Психологът Иван Игов: На две смени учат само в обществата в криза

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7288587 Психологът Иван Игов: На две смени учат само в обществата в криза Психологът Иван Игов: На две смени учат само в обществата в криза www.24chasa.bg
Иван Игов

- Отнема година и 3 месеца от обучението на учениците

- Наблъскваме раздутите програми в по-малко учебно време

Иван Игов е завършил психология в СУ “Св. Кл.Охридски”. Той е един от основателите на училищната психология в България с над 30-годишен консултативен и преподавателски опит.

Автор на много програми, статии, книги и учебници в сферата на детската и училищна психология.

Член на Дружеството на психолозите в България, Консултативния съвет по въпросите на децата в България, Европейската федерация на психолозите в образованието ( EFPTA ) и др.

- Г-н Игов, защо едносменният режим е  по-добър за учениците?

- Традиционният български модел е децата да бъдат в една училищна сграда до 4-и клас, след това в основното училище, а след това в гимназията или професионалното училище. В някои градове в България това разделение беше запазено. Когато преди години сме измервали нивото на тревожност и нивото на тормоз при децата, това се оказват местата, където те са най-ниски. Беше изнесена преди време информация, че много от децата в 1-и клас изобщо не ходят до тоалетната, защото там няма камери, няма кой да ги предпазва и се страхуват, че може да им се случи нещо. Най-важното обаче е липсата на възможност децата и учителите да се познават помежду си. В общото училище настъпва тотален хаос. Непознатите учители не са ти никои. Може да си правим пред тях каквото си искаме. Цялата система трябва да бъде преструктурирана. Това е лесно да стане в малките градове и в селата, където са останали училища. В големите градове, особено в София, положението е драматично. Тази учебна година в София например имаше

300 първокласници,

които до последния

момент нямаше къде

да бъдат записани

По думите на Ваня Кастрева, шеф на регионалното управление на образованието, в София липсват поне 15 училища, за да могат да бъдат поети децата. Има цели нови квартали, където училища не съществуват и родителите са принудени да разхождат децата си из цяла София. За 30 години в София е построено едно ново училище. А градът се е разраснал 3 пъти. В момента се предвижда да се построят още 4, като едното ще е готово в края на тази година. Това не решава никакъв проблем и по никакъв начин не може да реши проблема с едносменното образование.

- И все пак какво мислите за едносменното образование?

- Ще ви извадя малко история. Двусменното образование е въведено в далечната 1973 г., когато в България раждаемостта е била максимална. Сега раждаемостта е 2 пъти по-малка и би трябвало да имаме достатъчно училища. Тогавашната временна мярка, за съжаление, става постоянна. На практика системата продължава да функционира по този начин, сякаш нищо не се е случило. Никъде по света никой не си представя децата да са наблъскани на 2 смени. Това става само в извънредни ситуации. Това у нас обаче се превърна в практика и всички решиха, че е нормалният начин, по който трябва да учим. Просто забравихме, че това е ненормалният начин. Да не говорим, че има нещо друго. С двусменния режим всъщност отнемаме едно от най-важните права от Хартата за защита на детето - равно право на образование. Ние нямаме равно право на образование. Отнемаме цяла година и 3 месеца от времето на децата в училище с двусменно образование.

- Защо?

- Защото часовете се съкращават на 40 минути. Като умножите тези липсващи 5 минути на тези 11 класа, се получава точно тази година и 3 месеца, които ние отнемаме като време. Затова се налага да наблъскваме раздутите програми в по-малко учебно време. Ще кажете, че 5 минути нищо не са. 5 минути са страшно много, ако трябва да започнеш един учебен час, да изпиташ, да предадеш урока си и да приключиш с въпросите на децата. Йорданка Фандъкова беше готова да започне разговор по темата. Най-странното е, че в София има поне 10 изоставени училищни сгради. Някои от тях се намират в центъра и са огромни като например бившия механотехникум на бул. “Стамболийски”. Тези сгради лесно биха могли да бъдат направени така, че децата да бъдат там и да бъдат разделени, за да може да имаме адекватно училище. Ненапразно оттук дойде и бумът на частните училища, където родителите в отчаянието си записват децата, защото там с 15 деца в клас ще им обърнат повече внимание. Но тези училища са комерсиални. Те са създадени да събират пари и в гимназиалната степен нивото на образованието драстично пада и тогава вече трябва да се мисли за нещо друго. Така или иначе това, което се случва в образованието, не е свързано само с този двусменен режим. Това е просто върхът на айсберга, за който в момента се говори, защото нищо друго не може да се каже.

- Все пак се заговори за предстоящ едносменен режим.

- Защото може да се случва.

Случва се в

малките градове,

но не се случва в големите. Освен това едносменното образование не решава въпроса за безопасността, за предаването на лошите навици. Тук трябва да се направи много повече и трябва да има ясна концепция за това как да се случва, както и единомислие в обществото. Трябва обществен дебат по този въпрос, а той не се случва, защото се говори за какво ли не, но не и за това какво се случва в образованието. Това е 2% от всичко, за което се говори.

- А как се отразява едносменният режим на здравето им и психиката им?

- Промяната от ходене сутрин към следобед на училище е катастрофа. Децата са много по-адекватни сутрин, отколкото следобед. Особено във вечерните часове преподаването става истинска мъка. Това ще го каже всеки учител. Липсата на възможност да има празни класни стаи следобед също е проблем. Когато е една смяната, се учи до 13-13,30 ч и след това има възможност за извънкласни учебни занятия - кръжоци, места, където децата да се събират на групи по интереси. Това не можеш да го направиш при две смени, защото няма къде.

- Помага ли срещу агресията в училище?

- Разбира се. Смачкването на личното пространство създава една вътрешна и необяснима агресия между децата. Така че колкото по-малко деца има в една училищна сграда, колкото повече възможности имат за извънкласни форми, по-лесно ще се върнат към истинската роля на училището - да бъде средство за възпитание и развитие.

- Как е по света?

- Никъде няма такова нещо. Само

в Португалия

видях т.нар.

училища комплекси,

но децата са разделени в различни сгради. Двусменният режим се случва само на общества в криза. Това видях например в Турция. Учат на 2 смени по 40 деца в клас. Там обаче има бум на раждаемостта. Никъде другаде в нормалния смят няма такава форма на образование.

Слава богу, управляващите разбраха, че има криза в образованието, и решиха да направят нещо. Това е по-скоро запълване на дупки. Проблем е, че учителите изчезнаха от училище. В момента

15% от тези, които

преподават, са

пенсионери

Едно детенце в 4-и клас, когато го питахме как се чувства, ми каза: как вие бихте се чувствали, ако цял ден баба ви ви предава. Учителите в много страни по света на 10 години имат 1 година, в която имат т.нар. професионален опит за почивка. На много места ги пенсионират по-рано. Съществува едно износване в училище. Аз не съм в училище, защото на 30-ата година разбрах, че мястото ми по-скоро е отвън. Тези хора престават да бъдат достатъчно гъвкави. Ясно е, че ти изоставаш. Ясно е, че тези деца искат нещо друго. Затова първата стъпка, която беше правилна, е да вдигнат заплатите на учителите. Това може би наистина в един момент ще вкара повече млади хора. Огромният проблем е дисциплината в училище и на второ място учебните планове, които продължават да бъдат максималистични и с невъзможност да бъдат преподавани. Те се правят от професорите по университетите. Върхът на сладоледа е, ако се случи да ги правят и професорите от БАН. За реформи в образованието не трябва да се говори, а за еволюция.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Митрополит Николай: “Разделяй и владей” е имперска политика и е неприятна за църквата ни

- За разлика от четиримата митрополити не заемам страна, не сме филиал на други поместни църкви - Ако Руската църква беше откликнала на православния украински народ, сега щеше да е църква майка - Притеснява ме, че във въпросите за автокефалията се прокрадват геополитически интереси - Ваше Високопреосвещенство, защо вие,

Иван Панайотов: Политиката вместо апатия трябва да създава надежда

Нека гласуваме ЗА, а не ПРОТИВ, казва кандидатът на ГЕРБ за кмет на Пазарджик ЗА промяната, ЗА правилата и законността, ЗА почтеността, ЗА доброто управление - Г-н Панайотов, половината от кампанията вече мина. До деня на изборите остават по - малко от две седмици. Какво успяхте и какво не успяхте да свършите досега?

Петер Лимбург: Ситуацията в БНР е класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналисти и политици

Расизъм има в цяла Европа. Не трябва да виним една страна повече от другите Генералният директор на немската обществена телевизия “Дойче веле” Петер Лимбург посети България за два дни. Той се срещна с президента Румен Радев във вторник, а в сряда сутринта - с министър-председателя на страната Бойко Борисов

Проф. Огнян Герджиков: Демагогия на демокрацията е хора, които не могат да четат, да могат да гласуват. И е престъпно да го правят срещу 20 лв.

Още акценти от интервюто с бившия шеф на парламента и юрист: За Северна Македония трябва да се поучим от Гърция и категорично и неотстъпчиво да си защитим историята Иван Гешев е добър избор за главен прокурор Съкратеното производство не трябваше да бъде отменяно, то има своите предимства, но професионализмът отстъпи на натиска на улицата В 39-ото

Анна Александрова: Справедливо ли е дело за тройно убийство да продължава 16 г. и убиецът да получи 16 г. затвор?

Подкрепихме отпадането на съкратеното съдебно следствие за умишлените убийства заради нашите избиратели, казва шефката на правната комисия в парламента  - Г-жо Александрова, вие и народните представители Димитър Лазаров и Красимир Ципов внесохте промени в НПК, които, ако бъдат гласувани, ще дадат възможност делата за условно предсрочно

Кристоф Ламбер: Бих се снимал в български филм, само ми дайте добър сценарий и режисьор

Много харесвам традиционната ви кухня, виното и съм голям фен на “Под прикритие” Кристоф Ламбер е роден през 1957 г. в Ню Йорк. Баща му е френски дипломат. Дълги години живее във Франция, където завършва драматургия в парижката консерватория. Едни от най-големите му и запомнящи се роли са в “Тарзан от рода Грейстоук”

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Иван Портних: Отваряме Варна към морето – с нови проекти

Готов съм с ясна програма за управление, с осигурено финансиране, обяви досегашният кмет и кандидат на ГЕРБ за нов мандат Г-н Портних, защо предстоящите избори на 27-ми октомври са важни за Варна? На 27-ми октомври ще бъде определена посоката за развитие на Варна за следващите 4 години. Затова е важно хората да избират внимателно

Георги Икономов: Банско се превръща в топдестинация за спортен туризъм с ясен план, добра координация и много работа

Градът ни не е просто населено място, а маркетингов продукт, който представлява страната ни, казва кандидатът на ГЕРБ за кмет на Банско: - Г-н Икономов, през 2017 г. Банско бе обявено за европейски град на спорта, а през 2018-а и 2019-а много изявени спортисти развяха знамето на община Банско на почетните стълбички в цял свят.

Акад. Юлиан Ревалски: Много млади хора вече работят в БАН, проблемът е да ги задържим

Академията е експертен и духовен център на България, политиците все повече ни търсят за съвети, казва председателят на БАН - Акад. Ревалски, БАН стана на 150 години, каква е ролята на академията в обществото в момента? - БАН е най-старата национална организация в новата българска история. Първоначално е създадена като Книжовно дружество през 1869

Калин Поповски, ВМРО: Време е за промяна в Плевен

Преди четири години хората на Каракачанов издигнаха и избраха Спартански. Сега са силно разочаровани от него - Г-н Поповски, защо се кандидатирахте за кмет на Плевен? - Кандидатирам се за кмет на Плевен със самочувствието на човек, който познава града и неговите проблеми и нужди в детайли. Знам и ще отстоявам основните европейски принципи в

Актьорът Михаил Петров: На моята възраст знам, че на човек не са му нужни чак толкова битови благинки

Доайенът от Народния театър дарява парите от юбилейния си спектакъл за млада актриса Михаил Петров е роден на 8 октомври 1949 г. Негов полубрат от първия брак на майка му е Юлиан Вучков. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1971 г. в класа на проф. Любомир Кабакчиев и вече 47 сезона е актьор в

Иван Тотев: Ако не беше европейската столица на културата, в Пловдив нямаше да се случат смели проекти

Това домакинство оставя огромно богатство за поколенията Чак през 2032 г. България може да получи такова домакинство Около 20 млн. лева отидоха за събития B края на първия си мандат през 2014 г. кметът Иван Тотев чу от международното жури, че Пловдив печели надпреварата за европейска столица на културата

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber