А нахапаните
деца ще заминат
за Англия и ще
разказват за
кучешкия живот
в България
Дeцата или кучетата - изберете сами. Всъщност това изречение е подвеждащо - не можем нито без едните, нито без другите.
Поредният случай на нахапани животозастрашаващо хора от пуснати на воля ротвайлери. Знайно е дето ротвайлерът е специално селектирана бойна порода. Следователно редно е той да бъде следен от стопаните си при разходки от самите тях дори - къса каишка, намордник и каквото там се изисква, нежели да бъде изоставян през девет села в десето. В случая е от Симеоново в Железница, ама като има глава да пати, все тая.
Главите се
оказват 4 на
брой -
дядо, разхождащ трите си внучета, дошли му на гости от Англия. Разходката в родното село на “англичанчетата” завършва в “Пирогов”. Слава богу, без кой знае какви тежки последици за здравето им. Психическите травми обаче ще останат за цял живот.
Тук сега ще възникнат няколко въпроса, дайте да им търсим отговорите.
Първосигнално от зоозащитниците: що щат тез деца англичанчета по волята на родителите си в близост до милите наши родни кученца? Аз изобщо не наблягам къде живеят в момента децата, пък и който и да било - светът отдавна е едно голямо село. Може би родителите са избягали от кучешкия живот у нас, казано метафорично. Обаче пак са попаднали в него. По чисто директен начин.
Дядото цял
живот ще се
тръшка от вина,
каквато всъщност няма. Ама той живее на село и ей ти от играчка - плачка.
Кучетата не са виновни. В това аз нямам съмнение. Те са животни и скачат според тоягата. Тоест - или са избягали от стопаните си, защото са намерили начин да го направят, или са натирени от тях по причини, известни на човека господар.
Това е вторият въпрос - що щат бойни кучета не където им е мястото? Тук се очертават няколко теми с вариации - били избягали и ги търсели чрез фейсбук. Защо са избягали, е подвъпрос, вече обяснихме защо.
Били изоставени
на 12 км от
жилището си
Защо - пак дадохме мнение по-горе. Писнало е на стопаните да ги гледат, не смогват да ги изхранват, или, или, или - причини колкото щеш, всичките до една свеждащи се до елементарна безотговорност. Вижте, дете може да бъде заченато случайно, куче си взимаш в пълно съзнание и без пищов, опрян в слепоочието. Не може да слагаме на везни - всичко е живот, даден от Бога. Една приятелка писа в социалната мрежа, че децата са по-мили от всичко, че като ѝ скочи зоозащитничка, че като я насече на салата как кучетата са най-добрият приятел на човека, че те също имат мили рожби и ние сме длъжни да мислим за тях, че който не обича кучето, е долнопробен мизантроп, че... Явно си бранеше заплатицата.
Аз обичам кучетата, обичам котките, даже милите крокодили обичам, защото са много по-умни от някои сапиенси, ама най-много обичам децата. Не само своите. Въпреки че не знам, като пораснат дечицата, дали от тях няма да излезе някой безотговорен мерзавец. Кучето няма да предаде стопанина си, стопанинът може с лека ръка да изхвърли кучето си. И то да действа с присъщите му животински инстинкти. Ама ако ми заръфа детенце пред очите, няма да го галя по главичката: “Добро кученце, пусни детенцето”, а ще положа всички усилия да отърва плячката от зъбите му. С риск да ги сключи около мой крайник. Както,
ако видя някой
идиот да
издевателства
над куче,
ще скоча да браня животинчето с риск идиотът да ме фрасне я вербално, я физически.
Във всички нас е заложен инстинктът да защитаваме по-слабия. У нас, човеците, а не хомо сапиенсите. Стопаните на двата ротвайлера престояха 24 часа в ареста и бидоха пуснати. Ротвайлерите са в приют и чакат да ги кастрират и да ги дадат на други пожелали ги хора. Децата ще си заминат за Англия и ще разказват за кучешкия живот в България. Родителите им ще благославят мига, в който са решили да сменят местоживеенето си. Дядото ще се вайка до края на живота си и ще се моли все пак да му водят внучетата два пъти в годината.
Минаха трите дни чудо, забравете. До следващия нахапан, наръфан, умъртвен, изяден.
Защото това е
история без
хепиенд
И защото винаги виновни се оказват кучетата. А не ръката, която държи тоягата, според която те скачат. Елементарно е. Ама кой да седне да ги мисли тези работи. Ей тъй животът ни от човешки, се превърна в кучешки, защото изборите ни са все по-сгрешени. Ние ги правим такива. А колко е просто: деца И кученца, които си играят. В България.