Фабио Капело пак отприщи спора на последните 10 години, а именно кой трябва да е №1 във футбола
През седмицата покрай реваншите в 1/4-финалите на Шампионската лига прочутият италиански треньор Фабио Капело отново даде повод да се развихрят споровете по футболен въпрос №1 на последното десетилетие.
Наставникът на онзи “Милан”, който смачка 4:0 вероятно най-силната “Барселона” на Йохан Кройф във финала на Шампионската лига в Атина, коментира, че Кристиано Роналдо е изключителен футболист, но не е гений. Такъв е Лионел Меси.
“Във футбола през цялата му история е имало само трима гении - Пеле, Марадона и Меси. Роналдо е много силен, защото помага на отборите си да печелят, но не е гений”, е мнението на дон Фабио. И продължава: “Видях Меси за първи път, когато беше на 16 години. Правеше същото, което прави и днес, само че беше с почти 20 години по-млад. Роналдо се изгради като голям шампион, но не и като гений.”
За щастие или за съжаление гледам Меси и Роналдо на практика от първия момент, когато излязоха под прожекторите. Помня директното предаване на “Евроспорт” на приятелския мач “Спортинг” - “Манчестър Юнайтед”, след който бях абсолютно сигурен, че капацитет като Алекс Фергюсън няма да изпусне слабичкото кривозъбо крило, което направи за смях всеки изправил се срещу него защитник. Помня и как по време на жребия за световното в Германия през декември 2005 г. на събитие, организирано от един от спонсорите, Лео Меси, както си беше с дънки, маратонки и кожена шуба, седна на пода и започна да жонглира с топката пред смаяните погледи на двайсетина хлапета, които го гледаха като Господ.
В последвалите години двамата взеха от живота и футбола всичко, което беше по силите им, и дори повече. И продължават да го вземат след една почивчица от година, когато “Златната топка” беше дадена на хърватина Лука Модрич.
Спорът кой е по-добър - Меси или Роналдо, в глобално-футболен смисъл е като философския въпрос за това кое се е появило първо - кокошката или яйцето. От една страна, е безспорно, че талантът на Лионел Меси е от някаква космическа величина. Аржентинецът прави с топката немислими неща, при положение че природата не му е отпуснала кой знае какво - не е висок, бърз е в рамките на нормалното, изобщо - далече е от идеала за атлет на Античността, а и на съвремието. Именно затова нещата, които прави с топка в краката (понякога по изключение и на главата), може да се обяснят единствено с гениалност. Което пък го прави фаворит на поне половината футболна общественост за званието “Футболен №1 на ХХI век”.
В същото време Роналдо е перфектният пример за това какво може да направи един спортист, в частност футболист, ако работи целенасочено, упорито, че дори и фанатично върху себе си. И в такъв смисъл дали и това не е някакъв проблясък на гениалност - да видиш слабостите си, да ги отстраниш просредством невероятен труд и да стигнеш върха.
Всъщност отговорът може да дойде сравнително скоро - на 1 юни, когато не е невъзможно във финала на Шампионската лига един срещу друг да се изправят Геният и Атлетът.