Европейският подход: със защитата на личния живот, с борбата срещу незаконното съдържание, с неутралността на интернет, с етичния изкуствен интелект
“За целия свят Европа е люлката на културните и обществените ценности. Самите европейци обаче не вярват на това богатство, способно да застане в основата на “европейската мечта”. Цифровата революция ни предлага нова отправна точка за надграждане на тази европейска мечта върху огромния капитал на нашата обща култура, запазвайки нашето наследство и правейки творец от всеки един от нас.”
Със световноизвестния режисьор Вим Вендерс бяхме на прожекцията на неговия филм “Хотел за милион долара” в София, където организирах и граждански диалог, когато той каза тези думи. Моментът не е случаен. Именно сега, през април 2019 г., можем да се похвалим с успехи в областта на културата, постигнати с помощта на цифровизацията.
Един от тези успехи е приетата реформа на авторското право. Тя намери правилното равновесие между творчество и иновации. Сега вече
авторите ще могат
да търсят оценяване
на техните права
от страна на онлайн платформите. Досега икономическите модели на тези платформи често пренебрегваха правото на интелектуална собственост и именно това променихме наскоро.
Тази реформа идва да допълни амбициозната цел за силен аудио-визуален сектор, която заложихме в прегледа на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги. С новите правила платформите имат по-строги отговорности и задължения, като например 30% от съдържанието на “видео при поискване” да бъде европейско, борба с вредното съдържание и защита на децата. Освен това Директивата за спътниковото излъчване и кабелното препредаване прави по-лесно излъчването на някои програми онлайн, както и преносимостта на съдържание. По този начин ЕС отговаря на исканията за по-лесен достъп до културни услуги в Европа. Скорошно проучване на Евробарометър показва, че преносимостта работи – почти 60% от потребителите на абонаменти онлайн са доволни от нея, когато пътуват в Европа, след като тя бе приложена конкретно от операторите.
Културата беше в центъра и на Деня на цифровите технологии 2019, който организирахме в Брюксел в началото на месеца. Тогава приканихме министрите на културата в Европа да използват новите технологии в запазването на нашето културно наследство. Става дума за по-широкото използване на суперкомпютрите, изкуствения интелект и блокчейн в полза на културата. Ще концентрираме нашите усилия в цифровизирането в триизмерен формат на шедьоврите на изкуството, като се възползваме от натрупания опит с Европеана – европейската платформа, която днес събира 58 милиона произведения на изкуството, достъпни онлайн за всички.
Поставихме в Страсбург на 16 април началото на Каталога на европейските филми, което показва, че Европа продължава да инвестира в полза на нашето кино. Този каталог прави възможна консолидираната база данни с всички филми, които са достъпни в платформите за “видео при поискване”. Такъв успех стана възможен благодарение на сътрудничеството със Съвета на Европа и Европейската аудиовизуална обсерватория.
На практика, всеки естонец или испанец ще има възможност да види филма на някой немец или швед на платформа за „видео при поискване“, дори и този филм да е произведен преди 15 или 20 г. Постижението с каталога е част от европейската стратегия Digital4culture и от нашата програма МЕДИА. Тази програма e крайъгълният камък за инвестиции в размер на 2,6 млрд. евро, които Европа прави от 27 г. Сега предлагаме бюджетът на програмата да нарасне с 30% в следващата многогодишна финансова рамка. Така
копродукциите ще
получат значителна
подкрепа,
ще се подобри разпространението на филми и обучението на кинотворците, ще се гарантира по-добро използване на новите технологии като виртуалната реалност и ще се инвестира в реставрацията на стари филми.
Успехът за Европа е забележителен. И във време, когато нашите народи са в условия на глобализация и надигащ се популизъм, е време Европа да получи ново вдъхновение чрез културата и цифровите технологии.
Културата не бе приоритет, когато бащите основатели поставяха основите на европейския проект. По онова време най-спешното бе да се укрепи икономическата взаимозависимост. Тогава имаше и един силен аргумент – културата не успя да предпази континента от свличането му в моралната и етична бездна на двете световни войни.
Трябва да признаем, че единствено културата не е достатъчна. Към нея трябва да добавим един много важен елемент и да направим солидна амалгама – става дума за основополагащите ценности, в центъра на които стои Човекът и неговото достойнство. Именно тези ценности са онова, което отличава европейския подход спрямо цифровата трансформация – със защитата на личния живот, с борбата срещу незаконното съдържание, с неутралността на интернет или с етичния изкуствен интелект.
Културата, ценностите и цифровизацията са онези три особено важни за бъдещето фактора, които ще станат основата за духовната енергия на Европа в утрешния ден.
Именно на това съм посветила последните две години от своята работа, заедно с моите колеги от Европейската комисия. Така, с течение на времето, разбираме какво имаше предвид Вим Вендерс, когато ни отправи своето пожелание
“да превърнем
културата в нашата
европейска душа,
която обединява народите чрез една обща идентичност.”
Като комисар по цифровата икономика и общество се радвам, че постигнахме такъв значим напредък. Нека не забравяме обаче, че той задължава и нас самите, и държавите членки да удвоим своите усилия, за да може този успех да се изрази в конкретни промени в нашия живот, нашия обществен дебат и в духовния климат.