Новата енергия: По-висок жизнен стандарт и загуба на работни места

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7402220 Новата енергия: По-висок жизнен стандарт и загуба на работни места Новата енергия: По-висок жизнен стандарт и загуба на работни места www.24chasa.bg
Снимка: Ройтерс

Политическите лидери в развитите промишлени страни са все по-обезпокоени от икономическите, социалните и политическите сътресения в резултат на намаляването на традиционния ръчен труд в промишлеността, минното дело и търговията.

Глобализацията, търговията, миграцията, възходът на интернет и появата на изкуствения интелект/роботизацията, всички тези фактори са обвинявани за отрицателните последици за хората, които се препитават от ръчен труд.

На практика намаляването на тези работни места е просто продължение на една тенденция, която води началото си преди повече от 200 години и се изразява в постепенното прехвърляне на работната ръка от селското стопанство, минното дело и промишлеността в сектора на услугите.

Сравнително бързата промяна в заетостта, потреблението на енергия и промишлените модели е едновременно стимул и последица от икономическия растеж през последните два века. Едно завръщане към по-голямата сигурност и стабилност на работните места отпреди 19-и век би довела до по-голяма стагнация в икономиката.

Следователно предизвикателството за политическите лидери е как да овладеят последиците от прехода за най-засегнатите общности, а не да се опитат да спрат промените изобщо.

ЕНЕРГИЯ И ТРУД

Икономическият растеж през последните две столетия е бил движен от промени в технологиите, организацията и интелектуалния капитал. Фундаменталният двигател обаче може би е било огромното увеличаване на наличната и използваната енергия - първоначално от изкопаеми горива, а в последно време и от възобновяеми източници.

До 1800 година почти цялата мощ в икономиката за производството на храна и стоки и за транспорта е била осигурявана от човешките и животински мускули плюс малко количество енергия, улавяно от вятърни и водни мелници. Оттогава е налице непрекъсната тенденция на по-голяма механизация и автоматизация, на заменяне на човешкия и животинския труд с механична сила, задвижвана с енергия от въглища, петрол, газ, ядрени редактори, а сега и възобновяеми източници.

Голямото ускорение на растежа на икономиката и жизнения стандарт през последните 200 години зависеше от също толкова изумителното нарастване на улавяната и използвана енергия и от заместването на човешкия и животинския труд от машини.

Сега всеки човек в Северна Америка и Западна Европа потребява средно над шест пъти повече енергия, отколкото през 1800 година, и благодарение на по-добрата енергийна ефективност социалните придобивки са още по-големи.

Всеки човек във Великобритания се радва на 60 пъти повече енергия за отопление, 70 пъти повече ток и над 500 пъти повече пътнически транспорт в сравнение с 1800 година.

В процеса на това голямо ускорение десетки милиони работни места с ръчен труд в селското стопанство, минното дело и промишлеността са изчезнали и на тяхно място са се появили още повече в сектора на услугите.

В Съединените щати през 1850 година на селското стопанство са се падали две трети от заетостта, но този дял е намалял до една трета до 1910 година до под 10% до петдесетте години на миналия век, и до под 1% през настоящото десетилетие.

Заетостта в промишлеността се е увеличавала в края на 19-и и началото на 20-и века, за да достигне своя пик от 35% през 50-те и 60-те години на миналия век, но спада до под 30% в началото на 80-те и сега е под 15%.

За сметка на това делът на работните места в сектора на услугите е скочил от 18% през 1850 година до 50% през 50-те години на 20-и век и през настоящото десетилетие надхвърля 80%.

Механизацията и промишленото развитие са премахнали десетки милиони работни места предимно с ръчен труд през последното столетие, включително цели няколко категории заетост.

Работната сила в САЩ се е удвоила от 42 милиона души през 1920 година до 80 милиона през 1970-а и след това отново почти се е удвоила до 145 милиона през 2018 година.

Заетостта в селското стопанство е намаляла от 11 милиона души през 1920 година до под 4 милиона през 1970 година и до под 500 000 през 2018 година (по данни на националната статистическа служба на САЩ)

Механизацията и възможностите за използване на повече енергия са довели до огромно увеличаване на производителността и икономическите възможности, но до голяма степен за сметка на ръчния труд. В същото време десетки милиони нови работни места, много от които човек не би могъл и да си представи през 70-те години на миналия век, а да не говорим през 1920-а или през 1870 година, са били създадени през въпросния период, предимно в сектора на услугите.

ИЗЧЕЗНАЛИ ОБЩНОСТИ

Като цяло механизацията и нарасналата употреба на нова енергия, а не на ръчен труд, е довела до огромно повишаване на жизнения стандарт, но цената за подгрупи, засегнати от прехода, е била изключително висока.

Контейнеризацията преобрази глобалната икономика през 60-те и 70-те години на 20-и век, правейки морската търговия на дълги разстояния по-бърза и по-евтина, отваряйки нови пазари и потребителски възможности. Тя обаче бе истинско бедствие за стотици хиляди докери в стари пристанищни общности по целия свят.

Крановете, товарещи и разтоварващи контейнерите на и от корабите, елиминираха десетки хиляди работни места на хора, извършващи тези дейности ръчно.

В Ню Йорк часовете, отработени от докерите, са намалели между средата на 60-те и средата на 70-те с 90% в Манхатън и с 60% в Бруклин.

Още десетки хиляди работни места бяха загубени в транспорта, дистрибуцията и промишлеността, след като потоците от товари и снабдителните вериги са се изместили към новите контейнерни пристанища в Ню Джърси.

"Намаляването на работните места се отрази на цялата икономика на Ню Йорк", пише икономистът Марк Левинсън в книга, посветена на историята на контейнеризацията.

Бедните имигрантски общности, разчитащи на неквалифицирани работни места с ръчен труд, бяха съсипани, тъй като бе създадена напълно нова система на разпространение на стоките.

В Лондон, същите внезапни промени удариха докерските общности край Темза, тъй като товарите се преместиха надолу по реката към гигантските контейнерни терминали в Тилбъри, а след това и във Феликсстоу, които се нуждаеха от много по-малко работници.

Същият сценарий се е разигра в пристанищните градове по целия свят: контейнеризацията създаде малък брой квалифицирани работни места, обикновено с по-високо заплащане, но елиминира много повече сравнително неквалифицирани работни места с ръчен труд.

Стачките и споразуменията между работодателите и профсъюзите имаха за цел да забавят темповете на промяната и да осигурят известни компенсации за засегнатите работници, но с малък успех.

Контейнеризацията беляза крайбрежните общности, които до голяма степен разчитаха на работните места по доковете, със социални и икономически проблеми за десетилетия.

НОСТАЛГИЯ И РЕАКЦИЯ

Поради факта, че влиянието им бе концентрирано върху определени демографски групи и местни общности, механизацията и революцията в използването на енергията често предизвикват ответни реакции.

Работниците, които са в средата на своя трудов път, или живеят в общности, доминирани от един-единствен икономически сектор, може да нямат кой знае какви възможности да се преквалифицират и преминат към друга форма на заетост без загуба на доходи (и на социален статус).

Във Великобритания тъкачите на ръчни станове чупели новите автоматизирани текстилни машини през първите десетилетия на 19-и век (Лудитското движение), а селскостопанските работници трошели вършачните машини през 1830 година (Суинг бунтовете).

Горе-долу по същото време създаването на ферми за овце в планините в Шотландия - продължение на създаването на оградени места, което елиминирало работни места в селското стопанство в Англия през предишните две столетия - принудило традиционните селски общности да се преселят и предизвикало подобна насилствена реакция (и масова емиграция).

Бързите промени в технологиите и предизвиканите от тях премествания на работници често предизвикват политическа реакция и копнеж по завръщането на една по-стара и по-проста епоха на по-голямо благоденствие. Сега изглежда ставаме свидетели на нещо подобно, с гневна ответна реакция срещу търговията, имиграцията и технологичните промени, които като че ли заплашват утвърдени модели на трудова заетост.

Опитът обаче навежда на мисълта, че чупенето на машини, бунтовете, стачките, протекционизмът, антиимигрантските кампании и носталгията не могат да спрат трайно дългосрочните промени в моделите на заетост и потребление на енергия.

(БТА)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Да затворим вратичката със съкратеното следствие

Иначе чувството за справедливост у хората тотално ерозира Вратичката със съкратеното съдебно следствие категорично трябва да се премахне. Нещо повече - ние от ВМРО сме внасяли подобно предложение между първо и второ четене, когато се гледаше изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс, но за съжаление, то беше отложено.

Сотир Цацаров: Общественият интерес налага незабавното публикуване на стенограмата от КСНС

След като “24 часа” зададе 3 въпроса на участниците в КСНС, Борисов, Нинова, Карадайъ отказаха да отговорят В понеделник “24 часа” зададе 3 въпроса на участниците в Консултативния съвет по национална сигурност от 8 април. Вчера получихме отговора на главния прокурор Сотир Цацаров: “Най-точна представа за начина, по който премина дебатът в КСНС,

Обадете ни се!: Западът спешно търси контакт с новия украински лидер

Служители от Европейския съюз вчера трескаво се опитваха да се свържат по телефона с новоизбрания украински президент Володимир Зеленски, а западните сили гадаят дали телевизионният комик ще се вслуша в техните призиви да продължи реформите, които, както се надяват те, ще задържат страната твърдо извън хватката на Русия.

Румен Радев няма право да крие разговора за корупцията

Три причини защо нито законът, нито моралът са на страната на президента, който засекрети стенограмата от КСНС На 8 април президентът Румен Радев свика пореден Консултативен съвет за национална сигурност, който бе посветен на темата борба с корупцията. Заседанието предизвика три прецедента. На него не бяха поканени представители на

“24 часа” с 3 въпроса за стенограмата до участниците в КСНС

След отказа на президента Румен Радев да предостави стенограмата от скандалния Консултативен съвет по национална сигурност от 8 април “24 часа” зададе три въпроса на участниците в него. Питаме ги: 1) Как премина дебатът за корупцията на КСНС, проведен на 8 април? 2) Защо интерпретациите на различните участници в съвета са различни?

Пожарът в "Нотр Дам" беше предупреждение. Ще се вслуша ли обаче Европа?

Линията, в която патината на възрастта по безбройните европейски исторически паметници преминава в безстопанственост, е тънка. Като с толкова любими хора ,смятаме, че всичко е наред, докато изведнъж не се окаже, че не е така. След пожара миналата седмица, който опустоши едно от бижутата на Франция, катедралата "Нотр Дам",

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Ще убие ли изкуственият интелект икономическия растеж в развиващия се свят?

Изкуственият интелект (ИИ) може да премахне в бъдеще милиони работни места, навреждайки на икономическия растеж в развиващи се региони като Африка. Професионалният ми път премина в международното развитие и през последните години създадох в Оксфордския университет изследователска група, която да се занимава с въздействието на внасящи радикална

Кои са по-големите антихристи - ислямистите, некадърниците или пушачите

Изчезването на занаятчийските умения и етика е реална заплаха за нашия живот, такъв, какъвто го познаваме Тази седмица, която бе Страстната за християните, които използват за своите празници грегорианския календар, бе белязана от трагични събития. В понеделник рухна след пожар кулата на катедралата “Нотр Дам” на парижкото островче Сите.

Коментар на седмицата №1: Корнелия сърдита, в опозицията й сърдити, кандидати сърдити, но всички печелят. Вижте!

Публикуваме отново найчетените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал около 81 000 прочитания Лидерът на БСП, която прави политика на инат, получи индулгенция при загуба на евроизборите. Станишев влезе, но го натовариха с повече отговорности Може на пръв поглед да звучи като оксиморон, но БСП е найдемократичната партия.

Коментар на седмицата №2: Иво Христов още ли работи в президентството?

Публикуваме отново найчетените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал около 56 000 прочитания Интересно, ще се промени ли след дни тонът, с който звучи държавният глава Като чух в неделя, че има Иво Христов като кандидат за евродепутат на БСП, първата ми реакция беше “Евала на Нинова - колко е широко скроена!

Коментар на седмицата №3: Кристина Кръстева: Помни, че си смъртен (Видео)

Публикуваме отново найчетените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №3 и е събрал над 48 000 прочитания Бъдещите български евродепутати да подпишат още сега платформа на минималното съгласие Плик, в който да върнат ключовете си - това е последното, което получиха евродепутатите в края на мандата.

Кристина Кръстева: Помни, че си смъртен (Видео)

Плик, в който да върнат ключовете си - това е последното, което получиха евродепутатите в края на мандата. Намериха и по един кашон, в който да си съберат нещата, освобождавайки кабинета си в Страсбург. Това ми напомня за Древния Рим - за роба, чиято функция е да нашепва на триумфиращия пълководец: “Memento mori” (“Помни, че си смъртен”, от лат.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber