Съпругата на покойния княз Кардам Сакскобургготски показа новите си колекции накити в София
“Добър вечер”, каза княгиня Мириам де Унгрия и така откри изложба с най-новите си авторски бижута в един от големите столични молове. На изложбата като специални гости присъстваха родителите на покойния ѝ съпруг княз Кардам - Маргарита и Симеон Сакскобургготски. Колекциите разгледа и вицепрезидентът на България Илияна Йотова.
Княгиня Мириам де Унгрия е в бизнеса с бижута от 25 години, а от 4 г. има своя фирма. Една от новите ѝ колекции представя гривни, обеци и диадеми под формата на принцеса в рокля. Те са вдъхновени от картината “Менините” на испанския художник Диего Веласкес. Друга част от бижутата са съчетани с оникс, като идеята за тях идва от Азия. Княгиня Мириам де Унгрия представи и поредица бижута за младежи, които носят името Just Say It (от англ. “Просто го кажи”).
За първи път тя показва своя колекция у нас през 2017 г., като тогава огърлиците и пръстените ѝ съчетаваха сърца с българска роза. Княгиня Де Унгрия има двама синове от покойния си съпруг княз Кардам, с когото претърпяват тежка автомобилна катастрофа през 2008 г. След 7 г. в кома първородният син на Симеон Сакскобургготски умира през 2015 г. Сега принцесата живее между Лондон и Мадрид. В исканската столица е ателието ѝ, а синовете ѝ Борис и Белтран учат в Лондон.
Княгиня Мириам де Унгрия даде интервю за "24 часа" малко след като откри изложбата си с бижута. Ето какво каза тя:
- Княгиня Мириам де Унгрия, как започнахте да се занимавате с правенето на бижута?
- Всичко това, което сега представям в България, е правено в последните 5 години. Иначе съм в бизнеса с бижута от 25 години. Първоначално учих история на изкуството. Това е нещото, което наистина много харесвам, но не знаех как да го използвам в бъдеща работа.
Една неделя сутрин бях вкъщи, обградена от седмичните вестници. Там ми попадна малка статия за изучаването на гемология (наука за скъпоценните и полускъпоценните камъни - б.а.), процесите на разтапяне и обработване на благородните метали. Казах си: “Това изглежда чудесно. Бих се радвала да се занимавам с това!”. Така започнах да уча гемология. С времето все повече ми харесваше и се увлякох по тази наука. Разбрах, че това ще е моето бъдеще.
- Какво ви вдъхновява за новите ви колекции?
- Не вярвам във вдъхновението. Вярвам в знанието и работата. Тоест, когато приложиш знание в това, което правиш, започваш да създаваш някакви произведения. Някои ги харесваш, някои изобщо не ги харесваш. За други си казваш: “Е, може би ще се получи по-късно.” Истината е, че с времето всичко започва да се получава. Това, което е нужно най-вече, е работа, много работа. Понякога обединявам идеи, комбинирам техники и така се получават новите ми колекции. Но без знания и работа не мисля, че е възможно да се появи вдъхновение.
- Освен да правите бижута, вие носите много от тях. Кое е най-ценното ви бижу?
- Определено е една огърлица, която направих. На нея висят брачните халки – моята и тази на съпруга ми.
Всичко, което е
свързано с брака ми,
има много
сантиментална
връзка за мен
Друго такова бижу е един часовник, който остана от мъжа ми. Това е най-забележителното при бижутата, че винаги носят със себе си някакво послание. Имат много сантиментална стойност, повече от каквато и да било друга вещ.
Когато искаш да кажеш нещо наистина специално на партньора до себе си, обикновено подаряваш бижу. За рожден ден или някакъв друг повод винаги можеш да подариш дреха, обувки или нещо друго, от което човекът до теб има нужда. Перфектно, няма нищо лошо в това, но когато искаш не просто да зарадваш човека с подарък, а и да изразиш чувства, тогава идва бижуто.
- Кога носите тази oгърлица с брачните ви халки?
- Постоянно. Тя определено не е толкова впечатляваща на външен вид. Това ми позволява да я нося във всекидневието си, дори с тениска и дънки.
- Тя не ви ли връща към тъжни спомени, свързани със загубата на съпруга ви?
- Не, няма как това да е така. Сантименталните бижута носят част от любимия човек. Независимо кой от двамата къде е, бижуто винаги свързва. Точно това е нещото, което най-много ме впечатлява около бижутата – сантименталната стойност.
Чувала съм истории от приятели как някой е ограбвал домовете им. Независимо дали крадците са взели телевизора или някаква друга скъпа техника, всеки ще съжалява най-много за бижутата. Казвали са ми: “О, Господи, задигнаха пръстените, останали от баба. Те не са толкова скъпи, но са изключително ценни за мен. Даде ми ги, когато бях много малка.” Винаги има някаква история, която стои зад бижуто.
- Имате двама синове - Борис и Белтран. С какво се занимават те сега?
- И двамата учат в университет, и двамата са в Лондон. Борис учи изкуства в Лондонския художествен университет, а Белтран учи физика в университета “Кралица Мери”.
- Щом Борис учи изкуства, това означава ли, че е тръгнал по вашите стъпки?
- Никога не се знае.
И двамата ми синове
много харесват
изкуството
И двамата са запленени от точните науки. Винаги обменят знания и опит помежду си и в двете науки. Често ми помагат, като ми дават съвети и най-вече мнения. Имат поглед над това, което се харесва. Вече са големи, единият е на 20 г., а другият на 21 г. Понякога те самите ме молят за съвет. Особено когато искат да подарят нещо хубаво на свои приятели.
- Помните ли първия път, когато дойдохте в България?
- Разбира се. Беше през 2000 г. Вече са минали почти 20 години оттогава. Първото ми впечатление беше още преди да съм слязла от самолета. Приземявахме се и от прозореца се виждаше красивата природа. Бях много впечатлена от планините и растителността.
- Виждате ли някаква разлика в България от 2000 г. досега?
- Много, наистина много голяма. Удивително е колко много всичко се е променило за това време. Когато дойдох в България преди 2 години за първата си изложба на мои бижута, имах възможността да разгледам малките улички на София. Има чудесни магазини и кокетни, тренди ресторанти. Изумителна позитивна разлика отпреди 20 години. Много се радвам за развитието на България. Мисля, че всички тук вършат добра работа и младото поколение е невероятно.