в

Николина Ангелкова: Българският туризъм от години работи в пазарна среда, конкуренцията, не държавата определя цените

Заедно с бранша и местните власти работим за успешен летен сезон, следим внимателно прогнозите – оптимистични или песимистични, важни са финалните резултати, казва министърът на туризма  - Госпожо Ангелкова, в началото на годината предупредихте чрез интервю за “24 часа”, че тази година летният сезон ще е труден.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber