Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7369102 Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си www.24chasa.bg

Ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието

ЧУЖДОСТТА няма почивен ден - тя е неуморима. Броди от ранни зори до късни нощи, също като нас, хората. Не спирам да мисля за това как Бог ни е сътворил по свой образ и подобие, а ние сме си толкова чужди един на друг. Да не би пък през дългото си време Бог да се е отчуждил от себе си?!

Не спирам да мисля и за това как е възможно, ако България наистина е част от рая (нали го пеем това в тържествени случаи), да е страна толкова подвластна на чуждостта. Нали така – чужденците нямат място в рая…

А тук всичко и всички са си и сме си някак чужди.

Поглеждам родословното си дърво (и ние, циганите, си го имаме) - тук е посято, където деди и прадеди са поели своя първи и последен дъх. И си мисля – за тях и себе си.

Израснах в бедно семейство и в беден край. Живял съм досега скромно, но щастливо – да си беден не е срамно, срамно е да си циганин!

Вече ми е напълно ясно, че циганите са проблем както на стандарта на живот у нас, така и на икономиката на страната. На демографската криза, на националния отбор по футбол. Даже, ако не ти запали сутрин рано автомобилът, са виновни циганите.

Всичко това ме накара да се превърна в едно комплексирано дете и да съжалявам, че съм се родил такъв.

В училище и по улиците ставах волно и неволно свидетел на разговори между малки и големи. Те си говореха най-вече за това, че циганите не се къпят, че крадат, че убиват, че изнасилват и живеят на гърба на държавата и данъкоплатеца. Още тогава осъзнах, че да си тъмен, е индикация за това, че си циганин. А щом си циганин - не е готино! Разчитах на имената си и измисления си побългарен турски, за да съчиня небивалици по отношение на уж турския си произход. Но впоследствие установих, че и такъв да си, също не е добър вариант. Все едно, че имах неоспорима вина за неуспешното Априлско въстание, което пък променяше възрастта ми на 143-годишен участник в башибозука на Ахмед ага Тъмръшлията.

Налагаше се да свикна с това, че човек не избира какъв да се роди, но пък избира как да живее. А аз живеех доста стресово за крехката си възраст.

Притеснявах се дали сме си платили електричеството и винаги прилежно съдействах на инкасатора да стигне до електромера и водомера.

Водех стриктен контрол на 30-те лева надбавка, които ми се полагаха. Те бяха за мен, защото само циганските родители и семейства живееха с детски надбавки. Поне така казваха едни ядосани хора по телевизията.

В училищните празници гордо припявах “Тих, бял Дунав”, но винаги най-отзад в хора. И, незнайно защо, при участието ми в пресъздаване на исторически възстановки, винаги получавах ролята на заптие или паша, а толкова силно исках да съм революционер…

Няма да забравя и първия си учебен ден в гимназията, думите и най-вече първото впечатление на класната, което беше нещо от рода на: “Момче, като муха в кофа с мляко си!”. До ден днешен се надявам това да е била една недомислена шега.

Чувал съм, че една птичка пролет не прави, а камо ли една муха. След година се преместих в друго училище. На връстниците ми им беше насадено непоколебимото усещане, че паралелката по изобразително изкуство не е за цигани. В крайна сметка за всички беше отдавна ясно, че циганите не рисуваха, а крадяха картини.

Бях принуден да си намеря друго училище с повече деца, които са се срещали по-често с чуждостта. Колкото желана, толкова и невъзможна беше тази моя и наша интеграция.

Участвах в много училищни дейности и мероприятия, организирах подписки, анкети, даже писах и на тогавашния министър на образованието. Полагах безгранични усилия да бъда хем по-примерен, хем по-различен. Чувствах се чужд, дори и между равни. Но въпреки всичко, което правех, възклицанието спрямо мен си беше: “Брат’чед!”.

Започнах да следвам висшето си образование, бях първият студент в историята на цялата ни фамилия. За семейството си бях гордост, а за останалите исках да бъда пример.

И като се замисля - досега аз нямах случайни срещи с чуждостта - тя е мой неизменен спътник, мой учител и моя лична борба.

Знам, че ще мине време, ще отминат и години, но ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието. И ще съдим за човека, както по действията му, така и по делата му!

Само ви моля за едно - дайте възможност на “мухите” като мен! Не само по птичките навън разбираме, че пролетта е дошла…

* Авторът е студент в специалност “Връзки с обществеността” на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Лично мнение

Когато заетостта чупи рекорди: време е за работни места с по-висока добавена стойност

Пазарът на труда е в добро състояние, но забавянето на европейската икономика подсказва, че най-добрите години са зад гърба ни ЯВОР АЛЕКСИЕВ ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА ПАЗАРЪТ на труда продължава експанзията си и през второто тримесечие на 2019 г. и регистрира ръст на броя на заетите лица с над 105 хиляди души спрямо същия период на 2018 г.

Да “застреляме” погромите от 90-те, за да няма и стрелби

През седмицата потрошено заведение прикова общественото внимание. Версията - дълг за пари. Идват ли след погрома и стрелбите и какво не се прави, когато някой ти е длъжник?                                                        Отговорите във видеозавещанието на седмицата с Мартинов                

Докато шофирате, не пипайте смартфона (Видео)

Всички ползваме фейсбук, но да не го правим, докато шофираме. Иначе рискуваме приятелите ни да носят черно, но не заради black tie партита. Какви други грешки правим, докато пресичаме и шофираме?                                     Вижте във видеозавещанието на седмицата с Мартинов                

Мотиви за нова конституция за по-добра България

Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в

(Не)правилен рап

За да те слушат, не е нужно да се облечеш като клоун и да прекараш гласа си през двеста филтъра ПРЕДИ няколко минути изслушах новия албум на Ицо Хазарта “Неправилен рап” и побързах да го разпратя на всичките си близки приятели, придружен с низ от несвързани главни букви, изразяващи детското ми щастие. И то наистина е детско.

Коментар на седмицата №2: А мъжът от екипа на Кобрата не беше ли унизен от Джени Суши

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 112 хил. прочитания. Защо репортерката с нищо не показа, че целувката на Кубрат ѝ е неприятна, а дори му благодари АТЛЕТИЧЕСКАТА комисия на щата Калифорния, която се намира в Лос Анджелис, отне до 23 септември лиценза на боксьора Кубрат Пулев

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Лично мнение

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber