Драгомир Шолев: Как да спасим Прасето в българското училище

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7398520 Драгомир Шолев: Как да спасим Прасето в българското училище Драгомир Шолев: Как да спасим Прасето в българското училище www.24chasa.bg
Драгомир Шолев

Темата за насилието, агресията и липсата на разбиране е много актуална. Филмът е за драмата на едно наранено човешко същество

- Вашият филм “Прасето” спечели 3 отличия на 23-ия ”София филм фест”: специалната награда на журито, приза за най-добър български филм и наградата на ФИПРЕССИ. Как го преживяхте, г-н Шолев?

- Честно казано, не съм очаквал. Аз и хората, с които работихме по филма, бяхме много развълнувани заради това признание, което осмисля целия ни труд. Фактът, че

трите награди са

от три различни журита,

ни кара да стъпим по-здраво на земята и да застанем по-стабилно зад позициите, които сме заели във филма. Искам отново да благодаря на хората, които ни подкрепиха и продължават да го правят, защото са повярвали в нашата искреност.

Наградата на ФИПРЕССИ (награда на критиката) е голяма отговорност за мен. Отговорност най-вече към следващите неща които предстоят. Критиката е най-взискателната и подготвена публика. Тях не можеш да ги излъжеш или изманипулираш, в повечето случай те са по-подготвени от самия теб и затова, когато си оценен от такива хора, е голяма чест. Между другото, веднага след тази награда дойде предложение филмът да стане част от програма - наградени филми на ФИПРЕССИ. И “Прасето” ще обикаля света в такава компания, което е огромна чест.

- Насилието и агресията в училищата е много коментирана тема в обществото. От конкретен случай ли дойде идеята, която заедно с Мартин Илиев превърнахте в сценарий?

- Темата за насилието в училище се оказа толкова актуална, че още преди филмът да е излязъл, бях залят с предложения за интервюта от журналисти, които не го бяха гледали. Те се интересуваха предимно от темата. Темата за насилието, агресията, липсата на разбиране и липсата на толерантност, е нещо, което хората осъзнават, че е част от нашето всекидневие. Ние сме принудени да оцеляваме в една крайно агресивна среда. Това е, бих казал, изключително болезнена, дори травмираща тема за нашето общество.

Ние сме травмирани от агресията както във всекидневието, така и в политиката, медиите, институциите и най-важното и болно място - училищата. Признавам, че тази агресия роди героите и разказа от филма “Прасето”.

Филмът разказва за неща, които никога не са се случвали, а се случват всеки ден. Затова казвам, че той е едновременно измислен и документален разказ за преживяванията на едно изолирано човешко същество, наранено от агресията и незаинтересоваността на всички.

- Когато вие бяхте ученик, имахте ли проблеми като тези на главния ви герой Прасето?

- До голяма степен филмът “Прасето” е създаден като събирателно от мои лични преживявания, преживявания на Мартин Илиев, с когото разговаряхме дълго по тази тема, също така и разкази на близки и приятели. Искали сме да стоим близо до реалността и да изградим един автентичен разказ, който да бъде огледало на действителността.

Героят на Румен е архетипен и често срещан, дори бих го нарекъл банален. Той е толкова добре познат на огромна част от хората, но често пъти неглижиран и сякаш прекалено лесно замитан под черджето на нашия интерес.

Исках да изкарам на фокус точно този познат типаж, около който да изградим разказ. След първите две прожекции при мен дойдоха много хора, които споделиха, че тази история са я преживели по един или друг начин и се припознават с главния герой. Това припознаване е търсен ефект. Историята на “Прасето” се повтаря всеки ден в много училища и много класни стаи. Бих казал, че тя е жива, а ние просто сме я запечатали на кино. Тя е била жива и когато аз съм бил ученик, и най-вероятно ще продължи да живее и в бъдеще. Важното е да се говори за това и тези деца, които са изпаднали в подобни ситуации, да знаят, че не са сами и че от този проблем има изход.

- Момчето с прякора Прасето е аутсайдер в обществото - ситуация, в която може да изпадне всеки за дълъг или по-кратък период. Как може човек да излезе от нея?

- Всичко започна с едно мое наблюдение, че живеем в общество, което е непрекъснат генератор на аутсайдери, а би трябвало да е обратното. Човек е социално животно. В неговата природа е заложено да живее сред другите, да бъде с другите, да бъде част от някаква формална или не група - партия, отбор, банда, фирма, родословно дърво, кръжок, модно течение. Тази общовалидна потребност за заедност обединява всички индивиди в групи, които са клетките на обществения организъм.

Така човек се оплита във връзки, които го придържат здраво, карат го да бъде интегриран и му дават чувство за сигурност. Когато тези връзки не са достатъчно здрави, този организъм започва да се разпилява. Човек става несигурен и започва да изпитва желание за бягство или просто изпада в аутсайдерство.

Желанието за емиграция

е част от същия процес

Живеем в такъв исторически момент на разпиляване и нашата природа, в която е заложена потребност за заедност, се бунтува. Огромни групи от хора в едно разпадащо се общество са заплашени от изпадане. По-чувствителни категории са самотни родители, безработни, пенсионери, болни хора, хора, грижещи се за болни, хора, работещи вкъщи, хора, живеещи на отдалечени места.

Социалните мрежи само засилват тази опасност, защото създават изкуствено впечатление за свързаност. Като цяло никой не е защитен от опасността да изпадне в изолация и самота. За всеки човек изпаднал в подобна ситуация, ще бъде много трудно да се върне и невъзможно да се справи сам.

За това е и филмът “Прасето”, той показва процеса на разпад и изолация и безпомощност да се справиш сам.

- Във филми с малък главен герой най-важното е да се намери подходящо дете или момче, което може да “изнесе” ролята. Дълъг ли беше вашият кастинг, как открихте Румен Георгиев?

 - Вече имам доста опит в търсенето на деца актьори. Това ми е четвъртият филм, в който трябваше да намерим дете, което да изнесе главна роля. Когато търсиш дете, разчиташ не на опита му, а на качества, които то притежава и които съвпадат с изискванията на сценария. Във всички случаи най-ценното качество при всички е спонтанността.

Румен беше изключително спонтанен. Той до голяма степен не си даваше сметка кога камерата работи и кога не. При него имаше много малка доза самонаблюдение, което беше изключително важно за филма. Всичко му беше много интересно и като наблюдаваше екипа, очите му светеха. Беше любопитен и осъзнаваше, че му се случва нещо изключително и което може би ще промени целия му живот. Запознахме се на курсове по актьорско майсторство, където

той не беше

най-дисциплинираният,

но отговаряше на всички други мои изисквания. В няколко срещи се опитах да разбера доколко е мотивиран да участва и той успя да ме убеди, че много иска тази роля. И когато видях, че има подкрепа от родителите си, аз взех решението да продължим заедно.

- Защо имаше толкова дълги кадри, в които камерата беше зад гърба на момчето и то вървеше, вървеше, вървеше... до доскучаване?

- В стремежа ни да сме автентични заедно с оператора Георги Андреев искахме да снимаме този разказ максимално близо до човека и неговите преживявания. До голяма степен си представяхме камерата да представлява камера от интерактивна видеоигра, отколкото филм. Искахме да синхронизираме зрителя с главния герой. Искахме зрителят да диша с ритъма на героя.

Искахме филмът да бъде много физиологичен и да въздейства на органично ниво. Четох критики за дългите кадри, които съм оставил на места, но те служат точно за това. Исках зрителят да остане с героя, когато е сам и не иска да говори, и няма какво да каже. Трябваше да предадем самотата по някакъв начин. Самотата е тягостно чувство, от което всеки гледа да избяга, но тя трябваше да се преживее във филма, защото само така може напълно да разберем героя и неговото страдание.

- За мен беше приятна изненада да видя във филма макар и в малка роля Павел Поппандов - голям и незаслужено забравен днес актьор. Как се сетихте за него?

- Радвам се, че съдбата ме срещна с този забележителен актьор и професионалист. Той повярва в сценария и помогна за нашата кауза. Той е изключително достоен човек ,оттеглил се от светлините на прожекторите точно защото не е съгласен с новия тон на всекидневието. След филма бих казал, че станахме приятели. Не мисля, че е забравен.

Изборът ми беше донякъде концептуален. Той изигра ролята на учителя по физическо във “Вчера” - филм, който ми е повлиял и от който съм се учил.

Драго Шолев спечели три награди на "София филм фест"

Исках да покажа как този персонаж се е развил и в днешно време е станал директор на училището. Нещо, което е на заден план и няма общо с разказа, но все пак въздейства. Този герой следва модел на поведение, който го е извел на върха на йерархията в съвремието. Неговата стратегия и отношение се оказват модел за успех.

Има нещо романтично в старите български филми, филмите, с които сме израстнали, и филмите, които всички обичаме. Те са ни повлияли. Киното има тази сила да променя човека и да го формира. Филмите, които си гледал, са част от твоето културно натрупване.

Затова е важно да избираме какво гледаме, както е важно да избираме какво четем и какво слушаме. Старите български филми са част от нашата заедност. Нещо неизбежно и непроменимо, без значение дали ни харесва, или не.

- Показвахте ли филма пред ученическа аудитория? Каква беше тяхната реакция?

- Проектът “Прасето” беше подкрепен от УНИЦЕФ. Заедно с тях ще се погрижим филмът да бъде видян от колкото се може повече млада аудитория и най-вече ученици. За мен е важно как ще реагират на този филм. Знам, че за тях това може да се окаже нелесна задача. Знам, че не става дума за кино на забавлението и може би за много от тях ще е трудно изпитание. Но вярвам, че ще има и такива, които ще преживеят филма и ще възприемат посланието и може би с помощта на учителите ще го предадат на другите. Мисля, че този филм е необходим на младите и дори само това, че ще е нова форма на преживяване, е достатъчно. Той може да стане повод за дискусия и тема за разсъждение до каква степен животът в училище прилича на действителността на филма.

Надявам се наградите да

помогнат, за да достигнем

до повече хора

- Кога започват снимките на следващия ви филм “Рибена кост” и каква е неговата тема? Вярно ли е, че ще има и финансова помощ от Румъния?

- Да, следващият ми проект са казва “Рибена кост”. Продуцент е “Клас Филм” и ще бъде копродуциран от Румъния. Надяваме се да се включи и БНТ. Този проект е много по-мащабен и изисква още по-голяма концентрация и съсредоточеност. Той ще се снима 5 седмици на морето в края на това лято. Няма по-хубаво нещо от това да знаеш, че до теб стои силен и стабилен продуцент.

Чувствам, че имам здрав гръб в лицето на “Клас Филм” и Росица Вълканова и въпреки сложната задача, която ми предстои, се опитвам да запазя самообладание. За разлика от “Прасето” тук ще има много истории и много персонажи.

Ще бъде много по-сложно и ще се работи на много труден терен. Този път ще имаме държавна субсидия и ще мога да се съсредоточа върху режисурата, работата с актьорите и камерата, вместо да мисля за организационни проблеми от рода как да платим на масовката или кой камион да кара осветлението. Имаме подкрепа и от EURO- IMAGE.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Митрополит Николай: “Разделяй и владей” е имперска политика и е неприятна за църквата ни

- За разлика от четиримата митрополити не заемам страна, не сме филиал на други поместни църкви - Ако Руската църква беше откликнала на православния украински народ, сега щеше да е църква майка - Притеснява ме, че във въпросите за автокефалията се прокрадват геополитически интереси - Ваше Високопреосвещенство, защо вие,

Иван Панайотов: Политиката вместо апатия трябва да създава надежда

Нека гласуваме ЗА, а не ПРОТИВ, казва кандидатът на ГЕРБ за кмет на Пазарджик ЗА промяната, ЗА правилата и законността, ЗА почтеността, ЗА доброто управление - Г-н Панайотов, половината от кампанията вече мина. До деня на изборите остават по - малко от две седмици. Какво успяхте и какво не успяхте да свършите досега?

Петер Лимбург: Ситуацията в БНР е класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналисти и политици

Расизъм има в цяла Европа. Не трябва да виним една страна повече от другите Генералният директор на немската обществена телевизия “Дойче веле” Петер Лимбург посети България за два дни. Той се срещна с президента Румен Радев във вторник, а в сряда сутринта - с министър-председателя на страната Бойко Борисов

Проф. Огнян Герджиков: Демагогия на демокрацията е хора, които не могат да четат, да могат да гласуват. И е престъпно да го правят срещу 20 лв.

Още акценти от интервюто с бившия шеф на парламента и юрист: За Северна Македония трябва да се поучим от Гърция и категорично и неотстъпчиво да си защитим историята Иван Гешев е добър избор за главен прокурор Съкратеното производство не трябваше да бъде отменяно, то има своите предимства, но професионализмът отстъпи на натиска на улицата В 39-ото

Анна Александрова: Справедливо ли е дело за тройно убийство да продължава 16 г. и убиецът да получи 16 г. затвор?

Подкрепихме отпадането на съкратеното съдебно следствие за умишлените убийства заради нашите избиратели, казва шефката на правната комисия в парламента  - Г-жо Александрова, вие и народните представители Димитър Лазаров и Красимир Ципов внесохте промени в НПК, които, ако бъдат гласувани, ще дадат възможност делата за условно предсрочно

Кристоф Ламбер: Бих се снимал в български филм, само ми дайте добър сценарий и режисьор

Много харесвам традиционната ви кухня, виното и съм голям фен на “Под прикритие” Кристоф Ламбер е роден през 1957 г. в Ню Йорк. Баща му е френски дипломат. Дълги години живее във Франция, където завършва драматургия в парижката консерватория. Едни от най-големите му и запомнящи се роли са в “Тарзан от рода Грейстоук”

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Иван Портних: Отваряме Варна към морето – с нови проекти

Готов съм с ясна програма за управление, с осигурено финансиране, обяви досегашният кмет и кандидат на ГЕРБ за нов мандат Г-н Портних, защо предстоящите избори на 27-ми октомври са важни за Варна? На 27-ми октомври ще бъде определена посоката за развитие на Варна за следващите 4 години. Затова е важно хората да избират внимателно

Георги Икономов: Банско се превръща в топдестинация за спортен туризъм с ясен план, добра координация и много работа

Градът ни не е просто населено място, а маркетингов продукт, който представлява страната ни, казва кандидатът на ГЕРБ за кмет на Банско: - Г-н Икономов, през 2017 г. Банско бе обявено за европейски град на спорта, а през 2018-а и 2019-а много изявени спортисти развяха знамето на община Банско на почетните стълбички в цял свят.

Акад. Юлиан Ревалски: Много млади хора вече работят в БАН, проблемът е да ги задържим

Академията е експертен и духовен център на България, политиците все повече ни търсят за съвети, казва председателят на БАН - Акад. Ревалски, БАН стана на 150 години, каква е ролята на академията в обществото в момента? - БАН е най-старата национална организация в новата българска история. Първоначално е създадена като Книжовно дружество през 1869

Калин Поповски, ВМРО: Време е за промяна в Плевен

Преди четири години хората на Каракачанов издигнаха и избраха Спартански. Сега са силно разочаровани от него - Г-н Поповски, защо се кандидатирахте за кмет на Плевен? - Кандидатирам се за кмет на Плевен със самочувствието на човек, който познава града и неговите проблеми и нужди в детайли. Знам и ще отстоявам основните европейски принципи в

Актьорът Михаил Петров: На моята възраст знам, че на човек не са му нужни чак толкова битови благинки

Доайенът от Народния театър дарява парите от юбилейния си спектакъл за млада актриса Михаил Петров е роден на 8 октомври 1949 г. Негов полубрат от първия брак на майка му е Юлиан Вучков. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1971 г. в класа на проф. Любомир Кабакчиев и вече 47 сезона е актьор в

Иван Тотев: Ако не беше европейската столица на културата, в Пловдив нямаше да се случат смели проекти

Това домакинство оставя огромно богатство за поколенията Чак през 2032 г. България може да получи такова домакинство Около 20 млн. лева отидоха за събития B края на първия си мандат през 2014 г. кметът Иван Тотев чу от международното жури, че Пловдив печели надпреварата за европейска столица на културата

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber