Драгомир Шолев: Как да спасим Прасето в българското училище

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7398520 Драгомир Шолев: Как да спасим Прасето в българското училище Драгомир Шолев: Как да спасим Прасето в българското училище www.24chasa.bg
Драгомир Шолев

Темата за насилието, агресията и липсата на разбиране е много актуална. Филмът е за драмата на едно наранено човешко същество

- Вашият филм “Прасето” спечели 3 отличия на 23-ия ”София филм фест”: специалната награда на журито, приза за най-добър български филм и наградата на ФИПРЕССИ. Как го преживяхте, г-н Шолев?

- Честно казано, не съм очаквал. Аз и хората, с които работихме по филма, бяхме много развълнувани заради това признание, което осмисля целия ни труд. Фактът, че

трите награди са

от три различни журита,

ни кара да стъпим по-здраво на земята и да застанем по-стабилно зад позициите, които сме заели във филма. Искам отново да благодаря на хората, които ни подкрепиха и продължават да го правят, защото са повярвали в нашата искреност.

Наградата на ФИПРЕССИ (награда на критиката) е голяма отговорност за мен. Отговорност най-вече към следващите неща които предстоят. Критиката е най-взискателната и подготвена публика. Тях не можеш да ги излъжеш или изманипулираш, в повечето случай те са по-подготвени от самия теб и затова, когато си оценен от такива хора, е голяма чест. Между другото, веднага след тази награда дойде предложение филмът да стане част от програма - наградени филми на ФИПРЕССИ. И “Прасето” ще обикаля света в такава компания, което е огромна чест.

- Насилието и агресията в училищата е много коментирана тема в обществото. От конкретен случай ли дойде идеята, която заедно с Мартин Илиев превърнахте в сценарий?

- Темата за насилието в училище се оказа толкова актуална, че още преди филмът да е излязъл, бях залят с предложения за интервюта от журналисти, които не го бяха гледали. Те се интересуваха предимно от темата. Темата за насилието, агресията, липсата на разбиране и липсата на толерантност, е нещо, което хората осъзнават, че е част от нашето всекидневие. Ние сме принудени да оцеляваме в една крайно агресивна среда. Това е, бих казал, изключително болезнена, дори травмираща тема за нашето общество.

Ние сме травмирани от агресията както във всекидневието, така и в политиката, медиите, институциите и най-важното и болно място - училищата. Признавам, че тази агресия роди героите и разказа от филма “Прасето”.

Филмът разказва за неща, които никога не са се случвали, а се случват всеки ден. Затова казвам, че той е едновременно измислен и документален разказ за преживяванията на едно изолирано човешко същество, наранено от агресията и незаинтересоваността на всички.

- Когато вие бяхте ученик, имахте ли проблеми като тези на главния ви герой Прасето?

- До голяма степен филмът “Прасето” е създаден като събирателно от мои лични преживявания, преживявания на Мартин Илиев, с когото разговаряхме дълго по тази тема, също така и разкази на близки и приятели. Искали сме да стоим близо до реалността и да изградим един автентичен разказ, който да бъде огледало на действителността.

Героят на Румен е архетипен и често срещан, дори бих го нарекъл банален. Той е толкова добре познат на огромна част от хората, но често пъти неглижиран и сякаш прекалено лесно замитан под черджето на нашия интерес.

Исках да изкарам на фокус точно този познат типаж, около който да изградим разказ. След първите две прожекции при мен дойдоха много хора, които споделиха, че тази история са я преживели по един или друг начин и се припознават с главния герой. Това припознаване е търсен ефект. Историята на “Прасето” се повтаря всеки ден в много училища и много класни стаи. Бих казал, че тя е жива, а ние просто сме я запечатали на кино. Тя е била жива и когато аз съм бил ученик, и най-вероятно ще продължи да живее и в бъдеще. Важното е да се говори за това и тези деца, които са изпаднали в подобни ситуации, да знаят, че не са сами и че от този проблем има изход.

- Момчето с прякора Прасето е аутсайдер в обществото - ситуация, в която може да изпадне всеки за дълъг или по-кратък период. Как може човек да излезе от нея?

- Всичко започна с едно мое наблюдение, че живеем в общество, което е непрекъснат генератор на аутсайдери, а би трябвало да е обратното. Човек е социално животно. В неговата природа е заложено да живее сред другите, да бъде с другите, да бъде част от някаква формална или не група - партия, отбор, банда, фирма, родословно дърво, кръжок, модно течение. Тази общовалидна потребност за заедност обединява всички индивиди в групи, които са клетките на обществения организъм.

Така човек се оплита във връзки, които го придържат здраво, карат го да бъде интегриран и му дават чувство за сигурност. Когато тези връзки не са достатъчно здрави, този организъм започва да се разпилява. Човек става несигурен и започва да изпитва желание за бягство или просто изпада в аутсайдерство.

Желанието за емиграция

е част от същия процес

Живеем в такъв исторически момент на разпиляване и нашата природа, в която е заложена потребност за заедност, се бунтува. Огромни групи от хора в едно разпадащо се общество са заплашени от изпадане. По-чувствителни категории са самотни родители, безработни, пенсионери, болни хора, хора, грижещи се за болни, хора, работещи вкъщи, хора, живеещи на отдалечени места.

Социалните мрежи само засилват тази опасност, защото създават изкуствено впечатление за свързаност. Като цяло никой не е защитен от опасността да изпадне в изолация и самота. За всеки човек изпаднал в подобна ситуация, ще бъде много трудно да се върне и невъзможно да се справи сам.

За това е и филмът “Прасето”, той показва процеса на разпад и изолация и безпомощност да се справиш сам.

- Във филми с малък главен герой най-важното е да се намери подходящо дете или момче, което може да “изнесе” ролята. Дълъг ли беше вашият кастинг, как открихте Румен Георгиев?

 - Вече имам доста опит в търсенето на деца актьори. Това ми е четвъртият филм, в който трябваше да намерим дете, което да изнесе главна роля. Когато търсиш дете, разчиташ не на опита му, а на качества, които то притежава и които съвпадат с изискванията на сценария. Във всички случаи най-ценното качество при всички е спонтанността.

Румен беше изключително спонтанен. Той до голяма степен не си даваше сметка кога камерата работи и кога не. При него имаше много малка доза самонаблюдение, което беше изключително важно за филма. Всичко му беше много интересно и като наблюдаваше екипа, очите му светеха. Беше любопитен и осъзнаваше, че му се случва нещо изключително и което може би ще промени целия му живот. Запознахме се на курсове по актьорско майсторство, където

той не беше

най-дисциплинираният,

но отговаряше на всички други мои изисквания. В няколко срещи се опитах да разбера доколко е мотивиран да участва и той успя да ме убеди, че много иска тази роля. И когато видях, че има подкрепа от родителите си, аз взех решението да продължим заедно.

- Защо имаше толкова дълги кадри, в които камерата беше зад гърба на момчето и то вървеше, вървеше, вървеше... до доскучаване?

- В стремежа ни да сме автентични заедно с оператора Георги Андреев искахме да снимаме този разказ максимално близо до човека и неговите преживявания. До голяма степен си представяхме камерата да представлява камера от интерактивна видеоигра, отколкото филм. Искахме да синхронизираме зрителя с главния герой. Искахме зрителят да диша с ритъма на героя.

Искахме филмът да бъде много физиологичен и да въздейства на органично ниво. Четох критики за дългите кадри, които съм оставил на места, но те служат точно за това. Исках зрителят да остане с героя, когато е сам и не иска да говори, и няма какво да каже. Трябваше да предадем самотата по някакъв начин. Самотата е тягостно чувство, от което всеки гледа да избяга, но тя трябваше да се преживее във филма, защото само така може напълно да разберем героя и неговото страдание.

- За мен беше приятна изненада да видя във филма макар и в малка роля Павел Поппандов - голям и незаслужено забравен днес актьор. Как се сетихте за него?

- Радвам се, че съдбата ме срещна с този забележителен актьор и професионалист. Той повярва в сценария и помогна за нашата кауза. Той е изключително достоен човек ,оттеглил се от светлините на прожекторите точно защото не е съгласен с новия тон на всекидневието. След филма бих казал, че станахме приятели. Не мисля, че е забравен.

Изборът ми беше донякъде концептуален. Той изигра ролята на учителя по физическо във “Вчера” - филм, който ми е повлиял и от който съм се учил.

Драго Шолев спечели три награди на "София филм фест"

Исках да покажа как този персонаж се е развил и в днешно време е станал директор на училището. Нещо, което е на заден план и няма общо с разказа, но все пак въздейства. Този герой следва модел на поведение, който го е извел на върха на йерархията в съвремието. Неговата стратегия и отношение се оказват модел за успех.

Има нещо романтично в старите български филми, филмите, с които сме израстнали, и филмите, които всички обичаме. Те са ни повлияли. Киното има тази сила да променя човека и да го формира. Филмите, които си гледал, са част от твоето културно натрупване.

Затова е важно да избираме какво гледаме, както е важно да избираме какво четем и какво слушаме. Старите български филми са част от нашата заедност. Нещо неизбежно и непроменимо, без значение дали ни харесва, или не.

- Показвахте ли филма пред ученическа аудитория? Каква беше тяхната реакция?

- Проектът “Прасето” беше подкрепен от УНИЦЕФ. Заедно с тях ще се погрижим филмът да бъде видян от колкото се може повече млада аудитория и най-вече ученици. За мен е важно как ще реагират на този филм. Знам, че за тях това може да се окаже нелесна задача. Знам, че не става дума за кино на забавлението и може би за много от тях ще е трудно изпитание. Но вярвам, че ще има и такива, които ще преживеят филма и ще възприемат посланието и може би с помощта на учителите ще го предадат на другите. Мисля, че този филм е необходим на младите и дори само това, че ще е нова форма на преживяване, е достатъчно. Той може да стане повод за дискусия и тема за разсъждение до каква степен животът в училище прилича на действителността на филма.

Надявам се наградите да

помогнат, за да достигнем

до повече хора

- Кога започват снимките на следващия ви филм “Рибена кост” и каква е неговата тема? Вярно ли е, че ще има и финансова помощ от Румъния?

- Да, следващият ми проект са казва “Рибена кост”. Продуцент е “Клас Филм” и ще бъде копродуциран от Румъния. Надяваме се да се включи и БНТ. Този проект е много по-мащабен и изисква още по-голяма концентрация и съсредоточеност. Той ще се снима 5 седмици на морето в края на това лято. Няма по-хубаво нещо от това да знаеш, че до теб стои силен и стабилен продуцент.

Чувствам, че имам здрав гръб в лицето на “Клас Филм” и Росица Вълканова и въпреки сложната задача, която ми предстои, се опитвам да запазя самообладание. За разлика от “Прасето” тук ще има много истории и много персонажи.

Ще бъде много по-сложно и ще се работи на много труден терен. Този път ще имаме държавна субсидия и ще мога да се съсредоточа върху режисурата, работата с актьорите и камерата, вместо да мисля за организационни проблеми от рода как да платим на масовката или кой камион да кара осветлението. Имаме подкрепа и от EURO- IMAGE.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Теодосий Теодосиев: Ученикът става победител в международна олимпиада с 20 хил. часа труд и нищо наготово

Базиликата в Плиска да се превърне в национален символ - хората имат нужда от вдъхновение, от нещо, заради което да загубят съня си, казва учителят по физика - Г-н Теодосиев, масово се коментира, че резултатите на седмокласниците по математика на националното външно оценяване тази година са ниски. Но не е ли твърде късно,

Кирил Маричков: Наша песен дълго време беше на първо място в класация в ГДР

С “Щурците” сме свирили във всички соцстрани. Навсякъде можехме да пеем на английски, само тук не разрешаваха На 30 октомври в зала 1 на НДК ще има голям концерт “Кирил Маричков на 75 години”. Датата не е избрана случайно, тогава е рожденият ден на популярния български изпълнител. Във връзка с годишнината на страниците на вестник “24 часа”

Любо Нейков: Дори и малка слава да имаш, това е голямо тегло

Имаме екипите, които да се занимават и в трите посоки - риалити, сериал и игрален филм. Сериозно мислим поне за два от тези три варианта Това интервю е част от по-голям материал, озаглавен “Господари на сериалите” - “кавър стори” на новия брой на списание TREND, което ще е на пазара от понеделник.

Красимир Даскалов: Хората в Девин имат повече надежда след направените основни промени

Инвестициите в общината надхвърлят 30 млн. лв. в инфраструктурни обекти, вътрешни улици, водопроводна мрежа, в социалната и образователната инфраструктура, в областта на спорта, казва кметът на града След като бе подменен старият топлопровод за минералната вода, ръстът на туристи е 40% - Г-н Даскалов, туризмът е запазената марка на община Девин.

Николай Мелемов: Смолян се променя към добро - трудно, но много видимо

Когато станах кмет, не съм обещавал чудеса - в администрацията има финансова дисциплина, градът е подреден и приветлив. Мога да гледам съгражданите си в очите и те го знаят Съборът на Рожен се посещава от 300 хил. души. Той запазва традициите и обичаите ни. Сигурен съм, че по-грандиозно събитие у нас няма - Г-н Мелемов,

Яне Янев: Местните феодали се канят да управляват България. Бойко може да ги отреже

Още акценти от интервюто: Котилото на кмета Котев в Сандански не е оставило нито една позиция за човек извън родата или приятелския кръг Всички го виждат че сутрин излиза от хотела и вечер там се прибира, а вика: “Не е мой хотелът!” Местните феодали утре могат да направят и партия, а чувам, че се замисля подобно нещо.

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Проф. д-р Веселин Методиев: “Българското чудо” - англичаните наричат така демократичния модел, роден преди 140 г.

Тримата легендарни премиери на XIX век са Каравелов, Стоилов и Стамболов, а на ХХ век - Малинов, Гешов, Ляпчев. Всички те са милеели за България - Отбелязахме 140 години от създаването на първото българско правителство. Стигат ли на българина почти век и половина опит в управлението на държавата, проф. Методиев?

Зам.-министър Иванов: Само ако всички спазват мерките, може да спрем заболяването

Винаги приканваме стопаните, които гледат прасе в двора да го изследват за това заболяване. Въпросът сега е как да овладеем положението, защото от тук нататък вече нещата стават много, много сериозни, заболяването заема широк фронт. Нашите колеги отиват на проверка единия ден и заварват 200 животни, на другия - умъртвяват 13.

Светлин Наков: Не е лесно да се опази система, до която и лелката на гише в малък град има достъп

Има много начини за изтичане на данни - например през лаптоп, даден за ремонт. А данните във файловете са частични, казва основателят на "СофтУни" - Г-н Наков, как ще коментирате изтичането на толкова много данни от НАП? - Сериозна издънка! Вероятно наистина е хакерска атака. Според мен има неща, които не са направени добре.

Томислав Дончев: След вота наесен трябва да обсъдим общинска надбавка върху данъка на доходите

Така ще им дадем средства да финансират развитието си, казва вицепремиерът Има общини, които дори не могат да си назначат главен архитект Служители посрещнаха реформата с “Така е било, така ще бъде. Тези какво си мислят?” - Г-н Дончев, не ви ли шокираха резултатите от проверката на тайните клиенти в администрацията?

Стоян Мавродиев: Няма аргументи за покачване на лихвите до 2020 г.

Очаквам бизнесът да продължи да ползва изгодни кредити, казва главният изпълнителен директор на Българската банка за развитие - Г-н Мавродиев, когато говорим за банки, въпросът, който вълнува най-много всеки българин, е ясен – свършват ли скоро ниските лихви? От лятото на миналата година банкерите говорят,

Росен Желязков: Кой ще е първи за концесията на летище София, ще стане ясно тази седмица

Въпреки инвестициите в нови вагони и мотриси не очаквам билетът за влак да поскъпне, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Важни са ни достоверността и изпълнимостта в предложенията на кандидатите за летището Ако имаме хранилка за БДЖ, колкото и да даваме, пак ще даваме Очакваме новите мотриси да влязат в

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber