Не е невъзможно като президент на ПЕС Станишев да успее да събере нужните гласове, за да преподреди партийната листа
Традиционен стил на премиера Борисов е да успява с резки ходове да тушира напрежението - оставките на Цачева и Колева са на бюрото му
Управляващата ГЕРБ продължава да е с преднина от няколко процента пред БСП
Скандалите дистанцират хората от политическия живот - очаквам по-ниска избирателна активност на евровота
Нинова рискува част от структурите, доминирани от вътрешната опозиция, да не се мобилизират на евровота
ГЕРБ е вкоренена вече 12 години в местната власт – това е както политически актив, така и пасив
Нови играчи без никакво съмнение ще присъстват на следващите парламентарни избори и те ще разровят политическия терен
- Кои от политическите сюжети два месеца преди евровота може да окажат влияние върху резултатите от него, г-н Ганев? Имам предвид опитите за промяна на Изборния кодекс (отмяната на преференциите и на забраната на социологията в изборния ден), избора на нова избирателна комисия, сагата с опрощаването на данъците на мюфтийството, новия механизъм за изчисляването на пенсиите, излизането на БСП от парламента, случаите с апартаментите, оставката на Цачева и Колева...
- Освен тези скандали аз мога да изброя още десетки само от последната една година. Въпреки това данните както на “Тренд”, така и на други колеги регистрират, че разликата между ГЕРБ и БСП продължава да стои с преднина от няколко процента за основната управляваща партия.
Традиционно темите със социален характер са тези, които имат най-голям потенциал да доведат до ерозия в доверието към управляващите. Това отчетохме и ние от “Тренд” през есента на миналата година. През септември, октомври и ноември заради увеличението на някои данъци, високите цени на горивата, повишаването на цените на комуналните услуги, ГЕРБ падна до нива на подкрепа, които са изключително близки до тези на БСП.
Колкото до последния скандал около апартаментите, ми е много трудно да преценя какъв би могъл да бъде размерът на имиджовата щета. Традиционният стил на Борисов е да успява с резки ходове да тушира напрежението, колкото може – наблюдаваме го и тук с оставката на Цачева и Колева.
Случаят с Цветанов обаче е по-сложен, защото става дума за втория човек в ГЕРБ. Нещо повече –
Цветанов е този,
който “държи”
партията
с нейните организационни структури, а действия спрямо него в навечерието на европейски избори и предстоящ местен вот през есента могат да отворят потенциални рискове.
- Очаквате ли по-висока избирателна активност след скандалите, които изброих?
- Напротив. Очаквам дори по-ниска избирателна активност след всичко това. Скандалите дистанцират хората от политическия живот. Просто се маха с ръка с думите “всички са маскари”. В такива моменти най-често печелят нови формации, които се обявяват срещу цялото политическо статукво, но по всичко личи, че на тези избори такъв играч няма да се появи. Обикновено тези нови политически проекти могат да мотивират някаква част от гласоподавателите да упражнят правото си на глас. А на практика изборът на гражданите през май ще бъде ограничен до същите партии, които се явиха и на последните парламентарни избори през 2017 г.
- Имаше напрежение около опциите за водачите на листата на БСП за евровота. Елена Йончева като избор печелившо решение ли е за БСП?
- Проблемът за БСП е, че партията е силно разделена. Резултатите от пленума показаха това съвършено ясно – малко над половината гласуваха за кандидата на ръководството в лицето на Елена Йончева, а 45% от всички членове на Националния съвет - за кандидата на опозицията в лицето на Станишев.
Очевидно
Нинова не е готова
за компромис
с вътрешнопартийната опозиция и с присъствието на Станишев в листата. Достатъчно красноречиво беше изказването ѝ, че “не е задължително Станишев да е евродепутат”. Подобно поведение на председателя на социалистите рискува част от структурите, които са под влиянието на вътрешнопартийни опозиционери, просто да не се мобилизират на предстоящите избори.
Присъствието на Станишев пък от своя страна може да превърне вътрешното напрежение в БСП от проблем сега в полза за левицата на самите избори. Вътрешнопартийната опозиция със сигурност ще иска да нанесе удар върху Нинова, като агитира преференциално за Станишев, което от своя страна ще вдигне резултата на листата на БСП като цяло. Съвсем не е невъзможно президентът на ПЕС да успее да събере необходимите гласове, за да преподреди партийната листа. Вижте как изглеждат числата – ако червените вземат, съвсем хипотетично, около 500 хиляди гласа, то само 25 хиляди (или 5% от всички подадени за листата), ако са с отбелязана преференция за Станишев, това ще го измъкне по-напред като място.
- Какъв дивидент би донесла на ГЕРБ коалиция със СДС на евровота, както се очертава?
- Имаме класическа win-win ситуация – полза както за ГЕРБ, така и за СДС. От една страна,
ГЕРБ показва себе си като
обединителя вдясно,
отнемайки възможността “Демократична България” да си закачат тази значка на ревера. Нещо повече – съюзът между ДСБ, “Да, България” и Зелените не се нуждае от твърде много, за да прескочи бариерата. А със СДС в техните редици шансът им се увеличаваше. Сега предизвикателството за “Демократична България” да прескочи високата бариера от 5,88% за представителство в Европейския парламент изглежда голямо. За СДС ползите са очевидни – в коалицията “Демократична България” техният кандидат щеше да бъде на четвърто или в най-добрия случай на трето място в листата и съответно без никакви шансове да попадне в състава на следващия Европейски парламент, докато ГЕРБ им предложи 2 места в листата си на избираеми позиции.
- Споделяте ли прогнозата на ваш колега, че на местните избори наесен ГЕРБ ще е много мощна?
- Рано е все още да се говори за местните избори, особено предвид факта, че преди тях предстоят европейски такива. Резултатите от изборите винаги създават нова политическа ситуация.
Ако ГЕРБ успее да удържи
победа на 26 май, това
ще даде тласък
и кредит на доверие
поне за няколко месеца на управляващата партия, което ще ги постави в силна ситуация в кампанията за местните избори.
Другият сценарий - победа на БСП, би засилил натиска върху управлението и неминуемо ГЕРБ ще излезе в много по-слаба позиция на местния вот.
Но ако трябва все пак да разсъждаваме за местните избори през есента, може да очертаем и от днес някои тенденции, които няма как да се променят съществено. ГЕРБ е вкоренена вече 12 години в местната власт – това е както политически актив, така и пасив. Партията има жизнени организационни структури в цялата страна. Част от кметовете им имат репутация на добри управленци. Нямам съмнение, че ще удържат победа в повечето градове, в които имат и сега кметове. Това неминуемо ще бъде интерпретирано като победа. Дотук обаче с добрите новини за ГЕРБ.
Предизвикателствата са сериозни.
Рискът идва най-вече
при балотажите,
за да не се окажат кандидатите на ГЕРБ в кръгова отбрана и ситуация “всички срещу ГЕРБ”, защото тогава може и да сме свидетели на изненади.
- Очертават ли се нови политически играчи на терена?
- Потенциал за нови играчи безспорно има. Умората от статуквото е налице. В подобна ситуация винаги се намират политически предприемачи, които излизат с проста, но ефективна оферта към избирателя – гласувайте за мен, за да разкараме сегашната политическа класа.
Но освен посланието от особено значение е и кой го казва това. Дали следващият политически проект срещу статуквото ще реализира изборен резултат с мащаба на Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, или с този на Яне Янев, Николай Бареков, Веселин Марешки. Или нещо по средата.
Друг съществен фактор е кога ще се появи на сцената. По всичко личи, че няма да е на предстоящите избори за Европейски парламент. На местните също няма да е лесно да създадеш толкова структури по места и да се бориш с установени местни мрежи.
Но на следващите парламентарни, без значение дали са редовни, или предсрочни, не трябва да имаме никакво съмнение, че ще присъстват нови играчи и малко или много ще разровят политическия терен.
CV
Димитър Ганев е роден във Варна през 1986 г. Завършва френската езикова гимназия в родния си град
Бакалавър и магистър по политология в СУ “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология
Интересите му са свързани с проблематиката на българския преход
Има над 100 коментари и статии в периодичния печат
Съосновател е на изследователски център “Тренд”