Създали сме дизайна на над 600 автомобила, сред които модели на “Ферари” и “Мазерати”, но вече представихме и собствена суперкола с марката “Пининфарина”, казва в интервю собственикът на легендарното дизайнерско студио "Пининфарина"
- 70 г. сътрудничество с “Алфа Ромео”, над 200 модела “Ферари”, “Мазерати”, “Дженерал Мотърс”, “Пежо”... Зад всички тези автомобилни гиганти стои дизайнът на “Пининфарина”. Какво е да правиш дизайна на “Ферари” и “Мазерати”, г-н Пининфарина?
- Историята е доста дълга - почти 90 години. За това време сме направили около 600 дизайна на автомобили. Това означава, че трябва да сме много концентрирани, да отговаряме на всички изисквания на времето, да имаме ясна представа за ценностите и какво трябва да означава добрият дизайн. Да вярваме преди всичко в иновациите,
да се
придържаме
винаги към линията
на елегантност, към
чистотата, хармонията,
стила и качеството. И, разбира се, класиката - винаги да обръщаме внимание на детайлите. Работим в сътрудничество с други компании и нашата задача е чрез дизайна да преразкажем историята на тези не само италиански, но и световни марки. Ако успееш да свършиш това 600 пъти или 580, да кажем, че успяваш да достигнеш тази международна слава.
Но при нас има и нещо много специално - когато историята на една компания е свързана с историята на една фамилия. Изключително рядко е за една фирма за дизайн и проектиране вече три поколения да се занимават с това. При нас тази традиция се предава от баща на син вече трето поколение.
- Представихте собствен електрически суперавтомобил на автосалона в Женева. Разкажете повече за тази суперкола.
- Връщам се за малко на предишния въпрос - иновацията преди всичко, защото не се страхуваме от новите неща. Така за първи път правим дизайн на кола с марката “Пининфарина”. Тоест няма друга марка - “Мазерати”, “Алфа Ромео”, “Ланча” или друга, а има “Пининфарина”, който представя “Пининфарина”. Влязохме още по-навътре в представянето на ДНК-то на “Пининфарина” - нашите ценности и идеите, които имаме. Това е нов и много специфичен проект. Искахме да дадем някакво име на тази кола и избрахме кръщелното на основателя на нашата компания - Батиста Пининфарина.
- При толкова много автомобилни дизайни, кой ви е любимият и каква кола карате?
- (Смее се.) Винаги последният проект е най-любим, така че ще кажа “Батиста Пининфарина”. Иначе имам шофьорска книжка и карам кола повече от 40 години. И всички, които съм имал, са били с дизайн, правен от нас. Карал съм “Ланча”, “Алфа Ромео”, “Пежо”, “Фиат” и “Ферари” също.
- Влакове, самолети, яхти, мебели, часовници и дори обувки за ски. Толкова много и различни неща. Откъде черпите вдъхновение?
- Изглежда така, но всъщност преходът е много плавен и става дума за повече от 30 години.
Започнахме от дизайна на коли, след това преминахме на други транспортни средства - автобуси, трактори, яхти, после и самолети. От автомобила и самата марка минахме към индустриален дизайн, аксесоари, спортни стоки. Правим и дизайн за дома. Тоест от дизайна на автомобила стигнахме и до дизайна на къщите, мебелите, кухните, офисите. После пък от мебелите започнахме да правим дизайна на цели пространства - барове, ресторанти, конгресни центрове и накрая сгради. И както казах, за 90 г. имаме 600 дизайна на автомобили, а за 30 г. над 700 проекта извън тази индустрия, включително химикалки и часовници. Но всичко това се случи много постепенно и плавно.
- А вдъхновението?
- Всичко винаги тръгва от автомобила с аеродинамиката, ценностите на дизайна, иновациите, материалите, търсенето на новости, елегантност, хармония. Това е вдъхновението. Пренесохме аеродинамиката от автомобилите и самолетите в сградите, които също са с чисти форми, елегантни и хармонични.
- И от автомобила до стадиона на “Ювентус”, който също е ваше дело.
- Да, това вече е опитът, мислейки за потребителя как да направиш такава среда, в която той да се чувства добре.
- Проектирали сте и кулата на новото летище в Истанбул, за която получавате световна награда. Разкажете повече за този проект.
- Всъщност най-голямата награда беше ние да я направим, защото в този конкурс се състезавахме със световноизвестни архитекти на много високо ниво. Кулата има форма на лале, вдъхновихме се за тази визия от природата. Тя винаги присъства под някаква форма в нашия дизайн на автомобилите, както и в архитектурните ни проекти.
- А как измислихте визията на олимпийския факел за игрите в Торино през 2006 г.?
- Този дизайн е микс от това, което трябва да бъде един факел - тоест няма как да избягаме от това, но използвахме аеродинамиката. Така факелът не беше статичен, а аеродинамичен и освен това загатваше идеята за ските.
- Тук сте по покана на “Конфиндустрия България” за Деня на италианския дизайн по света. Ще говорите за традициите и иновациите. Каква е рецептата за успешната им комбинация?
- Смятам, че вече няма италиански, американски или японски дизайн. Трябва всички да се учим от останалите, от различните реалности и опит, да се опознаваме, да се свързваме. Всички страни от Източна Европа са стимулиращи места, за да работи и да твори човек и да се развиват креативни проекти. Може ли да ви кажа какво бих искал да направя в България?
- Какво?
- Много би ми харесало да направя тук един иновационен център. Един клъстер, академия, в който да се обединят индустрията, технологията, училището, различни култури, за да се развиват иновативни проекти.
- Ще го направите ли?
- Не знам. Но смятам, че е
изключително важно
да дадем възможност
на младите хора да
познават
дизайна и
технологиите,
да могат да се специализират, да придобият опит в различни фирми и да развиват кариерата си.
- За първи път ли сте в София и какви са впечатленията ви?
- Не, за втори път. Дойдох за първи път в София преди 12 г. И да кажем, че тогава останах шокиран, но в позитивния смисъл. Защото в Италия до началото на 90-те години, а дори и по-късно възприемахме страните от Източна Европа като по-изостанали и затворени. И бях много впечатлен от желанието за развитие и любопитството, което имате за бъдещето. Когато през 2006 г. кацнах на летището в София, си казах: “Уау, то е по-модерно от летището в Торино”. Уж ние правим много иновации, но често ни е страх да не би да сгрешим нещо и сме големи традиционалисти.
Като се върнах
в Италия,
казах, че
летището на
София е много
по-хубаво от
това в Торино
Тоест Италия, която трябва да е водеща в дизайна и архитектурата, понякога се спира, изморява се, защото е бавна. Затова сега, 12 г. по-късно, вече не съм толкова изненадан. (Смее се.)
- Казахте какво искате да направите в София, но бихте ли проектирали нещо? Май само площад не видях в портфолиото на “Пининфарина”. В момента тече конкурс за нова визия на пл. “Св. Неделя” - сърцето на София, бихте ли участвали?
- Да, права сте. Действително не сме правили площад. Да обновим площад? (Замисля се.) Трябва да се намери правилният подход как да се смеси историята с традициите, археологическите останки. Там е историята на България, така че трябва да се смесят много елегантно миналото и съвременният начин на живот.
- Да разбирам ли, че ще си помислите?
- Вече имаме два проекта (Смее се.) Те не трябва да са много, защото енергията се разпилява.