Стоянка Мутафова: Последните думи на Нейчо Попов бяха: “Обичам те сто!”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7398390 Стоянка Мутафова: Последните думи на Нейчо Попов бяха: “Обичам те сто!” Стоянка Мутафова: Последните думи на Нейчо Попов бяха: “Обичам те сто!” www.24chasa.bg
Стоянка Мутафова на 97-ия си рожден ден в зала 1 на НДК СНИМКА: Пиер Петров

За кралицата на българския театър и нейния любим 100 била мярка за най-голямата любов

Кралицата на комедията Стоянка Мутафова навърши 97 години на 2 февруари. Отпразнува рождения си ден и отбеляза 70 години на сцена в препълнена зала 1 на НДК. Десетки нейни приятели като Любо Нейков, Ирен Кривошиева, Мариус Куркински, Виктор Калев, Йорданка Христова и много други я поздравиха с песни, скечове и танци.

Легендарната актриса е най-възрастната в света, която продължава да играе. Ето какво разказа тя, вече на 97-годишна възраст:

- Г-жо Мутафова, на 2 февруари навършихте 97 години с голям спектакъл в зала 1 на НДК. Как мина той?

- Много беше хубаво. Много мои приятели ме поздравиха. Публиката беше много интелигентна. Носеше се хубаво усещане през целия ден в атмосферата и най-вече на сцената.

- Изненадаха ли ви?

- Не, какво да ме изненадат. Това, че имам рожден ден, не е никаква изненада за мен. Иначе поздравите на всички мои приятели бяха много мили.

- Какви подаръци получихте?

- Получих много подаръци.

Един от тях е

златен “Икар”.

Дадоха ми го

група деца,

които изиграха един скеч на сцената в НДК. Много е хубав икарът.

- Как минаха за вас последните 5 години?

- Минаха си най-нормално, да ви кажа право. Нищо особено. На моите години най-важното е да се чувстваш добре здравословно. Да чукна на дърво, се чувствам прилично.

- Зрението ви не е добро, но можете ли да четете?

- Не, отдавна спрях да чета и това много ми тежи. Не мога. Зрението ми отслабна много. Направих всичко възможно да го върна, но не може. Свикнах с това вече. Отначало си виках: “О, вече трябва да мра. Щом като не мога да чета!”

Преди четях много. Още от дете. Все съм чела сериозна литература. Големи световни автори като Достоевски.

- А с какво замествате сега четенето?

- Сега най-много обичам да се излежавам. (Смее се.)

- Вероятно много пъти са ви питали. Коя е била най-предизвикателната за вас роля, която сте получавали?

- Ролята, която ме е карала да се чувствам неловко и неприятно пред себе си, беше ролята на Ана Андреевна в “Ревизор”. Когато репетирах, в салона винаги беше, бог да я прости, Цветана Гълъбова. Тя искаше да играе тази роля и режисьорът Методи Андонов, който ѝ беше мъж, не даде тази роля. Когато репетирах, тя стоеше на първия ред в салона. Почти винаги дъвчеше дъвка. Налапа една и вземе да я джвака в устата и държи тефтер. Гледа ме, пише, гледа ме, пише. Не ме уплаши, но много ме притесни и не можах да си отрепетирам ролята както трябва.

Заминахме да играем в Съветския съюз. Кацнахме в Ленинград и

реших, че трябва

да направя нещо

да не се изложа

Там публиката ме познаваше и беше много взискателна. Вечерта в хотела нямаше къде да репетирам, но мисловно минах през пиесата и успях да си хвана грешката. На другия ден, когато се вдигна завесата, още с първите си думи разбрах, че съм победила притеснението си. Мина брилянтно постановката и накрая дойде при мен Методи Андонов да ме попита какво съм направила. А аз му казах: “Виж к'во, друг път недей да ми я слагаш жена ти на първия ред с тази дъвка в устата и с тефтера.”

- В живота сте майка и сте били съпруга 3 пъти. Коя е най-трудната ви житейска роля?

- Успявах да бъда достатъчно майка и достатъчно съпруга. Справях се. Не ми пречеше работата ми. Разбира се, не може винаги всичко да върви много гладко, но винаги съм успявала да се поправя.

- Обикновено хората в третата възраст се отчайват. Някои дори се чувстват непотребни. Вие изпадали ли сте в такива състояния?

- Случвало се е, но успявам да го надживея. Третата възраст си има и предимства като мъдростта например. Лошото сега обаче е, че не мога да чета.

Преди побеждавах

лошите чувства

с четене

Но пък толкова много съм чела, че може вече и без това. Примирила съм се с някои неща. По-добре да живее човек, отколкото да мре. Нека си поживея още!

- Доколко любовта ви е държала и вдъхновявала?

- Любовта ме държа до нормалното време. Повече от необходимото не. Не съм от тези бабички, дето се влюбваха.

- Последната ви любов е Нейчо Попов. Какво беше той за вас?

- Нейчо Попов за мен беше изключението. Сега живея със спомена за него.

- Преди няколко седмици показахте във фейсбук ваша стара снимка, на която Нейчо Попов е написал: “Обичам те сто”. Какво означава това?

- С него имахме шега такава като млади. (Смее се.) Казвахме си, че 100 е най-голямото число. Като децата, като ги попиташ: “Колко много ме обичаш?”, и те отговарят със: “Сто!” За малкото дете по-голямо от 100 няма и ние така си бяхме решили, че за нас най-голямото е сто.

Той беше в Бургас, а аз в София. Той ми се обади по телефона и накрая ми каза: “Обичам те, мацко, сто, сто, сто!” Това бяха думите, с които се разделихме с него. Последните му. Така изчезнаха във времето. Това беше последното, което чух от него в живота си. Сега живея с детето си и спомена за него.

- Кога ви беше първата среща?

- Запознахме се в театъра. Заедно основахме Сатирата. Бяхме една група актьори - аз, Татяна Лолова, Злата Недева, Мартина Дончева и др.

- Как се случи любовта между вас двамата с Нейчо Попов?

- Спонтанно, ненадейно. Наистина голяма любов беше. Той беше женен. Много скъпо се разведе.

- И това заради вас?

- Е, естествено! (Смее се.) Той плащаше издръжка на жена си за една година. Условието беше да построи апартамент. Построи. Доста солидна сума плащаше всеки месец, но за него това не беше нищо, защото не беше алчен за пари. Радваше се, че по този начин си откупва свободата.

- С какво ви спечели той?

- Веднъж започваме да репетираме нова пиеса - “Баня” на Маяковски. Той беше фотограф, а аз една важна особа. Реквизиторите ми слагаха на една поставка зад кулисите една кибритена кутийка и цигара.

Трябваше заедно да излизаме с един пъргав танц, а аз да си запаля цигара. Той обаче не ми даваше да ги взема. Аз посягам, той не ми ги дава. По този начин ми показа, че не е безразличен.

- Той се е закачал така с вас?

- Да, закачаше се така, а аз в началото не можех да разбера.

Никога не съм била

флиртаджийка

Аз направо “бум” главата в чувала. Не зная какво е това да флиртуваш. Не съм флиртувала. Моите намерения винаги са били откровени. Какъвто е и характерът ми.

- Случвало ли ви се е да ви се обиждат хора заради тази ваша откровеност?

- Много пъти, но не съм се променяла и не съм искала. Така съм устроена от дете още. Винаги съм си казвала всичко. Нямах тайни, нямах да крия нещо.

Никога не съм казвала нещо дотам, че да наранявам. Това вече до глупост отива, по този начин да бъдеш искрен.

- С Нейчо Попов нямате деца. Искали ли сте да имате общо дете?

- Нейчо нямаше дете, но все едно имаше. Толкова много обичаше моето дете - Муки. Той полудя по нея, а аз му казах: “Ако искаш дете, да си направим?” Макар че жените, създатели на Сатиричния театър, гледахме на бърза ръка да родим по едно и да се свърши комедията, защото трябваше да напуснем иначе работата.

Той обаче ми отговори: “Не, няма да си правим. Ти имаш вече дете и аз също имам. Колкото е твое, толкова е и мое.”

Много обичаше Муки,

ама много

Така я обичаше, че нямаше нужда от свое дете.

- Как реагираше бившият ви съпруг Леонид Грубешлиев на тази бащина грижа към дъщеря ви от страна на Нейчо Попов?

- Мери - майката на Грубешлиев, един ден пристига у нас. Често се отбиваше и гледа - на леглото Нейчо легнал и си е гушнал Мукито.

Тя беше много малка тогава. На 2 годинки примерно. Той я гали, а тя се хили. Бившата ми свекърва ревнуваше и идва при мен и ми вика: “Виж какво, внимавай! Това, което видях, не ми хареса. Това е момиченце, а той е мъж и така да я прегръща.” Как може такива извратени мисли да се въртят из главата. Правеше го нарочно това, за да ме насъска срещу Нейчо, защото тя много тежко изживя развода ми с Грубешлиев.

- Вие защо се разделихте с Леонид Грубешлиев?

- Аз никога не съм го обичала. Той ми развали хубавата голяма любов, която съм имала с Роберт Роснер. Пъхна се между нас и започна да прави интриги и скандали, докато не се разведох. Бях много щастливо омъжена за Роснер. Бях много дълбоко влюбена. Той беше много интересен мъж, с много голяма култура.

- Щом не сте обичали Грубешлиев, защо се омъжихте за него?

- Поначало не го обичах. Всичко стана малко насила от свекърва ми. Мери полудя по мен, пощръкля, подивя : “Мойта снахичка, мойта снахичка!” Тръсна ме да ставам снахичка, но

никога не съм обичала

бащата на моето дете

Никога!

- Той ли беше причината да се завърнете в България, след като сте живели с Роберт Роснер в Прага?

- Той даваше зор да се върнем, но аз бях против. Докато един ден не се чукна на вратата и един полицай ми каза: “Вие сте арестувана!”

Не ми дава обяснение защо. Ареста за Грубешлиев не се отнасяше, защото това се случваше много скоро след брака ни. Още не са знаели, че съм му жена и съответно съм снаха на Людмил Стоянов. Ако знаеха, нямаше да ме пипнат.

Бяха арестувани най-добрите студенти. Осем дни сме пътували с влак. Не даваха да стоим до отворен прозорец.

Едно момче го убиха.

Гръмнаха го

в сърцето

Беше нещо страшно. Някои ги оставиха в трудови лагери по пътя. Чудих се какво ли ще стане с мен, а мъжът ми само ми повтаряше: “Не бой се. Те вече знаят коя си.”

- Защо ви арестуваха?

- По донос на един простак. Викаха му Киро Паяка. Беше много тъп. Нито един изпит не беше взел и хабер си нямаше от нищо и следва. Оттам идваше цялата работа. От злоба и от завист ни беше накиснал - най-добрите студенти. После всички се върнаха обратно в Прага. Само аз не се върнах, защото мъжът ми не даде. Там беше Роснер.

- Заради Роберт Роснер ли заживяхте в Прага?

- Няколко са причините. Едната е той. Трябваше да замине при роднините си. После се оказа, че цялата му фамилия е била в “Бухенвалд” и е загинала. Друга причина е, че исках да завърша висше образование в театралната академия.

- Роберт Роснер е бил ваш преподавател в университета. Не беше ли това проблем по онова време?

- Не, никакъв. Нямаше такива предразсъдъци. Имаше завист от моите колеги. Всички бяха влюбени в него.

Спомнам си една колежка, стоим двете, а тя се парфюмира и вика: “Ох, да се парфюмирам, че имаме лекции с Роберт Роснер. Всички сме влюбени в него, поне да го чупя за себе си.” Викам си на акъла: “Той вече е чупен, ма!”

- Във вашия живот има още двама мъже, които се казват Георги. Единият е Парцалев, а другият Калоянчев.

- Те ми бяха сценичните мъже. (Смее се.) И с двамата бяхме много близки. Добре сме си изкарвали, хубаво сме живели.

Калата беше

малко по-себичен

от Парцалев

Парцалев умееше да бъде повече приятел като че ли. Калата беше и по-ревнив. Като правя по-хубаво някоя роля и гледам го, че го хващат братята. (Смее се.) Но той беше много талантлив, а един талантлив човек не може да завижда. Калата беше толкова талантлив, толкова, че повече не можеше да бъде.

- С Георги Калоянчев имате ли някаква случка, която никога няма да забравите?

- Имам, ама няма да я разкажа. Не ми е удобно. Ще го злепоставя, не.

- А с Георги Парцалев?

- Нямам такава с Парцалев. Той беше устроен малко по-другояче. Така че нямах проблем.

- Дълго сте живели в чужбина. Какво не достига на българите, за да са като западноевропейците?

- Малко сме ограничени. Няма я тази свобода, която я има европеецът. Тогава беше комунизъм в България. Били сме и 5 века под турско робство. Това иго много ни е повлияло на психиката и още ще има да си патим.

- Много възрастни хора купнеят по онова време - комунизма. Вие от тях ли сте?

- Не! В никакъв случай! Как ще съм харесвала комунизма, бе! Особено онзи. Той сега дори да дойде, няма да е като онзи. Той беше ограничен. Тези, които копнеят по онова рвме... Чудя им се на акъла. Най-вероятно са били комунисти, затова. Да имат власт, да се чувстват силни. Успяваха да вземат всички блага за себе си. А сега май пак се задава комунизъм.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Доц. Любов Трифонова, климатолог: Повече суша и наводнения ще е ефектът за България

За последните 30 години има 176 случая с температури над 42 градуса, за предишните 90 са само 46 - Доц. Трифонова, как глобалното затопляне ще се отрази на климата у нас? - Понятието “глобално затопляне” е въведено от проф. Брокър от Колумбийския университет през 70-те години на миналия век, но всъщност още в края на XIX век шведският учен

Илия Гърков: Открихме нов рудник на място, където се е добивало злато преди 3500 г.

- “Дънди Прешъс Металс” инвестира в Ада Тепе 164 млн. долара, казва вицепрезидент на “Дънди Прешъс Металс” и изпълнителен директор за България  - 1/3 от работещите в рудника се върнаха от чужбина - Средната работна заплата е 2700 лв., от 238 наети само 9 не са местни   - Г-н Гърков, след колко години работа открихте рудника Ада Тепе?

Корнелия Нинова: Отказвам разговори за пари и власт с отделни личности в БСП. От това ми идват проблемите

Друга партия не може да събере 50 000 души, водени от идеи, а не от лични интереси и не принудително докарани 50 хиляди показаха на Бузлуджа, че БСП не е разделена. Партията не съм нито аз, нито пленумът - ние сме временно избрани да изпълняваме политиката ѝ Виждаме различно ролята на държавата в управлението на финансите - бихме оставили процент

След арест на румънска банда телефонните измами намаляха с 33 процента

Имаше няколко сигнала за двамата убити край Негован, но не стигнахме до следа, казва заместник-директорът на Главна дирекция "Национална полиция" старши комисар Николай Хаджиев - Старши комисар Хаджиев, в последните дни работите по намерените двамата убити край с. Негован. Какво може да кажете за разследването

Доц. Даниел Вачков: Българо-македонската комисия се обедини за цар Самуил, за Гоце Делчев разговорите не са лесни

Надявам се да стигнем до решения, които да са исторически коректни и същевременно да са приемливи за двете общества, казва директорът на Института за исторически изследвания при БАН - Доц. Вачков, член сте на българо-македонската комисия, която трябва да обсъди общата история и образователните програми.

Шефът на Пътна полиция: Заснехме 10 746 шофьори с превишена скорост над 50 км/ч

Издали сме 950 370 акта, фиша и електронни фиша за първите 7 месеца на годината, казва Росен Рапчев - Комисар Рапчев, август месец традиционно е най-тежък откъм катастрофи. Какви мерки вземате това лято? - Не само август, а трите летни месеца – юни, юли и август, са най-натоварени и с най-сериозен пътен травматизъм. 78 са загиналите през август м

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Николай Вълканов: За бизнеса е важно да има стабилност в управлението за 4 г. Като правиш 300 млн. лева инвестиции, а се промени рамката, ще настъпи катастрофа

От две години има спад на цените на металите с 30%, въпреки товаинвестираме и увеличаваме заплати, казва председателят на Българската минно-геоложка камара и зам.-председател на КРИБ  Още акценти Слава богу, че правителството на г-н Борисов не се поддаде на спекулативни искания, той обеща, че за целия мандат няма да се увеличат данъците,

Вероника Имова: Методи Лалов трябва да изготви съдебни актове по 111 дела, преди ВСС да приеме оставката му

Важно е имиджът на магистрата да е чист, ако ще става политик, казва членът на Съдийската колегия на ВСС Вероника Имова - Г-жо Имова, след проваленото заседание на Съдийската колегия на ВСС, на което не беше освободен Методи Лалов като съдия, той упрекна кадровия орган и вас персонално, че не му позволявате да подаде оставка,

Нанси Шилър: Дарихме 221 млн. долара в 886 проекта

Повече от половината от тези средства са отпуснати от Фондация “Америка за България” за образование в страната, казва президентът на Фондацията Част от екипа на “Америка за България”, отговарящ за проектите на фондацията заедно с президентката Нанси Шилър, разказват за някои от най-успешните ѝ инициативи

Проф. Антоний Тодоров: С Мая Манолова за първи път има условия за пробив в управлението на ГЕРБ в столицата

Още акценти от интервюто: Тя в момента не е изпълнителна власт, за да решава проблеми. Нейната работа като омбудсман е именно да говори И Фандъкова, като е започнала като кмет, не е имала по-голям опит от нея. Хората се учат Нинова развърза ръцете на градската организация да подкрепи кандидатура на обществения защитник в София Резултатите

Марта Вачкова: Баща ми страдаше от Митко Бомбата. А аз се радвам, когато ме сочат: Виж, мамо, сестра Жекова!

Актрисата отпразнува 60-ия си юбилей на морето заобиколена от приятели, както в детството си - Г-жо Вачкова, това лято отпразнувахте 60-ия си юбилеен рожден ден на морето, нали така? - Да, като в детството ми. Когато бях малка, винаги прекарвах рождения си ден на морето. От една страна, като ученичка страдах, че не съм със съучениците си

Асен Александров: Най-сетне на учителя се дава свобода той да е царят в клас, а не учебната програма

Атестирането е добър подход, трябва да се мисли и за стимули на тази база - сега разликата между най-добрия и най-лошия преподавател е до 30 лв. на месец, казва директорът на столичното 51-о средно училище "Елисавета Багряна" - Г-н Александров, защо трябва учителите да бъдат атестирани - за първи път се въвежда редовно оценяване на всеки 4 години

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber