Доц. Соня Пенкова: Без собствените ни усилия България нямаше да е отново на картата на Европа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7325358 Доц. Соня Пенкова: Без собствените ни усилия България нямаше да е отново на картата на Европа Доц. Соня Пенкова: Без собствените ни усилия България нямаше да е отново на картата на Европа www.24chasa.bg

Генералите Столетов и Скобелев са по-известни в България, отколкото в Русия, казва директорът на  Националния военноисторически музей

- Мнозина оспорват българското участие като символично в собственото ни освобождение от османско владичество. Има теза, че сме получили свободата си даром. Защо, доцент Пенкова?

- Има периоди от националната ни история, в които десетилетия наред официалният наратив насажда опит за въобразена история. Разбира се, логичен е въпросът кого са обслужвали първоначално или обслужват по-късно подобни тези. И ако отговорът на последното е многоликата политическа конюнктура, то раждането на тезите е във времето на войната. Българското участие във войната е изключително важно за Русия, още повече че тя го провокира и

създава организация

- от Българското

опълчение през

разузнавателните

групи и отряди

до горските стражи и милиционните отряди и пр.

Освен като военна сила това участие е сериозен аргумент на Русия срещу нападките в западната преса, че с поредната Руско-турска война тя осъществява своята имперска политика, без да е особено загрижена за местното население. В същото време патриотичните действия на българите оказват силно влияние върху бойната способност на руските войници и за създаване на увереност, че участват в тази война заради свободата на своите славянски братя.

Русия обаче се сблъсква сериозно с българските опити за самоопределяне чрез създаване на самостоятелни ядра или протовоенни организации (показателни са примерите в разузнаването). Ненапразно на Опълчението, замислено като охранителен конвой и макар с променени после функции, оставащо ръководена от руснаци военна част, не е дадено друго знаме освен руско - Самарското, независимо от подготвените български знамена за дружините му. Десетилетия Русия ще използва картата за подарената свобода като аргумент за контрол върху армията и държавната политика на свободна България.

- Какъв е българският принос например в Руско -турската освободителна война? Ваши колеги говорят за около 30-40 хиляди души.

- Цифрите са такива, вероятно дори по-високи, при всички случаи различни в зависимост от източниците. Дори за Българското опълчение предвид непрекъснатото му комплектуване и липсата на документи цифрите са различни, но се движат в границите от около 7400 в началото на войната до около 12 800 в края. По- многобройно обаче е българското участие под формата на разузнавателни групи и отряди, чети от горски стражи, милиционни отряди. Те водят бойни действия или осъществяват различни

въоръжени акции

по охрана на

руските обози,

събиране на храни за руската армия, диверсионни акции (взривяването на железопътни линии) и др. По руски данни само в 16-те южнобългарски каази (околии) те са около 25 000. Войводи на чети са Панайот Хитов, Ильо Марков, Христо Иванов (Големия), Цеко Петков, Георги Пулевски, Димитър Попгеоргиев, Петко Киряков и мн. др., които имат разрешителни свидетелства и определени места за действия. Много от четите действат под руско командване, напр. в Драгунския полк има около 250 български доброволци под ръководството на ген.-майор Иван Кишелски, българин на руска военна служба, и др. Неоценима помощ на руската войска оказват българските водачи по време на зимното преминаване на Балкана през най-непристъпните планински пътища за постигане на изненада.

- Кои сред тях са най-известните герои?

- Вероятно хората познават предимно войводите и дейците от националноосвободителното движение, продължили дейността си по времето на войната. Малко известна днес е дейността на българите разузнавачи, работили под руско ръководство. Сред тях са Тодор Велков, Христо Минков, Стефан Стамболов, Христо Караминков, Никола Славков, Евлоги Георгиев, Христо Стоянов, Петър Мишайков, Никола Кабакчиев, Ст. Бобчев, П. Р. Славейков, войводите - Ильо Марков, Панайот Хитов, Симо Соколов, Филип Тотю, Никола Живков и още много други. Благодарение на тях руското командване разполага с данни за укрепителните съоръжения, размера и вида на войските, тяхното придвижване и въоръжение. Българските разузнавачи имат съществена заслуга за постигане на първоначалния стратегически успех с изненадващото форсиране на р. Дунав при Свищов заради сведенията, които дават. Пренебрегването пък на техните сведения води до грешки и скъпоструващи загуби, както се случва при Шипка.

- Ген. Скобелев и ген. Столетов са сред най-известните руски пълководци по това време. Какво не знаем за тях?

- Вероятно, че са познати в България повече, отколкото в Русия. Парадоксално е, че в някои случаи в собствените си страни хората не се радват на толкова позитивна оценка. И двамата, преди да завършат военни училища и академии,

завършват престижни

граждански

университети

Ген. Николай Столетов, който застава начело на Българското опълчение, извървява бавно военната йерархия и едва на 67 години става генерал от пехотата, докато ген. Михаил Скобелев стремглаво препуска по стълбицата и 38-годишен е произведен в най-високия чин - генерал от пехотата. Вероятно също така малко се знае, че майката на ген. Скобелев е сред основните инициатори на построяването на храм-паметника “Рождество Христово” до село Шипка в памет на загиналите руски и български воини.

- Мнозина говорят за безрадостната участ след Освобождението на капитан Петко войвода - един от многото български войводи, действали в тила на турската армия и помогнали за победата над Високата порта. Разкажете за него.

- След Освобождението е безрадостна съдбата не само на капитан Петко войвода, а на много от поборниците. Причините са много - от политически страсти до липса на морал и от народопсихология, с която сякаш лесно обясняваме неудобни моменти от историческото си битие, до конфликти между дейците на свободата, заложени десетилетия преди това.

Хубаво е, че не забравяме колко значимо е

присъствието на хора

като Петко войвода

в националната ни история. Трудно е кратко да се разкаже за него. Бих споменала действията му при Марония, защото имат отношение към разговора. Когато Предният отряд на ген.-лейтенант Й. В. Гурко преминава Балкана, много нередовна турска войска се насочва на юг, започват кражби и насилия над местното население. Четата на Петко войвода, провеждайки наказателни акции срещу тези части, превзема градчето Марония. Ентусиазирани от това, населени места в Беломорието вдигат бунтове. Високата порта, в чиято власт след Одринското примирие остават тези земи, разпорежда безмилостното им смазване. Марония е обсадена, но четата на Петко войвода не се предава, успява да заблуди турците, да разкъса вражеския кордон и да се яви в тила на врага. Помислили изненадващия удар за руско нападение, турците отстъпват към Гюмюрджина. Някои сочат тези действия като връх в четвъртвековната му революционна дейност.

- Има ли нещо вярно в това, че след толкова века робство масовият българин преди Освобождението е неорганизиран и плах, без рефлекс към свободата?

- Не бих определила по този начин българина. Може би на моменти е с по-голяма склонност към адаптивност. Цялата ни история през Възраждането е доказателство за този

рефлекс към свобода

Ангажираността на различните слоеве от населението с нейното осъществяване обаче е различна и причините за това са публични от години. Без нашите собствени усилия България нямаше да се нареди отново на европейската карта, макар и не по начина, мечтан от националреволюционерите ни.

- Защо до днес обичаме толкова много героите си от Освобождението и толкова малко уважаваме политиците си?

- Не смятам, че между двете твърдения има аналогия. Не знам колко познаваме героите си от Освобождението или познаваме само онези, които са известни. Десетки, ако не стотици имена все още се знаят само от малък кръг изследователи. И в това е нашата задача - да ги направим видими, да разкажем “обикновената” им история за отговорност към отечеството и за усилията им, принесени в полза на другите, без очакване за признание или награда.

Доц. Соня Пенкова е  родена във Враца

Завършва специалност “История” в СУ “Св. Климент Охридски”, доктор по научна дисциплина “История на България”

 От 2010 г. е директор на Националния военноисторически музей, като почти 10 г. е негов заместник-директор

Има издадени монографии, студии и публикации в областта на военната история, българската култура във времето на войните, музеологията

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Стоян Мавродиев: Няма аргументи за покачване на лихвите до 2020 г.

Очаквам бизнесът да продължи да ползва изгодни кредити, казва главният изпълнителен директор на Българската банка за развитие - Г-н Мавродиев, когато говорим за банки, въпросът, който вълнува най-много всеки българин, е ясен – свършват ли скоро ниските лихви? От лятото на миналата година банкерите говорят,

Росен Желязков: Кой ще е първи за концесията на летище София, ще стане ясно тази седмица

Въпреки инвестициите в нови вагони и мотриси не очаквам билетът за влак да поскъпне, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Важни са ни достоверността и изпълнимостта в предложенията на кандидатите за летището Ако имаме хранилка за БДЖ, колкото и да даваме, пак ще даваме Очакваме новите мотриси да влязат в

Майкъл Болтън: Първият ми хит дойде чак като станах на 34 г.

На концерта в зала 1 на НДК на 18 юли, публиката ще чуе най-известните ми песни, но със симфоничен оркестър - Г-н Болтън, защо избрахте да работите с филхармония за новия си албум А Symphony of Hits? - От много време мечтаех да направя този албум с най-големите си хитове с цял симфоничен оркестър. Може би едно от първите ми и наистина

Иван Бърнев: В Карлови Вари ни аплодираха толкова дълго, че чак ми стана неудобно

Иван Бърнев играе главна роля в победителя от фестивала в Карлови Вари “Бащата”. Образът му е на скептичен фотограф, който се опитва да вразуми баща си. Бърнев има над 20-годишна кариера в киното, като е играл в десетки български и чуждестранни филми. - Г-н Бърнев, как дойде предложението към вас да участвате в “Бащата”?

Проф. Иво Петров: Нищо не ми е дадено наготово – тръгнах от $ 12 заплата, 15 г. сме живели в 1 стая, специализирах със заем и работа на 2 места

В ексклузивно двойно интервю за в. "24 часа" дъщерята на известния лекар д-р Глория Адам казва: Създаваме си поединично живот в розови балони, но ни липсва хъс да направим един голям за всички. Проф. д-р Иво Петров е сред най-утвърдените кардиолози у нас, боготворен от пациентите си. Медицински директор е на “Аджибадем Сити клиник Сърдечно-съдов

Кирил Маричков: Извадихме си бележки от Киноцентъра, че ще играем хайдути, за да не ни подстрижат насила

По икономически причини ни прощаваха, защото “Щурците” носехме много пари на Концертна дирекция На 30 октомври в зала 1 на НДК ще има голям концерт “Кирил Маричков на 75 години”. Датата не е избрана случайно, тогава е рожденият ден на популярния български изпълнител. Във връзка с годишнината на страниците на вестник “24 часа” публикуваме

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Хасан Улусой: Като баща се притеснявам за децата в училищата на ФЕТО в България

Не знаем какво наливат в главите на учениците и с какви идеи ги тровят, затова родителите им трябва да внимават, казва турският посланик у нас - Г-н посланик, тези дни се навършват 3 години от опита за държавен преврат в Турция. Отърси ли се страната от шока, който преживя през юли 2015 г? - Вярвам,

Доц. Янка Тянкова: Закъсняхме 10 г. със закон за несъстоятелност на физическите лица

Всяко укриване на доходи води до много тежки последствия - длъжникът трябва да е предупреден за тази отговорност, казва преподавателката във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” - Доц. Тянкова, споделяте ли критиките на проф. Огнян Герджиков към законопроекта на омбудсмана за личния фалит? - Прочетох законопроекта, мотивите към него,

Проф. Дончо Хрусанов: Разрешението за строеж на “Златен век” е действащо и валидно

Има и други подобни строежи, но никой не спира строителството им. Това създава правна несигурност и липса на предвидимост в действията на администрацията - Проф. Хрусанов, проучили сте в детайли казуса “Златен век”. Какво е вашето становище за спирането на строежа му? - В този казус има редица процесуални нарушения, които, за съжаление,

Прокурор Христо Колев: Новият главен прокурор трябва да е от кариерата, да е “горял” в работата, за да влезе с летящ старт

Очаква го още по-труден мандат, казва членът на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България  - Прокурор Колев, Асоциацията на прокурорите държи наследникът на Сотир Цацаров да е от прокуратурата. Защо? - Отговорът на вашия въпрос изглежда логичен и прост - защото ще е запознат със спецификата на работата и ще може да влезе в

Николина Ангелкова: Българският туризъм от години работи в пазарна среда, конкуренцията, не държавата определя цените

Заедно с бранша и местните власти работим за успешен летен сезон, следим внимателно прогнозите – оптимистични или песимистични, важни са финалните резултати, казва министърът на туризма  - Госпожо Ангелкова, в началото на годината предупредихте чрез интервю за “24 часа”, че тази година летният сезон ще е труден.

Александър Георгиев: Намордникът не възпитава – все едно да сложим на хората по една верига, за да не правят поразии

l Законът и в момента е добър, но липсва контрол l Виновни са безотговорните стопани - кучето е хищник, оставено само, то започва да развива хищническите си инстинкти l Носенето на намордник може да доведе до агресия и смърт. Означава забрана за кучето, но свали ли го, мисли, че всичко му е разрешено - Необходими ли са промените в закона,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber