Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7369102 Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си www.24chasa.bg
Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си

Ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието

ЧУЖДОСТТА няма почивен ден - тя е неуморима. Броди от ранни зори до късни нощи, също като нас, хората. Не спирам да мисля за това как Бог ни е сътворил по свой образ и подобие, а ние сме си толкова чужди един на друг. Да не би пък през дългото си време Бог да се е отчуждил от себе си?!

Не спирам да мисля и за това как е възможно, ако България наистина е част от рая (нали го пеем това в тържествени случаи), да е страна толкова подвластна на чуждостта. Нали така – чужденците нямат място в рая…

А тук всичко и всички са си и сме си някак чужди.

Поглеждам родословното си дърво (и ние, циганите, си го имаме) - тук е посято, където деди и прадеди са поели своя първи и последен дъх. И си мисля – за тях и себе си.

Израснах в бедно семейство и в беден край. Живял съм досега скромно, но щастливо – да си беден не е срамно, срамно е да си циганин!

Вече ми е напълно ясно, че циганите са проблем както на стандарта на живот у нас, така и на икономиката на страната. На демографската криза, на националния отбор по футбол. Даже, ако не ти запали сутрин рано автомобилът, са виновни циганите.

Всичко това ме накара да се превърна в едно комплексирано дете и да съжалявам, че съм се родил такъв.

В училище и по улиците ставах волно и неволно свидетел на разговори между малки и големи. Те си говореха най-вече за това, че циганите не се къпят, че крадат, че убиват, че изнасилват и живеят на гърба на държавата и данъкоплатеца. Още тогава осъзнах, че да си тъмен, е индикация за това, че си циганин. А щом си циганин - не е готино! Разчитах на имената си и измисления си побългарен турски, за да съчиня небивалици по отношение на уж турския си произход. Но впоследствие установих, че и такъв да си, също не е добър вариант. Все едно, че имах неоспорима вина за неуспешното Априлско въстание, което пък променяше възрастта ми на 143-годишен участник в башибозука на Ахмед ага Тъмръшлията.

Налагаше се да свикна с това, че човек не избира какъв да се роди, но пък избира как да живее. А аз живеех доста стресово за крехката си възраст.

Притеснявах се дали сме си платили електричеството и винаги прилежно съдействах на инкасатора да стигне до електромера и водомера.

Водех стриктен контрол на 30-те лева надбавка, които ми се полагаха. Те бяха за мен, защото само циганските родители и семейства живееха с детски надбавки. Поне така казваха едни ядосани хора по телевизията.

В училищните празници гордо припявах “Тих, бял Дунав”, но винаги най-отзад в хора. И, незнайно защо, при участието ми в пресъздаване на исторически възстановки, винаги получавах ролята на заптие или паша, а толкова силно исках да съм революционер…

Няма да забравя и първия си учебен ден в гимназията, думите и най-вече първото впечатление на класната, което беше нещо от рода на: “Момче, като муха в кофа с мляко си!”. До ден днешен се надявам това да е била една недомислена шега.

Чувал съм, че една птичка пролет не прави, а камо ли една муха. След година се преместих в друго училище. На връстниците ми им беше насадено непоколебимото усещане, че паралелката по изобразително изкуство не е за цигани. В крайна сметка за всички беше отдавна ясно, че циганите не рисуваха, а крадяха картини.

Бях принуден да си намеря друго училище с повече деца, които са се срещали по-често с чуждостта. Колкото желана, толкова и невъзможна беше тази моя и наша интеграция.

Участвах в много училищни дейности и мероприятия, организирах подписки, анкети, даже писах и на тогавашния министър на образованието. Полагах безгранични усилия да бъда хем по-примерен, хем по-различен. Чувствах се чужд, дори и между равни. Но въпреки всичко, което правех, възклицанието спрямо мен си беше: “Брат’чед!”.

Започнах да следвам висшето си образование, бях първият студент в историята на цялата ни фамилия. За семейството си бях гордост, а за останалите исках да бъда пример.

И като се замисля - досега аз нямах случайни срещи с чуждостта - тя е мой неизменен спътник, мой учител и моя лична борба.

Знам, че ще мине време, ще отминат и години, но ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието. И ще съдим за човека, както по действията му, така и по делата му!

Само ви моля за едно - дайте възможност на “мухите” като мен! Не само по птичките навън разбираме, че пролетта е дошла…

* Авторът е студент в специалност “Връзки с обществеността” на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Лично мнение

Даниел Спасов, Катрин Селие, Милен Иванов и Александър Селие - двамата певци са със съпругата и сина на Марсел Селие.
СНИМКА: ФЕЙСБУК

Загрижеността за бъдещето на “Мистерията на българските гласове” е наша мисия

Златната марка “Мистерията на българските гласове” предизвика задочен спор на страниците на в. “24 часа” между певици от хора и настоящата диригентка Дора Христова. Днес публикуваме отговора на певеца Даниел Спасов, който също е част от историята на знаменития хор. “Писанията” на Дора Христова в отговор на отвореното писмо от народната певица Олга

Проф. Христова (вляво) с Лиса Джерард и “Мистерията на българските гласове”

Проф. Дора Христова: Не съм присвоила хора, нито името “Мистерията на българските гласове”

Диригентката* отговаря на обвинения на бивши певици от хора Уважаема редакция, Не мислех да вземам отношение към една от поредните атаки срещу хора “Мистерията на българските гласове”. През годините, в които аз ръководя хора, повече от 30, съм се нагледала и наслушала на какви ли не интриги, инсинуации и клевети

Димитър Маринова като великия бас Борис Христов в "Като две капки вода"

Пред финала на елитното шоу „Като две капки вода“

Шоуто „Като две капки вода“ стига финала си в понеделник, 18 май, след цветен, пълен с добри изненади полуфинал. Това шоу е най-демократичното в жанра, заразяващо децата и родителите им с еднакъв ентусиазъм и жажда за съучастие след призивите на двамата водещи, Рачков и Зуека. Това, което се случи на полуфинала, доказа

Ансамбъл "Филип Кутев" в началото на 90-те
СНИМКА: АРХИВ

Едноличното притежание и използване на "Мистерията на българските гласове" е несправедливо

Едноличното притежание и използването на колективен труд като „Мистерията на българските гласове“ е несправедливо, казва проф. Елена Кутева - директорката на ансамбъл "Филип Кутев". В отворено писмо до "24 часа" тя твърди, че в поредицата на швейцарския продуцент Марсел Селие, която се казва "Мистерията на българските гласове" и впоследствие дава

Защо улици “Аксаков”,  “Игнатиев”,   “Камчатка”, а не “Аспарух”?

Защо улици “Аксаков”, “Игнатиев”, “Камчатка”, а не “Аспарух”?

За руското политическо присъствие в софийската топонимия Карантината може да рее мислите ни над въпроси, които колкото и да са важни, никога не са станали спешни. Например имената на улиците в София. Фотография от Казахстан ми припомни за пътя на прадядото, дядото и бащата на Аспарух, които са ни извели на запад от Черно море, съвсем в Европа

КИРИЛ БОРИСОВ

Два варианта за прибиране в София - амнистия за тарикатите или хаос и напрежение

Създава се чувство за безнаказаност при тези, които пътуваха, както и за хората, останали вкъщи Стотици хиляди ще живеят с чувство за безнаказаност, когато се приберат в София. Така, както я напуснаха на Велики четвъртък, последния работен ден преди почивката. Веднъж прецакали системата, макар и в извънредно положение, те ще я прецакат и втори път

Последно от 24 здраве лого

Новини

Последно от мила бг лого

Последно от

Последно от

Още от Лично мнение

Георги Марков: Дано Бойко ни спаси и от конституционната чума, създадена от парламента

Георги Марков: Дано Бойко ни спаси и от конституционната чума, създадена от парламента

Със заплатата ми някой вместо мен ще прави дарение. А защо депутатът да не избере сам на коя болница ще дари БЪЛГАРСКИЯТ премиер, както казах наскоро, става за трансфер на Запад. Справи се по-добре в защитата на българските граждани, на техния живот и здраве от западните си колеги. Надявам се обаче да може да ни спаси и от небивалата

ГЕОРГИ МАРКОВ

Георги Марков: Ще даря заплатата си лично, не чрез национализация

"Ще даря заплатата си за месец април, на която болница реша, след като я получа лично", коментира в личния си фейсбук профил депутатът и бивш конституционен съдия Георги Марков. "Дарението е доброволен и личен акт. Никой не може да дарява от мое име, още по-малко чрез национализация на възнаграждението

Яна Маринова в дома си
СНИМКА: ФЕЙСБУК

Яна Маринова: Нека бъдем обединени в това да опазим здравето си, морала си (Видео)

"Останете си вкъщи, мили приятели! Нека бъдем обединени в това да опазим здравето си, морала си. Да не се превръщаме в затворени същества, които само се оплакват от това, което се случва. Ние не можем да го променим. Можем да го променим само ако повярваме, че можем да започнем нещата от начало. Да работим от вкъщи, от домашния си офис

Владо Пенев: Когато видиш човек без маска, първото, което мислиш, е: на тоя не му дреме за мен!

Владо Пенев: Когато видиш човек без маска, първото, което мислиш, е: на тоя не му дреме за мен!

“Не бих си позволил да съветвам хората какво да правят у дома. Както никого не бих съдил или винил за вида му на образование, докъде е стигнал, как се е усъвършенствал - това са лични избори. Но отговорността е нещо, което имаш към живота въобще. Отговорност към собствения си живот и още повече към живота на другите

Доказано! Истината тук!

Доказано! Истината тук!

Сляпата вяра в безумни “новинарски” сайтове е опасна. Заглавия само от главни букви не трябва да се превръщат в стандарт РЯДКО се обръщам към читателя с призив. Аз самият рядко откликвам позитивно на публични призиви, защото искрено не обичам да ми казват какво да правя – поредният признак, че въпреки опитите си не съм излязъл от пубертета

Ловчанският митрополит Гавриил

След Голгота следва Възкресение

АРХИПАСТИРСКО ПОСЛАНИЕ НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ЛОВЧАНСКИЯ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ Възлюбени в Господа отци на честния клир, монаси и монахини, братя и сестри от богохранимото паство на Светата Ловчанска Епархия. В тези дни на огнено изпитание за православните християни и нашия народ се обръщам към вас с любов в Господа

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber