На майка си и на баща си, измъкват се историци в Скопие
На Северна Македония или на България принадлежи цар Самуил? Този въпрос се очертава като един от сериозните в споровете между историци от двете държави, които са членове на смесената българско-македонска комисия за изчистване на спорните исторически и образователни моменти в учебниците. Комисията е създадена след подписването на договора за приятелство през август 2017 г.
Преди дни в Скопие бе проведено четвъртото заседание на комисията. След това един от членовете ѝ от македонска страна - Петър Тодоров, коментира пред скопската телевизия 1ТВ спора за цар Самуил. Този спор бил банален, а Самуил принадлежал на историята. “Не може Самуил да го национализираме или да му дадем етнически характер. Много е глупаво различните тълкувания за цар Самуил да бъдат пречка за развитието на добрите отношения. Мъртвите хора отпреди 1000 години да пречат на днешните живи хора”, казва историкът. Допълва, че Самуил “принадлежи на татко си и майка си”. “Самуил е извор на един глупав и необясним конфликт. Да се разправяме за принадлежност на някой си цар, който е живял преди 1000 години, при това и няма някакво голямо значение за развитието на културата”, допълва Тодоров.
Смесената комисия
обсъжда засега учебниците
по история за 5-и и 6-и клас
в периода на праисторията, античната история и Средновековието. Има обаче и нужда от промяна в учебниците по география и македонски език.
Ето част от написаното в учебниците по история и македонски език, които упорито утвърждават теорията за съществуване на древен македонски народ, език и култура. А македонската нация и език са били измислени в края на Втората световна война - 1944-1945 г., за което свидетелстват редица документи.
- “Создаваньето на македонскиот народ бил долг процес коj почнал во VIII век пр.н.е.”
- “Македонците говореле на посебен jазик, коj бил сроден со jазиците на соседните народи - Хелените, Илирите и Тракиjците. Од jазикот на античките Македонци останале само траги: зачувани се само околу 150 одделни зборови, како и иминьа на луге, места и реки.”
- “Според митологиjата, Македонците воделе потекло од митскиот хероj Македон. Териториjата на Македониьа jа населувале повеке македонски племиньа.”
- “Во времето на кралот Архелаj I, кон краjот на петтиот век пред н.е., македонската држава уште повеке се издигнала и затакнала, започнале да се одржуваат македонските олимписки игри.”
- “Како скитачко племе, Бугарите постоjано го менувале местото на живеенье. Се занимавале со одгледуванье коньи, со лов и ограбуванье.”
- “Св. Константин-Кирил и неговиот брат св. Мешодиj, во 855 година ja создале словенска азбука наречена глаголица. Глаголицата се состоела од 38 букви. Токму во тоа време во североисточните области на Македониja почнале бугарските напади, па светитие брака морале да ja напуштат Македониja.”
- “Во окупираните територии била создадена тешка економска и политичка состоjба, коjь Бугарските окупаторски власти во нивната зона се покажале мошне брутални.”
- “Со Веpcajскиот договор била потврдена поделбата на Македониja мегу Србиja, Грциja, Бугариja и Албаниja. Со тоа била разбиена компакноста на Македониja, бил оневозможен демографскиот, економски, културен и национален развоj на македонскот народ. Македонскиот народ под властта на соседните држави бил подложен на денационализациja и асимилациja.”
“В скопските учебници никъде не се изписва император Василий II като Българоубиец, защото това дава ясно доказателство за българската принадлежност на цар Самуил. Няма и нищо за Битолския надпис - надпис на старобългарски език от времето на Иван Владислав, последния цар на Първото българско царство, в който той категорично се нарича “българин по род”, коментира историкът Иван Стоянов. Смята, че скопските учебници са написани така, че да съответстват на теорията на македонизма, а там където има безспорни факти, те са или променени, или пропуснати. “Ако Самуил е бил македонски цар, то тогава кой е бил царят на България?”, пита Стоянов, който дълги години е работил в Държавния архив и е преподавал история в Благоевград.
Смята, че най-вече за периода на Възраждането и националноосвободителните войни не би трябвало да има никакви спорове, защото писмените документи са категорични. “Няма как Гоце Делчев, Даме Груев, Иван Михайлов, Тодор Александров да бъдат наричани македонци, след като съществуват оригинални архиви, където те категорично се определят за българи. Там на скопските колеги твърденията им най-много издишат”, допълва историкът.
Точно
за събитията и личностите
от XIX и началото на XX в.
се очакват най-големите
проблеми
в смесената комисия.
От македонска страна членовете са на мнение, че трябва да се денационализират героите. “Не можете вие да го национализирате свети Климент или свети Наум, или братята Кирил и Методий. Те се християнски просветители, духовни лица, на които не може вие да им дадете националност. Те са действали в отделни държави, във Византия и в българската средновековна държава, но това не ги прави нито българи, нито гърци, нито македонци в съвременен смисъл”, казва пред агенция МИА шефът на македонския екип Драги Георгиев, председател на Института за национална история в Скопие.
Все пак признава, че не може историята от XIX и началото на XX в. да се представя като “кристалноясна македонска национална история”.
За Гоце Делчев например твърди, че бил “споделена личност и спорът за националната му принадлежност е безпредметен”. “Ако ние се захванем в комисията да доказваме дали Делчев е бил българин, или македонец, няма да стигнем доникъде”, допълва скопският историк проф. Георгиев.
За периода на Втората световна война пък в скопските учебници
нашата армия е
определена като
“български фашистки
окупатори”
Македонският премиер Зоран Заев пред черногорската медия “Антена М” допуска “компромис”, като изразът бъде заменен с “фашистки окупатор”.
“За какви окупатори говорят, след като нашите войници са посрещнати там като освободители! В днешна Западна Македония може и да се говори за “фашистки окупатори”, защото там са били в италианската зона”, обяснява благоевградският историк Стоянов. “В учебниците в Северна Македония има страшно много липси. Не се споменава нищо за сръбските репресии срещу хората с българско самосъзнание. Нито пък за края на 40-те години, когато стотици граждани на Македония са избити заради българското си самосъзнание”, допълва той.
Категоричен е, че враждебният тон към България в учебниците трябва да се промени. Необходимо е и да се публикуват оригинални източници, без тенденциозно да се “превеждат” на македонски език.
“Ако трябва да бъдем честни към историческите факти, то историята на съседите край Вардар до 1944 г. е всъщност част от българската история. След това те вече поемат по друг път в рамките на Югославия”, категоричен е Стоянов. Смята, че ние трябва по-категорично да отстояваме истината. “Територията сме я отстъпили, но не трябва да отстъпваме историята, защото за нея са проливали кръвта си нашите деди”, смята историкът.