Емил Хърсев: Независими анализатори не очакват кризата да дойде през 2019 г.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7221427 Емил Хърсев: Независими анализатори не очакват кризата да дойде през 2019 г. Емил Хърсев: Независими анализатори не очакват кризата да дойде през 2019 г. www.24chasa.bg

“Пророците на кризата” търгуват със страха на финансовите пазари.

- Ще растат лихвите по кредитите, следвани от тези по депозитите.

- През 2019 г. ще “получим дата” за присъединяване към ERM II.

- Провалят се “чудеса” като криптовалутите, не очаквайте ръстът на златото да продължи

1. Задава ли се нова икономическа криза - за Европа и за България?

Такава е природата на икономическия цикъл, че щом бъдат преодолени последствията от поредната икономическа криза, на хоризонта вече се задава следваща криза. Така че криза винаги се задава. Има отделна икономическа специалност, която следи кризисните симптоми за ранно предупреждение. Има и многолюдна група икономисти, “пророците на кризата”, за които да предричат кризи – локални, регионални и глобални, - стана занаят. Колкото по-голям страх обземе финансовите пазари, с толкова по-голям отбив се търгуват старите дългове, т.е. толкова по-големи печалби извлича финансовата “индустрия на страха”. Но независимите анализатори и банките не очакват кризата да настъпи през 2019 г., напротив, на фона на изключително благоприятните прогнози за икономическото развитие на САЩ и умерения оптимизъм, че – макар и с по-ниски темпове, - през 2019 и 2020 г. ще продължи растежът в рамките на Европейския съюз и в частност в еврозоната. Тази прогноза се основава на предпоставката, че ще се запазят неизменни външните параметри на стопанската среда.

2. 2019 - по-добра или по-лоша за портфейла?

Всичко зависи от това, за чий портфейл сме загрижени. Когато лихвите растат, това е добра новина за портфейла на спестителя, но допълнителен разход от джоба на кредитополучателя. Ръстът на лихвите е традиционно лоша новина и за акционерите, онези, в чиито инвеститорски портфейли преобладават вложения в акции на борсово търгувани корпорации. Както за пореден път показа предколедната търговия на борсите: когато лихвите се качват, курсовете на акциите падат. Това беше причината за разразилия се скандал между президента на САЩ и шефовете на централната банка – държавните банкери бяха заплашени включително с уволнение,

ако не спрат

покачването на

лихвите

Пазарът повярва, че лихвите ще бъдат озаптени, та още в първия работен ден след Коледа видяхме рекорден скок на акциите на борсите в САЩ.

Еврозоната и България, чиято валута е привързана към еврото, остават настрана от тези процеси. ЕЦБ изчаква и вероятно няма да промени политиката на реално отрицателни лихви и през 2019 г. (нищо, че тръби обратното). Търсенето на кредит расте, особено видимо в периферията на ЕС. За българите, за които инвестиционните инструменти се изчерпват с банковите депозити, това е добра новина – макар и по-бавно от лихвите по кредитите, през 2019 г. у нас бавно ще растат и лихвите по депозитите.

3. Икономиката ще расте ли и с колко?

Да, икономиката ще продължи да расте, макар да очакваме темповете на растеж да спадат. Според прогнозите на Международния валутен фонд (които никога не се сбъдват, въпреки че се актуализират няколко пъти в годината) световната икономика ще расте наполовина по-бавно, отколкото през 2018 г. Ако за отиващата си година очакваме 4% ръст на световната икономика, през новата 2019 г. светът най-вероятно ще произведе с 2% повече брутен продукт. Това означава, че някои страни ще запазят досегашния си ръст от 4-6%, но други ще влязат в рецесия. В рецесия ще изпратят 2018 г. страните в юга на ЕС. За България очаквам и догодина да се запази досегашният

умерен, но трайно

устойчив ръст между

3 и 4% от БВП

4. Колко ще е инфлацията?

Дори в страните от еврозоната, които имат единна валута и парична политика, инфлацията е твърде различна. Да се предвиди инфлацията, не е прогнозиране, а по-скоро работа за гадатели. За страна като България, в която инфлацията през десетилетията с валутен борд е преимуществено вносна (расте при увеличаване на цените на вносните стоки, предимно енергоносителите), можем да очакваме умерен ръст на цените в рамките до 2% годишно. Това съвпада с прогнозата за средната инфлация в еврозоната. Много по-важен е изводът, че в еврозоната, както и в България е трайно преодоляна дефлацията – процес много по-опасен от инфлацията, който се счита за една от основните движещи сили на депресията. След десетилетието на депресия прогнозите за умерена инфлация в еврозоната е по-скоро добра новина за Евросъюза.

5. Къде ще е изгодно да се инвестира?

Както няма универсална рецепта за лекарство, така не може да има единствено инвестиционно предложение. В какво да се инвестира, зависи първо от размера на инвестиционния портфейл и целите на инвеститора – дали става въпрос за краткосрочно управление на временно свободни средства, чието крайно предназначение е (съ)финансирането на собствени инвестиционни проекти, или пък за пенсионен фонд, чийто хоризонт е дългосрочен.

Много по-лесен е изводът в какво да не инвестираме: очевиден за всички е провалът на всички предизвестени “чудеса”, например инвестициите в криптовалути (биткойн, етериум, рипъл, лайткеш и още около 2000 други). Свърши ерата на мълниеносното забогатяване при първоначално публично предлагане на “финтех” компании. Страхът, насаждан от пророците на кризата

през последните месец-два,

отново вдигна курса

на златото

На онези, които очакват този ръст да продължи, ще напомня, че златото все пак ще изпрати 2018 г. с поне 10% спад след 10% ръст през 2017 г. и 20% спад през 2016 г. Принципът е: инвестирай в проекти, които можеш да контролираш. 2019 г. няма да е добра за пасивните инвеститори, както и отиващата си 2018 г.

6. Ще продължи ли ръстът на кредитирането? Или ще расте лихвата?

И двете. Кредитираното ще расте, това ще е причината да растат и лихвите – първо по кредитите, ще ги следват по-бавно лихвите по депозитите. В България ще продължи да се проявява “оранжерийният ефект” на изолирания, периферен пазар – макар че в Европейския съюз отчитат свръхпредлагане на инвестиционен ресурс във всичките му форми, европейските банки се въздържат от разширяване на кредитите в развиващите се икономики в ЕС. И през 2019 г. българските банки ще се конкурират предимно за местния финансов ресурс и ще разширяват кредитирането предпазливо и при досегашните прекомерни изисквания към предоставяното обезпечение. Изобщо – не очаквайте чудеса.

7. Ще влезем ли в чакалнята на еврозоната?

Ние сме в “чакалня” за еврозоната, откак се присъединихме към Европейския съюз. Сега сме на прага на формално включване в т.нар. валутно-курсов механизъм ERM II. Формален акт, защото този “механизъм” съществени мерки не предвижда. Но както при други проекти за присъединяване към важни съвместни системи на ЕС като шенгенския механизъм, влизането на България в еврозоната се сблъсква с необосновани, често дори неназовани опасения на страните членки и органите на ЕС – със страха да не се повторят “грешки” на прибързано разширяване. Като такива грешки управляващият ЕС западен консенсус отчита включването на Кипър, Гърция и Италия в еврозоната. За “спасяване” на Кипър и Гърция бяха вложени стотици милиарди евро, а въпреки оптимистичния тон на отчетите все още не е сигурно устойчиво ли е “спасението”, или ще се наложи страните кредитори и ЕЦБ да преглътнат още загуби. Никой не се наема да изчисли възможно ли е изобщо и колко ще струва подобно “спасяване” на Италия. Еврогрупата е заета да ни убеждава, че никоя страна в еврозоната няма съществени финансови проблеми – но с разширяването трябва да се внимава. Така че пътят на България към еврозоната ще е бавен, макар и не особено мъчителен. Очаквам, че през 2019 г. ще “получим дата” за присъединяване към ERM II. Най-вероятно от 1 януари 2020 г. Включването ни в самата еврозона ще бъде отлагано с всякакви средства и аргументи и най-вероятно ще стане изведнъж, за няколко месеца, ако надделее здравият разум и бъде приета програмата за развитие на икономическата интеграция, която изисква всички страни в ЕС да участват в еврозоната, да имат общ банков надзор и съвместен механизъм за защита на влоговете.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Провокация към подкуп и полиграф - защо не?

В Наказателния кодекс трябват промени - по-малко състави, но съответстващи на днешната реалност България отдавна е изпълнила всички изисквания за приемане в Шенген. Нещо повече - може би сме държавата, направила такъв уникален пакет от усилия, които да доведат до реални мерки, пазещи отлично границите на ЕС.

Вестникари, защо спите за ДДС-то?

Едно време ние поне бихме тъпана Чърчил бил казал, че българите са единственият народ в Европа, който след баня си казва “честито”. Не знам дали наистина го е казал, но днес ние сме единственият народ в Европа (освен Унгария), който удря вестниците с пълното ДДС! А това е много по-голям резил от ежегодното къпане.

Севда Шишманова: US дистрибуторите дори искаха да инвестират в продължението на “Под прикритие”

Докато бях програмен директор на БНТ 1, финансовите постъпления от тях бяха регулярни След доклада, който Емил Кошлуков - временно изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ, представи пред Съвета за електронни медии на 12 юни, “24 часа” потърси Севда Шишманова, бивш програмен директор на обществената телевизия, по повод изказването му,

За ползата от филма “Чернобил”

Отваря очите на заслепените от науката и техническия прогрес Минисериалът “Чернобил” е великолепен. Това е кино от най-високо качество и затова всички говорят за него. Това е цялата тайна - киното вече не е в Холивуд, а платените канали и тяхната оригинална продукция. А тази форма - минисериал, хем позволява по-дълъг разказ,

Коментар на седмицата №1: Тъмният интернет ражда октопода на новата мафия

В списък с разбити пароли в даркнет има над 40 имейла на българското правителство и 10 на фондовата борса Търсиш нещо, проверяваш в гугъл и той бълва милиони резултати. Мислиш ли обаче, че търсачката е прекарала тези няколко милисекунди в запитвания и претърсвания на цялата мрежа? Не, дори не се е докоснала до една трета.

Коментар на седмицата №3: Ученикът "терорист" и комплексарската ни държава

Още като прочетох, че в Пловдив е предотвратен терористичен акт, първото, което си помислих, бе: какъв ли опит за PR стои зад тази новина? За голям наш късмет, като изключим атентата в Сарафово, засега международният тероризъм е обърнал гръб на България. Иначе като човек, който повече от 20 години е наблюдавал работата на полицията и службите,

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Летница, Божурище, Аксаково - шампиони по скок на заетост

Голяма част от увеличаването на наетите е в Южна България, но някои от най-добре представящите се пазари на труда са на север. Референдумите срещу инвестиции вървят ръка за ръка с бедността Общият брой на наетите в страната през 2017 г. се увеличава с 2,9% в сравнение с 2011 г. Но на общинско ниво картината е далеч по-интересна,

Иран, САЩ и Заливът: какво следва?

САЩ и Иран вече имат две напълно противоположни оценки за нападенията срещу двата танкера. Американският държавен секретар Майк Помпейо бързо и категорично хвърли вината върху Техеран. "Тази оценка", каза той, се "основава на разузнавателни данни, използваните оръжия, нивото на експертни познания, необходими за извършването на операцията,

През уеб каналите джихадът ловко стигна до децата - вече не вербува на улицата

Радикалните идеи пълзят през мултимедия, компютърни игри, уеб сериали Начинът, по който “Ислямска държава” рекрутира юноши, е показан в един филм - “Пътят към Истанбул”. Сюжетът разказва за пътуването на белгийката Елизабет до Сирия, където търси единствената си дъщеря Елоди, на 18 г. Тя се присъединила към “Ислямска държава”,

Всички се отклониха от пътя и вкупом негодни станаха*

Националният отбор по футбол е точно толкова слаб, колкото заслужават и футболисти, и треньори, и ръководители, и фенове “Днес е хубав ден за българския футбол. Националният отбор няма мач.” Този виц, надничащ от всеки трети мъжки профил във фейсбук от понеделник насам, доста ясно отразява настроенията на българските запалянковци.

Институтът Ройтерс: “24 часа” и тази година е най-достоверният български вестник

Българите продължават да вярват най-много на телевизора и БНР Институтът Ройтерс за изследване на журналистиката към Оксфордския университет оповести тазгодишния си доклад Digital News Report. В него се класират най-предпочитаните източници на информация в 38 страни от всички континенти, а също и кои са най-достоверните от тях.

Тъмният интернет ражда октопода на новата мафия

В списък с разбити пароли в даркнет има над 40 имейла на българското правителство и 10 на фондовата борса Търсиш нещо, проверяваш в гугъл и той бълва милиони резултати. Мислиш ли обаче, че търсачката е прекарала тези няколко милисекунди в запитвания и претърсвания на цялата мрежа? Не, дори не се е докоснала до една трета.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber