През пролетта на 1990 година в София пристигна Адам Михник (полски дисидент и публицист, главен редактор на в. “Газета виборча” - б.р.). Аз му бях домакин. В първите часове след посрещането го заведох до Пловдив. Просто от летището. Някъде по пътя той поиска да говорим. Говорихме на руски. Той ми каза: Предлагаме ви всичките бивши соцстрани да се обединим и заедно да влезем в ЕС. Идеята е на Митеран, ние сме съгласни, унгарците и чехите също. Вие трябва да решите. (Тогава името ми значеше нещо!)
Казах му - категорично съм за!
В София той отделно е говорил с Желю (Желев - б.р.). Желю също му е казал “да”. Поне това разбрах от Желев. Когато Адам си замина, разменихме само тези реплики - заедно в ЕС, нали!
Да! Заедно!
В решаващите месеци на преговорите с Полша през 1991 г. в СДС-национално движение се развихриха неколцина... Моя милост беше отлюспен, гориха книгата на Желю Желев “Фашизмът”, започнаха да действат НПО на еди-кои си, развихриха се политически простаци.
Някой имаше интерес да се провалят постигнатите съгласия между бившите соцстрани.
Минало, заминало.
(От фейсбук)