Петте години след Крим направиха Русия по-силна

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7348680 Петте години след Крим направиха Русия по-силна Петте години след Крим направиха Русия по-силна www.24chasa.bg
Путин лично подкара първия камион КАМАЗ по построения Кримски мост. Снимка РОЙТЕРС

Преди пет години, след присъединяването на Крим към Русия, започна открито противопоставяне между страната ни и Запада. Назрявало и преди тогавашните събития, след "руската пролет" то просто изби навън. Най-видимата форма на конфликта е санкционната война; в основата на всичко обаче лежи геополитическият, дори цивилизационен конфликт между Русия и Запада. Какво показаха изтеклите пет години?

Веднага след връщането на Крим в Русия Западът наложи на страната ни разнообразни санкции: лични - срещу редица военни и политици, и икономически. Последваха наши ответни санкции, после западните бяха допълвани и разширявани - и към днешна дата вече са стабилен фон на отношенията ни с Европа и САЩ.

Отначало либералите у нас се блазнеха от надеждата, че конфронтационният период няма да трае дълго - по един или друг начин всичко ще се уталожи и ще тръгне, както преди. Някои смятаха това да се постигне чрез руски отстъпки пред Запада, при все че никак не бе ясно защо да ги правят Путин и народът; други се надяваха Западът да схване колко е безперспективен натискът върху Русия и да мине към смекчаване на санкциите. Не стана нито едното, нито другото. Защото санкциите са само форма, а Крим и Донбас са само предлог (стига да погледнем как в САЩ темата за "руска намеса" в Украйна плавно се смени с темата за "руска намеса" в американските избори).

Събитията, започнали преди пет години, бяха предопределени дълго време преди Майдана и бягството на Янукович от Киев. И няма да приключат с крах за Украйна. А с крах на Запада - с разпадане на единния блок, включващ САЩ и Европа. Който ще се разпадне съвсем не заради конфронтацията с Русия, но и тя ще допринесе за ускоряване на процеса.

Малцина днес помнят, че конфронтацията със САЩ не тръгна от февруари-март 2014 г. Тя набираше обороти от 2011 г. - от "арабската пролет" и решението на Путин да се върне в Кремъл, сиреч да се кандидатира пак за президент. САЩ - заради съветите на "борците с режима" у нас, вече бяха повярвали, че той няма да е сред кандидатите. Путин бе неудобен за Щатите и с оглед плановете за създаване на Евразийски съюз, означаващи реинтеграция на постсъветското пространство, както се посочваше открито.

Затова активната роля на американците в протестите на Блатния площад не бе случайна, при все че изглеждаше странно сериозната им надежда "московските вълнения" да успеят. Завърнал се в Кремъл, Путин започна национализация на елита*. Освен това сложи бариери пред англосаксонската "мека сила" - ограничи възможността за влияние върху руската политика и общество чрез неправителствени сдружения.

Същевременно през 2012-2013 г. Путин все още поддържаше отношения с Вашингтон, редовно - макар и рядко, се срещаше с Обама. Но още през лятото на 2013 г. Щатите пропуснаха два много болезнени удара. Първият бе Сирия, вторият - Сноудън. Ударите не дойдоха от Путин - той само се възползва от ситуацията и грешките на самите САЩ.

Обама сам се натика в задънена улица със заплахите да удари Сирия, ако се използват химически оръжия, а щом бе режисирано подобно "използване", се изплаши да не отвори кутията на Пандора. Путин му помогна да не се изложи съвсем (в самите САЩ) - ударът по Сирия бе отменен срещу извозване на сирийските запаси от химически оръжия. Обама и американците обаче не останаха благодарни на Путин, защото бездруго се изложиха пред близкоизточните си съюзници, най-вече пред саудитците.

Историята със Сноудън изостри нещата. Москва подслони избягалия американски агент и хич не скланяше да го предаде на Вашингтон. С което директно предизвика Обама - но Путин отново не бе инициатор, само се възползва от възможността. Двете събития - практически едновременни, бяха същинската точка, маркирала срива в отношенията между двете страни. Дори изобщо да не бе последвала Украйна, след събитията от август-септември САЩ и Русия окончателно излязоха на конфликтната пътека.

Украйна обаче се случи - отначало Путин я обърна от Запада към Изтока, като убеди Янукович да забави подписа си за асоцииране с ЕС, а после Западът помете Янукович чрез Майдана и я обърна в обратна посока, и то в твърдо антируска форма. Русия нямаше как да наблюдава мълчешком - Западът демонстрира, че няма да допусне никакъв Евразийски съюз и изобщо не се кани да признава никакви национални интереси на Москва в пространството на историческа, голяма Русия.

Ние отвърнахме с Крим. Тогава вече конфронтацията между Запада и Русия доби форма на санкции и остри обвинения. Тъкмо тогава Щатите открито минаха към политика за възпиране на Русия. Със съответната риторика - да я "изолират", "накажат", "накарат", "да й дадат урок", и с обидните забележки, че е "регионална сила". Опитът да ни изолират остана безплоден, англосаксонците само показаха, че могат да контролират единствено Европа. Дори страни, следващи орбитата на САЩ, като Япония и Южна Корея, не се присъединиха всъщност към санкционния режим. Русия пък започна отдавна замисляния си завой на Изток - сближаването с Китай и страни от незападния свят. Без март 2014 г. щеше да стане същото, просто малко по-бавно и без да бие на очи.

Стремежът да се накаже Русия допринесе впрочем да се ускори и деконструкцията на еднополюсния свят - всички не само се увериха, че Щатите далеч не са всесилни, но взеха да влагат и повече усилия, градейки нова архитектура на световното устройство, постамериканско и постзападно. Говорим не само за пълзящата дедоларизация, но и за множеството хоризонтални, двустранни и многостранни линии и връзки, създавани през всичките тези години без Америка и заобикалящи Америка.

Та нали за Русия не са враг Щатите като такива, а глобалисткият атлантически елит, използващ и самата Америка в свой интерес. Чудесно доказателство бе победата на Доналд Тръмп - на власт в САЩ дойде човек, станал за мондиалистите враг, сравним със самия Путин.

Изобщо през петте години след Крим се случиха редица знакови събития, потвърдили колко закономерен бе март 2014 г. Ще споменем не само избирането на Тръмп и последвалия вътрешнополитически смут в САЩ, но и Брекзита - най-ярка проява на кризата в Евросъюза, и руската операция в Сирия, обърнала с лице към нас Близкия изток и увеличила в крайна сметка бездруго нарасналата геополитическа тежест на Русия.

Но американският смут и кризата в ЕС не са последици от Крим или от конфронтацията с Русия - а просто поредните, съвсем логични, предопределени фази от задълбочаващата се криза на Запада (също и като единно цяло) и на градения от него модел за глобализация. В най-близките години ще видим още много "жалони" и всички те ще водят света във вярната, в нужната за нас посока. Към изграждането на нов, многополюсен свят, който с право ще може да бъде наречен не само постамерикански, но и посткримски.

* Курс, който включваше директива всички изнесени от Русия активи на елита в чужбина да се върнат в страната (БТА)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Една новина, която не трябва да остане незабелязана

Размисли за инфлацията на висшето образование Има една новина от тази седмица, която не бива да потъва незабелязано сред скандалите за апартаменти, колкото големи и съдбоносни да са те. Става дума за премахването на държавно субсидирания прием на първокурсници в 16 професионални направления. Това решение е закъсняло, но правилно.

Двойната формула ще прецака пенсиите. Гарантирано!

Отказвайки се от една от най-смислените реформи, правителството оставя десетки хиляди с неизчислени пенсии до края на годината 2019 година едва изкара три месеца, но вече е ясно, че ще бъде запомнена като годината на хаоса в пенсиите. Който може да доведе до пълното разрушаване на пенсионната система и да остави практически стотици хиляди

Коментар на седмицата №1: Quo vadis, Йончева?* (Видео)

Водачката на БСП не иска да е евродепутат. Тя не знае как да е евродепутат. Иска само да клевети България Гледай КРИСТИНА КРЪСТЕВА   Дали Елена Йончева знае за какво се кандидатира? Колкото повече я слушам, толкова повече се убеждавам, че не. Че тя самата се възприема не като евродепутат, а като микс от романтични в представите ѝ

Коментар на седмицата №2: БСП с Йончева - вместо дебат за Европа ще си говорим за “Ало, Банов”

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 36 600 прочитания. Смъртоносно е да разделяш партията си два пъти точно преди старта на кампанията. Кой тръгва с фалстарт на избори? Bлизаме в скандална предизборна кампания. В нея ще се говори повече за магистрали, далавери и корупция,

Коментар на седмицата №3: Само ГЕРБ, БСП и ДПС със сигурност печелят евродепутати

ГЕРБ с преднина от 1,8% пред червените Българите най-много искат от следващия Европарламент политики за доходи Два месеца преди евровота ГЕРБ запазва близо 2% преднина пред БСП, показват данни от представително проучване на изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа”. То е проведено в периода 6-13 март сред 1005 пълнолетни българи в

Насъскване заглушава смисления разговор преди изборите

Политици искат от българите да им дадат своята злоба и омраза, за да разчистят сметки с опонентите си - но това е режим на самоизяждане Политиката на обвинения и контраобвинения, която водят някои български политици в последно време, разхищава обществена енергия. Не вдъхновява за идеи и градивност, а ги убива в злобни разпри.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Quo vadis, Йончева?* (Видео)

Водачката на БСП не иска да е евродепутат. Тя не знае как да е евродепутат. Иска само да клевети България Гледай Кристина Кръстева на видео в сайта на “24 часа” Дали Елена Йончева знае за какво се кандидатира? Колкото повече я слушам, толкова повече се убеждавам, че не. Че тя самата се възприема не като евродепутат,

Само ГЕРБ, БСП и ДПС със сигурност печелят евродепутати

ГЕРБ с преднина от 1,8% пред червените Българите най-много искат от следващия Европарламент политики за доходи Два месеца преди евровота ГЕРБ запазва близо 2% преднина пред БСП, показват данни от представително проучване на изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа”. То е проведено в периода 6-13 март сред 1005 пълнолетни българи в

Унгария на Орбан: девет години спорни реформи

Унгарският премиер Виктор Орбан - националист и консерватор, чиято партия ФИДЕС е със замразено членство в дясната Европейската народна партия (ЕНП) заради провокациите му срещу Брюксел, взема през последните години нови и нови противоречиви мерки. Те бяха посрещнати с безпрецедентно неодобрение от Европейския парламент, който през септември заяви,

Кой е виновен за конфуза с “градската десница”

ГЕРБ получи благоприятна възможност да се обозначи като обединителен център на дясното СДС можеше да бъде част от коалиция с Демократична България, ако беше постигнато споразумение за предоставяне на третото място в листата и за споменаване на СДС в названието на коалицията. Чисто технически, това би могло да се окаже от решаващо значение за това

Доживотен затвор за Караджич

Това няма връзка с правото, това е тяхно правосъдие, бяха първите думи на Радован Караджич, след като чу решението на Апелативнната камара, че присъдата му от 40 години затвор се увеличава на доживотен затвор. По този начин бе променена присъда на Хагския трибунал от март 2016 г. Бившият президент на Република Сръбска Радован Караджич с присъда на

Всеки втори не харесва, че БСП е вън от парламента

“Сова-Харис” прогнозира по-ниска избирателна активност на евровота Два месеца преди евроизборите привържениците на ГЕРБ са с 3% повече отколкото през януари - 23%, а на БСП - с 1% повече - 19,4%. Това показва проучване на агенция “Сова-Харис” между 6 и 11 март 2019 г. сред 1000 пълнолетни българи. Прираста социолозите обясняват с високото ниво на

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber