Великобритания има опит в
създаването на национално правителство
Нещата с излизането на Великобритания от Евросъюза не вървят добре. Трябва нещо много радикално да се случи, за да може страната да се спаси от политическото блато, в което се набута, и да открие работещо решение за Брекзит.
Колкото ситуацията да изглежда обречена, все още има минимален шанс да се постигне компромис, стига ключовите политици в Лондон
да проявят
историческа
смелост
За Тереза Мей вече не съм сигурна, че е в състояние да стори това. Изглежда, 30-те години работа за Консервативната партия като депутат, министър, а сега и като премиер ѝ пречат да осъзнае, че трябва да зачита и опозицията, когато става въпрос за толкова важни неща като Брекзит.
Договореното от нея споразумение с ЕС как да стане напускането понесе исторически провал в британския Парламент. Сделката бе отхвърлена с мнозинство, което нито едно управленско решение не е получавало през последния век. И вместо да подаде оставка, както се полага в подобни ситуации, и да разчисти пътя за друг, който по-добре би се справил със ситуацията, Мей продължи в същия тон. Отново да убеждава колко нейната сделка с Брюксел е единствено възможната и как отхвърлянето ѝ би превърнало в хаос излизането от ЕС в края на март.
Мей отиде още по-далеч, предлагайки на парламентарните сили нов кръг консултации, на които да им обясни защо е права. Вероятно сили ѝ даде фактът, че се спаси от вот на недоверие само 24 часа по-късно след историческото си поражение, което от тясно партийни подбуди може да има някакво значение, но едва ли ще доведе до нещо коренно различно до понеделник, когато премиерът трябва да се върне в Парламента с нов план за Брекзит.
Не е трудно да се прогнозира, че Мей ще постави на масата още от същото, което до момента предлагаше. ЕС вече заяви, че няма да предоговаря трудно постигнатото споразумение.
Чуват се гласове
за отлагане на
Брекзит с година, но това означава доста сериозна промяна в самия дневен ред на съюза. През май предстоят избори за Европарламент и трябва да е ясно дали Великобритания ще участва в тях, или депутатските ѝ места в Страсбург ще бъдат разпределени между останалите държави. Така че е малко вероятно Брюксел да се навие да вади английските кестени от огъня, след като няма гаранции, че сегашната политическа ситуация в Обединеното кралство няма да се повтори отново. Затова единственият шанс е политиците в Лондон да загърбят собствените си интереси и наистина да се вслушат във волята на избирателите, защото за всички е ясно, че крехкото мнозинство, с което привържениците на Брекзит спечелиха референдума през 2016 г., не представлява реалните обществени нагласи по въпроса в момента. И колкото Мей да твърди, че демокрацията ще пострада, ако не изпълни волята им, щетите ще са много по-сериозни, ако не бъде даден шанс на хората да направят по-информиран избор.
Защото през последните две години се разбра, че отделянето на Великобритания от съюза
няма да е само
цветя и рози, а
ще има сериозни
последици
за икономиката на страната и за свободното придвижване на британските граждани в ЕС.
Съществуват редица алтернативни начини да се излезе от задънената улица.
Сценарий 1: Парламентът да поеме контрола по Брекзит и комисията за връзки между отделните партии, в която влизат 36 депутати, да бъде натоварена със съставяне на нова компромисна сделка с Брюксел.
Сценарий 2: Кралицата може да се намеси, ако няма ясно парламентарно мнозинство какъв път да се поеме. Монархът е единственият, който може да възложи на човек да състави правителство, ако Мей се откаже от властта и никой друг не може да я наследи в този труден период.
Сценарий 3: Създаване на гражданско събрание. Такова предложение вече е направено от общински съветници от Уиган и Уолтъмстол. Британското законодателство позволява към Парламента да се направи съвет от 90 граждани, избрани на случаен принцип, които да разработят препоръки как да се излезе от кризата. Това не означава разпускане на Парламента. Решенията пак се вземат от депутатите, но те се съобразяват със съветите на гражданите.
Сценарий 4: Свикване на нов референдум, като този път въпросът дали Великобритания да напусне ЕС, или да остане, бъде придружен с питане и какви да бъдат условията за това – да има ли сделка с Брюксел, или не, ако желанието е за излизане.
Сценарий 5: Правителство на националното единство. До подобни форми на управление вече се е стигало във времена на криза. Такива са били кабинетите на Чърчил през Втората световна война и на Рамзи Макдоналд в годините на Голямата депресия.
Според бившия министър-председател Тони Блеър, който в продължение на 10 г. беше на чело на Великобритания, първото нещо, което трябва да се направи, е да се удължи крайният срок за напускане на ЕС, който е 29 март. Пред Би Би Си той предупреди, че ако страната излезе от съюза без сделка, това ще нанесе огромни щети на британската икономика. Същата теза защитава и лидерът на лейбъристите Корбин.
Мей вече е изгубила голяма част от гласовете в собствената си партия за това, което прави по отношение на Брекзит. Мнозина са против сделката, а някои искат да се вземе и мнението на останалите парламентарни сили. Подкрепата за Мей да остане начело на Консервативната партия и на правителството изглежда не е кредит на доверие, а избор на по-малкото зло.
В редиците на торите няма ясно очертаващ се неин наследник. Нито противникът Борис Джонсън, нито подкрепящият я Майкъл Гоув са в състояние да постигнат обединение.
Мнозина обвиняват Мей, че не е била честна към обществото, упорито е отказвала да признава направените отстъпки при преговорите с Брюксел и е подклаждала нереалистични очаквания от него.
Каквито и да са били подбудите, вече няма значение. Малко вероятно е, след като се записа в историята с най-голямото управленско поражение в парламента за последния век, да постигне някакъв исторически пробив, освен, разбира се, ако не отиде при кралица Елизабет Втора, за да си подаде оставката и така да разчисти пътя за изход от кризата.