Художничката получи втори “Златен витяз” на Славянския форум на изкуствата
В навечерието на Коледа известната българска художничка Милена Велчева откри своя изложба в Москва. Изложбата е разгърната в прекрасната одухотворена обстановка на най-големия православен храм в света - “Христос Спасител”, в преддверието на залата на църковните събори.
За тази необикновена по своя художествен замисъл и майсторско изпълнение изложба Милена Велчева за втори път бе удостоена с най-високия приз на Славянския форум на изкуствата - “Златен витяз”.
- Г-жо Велчева, кой ви “уреди” за изложба в “Христос Спасител” в Москва?
- Това е втората ми изложба там. Първата покана да представя мои картини в храма “Христос Спасител” дойде през 2010 г., след като кинорежисьорът Маргарит Николов, вицепрезидент на Славянския форум на изкуствата “Златен витяз”, видя изложбата ми “Православни манастири” в София. С благословията на руския патриарх Кирил, попечител на Славянския форум на изкуствата, и с подкрепата на Вежди Рашидов, който тогава беше министър на културата, изложбата стана реалност. Всъщност
това беше първата
изложба изобщо
в храма “Христос
Спасител”
и съм още по-щастлива, че е на български художник. За тази изложба получих първия си “Златен Витяз”.
- Показахте ли изложбата “Православни манастири” и в България?
- Да, подредих я в криптата на “Св. Александър Невски”. Получи се красив духовен мост между двата православни храма. На откриването й беше Негово Светейшество патриарх Неофит.
Осем години по-късно дойде отново покана да гостувам в Москва с пълната свобода да подбера работите и темите, които да представя. В мен зрееше идея за нещо ново, за използване на дигиталните технологии в художественото изразяване. Възползвах се от свободата и реших, че е настъпил моментът за този експеримент. Работата ми достави голямо творческо вълнение. Безгранични са тези дигитални възможности. И така през изминалото лято се родиха 30 творби, обединени от идеята за Преображението.
- Колко от тях подредихте сега на 10 декември 2018 г. в преддверието на залата на църковните събори в храма “Христос Спасител”?
- Изложбата в залата на църковните събори се състои от 8 принта с размери 150/100 см и е “анотация” на предстоящата ми по-голяма изложба от 30 работи, принтове и пластики, “Преображение - процес”, която ще се радвам да се случи в галерията за съвременно изкуство “Гараж” в Москва. Надявам се това да стане през пролетта.
- Кои са основните ви послания към хората, които посещават изложбата и разглеждат картините ви?
- Хората различно променят своя живот, но не всяко изменение е преображение. Придобиването на образ, който многократно е по-висш и по-прекрасен от предишния, се нарича възвишено “преображение”. Светът наоколо постоянно преориентира съзнанието, направлява човешките сили за достигане на цели, които нямат връзка с вечността. Човекът се потапя в море от конфликти. И се пита къде е перспективата. Къде отивам? Какво става с мен?
Преображението е мечта, красота и светлина, любов и надежда. Възприемам Преображението не само като изключително библейско събитие. То е непрекъснат процес, стремеж на човека към усъвършенстване. В принтовете присъстват сакрални символи на православието и библейски събития като Благовещение, Рождество, Преображение...
Съвременна трактовка на образа на св. Лука обединява интелектуалеца, написал Евангелието за Христос, и художника, нарисувал първи Богородица и младенеца. Велик е приносът на българската земя за света на православието. На принта “Свети Киприан Български” първи патриарх на Русия, образ и слово въздействат едновременно
чрез имплантирания
текст на
Григорий Цамблак
Принтовете с български манастири и пейзажи са калейдоскопични, космически, емоционално хиперболизирани.
- Според руската преса “Преображение” е необикновена по своя художествен замисъл и майсторско изпълнение изложба “дигитално изкуство”. Какво е необикновеното?
- Идеята за Преображението присъства и в самия творчески процес на създаване на дигиталните принтове от експозицията. Пресътворението от класическа художествена работа като форма в нова хиперболизирана енергия и ново изживяване с въздействие, препращащо към космически пространства, излиза от интимността на картината, поема в посоката на модерни способи на възприемане на образа, носи посланието на Преображението към съвременния човек.
Може би този синтез между извечното и модерността е направил такова впечатление и е предизвикал тези коментари и квалификации. А и само по себе си е необикновено явление присъствието на дигитална изложба в православен храм.
- Вие имате близо 20 самостоятелни изложби. Картините ви са изпълнени със сложната и деликатна техника на сухия пастел. А сега накъде?
- Да, тази изложба е първо представяне със средствата на дигиталното изкуство. Но духовната тематика осезателно продължава да присъства.
Да видиш невидимото зад видимото, ми е интересно. Намирам за себе си актуалност да създавам такива творби именно в днешното време, когато в изкуството се забелязва култ към насилието, жестокостта и всезадоволеността. Свободата на артиста може да се преживява тотално, но и с чувство на особен вид отговорност заради въздействието на изкуството. Доколкото го има това въздействие.
- Колко души видяха изложбата “Преображение”?
- В деня на откриването експозицията е видяна от близо три хиляди души, сред тях деятели на културата и изкуството, журналисти, духовници, политици. По време на целогодишната си програма форумът има около 500 събития - в големите руски градове са предствени изложби на най-изявени художници и скулптори на славянския свят, стотици кинопрожекции, театрални и балетни спектакли, музикални и литературни прояви на съвременни творци. Всичките под мотото “С любов и единение ще се спасим”.
- Кой е попечител на форума?
- Те са двама - Негово Светейшество Кирил, патриарх на Русия, и големият кинорежисьор Никита Михалков. Президент на форума е народният артист на Русия Николай Бурляев. Организатори са Министерството на културата на Руската федерация, московският Съюз на художниците, галериите на народните художници на Русия Александър Шилов и Димитрий Белюкин и акварелната академия на Сергей Андриянка.
- Знаете ли, че когато е на 26, през 1971 г., Бурляев се снима в българския филм “На зазоряване”, играе и главната роля в новелата “Стихове”?
- Зная това от него, както и че
дядо му е участвал
в боевете
на връх Шипка
в Руско-турската освободителна война.
- Вълнувахте ли се много, когато ви връчиха втори “Златен витяз” - най-високия приз на Славянския форум на изкуствата?
- Не очаквах да се случи отново, и то за първата ми дигитална изложба. Благодарна съм, но откровено, вълнението по време на творческия процес е неизмеримо по-голямо. И така трябва да бъде!