Още акценти от интервюто на министъра на образованието и науката:
Предизвикателството е да направим образованието по-интересно
Ще обучим учителите да създават електронни уроци
Не може и не трябва да има стандарт за преподаватели, всяко дете е различно и изисква различен подход
Учителите трябва да са ментори, които провокират критично мислене, не лектори
Една полезна анкета бе използвана за политическа атака срещу нас и ЕК, “джендър” идеологията не е тема в образованието
Ключово е доверието между училището и родителите
Към края на годината очакваме близо 2000 училища да са с електронни дневници
С министъра на образованието и науката разговаря ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА
- Г-н Вълчев, какви ангажименти поема министерството във връзка с дигитализацията на образованието?
- На конференцията, която проведохме заедно с “24 часа”, се обединихме около своеобразен меморандум, въз основа на който поемаме няколко ангажимента - до края на 2019 г. във всички училища да има изградени Wi-Fi мрежи със защитена интернет среда; да изработим национална платформа за обмяна на добри практики за иновации в образованието; да изградим до 2021 г. т.нар. отворен облак, който ще е платформа с безплатни за достъп електронни ресурси; да осигурим самите ресурси, като включително обучим учителите да създават електронни уроци.
- Как изглеждаше дигиталното образование, а и не само то от думите на учениците, които коментираха своята визия?
- Учениците имаха много конкретни предложения, сред които доминираха тези обучението да стане по-интерактивно, да имат повече свобода в класната стая, електронни платформи, видеоуроци и виртуални класни стаи. Свързващата нишка в мненията на всички участници на конференцията беше как да направим образованието по-интересно. Впрочем днес това е предизвикателство пред всички образователни системи. Един от изводите на дискусията беше, че основната промяна на системата, която трябва да направим, е да насърчим креативните учители - тези, които търсят ефективния подход към всяко дете, в т.ч. и като използват иновативни методи на преподаване. Информационните технологии са средство, с което можем да направим обучението по-интересно. Те са само необходимо, но не достатъчно условие за това.
- Къде свършва ролята на главния герой в класната стая, както вие наричате учителя, и къде започва ролята на ученика? Питам ви заради едно момче, което на дискусията обяви, че е напуснало едно от елитните училища, тъй като учителят, вместо да преподава, е раздавал задачи на учениците, които сами да изнасят урока.
- Учителят на XXI век ще остане основен актьор в класната стая, но в много по-малка степен той трябва да бъде лектор и в по-голяма степен - ментор и лидер на образователния процес. Днешното поколение ученици имат достъп до повече възможности за учене и източници на знание. Учебникът вече не е единственият източник на информация, а учителят не е единственият авторитет на знание. Това предполага цялата система да се префокусира. Промяната трябва да започне от нас - МОН и регионалните управления на образованието, и включва по-голяма свобода на учителя, по-малка зависимост от учебника и тематичното разпределение, променена роля на Регионалното управление на образованието (РУО), даването на ясен сигнал, че очакваме от учителите да бъдат креативни и да търсят най-добрите методи да провокират децата да учат, последователно налагане на тази култура от МОН, РУО и най-вече директорите на училища и детски градини. Строгите инструкции и стандартизации да се заменят с подкрепа на креативните учители. Квалификацията, учебните програми, учебните ресурси, преподаването, оценяването, атестирането, националните програми, нормативните актове, които издаваме, трябва да съдействат за тази промяна. Тя е свързана в много голяма степен с ефективното и последователно въвеждане на т. нар. компетентностен подход. Свързана е и с насърчаване на политиката на образователни иновации.
- С едно изречение - какво трябва да прави в час един учител през 2019 г.?
- Не само през 2019 г., това, което трябва да променим, и това, за което трябва да създадем предпоставки, е учителят в по-голяма степен да бъде лидер на обучителен процес, в който учениците участват активно. Учителят на XXI век трябва да провокира учениците на критично мислене, да ги кара да проблематизират, да свързват знания и най-вече да ги научи сами да се учат. През целия си живот всички учим много повече извън училище. Това важи още повече за днешното поколение деца, които ще живеят в още по-динамичен свят, с още по-изискваща необходимост постоянно да учат.
- Как изглежда креативният учител, когото вие искате да насърчавате, защото, съгласете се, креативни не могат да бъдат всички?
- И в момента няма учител, който малко или повече да не е креативен. В работата с всяко едно дете учителят търси индивидуалния подход, дори само това го прави креативен. Всеки клас е различен. Всеки ученик е различен. Това е изходна постановка. Не може и не трябва да има стандарт за креативния учител. Напротив, трябва да си самозабраним да се опитваме да стандартизираме. Трябва да кажем какво очакваме от него, да го насърчим да постига резултати и да го подкрепим.
- Какво означават за училището свободата и доверието?
- Свободата означава повече възможности за използване на различни методи на преподаване и различна организация на работа, по-малка зависимост от документа и учебника, по-малко инструктиращи правила и опити за стандартизация. Законът за предучилищното и училищното образование даде възможност за повече свобода по линия на проекти за иновации. Това не трябва да бъде единствената възможност за иновации. Търсенето на ефективни, иновативни и индивидуални подходи за подобряване на резултатите трябва да е повсеместна култура. Това предполага насърчаване на креативния учител. Той е основната иновация в образованието.
Част от промяната е и възможността учителят и ученикът да ползват повече и различни образователни ресурси, за да постигнат очакваните резултати, заложени в учебната програма, респективно да са по-малко зависими от учебника.
Що се отнася до доверието, то е предпоставка да се случи промяната. Ключово е доверието между училището и родителите. Родителите трябва да вярват на учителя, когато той се е отклонил от учебника, не е минал през всички теми в учебника, но е имал време да провокира децата да мислят и да прочетат повече материали.
Доверие трябва да има и от директора към креативния учител. Трябва да има доверие на министерството на образованието и регионалните управления към образователните институции. Цялата политика трябва да бъде префокусирана от контрол на документа към подпомагане на добрите и креативни учители.
- Кога всички училища ще минат на електронни дневници?
- Тази година с националната програма “Информационни и комуникационни технологии в образованието” ще финансираме закупуването на права на всички училища, които желаят да имат електронен дневник. Това е избор на училището. Все още сме предпазливи да направим задължително използването на електронен дневник за всички училища, тъй като е необходимо да има преходен период. В момента малко над 1000 училища ползват електронни дневници. Към края на годината очакваме да са близо 2000.
- Как може да бъдат стимулирани издателствата да качат учебниците в интернет?
- От миналата година осигурихме достъп до електронно четими варианти на учебниците. Това са книжните учебници в електронен вариант. В тях липсват обаче допълнителни образователни ресурси - анимации, интерактивни ресурси, допълнителни визуализации. Добрата новина е, че почти всички книжни учебници, които одобряваме, са придружени с електронен вариант.
Издателствата са инвестирали допълнителни средства в интерактивност и поради тази причина те в момента не са безплатни. Това, което искаме да направим, е платформата, която създаваме, да е с безплатно образователно съдържание. Ще заплащаме макар и минимални суми на учителите за разработването на такива ресурси - клипчета, електронни уроци, които ще може да се ползват свободно. Преди това учителите ще бъдат обучени за разработването на такова съдържание.
- Какво ви накара да искате корекция в анкетата на ЕК за сексуалната ориентация?
- Неведнъж съм казвал, че не подкрепям каквато и да е форма на джендър идеология в училище - и като министър, и като родител. В случая обаче нямаме анкета за определяне на сексуалната ориентация, а въпросник с 90 въпроса за определяне на дигиталната готовност на училищата. Въпросът за пола е единствено за целите на анализа и не можем да говорим за анкета за самоопределяне. Темата странно беше политически преувеличена до абсурдни размери, очевидно с цел да бъдем дискредитирани и ние, и ЕК. В навечерието на предстоящите избори такива усилия и опити чрез подобни теми да се търси политическа идентификация ще се увеличават. Въпреки че над 900 училища са попълнили въпросника, досега не сме получавали сигнал. Това не означава, че не трябва да сме чувствителни и реактивни към опитите за проповядване на т. нар. джендър идеология в училищата. Миналата година, когато имахме съмнителна анкета, реагирахме и я спряхме. Случаят сега обаче не е такъв и става въпрос за един много полезен инструмент на ЕК, що се отнася до дигиталното ниво на училищата, който не само не можем, но и не е желателно да спираме. Това не означава, че приемаме спорния отговор на въпроса за пола. Тъй като инструментът не е наш и не можем да го променим, пратихме писмо до Европейската комисия да бъде изключен като възможен отговор “друг пол” или да отпадне въпросът за България. Въпросникът е с еднакви въпроси и възможни отговори за всички държави. Може би заради факта, че в други страни такава опция е допустима, е включен и този отговор. Покрай казуса разбрах, че в Германия миналата година Бундестагът е взел решение в свидетелството за раждане да има опция “друг пол”, но не на базата на самоопределяне, а въз основа на освидетелствано медицинско състояние. Ако не водим подобни разговори само в условията на морална паника и политическа истерия, можем и трябва да продължим положителния разговор за дигитализацията и възпитанието в системата на образованието. Образованието е темата, по която можем в най-голяма степен да водим смислен и положителен разговор за нашето общо бъдеще, за бъдещето на нашите деца. Скорошно проучване на “Алфа рисърч” показа, че дигитализацията и възпитанието са двете теми в образованието, по които има най-висока подкрепа и очаквания. Очаквания българското училище да възпитава и да се модернизира. Меморандумът, около който се обединихме на конференцията, е важна крачка в тази посока.
На събитието се обединихме и около желанието ни темата за дигитализацията да бъде поставена в по-широкия контекст на темата за модернизация, която е свързана с ефективното въвеждане на компетентностния подход, иновациите и префокусирането на политиката към подкрепа на креативния учител. Подготвили сме проект на стратегия за възпитателната работа в образователните институции. Целта не е да имаме поредния документ, а да проведем дебат как да усилим възпитателната функция, която винаги е била част от образованието. Един от дебатите, които проведохме, беше за това в какво искаме да възпитаваме децата.
Положителният извод е, че имаме консенсус по един относително безспорен набор от ценности, в които искаме да възпитаме децата. Сред тях не е джендър идеологията и никога не е била поставяна за обсъждане. Тя е повече политическа дъвка, отколкото реална тема в системата на образованието.
CV
Роден на 9 юни 1975 г. в София
Магистър по публични финанси. Завършил Икономическия университет във Варна и обучение по бюджет и финансово управление в университета “Дюк” в САЩ
През 2002 г. започва работа в Министерството на финансите, като от 2003 до 2009 г. е експерт в дирекция “Държавни разходи”
От септември 2009 до февруари 2017 г. е главен секретар в Министерството на образованието и науката с прекъсване, като е работил и в МВнР като директор на дирекция “Бюджет и финанси”
От 4 май 2017 г. е министър на образованието и науката