Решението на Министерството на околната среда да промени Закона за биоразнообразието и да отпадне тоталната забрана за човешки дейности в защитените зони е правилно, но закъсняло.
Този закон бе главен инструмент за изнудване от самозвани екоорганизации. Защитена зона не трябва да се бърка със защитена територия. Второто са резерватите и природните паркове, в които не трябва да има безконтролна дейност и това е очевидно и саморазбиращо се.
Но т. нар. защитена зона е силно обтекаемо понятие, свързано с директивата за местообитанията. Даден “експерт” може да обяви, че в дадена местност гнезди някоя рядка птица или се размножава някой лалугер или бръмбар, и се обявява за защитена зона и се спират всякакви дейности по обработка на земята или вдигането на колиба например.
Нормално е всеки конкретен случай да се проверява и да се взема решение по целесъобразност, а не изобщо.